№ 126
гр. Б., 15.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:П. Пандев
Вили Дацов
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора А. Кр. А. и
като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20251200600105 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI от НПК.
С Присъда № 23 от 22.10.2024 г. по н.о.х.д. № 701/2023 г. на Районен съд
Р. подсъдимият М. Д. В., ЕГН **********, е признат за невинен в това, че на
28.11.2021 г. около 07:20 ч. в гр. Б., на ул. „Н. Г.“ е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: напсувал И. М. Т. от гр. Д.; удрял с крака микробус
м. „Х.“; нанесъл на И. М. Т. от гр. Д. побой – **; чрез нанасяне на удари с ръце
и крак противозаконно унищожил чужди движими вещи, собственост на И. М.
Т. – 1 бр. очила на стойност 50 лв. и 1 бр. часовник м. „С. А.“ на стойност 140
лв., поради което на основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 1 от
НК, като на осн. чл. 301, ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 от НПК районният съд е приел,
че деянието съставлява административно нарушение по чл. 1, ал. 3 от УБДХ –
непристойна проява, изразяваща се в оскърбително отношение и държане към
гражданите, с която се нарушава обществения ред и спокойствие, като на
основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му е наложил административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лв.
Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски в
досъдебното производство и пред съда. На осн. чл. 301, ал. 1, т. 11 НПК е
постановено връщането на вещественото доказателство – 1 бр. часовник,
намиращ се на съхранение в РУ- Б. на правоимащото лице И. М. Т..
Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на адв. Т. К., в
качеството му повереник на частния обвинител И. М. Т., ЕГН **********,
1
както и по протест на прокурор при Районна прокуратура – Б., Териториално
отделение – гр. Р., подадени срещу присъдата.
Във въззивната жалба, подадена от повереника, се навеждат доводи, че
обжалваната присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.
Изразява се становище, че районният съд неправилно е оправдал
подсъдимият. Според повереника вината на подсъдимия за извършеното от
него престъпление е била доказана по категоричен начин. Моли присъдата да
се отмени и подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение.
С протеста се изразява становище за неправилност на протестирания
съдебен акт. Отправя се искане въззивният съд да отмени присъдата и да
постанови друга, с която подсъдимия да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение. По реда на чл. 320, ал. 4 НПК към протеста е
представено допълнително писмено изложение за допълване на доводите,
посочени в него. Прави се позоваване на т. 6 от Постановление № 2 от
29.VI.1974 г. по н. д. № 4/74 г., Пленум на ВС, решение № 54 от 11.10.2022 г.
по н. д. № 93/2022 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 12 от 5.02.2009 г. по н. д.
№ 705/2008 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 14 от 27.01.2015 г. по н. д. №
1634/2014 г., Н. К., I н. о. на ВКС, решение № 61 от 9.05.2019 г. н. д. №
176/2019 г., Н. К., I н. о. на ВКС. Навеждат се доводи, че степента на
обществената опасност на инкриминираното деяние обуславя наличието на
престъпление по чл. 325, ал. 1 НК. Поддържа се, че с него са причинени лека
телесна повреда и унищожаване на движими вещи. Изразява се становище, че
следва да се приложи чл. 78а, вр. с чл. 325, ал. 1 НК.
В хода на съдебните прения пред ОС Б. представителят на ОП Б.
поддържа депозирания протест. Намира за неправилен извода на
първоинстанционния съд, че инкриминираното деяние е административно
нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ и навежда доводи в тази насока. Моли да се
отмени присъдата и подсъдимият да се признае за виновен в обвинението по
чл. 325 НК. Намира, че са налице предпоставките за прилагане на чл. 78а НК.
Повереникът адв. Т. К. се присъединява към заявеното от държавното
обвинение. Навежда доводи за осъществяването на състава на чл. 325
НК. Частният обвинител И. Т. се присъединява към заявеното от своя
повереник.
Защитникът адв. П. С. изразява становище за правилност на
първоинстанционния съдебен акт. Навежда доводи за наличието на мотив за
осъществяване на деянието, породен от поведението на пострадалия.
Подсъдимият поддържа казаното от своя защитник. Сочи, че съжалява за
случилото се, поради думите, които са били отправени към сестра му. В своята
последна дума заявява, че мисли, че е невинен.
Окръжен съд Б., като взе предвид доводите и възраженията на страните,
доказателствата по делото и като по реда на чл. 314 НПК извърши цялостна
служебна проверка на атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си районният съд е събрал по предвидения в
НПК ред гласни и писмени доказателства и доказателствени средства –
показанията на разпитаните свидетели, прочетени са показания на свидетели,
дадени в хода на ДП, приети са заключения по съдебно-оценителната
експертиза и по съдебно-медицинска експертиза, дадени са обясненията от
подсъдимия. Приет е по делото като веществено доказателство 1 бр.
