Определение по дело №2190/2021 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1783
Дата: 9 септември 2021 г. (в сила от 5 ноември 2021 г.)
Съдия: Румен Николов Йосифов
Дело: 20217040702190
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 септември 2021 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№1783                                 09.09.2021 година                                     гр.Бургас

 

 

Административен съд - гр.Бургас                                                                         VІІ-ми състав

На девети септември                                                     две хиляди двадесет и първа година

В закрито заседание в следния състав:

       Председател:…Румен Йосифов

Секретар: Сийка Хардалова,

като разгледа докладваното от съдия Румен Йосифов,

административно дело № 2190 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе пред вид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.145 и сл., вр. чл.294 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),

Образувано е по жалба на Й.Г.Т., ЕГН-**********,*** и „Даникол 69“ЕООД, ЕИК-*********, гр.Поморие, ул.Рибарска №7а, представлявано от управителя Й.Г.Т., против мълчалив отказ на началника на РДНСК-Бургас да прекрати изпълнителното производство по негова заповед № 11/10.01.2002г. за забрана достъпа и ползването на строеж – механа „Свети Никола“, гр.Поморие, ул.Рибарска №7а, находящ се в парцел V-502, кв.55.

В жалбата е направено особено искане за спиране на изпълнението на заповед № 11/10.01.2002г. на началника на РДНСК-Бургас до произнасяне със съдебен акт по нея.

Жалбоподателите заявяват, че на 30.07.2021г. са подали до ответния орган възражение против действията по принудителното изпълнение на заповед № 11/10.01.2002г., заради връчено на 10.05.2021г. писмо за прекъсване на ел.захранването и водоподаването на обекта. Твърдят, че от влизане в сила на тази заповед на 07.11.2003г., след неуспешното й обжалване пред окръжния съд и ВАС, не са били извършвани никакви действия по изпълнението, поради което е изтекла давността по чл.285 от АПК. Считат, че срокът за произнасяне на органа на основание чл.282, ал.1, т.9 от АПК по възражението от 30.07.2021г. е 14-дневен, след което е бил формиран мълчалив отказ, поради което искат неговата отмяна.

По отношение особеното искане за спиране на изпълнението жалбоподателите заявяват, че с договори за наем механа „Свети Никола“ е предоставена за възмездно ползване на „Даникол 69“ЕООД. Ползването на същата е било невъзможно поради въведените в страната противоепидемични мерки, което е довело до значителни загуби. Сега тази забрана е премахната, но ново спиране поради прекъсване на ел.захранването и водоподаването ще създаде реална опасност от настъпване на трудно поправими вреди за дружеството-наемател. Последните се изразяват в невъзможност да се реализират предвидени приходи, развала на стоки, загуба на заплатен наем и т.н. На наемодателя ще бъдат причинени щети във връзка с преустановяването на наемния договор. Заявяват, че след постановяване на заповед № 11/10.01.2002г., строежът е бил узаконен през 2004г.

Като писмени доказателства представят писмо изх.№ ОП-368-00-209/29.04.2021г. с което органа е уведомил първия от жалбоподателите и ръководителите на експлоатационните дружества за заповед № 11/10.01.2002г. с искане за  прекъсване на ел.захранването и водоподаването на обекта на 27.05.2021г. Представят самата заповед № 11/10.01.2002г., нотариален акт от 1993г. с която Й.Т. се легитимира като собственик на част от поземления имот, представляващ парцел V-502, кв.55 по плана на гр.Поморие. Също акт за узаконяване № 8/28.08.1996г. на кафе-едноетажна постройка и акт за узаконяване № 22/22.10.2004г. на ЗОХ“Бирария“ в него, както и удостоверение за търпимост съгласно § 16, ал.1 от ЗУТ. Представят договори за наем на обекта от 2016г., 2020г. и 2021г. Представят решение № 319/09.04.2003г. по адм.д.№ 175/2002г. на Окръжен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалба на Васил Г.Т. против заповед № 11/10.01.2002г., потвърждаващото го решение № 9967/07.11.2003г. на ВАС по адм.д.№ 6008/2003г., както и определение от 11.06.2002г. по адм.д.№ 175/2002г. на Окръжен съд - Бургас, за спиране изпълнението на същата заповед. Представени са удостоверение за регистрация на търговския обект като заведение за обществено хранене, ветеринарно-санитарно разрешително, договор за присъединяване към електро-разпределителната мрежа, становище без дата на гл.архитект на общината за допустимостта за узаконяването на строежа. Представено е решение № 1097/19.07.2021г. по адм.д.№ 1086/2021г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена предходна жалба на двамата жалбоподатели против действията на началника на РДНСК-Бургас по принудителното изпълнение, обективирани в неговото писмо изх.№ ОП-368-00-209/29.04.2021г. Представят и годишни данъчни декларации, разходни касови ордери за платени наеми, фактури за закупени хранителни стоки и продукти.

Ответникът – началник на РДНСК-Бургас, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Й. А., представя административната преписка която се съхранява от органа. По отношение искането за спиране на принудителното изпълнение счита, че жалбоподателите не доказват наличието на предпоставките по чл.297, ал.4 от АПК, а именно значителна и трудно поправима вреда. Касае се за неприет по съответни ред строеж, който се ползва като ресторант, без доказателства за годност за експлоатация, чието ползване е свързано с масов достъп на хора, което само по себе си е рисково. Счита, че представените от жалбоподателя доказателства не доказват интерес, противопоставим на обществения интерес, който да обуслови спиране на изпълнението.

