Разпореждане по дело №479/2020 на Районен съд - Провадия

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№              / 25.05.2021 год., гр.Провадия

 

       Провадийският районен съд, на двадесет и пети май, две хиляди двадесет и първа година, в закрито заседание в следния състав:

                                          

                                                                          Районен съдия: Елена Стоилова

 

след като разгледа гражданско дело № 479 по описа на съда за 2020 година, установи:

 

Производството е образувано по искова молба от Д.Д.П. с ЕГН **********, с адрес *** срещу С.Ш.Н. ЕГН **********, Е.Ш.Н., ЕГН ********** и двамата с адрес с. Партизани общ Дългопол, ул. Двадесета, № 8А, Г.К.Г. с ЕГН **********, с адрес ***, С.Б.С., с ЕГН **********, с адрес ***, К.Б.С., с ЕГН **********, с адрес ***, Х.Г.С. с ЕГН **********, с адрес ***, Н.М.Г. ЕГН **********, с адрес ***.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С. и Е. Неджибови, на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.

Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния проект доклад по делото:

В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:

Ищцата твърди, че през 1986г. е образувано гр.д. 212/1986г. на ПРС за делба, по което е постановено решение от 17.10.1988 г. отменено с влязло в сила решение от 04.01.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ВОС и с решение от 23.03.1989 г. по същото дело на ВОС е поставен в дял на С.Г. Русев незастроен дял първи от имот пл.№ 198, кв. 29 по плана на с.Партизани. Последното решение на ВОС е частично отменено по реда на надзора с решение 420 от 17.10.1989 г. по гр.д. 315 на ВС в частта за оценка на имота и заплащането на сумите за уравнение на дяловете, както и в частта за възлагане на дял първи на С.Г. Русев, а в останалата част за възлагане на дял втори на Димитър Кирилов Костадинов е останало в сила, както и в отменителната част на решение от 04.01.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ПРС, и делото е върнато на ВОС за ново разглеждане. Образувано е дело с нов номер 1155/1989 г. на ВОС по което с решение 05.01.1990 г. е възложен на С.Г. Русев дял първи представляващ дворно място от пл. № 198, кв. 29 по плана на с.Партизани като решението е влязло в сила на 01.06.1990     г..

Твърди се, че след постановяване на решение по гр.д.1155/1989 г. на ВОС, но преди влизането му в сила е образувано изпълнително дело 235/1989г. и е осъществен въвод във владение за нов планоснимачен номер 500 и на 27.04.1990 г. е съставен КНА № 136, т. I, дело 353/1990 г. на районен съдия в Провадийски районен съд на основание посочените в него писмени доказателства: скица 173/90 г. на техн.служба Дългопол, влязло в законна сила решение по делбено дело № 212/86 г., препис от протокол за въвод във владение по изп.д. 235/89 г.. Твърди се, че този КНА е съставен на основание влязло в сила решение по гр.д. 212 на ПРС, което било отменено с решение от 23.03.1989 г. по гр.д. 1358/1989 г. на ВОС и след постановяване на решение 420 от 17.10.1989 г. ВС, с което частично е отменено решение 23.03.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ВОС за възлагане дял на С.Г. Русев и преди влизане в сила на 01.06.1990 г. на решение от 05.01.1990 г. по гр.д. 1155/1989 г. на ВОС.

Твърди се, че с влизане в сила на решение 420 от 17.10.1989 г. по гр.д. 315 на ВС, Димитър Кирилов Костадинов със знанието и съгласието на С.Г. Русев е възстановил държанието за дял първи и към 01.01.1990г. е държател, а от 01.06.1990г. с влизане в сила на решение по гр.д. 1155/1989 г. на ВОС е започнал да владее имота заедно със съпругата си Стоянка Костадинова. Това владение е продължило до неговата смърт 09.11.2008 г. като е продължено от наследниците му – ищцата, брат й К.Д. Кирилов и майка им Стоянка Мирева Костадинов.