2
часовник. По делото са събрани и писмени доказателства, които
първостепенният съд е приобщил по съответния ред към доказателствената
съвкупност.
Съдът, като съобрази изложените доводи и сам служебно провери изцяло
правилността на присъдата, намира за установено следното:
Подсъдимия М. Д. В., ЕГН **********, е роден на ** г. в гр. Р., живее в
гр. Б., ул. „П.“ № 93, **
Вечерта на 27-28 ноември 2021 г. подсъдимият М. Д. В. и неговата сестра
В. Д.а В.а били в дискотека „Ф.“ в гр. Б., която се намирала на ул. „Н. Г.“.
Сутринта, около 07:00 ч., те решили да си тръгнат, излезли от дискотеката и
тръгнали да се прибират. Двамата ходели по тротоара от страната на улицата,
на която се намирала дискотеката. Те живели на ул. „П.“ № 93 и ходели по ул.
„Н. Г.“ в посока към светофара, който се намира при кръстовището с ул. „П.“.
Поради консумирането на алкохол В. бил във видимо нетрезво състояние. В
някакъв момент той останал назад и ходел зад сестра си. На улицата отсреща
видял празен имот, където преценил, че може да отиде до тоалетна.
На 28.11.2021 г. И. М. Т. работил като охранител в хотел „К. К.“, гр. Б..
Негово служебно задължение било да превозва персонала на хотела със
служебен бус. На 28.11.2021 г., след 07:00 ч. той управлявал микробус м. „Х.“,
с който тръгнал от хотела. Т. бил сам в микробуса. Около 07:20 ч. той минавал
по ул. „Н. Г.“ в посока към гр. Д. и видял В., който бил във видимо нетрезво
състояние и уринирал. Около тях нямало хора. Т. намалил, свалил прозореца
на автомобила и направил забележка на В.. Разговорът между тях ескалирал и
се стигнало до физическа саморазправа, при която В. нанесъл удари на Т..
Прозореца на автомобила бил полуотворен и първо бил нанесен удар по
лявото око на Т., като той носил очила, които се счупили от удара. Били
нанесени още удари по главата на пострадалия. Вратата на автомобила била
отворена. Т. бил с колан и през цялото време се отбранявал с ръце. От ударите
бил счупен часовника на Т., който бил м. „С. А.“. Ударите в главата му
причинили лекостепенно мозъчно сътресение и кръвонасядания на горния и
долния клепач на лявото око. В. внезапно затворил вратата, при което били
притиснати пръстите на лявата ръка на пострадалия. Травматичните
увреждания на главата и на лявата ръка причинили на Т. болка и страдание. От
лявата страна на водача, на тротоара била В. В.а. Тя дръпнала своя брат и
двамата тръгнали да се прибират. Нямало други хора около тях. Т. преместил
микробуса напред и се обадил на РУ- Б.. От удара пострадалият не се чувствал
добре, бил замаян.
Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на
оценката на събрания доказателствен материал.
По отношение на обстоятелствата, настъпили преди срещата на
подсъдимия с пострадалия, следва да се кредитират обясненията на В. и
показанията на неговата сестра, доколкото те не противоречат на останалия
доказателствен материал по делото. Същото важи и за показанията на
пострадалия в частта им относно неговата дейност като служител на хотел „К.
К.“.
Следва да се кредитират показанията на полицейските служители, които
се явяват трети незаинтересовани лица. Техните показания съдържат
производни доказателства и могат да служат за проверка на достоверността на
показанията, дадени от пострадалия и от сестрата на обвиняемия, както и на
3
неговите обяснения. Те могат и да послужат за отстраняването на
противоречия между тях.
От прочетените показания на свид. И. К. се потвърждава, че инцидентът е
станал преди 07:30 ч. на 28.11.2021 г. Свидетелят сочи, че е бил получен
сигнал за саморазправа. При пристигане на място установили лицата М. В. и
И. Т.. Т. заявил, че е направил забележка на В. да не уринира на улицата.
Скандалът преминал в саморазправа. Според личните впечатления на
свидетеля В. е бил във видимо нетрезво състояние. В хода на съдебното
следствие свид. К. заявява, че полученият сигнал е бил за водач на бус, който е
направил забележка на гражданин в нетрезво състояние и гражданинът е
ударил водача през прозореца на автомобила. Свидетелят разпознава
пострадалия и подсъдимия. Спомня си, че пострадалият му е казал, че
гражданинът го е бил ударил и че са му били счупени очилата. К. потвърждава
местоизвършването на деянието с оглед на това, което тогава е заявил самия
пострадал. Свидетелят си спомня, че В.а се е оплакала от пострадалия, като
била казала, че той я е обидил с отправянето на неприлично предложение, но
свидетелят не си спомня точните думи. Той помни, че тя е присъствала на
инцидента.