При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав установи, че пред Административен съд - Бургас е висящо адм.д.№ 1085/2021г., с насрочено открито съдебно заседание за 28.09.2021г. То е образувано по искова молба на Й.Т. и „Даникол 69“ЕООД, против началника на РДНСК-Бургас за установяването, че заповед № 11/10.01.2002г. не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност. С определение № 1063/25.05.2021г. по това дело е спряно изпълнението на тази заповед по отношение на „Даникол 69“ЕООД до приключването му, но с определение № 9173/13.08.2021г. по адм.д.№ 7953/2021г. на ВАС, същото определение е отменено.

 

Административен съд Бургас в настоящия си състав намира, че жалбата против мълчалив отказ на началника на РДНСК-Бургас да прекрати изпълнителното производство по негова заповед № 11/10.01.2002г., е процесуално недопустима по следните причини:

По принцип отказ – изричен или мълчалив, е налице тогава, когато административният орган има задължение да се произнесе по направено искане съобразно нормативно-предвидено правомощие. Когато по един въпрос е налице правен спор, органът действа в условията на обвързана компетентност след разрешаването му. Той не е обвързан от подадени искания от жалбоподателя за предприемане на действия преди разрешаването на спора. Отказ, представляващ индивидуален административен акт, който подлежи на оспорване пред съд, е налице само тогава, когато административният орган е длъжен да издаде акт по заявеното искане, какъвто не е настоящият казус. В конкретния случай жалбоподателите са предявили иск по чл.292 от АПК против органа за установяването, че заповед № 11/10.01.2002г. не подлежи на изпълнение поради изтекла погасителна давност. Заради това по същото твърдение за изтекла давност е недопустимо органът да се произнесе по направеното възражение от 30.07.2021г. против действията по принудителното изпълнение на заповед № 11/10.01.2002г., предвид наличието на висящ съдебен спор. Ето защо не може да се приеме, че е бил формиран мълчалив отказ, което налага жалбата срещу същия да бъде оставена без разглеждане, защото липсва на предмет на оспорване.

Дори и да се приеме, че началникът на РДНСК-Бургас е имал задължение да се произнесе по направеното от жалбоподателите възражение от 30.07.2021г., то срокът за това не е 14-дневен, както се счита в жалбата, а 7-дневен – на основание чл.57, ал.2 от АПК, защото се касае за акт по чл.21, ал.2 от АПК. При това положение срокът за произнасяне е изтекъл на 06.08.2021г., едномесечният срок за оспорване по чл.149, ал.2 от АПК – на 07.09.2021г., а жалбата е подадена в съда по електронната поща на следващия ден – 08.09.2021г., следователно тя е просрочена, което е друго основание за оставянето й без уважение.

Поради недопустимостта на основната жалба, без разглеждане следва да бъде оставено и особеното искане за спиране за принудителното изпълнение до произнасяне със съдебен акт по нея. В допълнение на това настоящият съдебен състав държи да отбележи и констатираното от ВАС в определение № 9173/13.08.2021г. по адм.д.№ 7953/2021г., както съгласно чл.293, ал.4 от АПК, така и съгласно чл.297, ал.4 от АПК, подаването на иска и жалбата не спира изпълнението, но съдът може да го спре до разрешаване на спора, ако то би могло да причини на оспорващия значителна и трудно поправима вреда. Задължение на оспорващия е да установи наличието на тези предпоставки. За разлика от чл.166, ал.2 от АПК в хипотезата на чл.293, ал.4 и чл.297, ал.4  от кодекса законодателят е поставил изискването за кумулативно наличие на двете материалноправни предпоставки, относими към вредата – същата следва да е значителна и трудно поправима. За да е възможно извършването на преценка от съда дали е налице значителна и трудно поправима вреда настъпването на вредата следва да е достатъчно вероятно и тя следва да е определена по вид и размер. Посочените обстоятелства се установяват с доказателства, представени от оспорващия.

По делото не са представени доказателства за приходите от осъществяваната търговска дейност, позволяващи определяне на размера на претърпените вреди, като такъв не се твърди и не се доказва от оспорващите, за да се прецени, че същите са значителни. Предоставянето на договори за наем между свързани лица и няколко фактури за закупени стоки не могат да бъдат счетени за доказателства в тази насока, защото оспорващите не посочват какъв ще е размерът на претендираните вреди. От друга страна, както е отбелязал ВАС, вредите от спирането на търговската дейност, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи са с имуществен характер, имат паричен еквивалент и са поправими. Липсата на приходи от търговска дейност, разходите за дължими наемни вноски и разходите за заплати на назначените по трудови правоотношения лица не могат да бъдат квалифицирани като значителни и трудно поправими вреди. Защитата на финансовите интереси на дружеството не би могла да бъде поставена над надделяващия обществен интерес. Същевременно вредите, които евентуално биха могли да настъпят от фактическото изпълнение на акта, подлежат на претендиране, доказване и възмездяване в самостоятелно съдебно производство.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.159, т.1 и 5 от АПК, Административен съд - Бургас, VІІ-ми състав

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ без разглеждане жалбата на Й.Г.Т., ЕГН-********** и „Даникол 69“ЕООД, ЕИК-*********, против мълчалив отказ на началника на РДНСК-Бургас да прекрати изпълнителното производство по негова заповед № 11/10.01.2002г. за забрана достъпа и ползването на строеж – механа „Свети Никола“, гр.Поморие, ул.Рибарска №7а, находящ се в парцел V-502, кв.55.

ОСТАВЯ без разглеждане особено искане на Й.Г.Т., ЕГН-********** и „Даникол 69“ЕООД, ЕИК-*********, за спиране на изпълнението на заповед № 11/10.01.2002г. на началника на РДНСК-Бургас до произнасяне със съдебен акт по нея.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д.№ 2190/2021г. на Административен съд Бургас.

Определението може да бъде обжалвано в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                  СЪДИЯ: