№ 244 / 31.03.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО, в открито съдебно
заседание на първи март две хиляди и двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВА БАЙНОВА
2. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА
Секретар:
Ивелина Въжарска
Прокурор:
Е.С.
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №31 по описа на съда за 2023г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН
във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от Директор Дирекция
Инспекция по труда Хасково против Решение №325/14.11.2022г. по анд №829/2022г.
на РС Хасково. Твърди се, че при постановяване на решението съдът допуснал
нарушение на закона, като същият бил приложен неправилно. По отношение на
фактическата страна, делото било безспорно изяснено. В съдебно заседание по
безспорен начин се установило извършване от страна на дружеството като
работодател на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда, а именно, че ЕТ не изпълнил принудителна административна мярка,
приложена от контролен орган за спазване на трудовото законодателство – задължително
предписание №4 от Протокол за извършена проверка с рег.№ПР2213743/29.04.2022г.
съгласно който работодателят на основание чл.221, ал.1 от КТ следвало да
изплати на Я.Д. обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, дължимо ѝ във връзка с прекратеното трудово
правоотношение на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ, считано от 17.02.2022г. Според
жалбоподателя като основание за отмяна на наказателното постановление в
решението си районният съд излагал различни мотиви, които обаче не касаели
неизпълнението на предписанието, а това дали същото било законосъобразно, дали
се дължало обезщетение на основание чл.221, ал.1 от КТ и дали контролните
органи били наложили законосъобразна мярка. Законосъобразността на дадено за
изпълнение задължително предписание обаче била от компетентността на съответния
административен съд по реда на АПК, а не на районния съд. Мотивите, изложени в
решението, според които НП следва да бъде отменено, не били от компетентността
на РС Хасково в развилото се пред него производство, поради което решението
било неправилно и незаконосъобразно. Действително неизпълненото предписание и
към настоящия момент не било влязло в законна сила, защото било налице неприключило
дело, за което били приложени и доказателства. Но съгласно чл.405 от КТ
обжалването не спира изпълнението на принудителната административна мярка, като
така било допуснато предварително изпълнение на задължителните предписания и
независимо, че те не били влезли в законна сила, то подлежали на изпълнение. Безспорно
се установило, че предписанието не било изпълнено, поради което бил правилен
извода за наличие на нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. При наличие на касационно
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, се иска наказателното постановление да
бъде отменено, а делото решено по същество, като се потвърди от касационната
инстанция издаденото наказателно постановление.
Ответната страна – ЕТ М.Ч. -
Хасково, чрез пълномощник изразява становище за неоснователност на касационната
жалба и иска да бъде оставено в сила решението на Районен съд Хасково, като се
претендират направените разноски.
Окръжна прокуратура Хасково
счита, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, а касационната
жалба е неоснователна.
Хасковски административен съд, след като
прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните
по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като
подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице,
имащо право и интерес да обжалва съдебния акт - чл.210, ал.1 от АПК, и при
спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество касационната жалба
е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд Хасково е отменил Наказателно постановление №26-2200118 от 30.08.2022г. на
Директор Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ЕТ М.Ч.-Хасково, в
качеството му на работодател и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1
от Кодекса на труда е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева
за административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. За да постанови обжалваното решение, съдът е посочил,
че са налице процесуални нарушения, които водят до отмяна на НП, като е изложил
подробни съображения, че описанието на нарушението е непълно. От
материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и в наказателното
постановление, се установявали по недвусмислен и категоричен начин. Доказвало
се по делото и не се спорело, че между ЕТ М.Ч. и Д. имало сключен трудов
договор, по силата на който Д. е била назначена на длъжност Педагог в Учебен
център Домино в гр. Хасково, стопанисван от работодателя. Но при извършените
проверки и изготвените протоколи, както и от описанието в АУАН и в НП, не
ставало ясно какъв именно е бил трудовият договор между работника Д. и
работодателя ЕТ М.Ч., кога е бил сключен, за неопределено време ли е бил или е
срочен, какво е уговореното възнаграждение в договора, до кога е платимо и др. Липсвало
посочване от контролния и наказващия орган на номер и дата на трудовия договор
в АУАН и НП, а така също и в протоколите от проверката, а и не никъде не
ставало ясно от протоколите за извършените проверки, контролният орган да е
проверил дали са изплатени всички дължими трудови възнаграждения на работника и
кога е станало това, за да се приеме, че трудовото правоотношение /което не е
ясно какво точно е и кога е възникнало/ следва и може да се прекрати на
основание цитираните в предписанието разпоредби от КТ – чл.335, ал.2, т.3 от КТ
във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327, ал.1, т.2 от КТ, както и дали се дължи
твърдяното от наказващия орган в предписанието №4 от Протокол за извършена
проверка с рег.№ПР2213743/29.04.2022г. Според въззивната инстанция липсвали
данни контролният орган да е проверил още при първата проверка дали са налице
основанията на чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Въззивният съд приема, че към момента
на издаване на предписанията от контролния орган, вкл. тези по протокол за
извършена проверка рег.№ПР2213743/29.04.2022г., между които това по процесната №4,
били издадени, без да е налице
прекратяване на трудовото правоотношение на твърдяното от Д ИТ основание
и това да е станало на посочената от органа дата – 17.02.2022г. В подкрепа на
този извод съдът счита, че била и разпоредбата на чл.335, ал.1 от КТ, която
изисква писмено прекратяване на трудовото правоотношение. В мотивите си съдът направил
извод, че правото за даване на задължителни предписания за заплащане на обезщетения
съгласно чл.404, ал.1, т.12 от КТ възниквало за инспекцията по труда от
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото нямало. Затова и даденото
предписание – ПАМ, било незаконосъобразно. Това било така, защото липсвала
издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
17.02.2022г., на основанията, посочени от контролния орган – чл.335, ал.2, т.3 от КТ във вр. с чл.335, ал.1 от КТ и чл.327 ал.1 т.2 от КТ. В този смисъл
въззивният съд приел, че има наличие на трудовоправен спор, при който не било в
компетенциите на Д ИТ Хасково да дава предписание за прекратяване на трудовото
правоотношение. Следователно при налагането още на първата принудителна
административна мярка с протокола за извършена проверка с рег.№ПР2211904/15.04.2022г.