В хода на съдебното следствие свид. Х. Б. сочи, че случаят касае
инцидент след излизане от дискотека „Ф.“. При разговор с пострадалия, той
заявил, че се е движил с автомобил и е направил забележка на пешеходец, след
което възникнали спор между тях. Спомня си, че очилата на пострадалия били
паднали или били счупени. Самият подсъдим бил обяснил, че колата на
пострадалия била спряла до него за отправянето на забележката. От
прочетените показания на свидетеля се потвърждава датата и мястото на
деянието. Сочи се, че пострадалият е заявил, че е направил забележка на В. да
не уринира на улицата, като скандала преминал в саморазправа и били
разменени удари, в резултат на което били счупени очилата на пострадалия.
Подсъдимият бил във видимо нетрезво състояние.
По отношение на нетрезвото състояние на подсъдимия показанията на К.
и Б. възпроизвеждат пряко доказателство, тъй като те лично са го
констатирали след инцидента. Затова относно това обстоятелство показанията
им се ползват с висока доказателствена стойност.
Първични доказателства се възпроизвеждат чрез обясненията на
обвиняемия, както и чрез показанията на пострадалия и показанията на
сестрата на обвиняемия. Между тях обаче са налице противоречия.
Показанията на К. и Б. възпроизвеждат производни доказателства, тъй като те
не са очевидни на инкриминираното деяние, но възпроизвеждат
обстоятелства, които са им били споделени от такива. Производните
доказателства служат за проверка на първичните (виж Павлов, Стефан.
Наказателен процес на Република България (обща част). София, Сиби, 1996,
стр. 354). Затова противоречията между първичните доказателства следва да
се отстранят чрез тяхната съпоставка с производните.
Следователно показанията на пострадалия следва да се кредитират в
частите, в които се подкрепят от показанията на полицейските служители.
Така се явяват установени по делото обстоятелствата относно това, че В. е бил
в нетрезво състояние и е уринирал на публично място, Т. му е отправил
забележка, след което отношенията им ескалирали и В. нанесъл удари на Т., в
резултат на което са били причинени телесни увреждания на пострадалия и са
били счупени неговите очила.
4
Доколкото не кореспондират с други достоверни доказателствени
средства, в условията на пълно и главно доказване не се установяват
обстоятелствата относно използването на клаксон от страна на шофьора,
съдържанието на репликите, които са били отправени между В. и Т., както и
дали е било отправяно неприлично предложение от страна на пострадалия
спрямо сестрата на подсъдимия. Не се установява и наличието на ритане по
автомобила, както и отправянето на обидни реплики. С оглед на правилата за
тежестта на доказване в наказателния процес, недоказването на тези
обстоятелства не може да се тълкува във вреда на подсъдимия.
Между обясненията на обвиняемия и показанията на пострадалия е
налице и противоречие относно отварянето на вратата на автомобила. Според
пострадалият В. я е отворил за да го извади от автомобила, но понеже той е
бил с колан, не е можал и е ритнал вратата. Според обвиняемия той е посегнал
на пострадалия, който след това тръгнал да слиза от буса, поради което В.
бутнал вратата. Тези обстоятелства обаче не кореспондират с останалия
доказателствен материал по делото, поради което не може да се приеме за
установено обстоятелството, че именно В. е отворил вратата. Показанията на
пострадалия Т. и обясненията на обвиняемия обаче си кореспондират относно
това, че именно В. внезапно е затворил вратата, поради което това
обстоятелство се явява установено по делото.
Изготвените по делото експертни заключения следва да се кредитират
като компетентно и професионално изготвени от трети незаинтересовани от
изхода на делото лица.
По отношение на нанесените вреди следва да се кредитират показанията
на пострадалия, доколкото същите кореспондират с останалия доказателствен
материал – заключение по съдебно-медицинска експертиза, медицинска
документация, заключение по съдебно-оценителна експертиза. Показанията
на Т. следва да се кредитират в частта относно увреждането на часовника, тъй
като това отговаря на механизма на деянието на подсъдимия.
Въз основа на установеното от фактическа страна, Окръжен съд Б.
достигна до следните правни изводи:
Престъплението по дефиниция (чл. 9, ал. 1 НК) е деяние с определени
свойства (качества) и затова преди да се каже дали са извършени едно или
повече престъпления, трябва да се определи дали деянията са едно или повече
(решение № 52 от 21.06.2002 г. по н. д. № 667/2001 г., I н. о. на ВКС). Деянието
може да бъде извършено както с едно, така и с две или повече телодвижения,
осъществени последователно в изпълнение на едно решение, насочено към
постигане на една цел (решение № 93 от 24.02.1977 г. по н. д. № 64/1977 г., I н.