Твърди се, че след изтичане на 40 дена от смъртта на С. Русев ищцата, майка й и брат й взели неформално решение владението върху процесния имота да бъде изцяло за ищцата. Тя твърди, че владее 1/6 ид.ч. от процесния имот от смъртта на баща си на 09.11.2008г., твърди, че владее целия процесен имот от 01.01.2009г. като владеенето й продължава и към момента на предявяване на исковата молба. Ищцата заявява, че към своето владение присъединява и това на баща си от 01.06.1990г..

Ищцата твърди, че на 10.12.2007 г. с нотариален акт №2, том. VI, №4460, дело №885/2007г. Х.Б.Р. и Г.С.Г. даряват на Б.С.Г. собствените си 5/6 идеални части от собствения си недвижим имот, а имено: дворно място находящо се в с. Партизани, общ. Дългопол, обл. Варна, цялото от 1135 кв.м., представляващо имот с планоснимачен №500 от кв.29 по плана на селото при граници улица, Д. К.К. и парцели XV, XVI и XVII, като дарителят Б.С.Г. запазил правото си на ползване върху имота до края на живота си безвъзмездно. Дарителите се легитимират като собственици на дарения имот на основание КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия.

Ищцата твърди, че на 17.11.2016 г. Б.С.Г. продал на С.Ш.Н. недвижимият имот находящ се в с. Партизани община гр. Дългопол, област гр. Барна, с площ от 1 135 кв.м., съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица, имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, като покупко-продажбата е обективирана в нотариален акт нотариален акт № 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год. на Нотариус Зоя Аврамова действие PC гр. Провадия, вписан в СВ под вх.per.№5908 от 18.11.2016 год., акт №86, том XV, дело № 2870 от 2016 год.. Продавачът се е легитимирал като собственик  с нотариален акт № 2, том VI, peг. № 4460 дело № 885 от 2007 г. на нотариус Зоя Аврамова с район на действие PC-Провадия peг. № 33 на Нотариалната камара вписан в службата по вписвания под вх. № 5960 от 12.12.2007 г. акт № 158 том XVI дело 3321/2007 г. и на основание КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия.

Твърди се, че съгласно ТР № 11 от 2012г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

Твърди се, че наследници на С.Г. Русев са знаели, че решение от 17.10.1988г. по гр.д. 212 на ПРС въз основа, на което е съставен КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия е отменено като с това  се оборва извода за добросъвестност на страните по сделката за дарение на процесния имот, обективирана в нотариален акт №2, том. VI, №4460, дело №885/2007г..

Твърди се, че продавача Б.С.Г. на ответника С.Ш.Н. не е собственик, на имота, който е продал и покупко-продажбата не е породила вещно транслативен ефект.

Иска се да бъде прието за установено в отношенията между страните,  че Д.Д.П., ЕГН ********** е едноличен собственик на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с.Партизани, общ.Дългопол, съставляващо поземлен имот планоснимачен № 500 в кв.29 по плана на селото, при граници улица, имоти XVII- 199, XVI-200, XV-201 и пл.№198, по кадастралната карта и кадастралните регистри на село Партизани, община Дългопол, одобрени със Заповед № 1973 г., последно изменение със заповед 354/05.04.1990г. с площ: 1135 кв.м..

Иска се да бъде отменен Констативен нотариален акт № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990г. на Провадийски районен съдия на основание по чл.537, ал.2 ГПК и присъждане на разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците С.Ш.Н. ЕГН **********, Е.Ш.Н..

В него те излагат, че предявените искове са недопустими, тъй като С.Ш.Н. е предявил срещу брата на ищцата искова молба, по която е образувано гр. д. № 1231 /2016 год. по описа на ПРС с предявен иск по чл.108 ЗС за процесното дворно място. С Решение от 02.03.2018 год. брата на ищцата К.Д. Кирилов е осъден да предаде владението на собственика на процесния имот С.Ш.Н., като се твърди, че по този начин съдът еднозначно се произнася по въпроса със собствеността на имота. Решението е потвърдено от Окръжен съд Варна, а обжалването на въззивното решение пред ВКС не е допуснато. Твърди се, че решението, с което е установено, че С.Ш.Н. е собственик на имота е влязло в сила, има сила на присъдено нещо спрямо всички и въпроса за собствеността върху имота не може да бъде предмет на последващ правен спор. Поради това се иска прекратяване на делото.

Твърди се, че исковата молба е неясна, твърденията и исканията на ищцата са неясни и не се разбирало на какво основание тя твърди, че е собственик на процесния имот. Иска се ищцата да направи уточнение на твърденията и исканията си. В рамките на съдебното производство по гр. д. № 1231 / 2016 год. по описа на ПРС въпросът за владението и собствеността на имота е изяснена.

Твърди се, че предявените искове са неоснователни. Към момента на подаване на отговора, собственици на процесния имот въз основа на нотариален акт за покупко-продажба през 2016 год. са С.Ш.Н. и Е.Ш.Н.. Твърди се, че продавачът Б.Г. е получил посредством дарение от своите родители собствеността върху процесния имот. Неговите праводатели са владели имота, който им останал в наследство от техните родители, които са го придобили в резултат на съдебна делба в средата на 80-те години на 20-ти век.

Твърди се, че пред Държавен съдия изпълнител Провадия, към момента на подаване на отговора има висящо изпълнително дело, което е образувано от С.Н. по изпълнителен лист въз основа на влязло в сила решение по гр.д. № 1231/2016 год., което е спряно, до приключване на настоящото дело. Твърди се, че единствената цел на настоящото производство е да бъде възпрепятстван собственикът на имота, да влезе в законно владение по установения от закона ред.

Твърди се, че ищцата от много години не живее в село Партизани, а постоянния й адрес е в град Шумен. Тя не е във владение на процесния имот към момента на подаване на отговора и никога не го е владяла.

Иска се прекратяване на производството по делото като недопустимо, в евентуалност отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

 

 

 

 

 

 

Правна квалификация на предявените искове:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК вр. 79, ал.1 ЗС и чл.82 ЗС за установяване в отношенията между страните, че ищцата е собственик на процесния имот на основание изтекла в нейна полза придобивна давност за 1/6 ид.ч. от процесния имот от 09.11.2008г. до подаване на исковата молба и за целия процесен имот от 01.01.2009г. до подаване на исковата молба като към своето владение присъединява и това на баща си от 01.06.1990г..

Искане по чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен КНА № 136, т.1, дело 353/1990 г. от 27.04.1990 г. на Провадийски районен съдия.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.

 Съдът на основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ищцовата страна, че носи доказателствената тежест да докаже, че владее 1/6 ид.ч. от процесния имот от 09.11.2008г. до подаване на исковата молба и владее целия процесен имот от 01.01.2009г. до подаване на исковата молба, че баща й е владял процесния имот от 01.06.1990г. до смъртта си, че са постановени решения по гр.д. 212/1986г. на ПРС за делба, по което е постановено решение от 17.10.1988 г., отменено с влязло в сила решение от 04.01.1989 г. по гр.д. 1358/1988 г. на ВОС и с решение от 23.03.1989 г. по същото дело на ВОС е поставено в дял на С.Г. Русев незастроен дял първи от имот пл.№ 198 кв. 29 по плана на с.Партизани, че решение от 23.03.1989 г. на ВОС е частично отменено по реда на надзора с решение 420 от 17.10.1989 г. по гр.д. 315 на ВС в частта за оценка на имота и заплащането на сумите за уравнение на дяловете, както и в частта за възлагане на дял първи на С.Г. Русев, че е образувано гр.д.1155/1989 г. на ВОС, по което с решение 05.01.1990 г. е възложен на С.Г. Русев дял първи представляващ дворно място от пл. № 198, кв. 29 по плана на с.Партизани като решението е влязло в сила на 01.06.1990 г.. Ищцата следва да докаже, че както нейното, така и на баща й владение е било явно, спокойно и необезпокоявано.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н., че следва да докаже, че е постановено влязло в сила решение по гр. д. № 1231/2016 год. по описа на ПРС, че са собственици на процесното дворно място въз основа на покупко-продажба, че техния праводател Б.Г. е бил собственик на процесното дворно място въз основа на дарение от родителите му, които са били собственици по наследство от техните родители, които са го придобили в резултат на съдебна делба в средата на 80-те години на 20-ти век.