о. на ВС).
В обвинителният акт е инкриминирано единствено деянието на М. Д. В.,
което той е осъществил след като му е била отправена забележка от страна на
И. М. Т.. Затова следва да се направи внимателна преценка на неговата правна
квалификация. В тази връзка следва да се отчете, че в условията на пълно и
главно доказване не се установяват по делото обстоятелствата, които са
свързани с това, че подсъдимият е отправял обиди спрямо Т., че е ритал
превозното средство, както и че е отворил вратата на автомобила, тъй като
тези обстоятелства се възпроизвеждат единствено в показанията на
пострадалия.
Според решение № 146 от 03.04.1984 г. по н. д. № 123/1984 г., I н. о. на ВС
5
в чл. 325 НК не е възприет принципът на поглъщането и при наличието на
идеална съвкупност, ако с деянието, сочещо престъплението хулиганство, са
осъществени признаците на едно или повече други престъпления, се прилагат
разпоредбите на чл. 23 НК.
В случая с деянието са засегнати обществените отношения, свързани с
гарантирането на човешкото здраве и телесната неприкосновеност на
личността, както и тези свързани с осигуряването на необезпокояваното
ползване на правото на собственост. В тази връзка се установява, че
инкриминираното деяние покрива признаците от съставите на престъпления
по чл. 130 НК и по чл. 216, ал. 4 НК.
Според заключението по съдебномедицинската експертиза травмата на
глава е причинила на пострадалия лекостепенно мозъчно сътресение,
кръвонасядания на горния и долния ляв клепач, а травмата на лявата ръка –
оток на трети пръст на лявата ръка. В заключението се посочва, че травмите на
главата и на лявата ръка осъществяват медико-биологичния признак болка и
страдание.
Телесните повреди са комисивни престъпления, които са описани в НК
посредством посочването на техния резултат. От доказателствения материал и
в частност от заключението по съдебномедицинската експертиза се
установява, че инкриминираното деяние на подсъдимия е причинило болка и
страдание на пострадалия, поради което деянието изпълва признаците на лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 2 НК.
Следва да се отчете, че леките телесни повреди по степен на увреждане са
два вида - с разстройство на здравето - чл. 130, ал. 1 НК и без разстройство на
здравето - чл. 130, ал. 2 НК (Тълкувателно решение № 51 от 16.09.1989 г. по н.
д. № 41/1989 г., ОСНК на ВС). В тази връзка следва да се посочи, че
инкриминираното деяние осъществява и признаците на състава на лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, тъй като сътресението на мозъка
представлява разстройство на здравето (виж Постановление № 3 от 27.09.1979
г. по н. д. № 6/1979 г., Пленум на ВС).
Следователно инкриминираното деяние е причинило редица
общественоопасни последици, които са били обхванати от субективна страна
от страна на дееца. То едновременно е причинило болка и страдание, както и
разстройство на здравето, поради което формално осъществява състава на чл.
130, ал. 1 НК, както и на чл. 130, ал. 2 НК.
Според Постановление № 3 от 27.09.1979 г. по н. д. № 6/1979 г., Пленум
на ВС, когато с деянието се причинят на едно лице две или повече различни
по вид телесни увреждания, е налице едно престъпление, което следва да се
квалифицира с оглед на най-тежкия резултат. В тези случаи не е налице
идеална съвкупност, защото обектът на посегателството е един и същ и по
силата на общия принцип по-лекият резултат се поглъща от по-тежкия.
Наличието на няколко еднакви или различни по характер увреждания е от
значение за наказанието, но не и за квалификацията на деянието.
Затова и в случая деянието би следвало да се квалифицира като лека
телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, но същевременно причинения
допълнителен престъпен резултат – болка и страдание, следва да се отчита
като обстоятелство, което допълнително повишава обществената опасност на
деянието по чл. 54, ал. 1 НК.
Въззивната инстанция споделя доводите, че в условията на идеална
6
съвкупност деянието осъществява и признаците на престъплението по чл. 216,
ал. 4 НК. Това престъпление също е комисивно и е описано в НК чрез
посочването като признак от състава на престъплението само осъществения
престъпен резултат. От доказателствата по делото се установява, че от ударите
в главата на подсъдимия са били счупени неговите очила. Същевременно той е
бил с колан и се е защитавал с ръце, поради което от ударите е бил счупен
неговият часовник м. „С. А.“. От заключението по съдебно-оценителната
експертиза се установява, че към датата на инкриминираното деяние
пазарната цена на часовника е била 140 лв., а тази на очилата 50 лв.
Следователно с деянието са причинени и други общественоопасни последици
– унищожаването на две движими вещи и причиняването на имуществени
вреди в общ размер на 190 лв.
С обвинителния акт е повдигнато окончателно обвинение от правна
страна за извършването на престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Първоинстанционният съд правилно е посочил, че според съдебната практика
степента на обществената опасност на деянието е основния разграничителен
критерий между престъплението хулиганство по чл. 325 НК и дребното
хулиганство, което е административно нарушение по УБДХ. Не може да бъде
споделено обаче неговото заключение, че конкретното инкриминирано деяние
е с ниска степен на обществена опасност.
Престъплението е деяние с определени свойства – обществена опасност,
противоправност, наказуемост, виновно извършено. Докато
противоправността и наказуемостта са юридически свойства на
престъплението, обществената му опасност е негово обективно качество.
Затова правната квалификация на деянието, която е свързана с неговите
юридически свойства, не влияе над неговата обществена опасност.
Според чл. 10 НК общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с
Конституцията правов ред в Република България или други интереси,
защитени от правото. Степента на обществената опасност е по-висока, колкото
повече са засегнатите от деянието обществени отношения и колкото по-
интензивно е тяхното засягане, т.е. застрашаване или увреждане.
В случая е осъществено едно деяние, но с него в условията на идеална
съвкупност са осъществени признаците на повече от едно престъпления. С
инкриминираното деяние е увредена личността на пострадалия Т., като му е
причинено разстройство на здравето, както и болка и страдание, като
същевременно е увредена негова собственост – очила и часовник на обща
стойност 190 лв.
Престъпленията по чл. 130 НК и по чл. 216, ал, 4 НК са от частен
характер (чл. 161, ал. 1 и чл. 218в, т. 1 НК). За тях не е била подадена тъжба.
Същевременно по реда на чл. 287, ал. 5 НК частният обвинител не е отправял
искане съдът да се произнесе с присъдата и по престъпленията, които се
преследват по тъжба на пострадалия. Затова дори и да се констатира от съда,
че деянието формално осъществява съставите по чл. 130 НК и чл. 216, ал. 4
НК, не може да бъде постановен съдебен акт, с който съдът да се произнесе по
виновността на дееца относно тези правни квалификации.
Дори и съдът да не може да се произнесе относно престъпленията от
частен характер, преценката за степента на обществената опасност на
деянието е преценка за наличието на негово обективно качество. В случая с
7
инкриминираното деяние категорично са били не просто засегнати, а са били
увредени обществените отношения свързани с личността и собствеността, при
това до такава степен, че формално са осъществени признаците на
престъпления от частен характер. Следователно не може да се възприеме
становището, че процесното деяние е с ниска степен на обществена опасност и
че затова то не представлява престъпление.
Степента на обществена опасност на деянието обаче не изчерпва
преценката за това дали е било осъществено престъпление по чл. 325, ал. 1
НК. Затова следва да се направи внимателна преценка за това дали са били
осъществени признаците на неговия състав.
Обект на престъплението хулиганство са редът, установен в страната, и
общественото спокойствие (т. I.1. от Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н.
д. № 4/1974 г., Пленум на ВС). Под обществен ред следва да се разбират
установените държавата обществени отношения, основани на нравствеността
и определящи поведението на хората в процеса на обществения живот.
Хулиганските действия могат да се извършват в разнообразни форми,
една от които е свързана с посегателства върху личността чрез нанасяне на
телесна повреда (виж т. 4 от Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. №
4/1974 г., Пленум на ВС, Решение № 12 от 05.02.2009 г. по н. д. № 705/2008 г.,
Н. К., I н. о. на ВКС). Хулиганството може да се осъществи в идеална или
реална съвкупност и с престъпление против собствеността по чл. 216 НК
(виж решение № 146 от 03.04.1984 г. по н. д. № 123/1984 г., I н. о. на ВС).
Според решение № 70 от 05.04.2011 г. по н. д. № 737/2010 г., Н. К., III н. о.
на ВКС разликата между хулиганството и другите деяния със сходна
характеристика се състои в различния непосредствен обект на засягане и
неговите елементи и в начина на осъществяване на изпълнителното деяние.
При хулиганството посегателството към личността или имуществото на
другиго не е необходим /задължителен/ елемент от изпълнителното деяние.
Последното е възможно, но би имало случаен характер и ще е резултат от
стечение на обстоятелствата. При хулиганството деецът не се интересува и не
предвижда непременно посегателство върху личността /имуществото/ на
другиго. Още по-малко се интересува кое точно лице или чие точно
имущество ще бъде засегнато от действията му. Евентуалното включване в
изпълнителното деяние и на такива детайли, не променя вида и характера на
обществената опасност на деянието – нарушаването на обществения ред.