Съдът на основани чл.146, ал.1, т.5 от ГПК указва на останалите ответници, че няма факти, които да са в тяхна доказателствена тежест, предвид липсата на твърдения от тяхна страна.

Съдът на основание чл.146, ал.2 от ГПК намира, че няма факти, за които страните не сочат доказателства.

Съдът на основание чл.140 от ГПК следва да се произнесе по допускане на доказателствата.

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба и отговора писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.  На ищцата и ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н. следва да се допуснат до разпит по двама свидетели в режим на водене, като искането на ищцата за допускане на още трима свидетели следва да се остави без уважение предвид равнопоставеността на страните.

Следва да се изискат от РС Провадия доказателство гр.д. 212/1986 г. на ПРС и изпълнително дело 235/1990 г. на ПРС, гр.д. 1231/2016 г..

Съдът намира, че следва да се остави без уважение искането на процесулния представител на ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н. за прекратяване на производството по делото, тъй като предявения иск е недопустим предвид влязлото в сила решение по гр. д. № 1231/2016 год. по описа на ПРС. На основание чл.298, ал.1 и 2 ГПК решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание като има сила и между наследниците и правоприемниците на страните. Решението постановено по гр. д. № 1231/2016 год. по описа на ПРС разпростира своята сила на присъдено нещо, че С.Ш.Н. е собственик на процесното дворно място въз основа на покупко-продажба, обективирана в нотариален акт № 189, том V, рег.№ 4092, дело № 926 от 2016 год. на Нотариус Зоя Аврамова с район на действие PC гр.Провадия, вписан в СВ под вх.рег.№5908 от 18.11.2016 год., акт №86, том XV, дело № 2870 от 2016 год. между С.Ш.Н., Е.Ш.Н., като негова съпруга, тъй като имота е придобит в режим на СИО и К.Д. Кирилов. Въпросът за собствеността на процесния имот е решен между С.Ш.Н., Е.Ш.Н. и К.Д. Кирилов, но не и между Д.П., С.Ш.Н., Е.Ш.Н. и останалите ответници по делото, тъй като те не са участвали по гр. д. № 1231/2016 год. по описа на ПРС.

Водим от горното и на основание чл.140 ал.1 и ал. 3 от ГПК, Провадийският районен съд

                              

О П Р Е Д Е Л И :

 

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.06.2021 год. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесулания представител на ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н. за прекратяване на производството по делото като недопустимо.

ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора на ответниците С.Ш.Н., Е.Ш.Н. писмени доказателства.

ДОПУСКА на ищцата и ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н. по двама свидетели (на ищцата двама и на ответниците ищцата и ответниците С.Ш.Н. и Е.Ш.Н.  общо двама) при режим на водене за насроченото съдебно заседание, като оставя без уважение искането на ищцата за допускане на още трима свидетели.

ДА СЕ ИЗИСКАТ от РС Провадия гр.д. 212/1986 г. на ПРС, изпълнително дело 235/1990 г. на ПРС, гр.д. 1231/2016 г..

НАПЪТСТВА страните към сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

ДА СЕ ВРЪЧИ ПРЕПИС от определението на страните, а на ищцата и от отговора на С.Ш.Н. и Е.Ш.Н..

 

Определението не подлежи на обжалване.         

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….