Защото, изпълнителното деяние срещу обществения ред вече е започнало и
може да приключи и без непременно да има посегателство срещу личност или
имущество. Посегателството срещу личността не изключва нарушаването на
обществения ред, поради което ще е налице идеална съвкупност от
престъпления.
Изпълнителното деяние по чл. 325, ал. 1 НК се изразява в извършването
на непристойни действия (т. 2 от Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д.
№ 4/1974 г., Пленум на ВС). В случая подсъдимият е осъществил
изпълнителното деяние чрез нанасянето на удари по Т., счупването на
неговите очила и часовник, както и затварянето на вратата на автомобила и
притискането на лявата ръка на пострадалия.
Следва да се посочи, че с обвинителния акт като престъпление по чл. 325,
ал. 1 НК е инкриминирано само деянието на В., което той е осъществил след
като Т. му е отправил забележка. Предходното деяние на подсъдимия не е
8
предмет на обвинението. В тази връзка следва да се уточни, че уринирането
нощно време на публично място би могло да представлява престъпление по
чл. 325 НК, дребно хулиганство по смисъла на УБДХ или пък изобщо да не е
хулиганска проява (виж решение № 594-а от 12.10.1974 г. по н. д. № 576/1974
г., I н. о. на ВС). От доказателствата по делото не се установява категорично
къде точно подсъдимият е осъществил това деяние, тъй като твърдението, че
той се е намирал на самото пътно платно се възпроизвежда единствено в
показанията на пострадалия, поради което в тази им част те не могат да бъдат
кредитирани. Това обуславя невъзможност да се прецени до каква степен това
поведение на В. е засегнало обществените отношения, които се обект на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, както и невъзможност категорично да се
установи дали то представлява хулиганска проява. Следователно това
поведение на подсъдимия само по себе си не може да послужи за основата на
извод, че последвалото го инкриминирано деяние срещу Т. е осъществено по
хулигански подбуди или че е била осъществена субективната страна на състава
на чл. 325, ал. 1 НК.
Престъпният резултат на престъплението по чл. 325, ал. 1 НК е грубото
нарушаване на обществения ред (виж решение № 363 от 01.07.2002 г. по н. д.
№ 241/2002 г., II н. о. на ВКС). От това следва, че не всяка непристойна
проява, която засяга обществения ред, може да се третира като престъпление
(Наказателно право на НРБ (особена част). Том втори. Под научната редакция
на член-кореспондент професор Костадин Лютов. С.: Висш институт „Г. Д.“ –
МВР, 1987, стр. 21).
Според решение № 432 от 15.11.1972 г. по н. д. № 413/1972 г., I н. о. на ВС
за разлика от чл. 283, ал. 1 НК (отм.) сега законът чл. 325, ал. 1 НК, изисква не
само непристойно поведение, буйство, скарване и сбИ.е или други
непристойни прояви, но и реално засягане на обществените отношения,
изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Този е основният
признак, по който се различава престъплението хулиганство от дребното
хулиганство по УБДX, санкционирано по административен ред, където не се
изисква нито грубо нарушение на обществения ред, нито явно неуважение
към обществото.
Обект на престъплението са установеният в страната ред и общественото
спокойствие. Разграничителните критерии между дребното хулиганство и
престъплението хулиганство се изразяват в степента на обществената
опасност на деянията, посочени в чл. 1, ал. 2 УБДХ и чл. 325, ал. 1 НК
(Постановление № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., Пленум на ВС).
Колкото по-интензивно е било засягането на обществените отношения,
свързани с реда и общественото спокойствие, толкова по-висока ще е степента
на обществената опасност на деянието. Едно конкретно деяние обаче би могло
да има висока степен на обществена опасност, но същевременно с него да не
са били реално засегнати обществените отношения, които са обект на
престъплението по чл. 325, ал. 1 НК, поради което това деяние не би могло да
се квалифицира като хулиганство. В този случай не би бил налице и
престъпния резултат – грубо нарушаване на обществения ред.
От доказателствата по делото се установява, че с инкриминираното
деяние са били засегнати обществените отношения свързани с телесната
неприкосновеност и с упражняването на правото на собственост.
Категорично обаче не се установява реалното засягането на обществените
отношения, които са непосредствен обект на престъпление по чл. 325 НК.
9
Не се установява категорично осъществяването на хулиганска проява от
страна на подсъдимия към момента преди да му е била направена забележка
от страна на пострадалия. След отправената забележка между двамата са били
разменени реплики, въз основа на които отношенията между тях са
ескалирали и се е стигнало до физическа саморазправа, но съдържанието на
тези реплики не се установява от доказателствения материал, поради което въз
основа на тях не може да се изведе, че деянието е било насочено срещу
обществения ред, а не конкретно срещу Т.. Същевременно по делото се
установява, че с оглед на ранния час единствен свидетел на инцидента между
двамата е била сестрата на подсъдимия, като липсват доказателства около тях
да е имало други лица, на които той да е могъл да стане достояние.
Следователно с оглед на доказателствата по делото съобразно стандарта
на чл. 303, ал. 2 НПК не се доказва по несъмнен начин, че е налице реално
засягане на обществените отношения, обект на престъплението по чл. 325, ал.
1 НК, изразяващо се в грубо нарушаване на обществения ред. Последното е
съставомерен признак от състава на хулиганството, поради което се достига до
извода, че не е осъществено престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
Престъплението по чл. 325 НК може да се извърши с пряк или с
евентуален умисъл (решение № 78 от 22.02.1973 г. по н. д. № 792/1972 г., II н.
о. на ВС). От субективна страна деецът трябва да съзнава, че чрез
непристойните си действия ги нарушава и изразява явно неуважение към
обществото (решение № 199 от 23.06.1977 г. по н. д. № 148/1977 г., II н. о. на
ВС). Защитата навежда доводи, че поведението на подсъдимият е било
мотивирано от това, че Т. е използвал клаксон и е отправил неприлично
предложение на сестрата на В.. Частният обвинител отрича това и поддържа,
че поведението на подсъдимия е било провокирано от отправената спрямо
него забележка. Тези обстоятелства не се установяват категорично от
доказателствения материал по делото, но следва да се отчете, че с оглед на
правилата за разпределяне на доказателствената тежест в наказателния процес
обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен (чл. 103, ал. 2 НПК) и не
могат да се правят изводи в негова вреда, поради това, че той не е доказал
възраженията си (чл. 103, ал. 3 НПК). Същевременно присъдата не може да
почива на предположения, а съдът признава подсъдимия за виновен, само
когато обвинението е доказано по несъмнен начин (чл. 303 НПК).
В тази връзка с тези доводи на страните обаче следва да се посочи, че
съдебната практика приема, че наличието на личен мотив на дееца не
изключва съставомерността на деянието му по чл. 325 НК. Според решение №
432 от 15.11.1972 г. по н. д. № 413/1972 г., I н. о. на ВС оскърбленията,
побоищата, телесните повреди и другите действия, извършени по лични
мотиви, могат да се квалифицират и като хулиганство, когато са извършени
публично, в присъствието на много хора, грубо нарушават обществения ред и
изразяват едновременно с това и умисъл на дееца за явно неуважение към
другите граждани и обществото.
Поначало побоищата и телесните увреждания, извършени по лични
мотиви могат да се приемат като хулиганство, но когато се докаже, че деецът е
действал не само с умисъл за нанасяне на телесна повреда, но и е съзнавал, че
с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно
неуважение към обществото (решение № 343 от 25.06.2010 г. по н. д. №
257/2010 г., Н. К., ІІ н. о. на ВКС). Когато се даде израз на изпитваните
негативни чувства с поведение, изразяващо пълно пренебрежение към
10
установения обществен и правов ред, към спокойствието и сигурността на
околните това поведение осъществява всички признаци на състава на чл. 325,
ал. 1 НК, независимо от продиктувалия го личен мотив (решение № 782 от
8.11.2005 г. по н. д. № 1113/2004 г., Н. К., III н. о., на ВКС).
Следователно при преценката дали дадено деяние следва да се
квалифицира по чл. 325, ал. 1 НК, не е важна липсата на личен мотив, а е
важно самото хулиганство е да осъществено от субективна страна – деецът да
е съзнавал, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява
явно неуважение към обществото. В случая от обективна страна не се
установява да е налице грубо нарушаване на обществения ред, поради което
няма как да се приеме, че то е било обхванато от умисъла на подсъдимия.
Според решение № 70 от 05.04.2011 г. по н. д. № 737/2010 г., Н. К., III н. о.
на ВКС няма да има хулиганство тогава, когато посегателството върху
личността или имуществото е конкретна цел на извършителя, проява на
индивидуално лично отношение и не е резултат на случайно стечение на
обстоятелства. Липсва хулиганство, когато деянието се заключава в рамките
единствено на лично, конкретно, индивидуално и специфично, важащо и
съществуващо отношение на дееца, строго ограничено към обекта на
посегателство. При посегателство срещу личността, за разлика от
хулиганството, на дееца не му е безразлично спрямо кого и как насочва
вредоносното действие.
В настоящия случай от доказателствата не се установява категорично, че
конкретната цел на извършителя не е била проява на индивидуално лично
отношение на В. спрямо Т., поради което не може да се направи извод, че е
налице хулиганска проява, при която засягането на Т. е само резултат от
случайното стечение на обстоятелствата. Не се констатира по несъмнен начин,
че на В. му е било безразлично спрямо кого насочва своето деяние.
Следователно с оглед на доказателствения материал и на правилата за
доказателствената тежест в НПК не може да се направи несъмнен извод, че
подсъдимият е съзнавал, че осъществява грубо нарушение на обществения ред
или че с деянието си е изразявал явно неуважение към обществото.
По горепосочените съображения следва да се приеме, че
инкриминираното деяние не може да се квалифицира като хулиганство по чл.
325, ал. 1 НК поради липсата на съставомерни признаци – от обективна страна
липсва престъпен резултат „грубо нарушение на обществения ред“, а от
субективна страна не се установява деецът да е съзнавал, че грубо нарушава
обществения ред и че е изразявал явно неуважение към обществото.
Следователно правилно първата съдебна инстанция е оправдала подсъдимия
по обвинението по чл. 325, ал. 1 НК.
Частният обвинител не е отправял искане по реда на чл. 287, ал. 5 НК
съдът да се произнесе с присъдата и по престъпления, които се преследват по
тъжба на пострадалия. Затова съдът не може да се произнесе относно
виновността на подсъдимия по отношение на престъпления по чл. 130 НК и
чл. 216, ал. 4 НК. Същевременно по несъмнен начин не се установява от
субективна страна да са били налице хулигански подбуди, поради което
деянието не може да се преквалифицира като лека телесна повреда по чл. 131,
ал. 1, т. 12, предл. 1 НК.
Следва обаче да се отчете, че всяко престъпление, още повече това, което
се осъществява на публично място, нарушава обществения порядък, макар
11
това да не го прави квалифицирано - с елемент на хулиганска проява (виж
решение № 594-а от 12.10.1974 г. по н. д. № 576/1974 г., I н. о. на ВС). Затова и
в случая деянието не може да се квалифицира по чл. 325 НК, но доколкото то
осъществява признаците на престъпления по чл. 130 НК и чл. 216, ал. 4 НК, то
е нарушило обществения ред и спокойствие, така както би го нарушило всяко
престъпление, осъществено на публично място.
Съгласно чл. 1, ал. 3 УБДХ дребно хулиганство по смисъла на този указ е
непристойна проява, изразена в употреба на ругатни, псувни или други
неприлични изрази на публично място пред повече хора, в оскърбително
отношение и държане към гражданите, към органите на властта или на
обществеността или в скарване, сбИ.е или други подобни действия, с които се
нарушава общественият ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
Наказателния кодекс.
Деянието на подсъдимия представлява непристойна проява, изразена в
скарване и сбИ.е, с което се е нарушил обществения ред, поради което е
правилен извода на районния съд, че същото има характеристиките на дребно
хулиганство по смисъла на чл. 1, ал. 3 УБДХ. От субективна страна е
осъществен състава на административното нарушение (чл. 7 ЗАНН), тъй като
се установява, че деянието е извършено с умисъл. Затова
първоинстанционният съдебен акт е правилен в частта, с която на осн. чл. 301,
ал. 4 вр. чл. 305, ал. 6 НПК районният съд се е произнесъл, че деянието
съставлява административно нарушение по чл. 1, ал. 3 УБДХ и на основание
чл. 1, ал. 1, т. 2 УБДХ е наложил административно наказание глоба в размер
на 500 лв. Въззивният съд намира, че размерът на наложеното наказание е
правилно индивидуализиран с оглед на разпоредбите на чл. 9, ал. 2 УБДХ вр.
чл. 27 ЗАНН и в частност с оглед на тежестта на нарушението и целите на
наказанието, посочени в чл. 12 ЗАНН. Изложеното мотивира
потвърждаването на присъдата на първата инстанция и в частта относно
наложеното на подсъдимия административно наказание по реда на УБДХ.
Що се отнася до произнасянето на първата инстанция по въпросите за
разноските, присъдата е правилна и в тази й част. Макар и да е оправдан за
извършено престъпление, В. е осъществил състав на административно
нарушение и е ангажирана неговата административно-наказателна
отговорност, като именно виновното му поведение е било причина за
извършването на разноските (в този смисъл виж решение № 369 от 11.11.2024
г. по н. д. № 784/2024 г. на Апелативен съд – София, решение № 193 от
21.03.2023 г. по н. д. № 4016/2022 г. на СГС, както и Тълкувателно решение №
3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г., ОСНК на ВС).
Правилно районният съд е преценил, че предадения като веществено
доказателство часовникът следва да бъде върнат на правоимащото лице И. Т..
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не
констатира наличието на каквито и да било основания, които да налагат
нейната отмяна или изменение.
Водим от гореизложено и на основание чл. 334, т. 6 от НПК вр. чл. 338 от
НПК, Окръжен съд Б.
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 23 от 22.10.2024 г., постановена по НОХД
№ 701/2023 г. по описа на Районен съд Р., II. наказателен състав.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13