контролният орган наложил незаконосъобразна мярка, която не била в неговата
компетентност, а поради това и последващите предписания били незаконосъобразни.
Така съдът приел даденото предписание №4 с Протокол за извършена проверка рег.№ПР2213743/29.04.2022г.
също за незаконосъобразно, поради което направил извод, че ЕТ не е извършил описаното
нарушение.
Постановеното от РС Хасково решение е правилно.
Настоящата инстанция
напълно споделя извода на въззивната инстанция, че съдържанието на наказателното постановление и АУАН е непълно и
неясно, тъй като липсва изложение и доказателства относно вида на сключения
трудов договор, неговия срок, уговореното възнаграждение/обезщетение и срока на
изплащането му. Доколкото пък липсва писмено прекратяване на трудовото
правоотношение, което е изискуемо по силата на чл.335, ал.1 от КТ, то не само
са спорни основанието и датата на прекратяване, но и за инспекцията не е
възникнало безспорното право на основание чл.404, ал.1, т.12 от КТ за даване на
задължителни предписания. Нещо повече - в предписанието
контролният орган е дал указания за изпълнение на задължението за заплащане на
обезщетението, като не се посочва размер, но с оглед на вече посочените моменти
този размер на обезщетението не е определяем и работодателят е в невъзможност
да изпълни предписанието, като отговорността за това в случая не може да се
твърди, че е за работодателя.
Съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ за предотвратяване и преустановяване на
нарушенията на трудовото законодателство, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по
труда могат да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване
на нарушенията на трудовото законодателство. Санкционната разпоредба на чл.415,
ал.1 от КТ регламентира административнонаказателната отговорност на
работодател, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство. Задължителното
предписание е едностранно властническо
волеизявление, което пряко рефлектира в правната сфера на адресата, предписвайки му конкретно определено или
определяемо задължително поведение, като случаите, в които органът дава
предписание са изчерпателно посочени в чл.404, ал.1, т.1 – 12 от КТ. Това
волеизявление подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК, като за
страните е било ясно, че задължителните предписания, дадени при първоначалната
проверка с Протокол №ПР2211904 от 15.04.2022г. са били оспорени по
а.д.№349/2022г. на ХАС. Действително по силата на чл.405 във
вр. с чл.404, ал.1 от КТ обжалването на принудителните административни мерки, каквито са и
задължителните предписания, не спира тяхното изпълнение,
но тези мерки следва да бъдат издавани не само при правилен анализ на
доказателствата, какъвто не е бил извършен – Решение №480/11.07.2022г. на ХАС
по а.д.№349/2022г., влязло в сила на 09.02.2023г. след касационно обжалване
пред ВАС, Решение №1474/09.02.2023г. по а.д.№7218/2022г. на ВАС, а и при
действително установено нарушение на трудовото законодателство. В случая на
установената дата от контролния орган – 17.02.2022г., не само че няма
установено извършено нарушение - неиздаването на писмена заповед за
прекратяване на трудово правоотношение на основанието, което се претендира от работника,
не е нарушение на трудовото законодателство по смисъла на посочените като
основания за ПАМ в чл.404, ал.1, т.1-12 от КТ, а и с издаването на
задължителните предписания от 15.04.2022г. не се предотвратява извършване на такова
нарушение. Нещо повече – административният орган не е имал правомощие към този
момент да даде предписания не само защото няма писмено прекратяване на
правоотношенията, а и недопустимо се намесил в трудовото правоотношение, като е
дал указание да бъде прекратено, при това на основание, което той е счел, че е
следвало да стане. В тази насока РС Хасково правилно е отчел, че при липсата на
достатъчно данни още при първоначалната проверка контролният орган се е
предоверил на данните за неплащане/забавено плащане на трудовото
възнаграждение. При това положение работодателят, за когото е създадено
задължение в указания му срок да изпълни процесното предписание, е
бил в невъзможност да изпълни указаното му. Именно поради това и са
предприети действия по съдебно обжалване на първоначалното предписание от
15.04.2022г. по надлежния за това ред. В настоящия случай в Протокол за извършена проверка
рег.№ПР2213743/29.04.2022г. /т.4/ e обективирано задължително предписание към
работодателя, което не се основава на правилен и пълен анализ на трудовото
правоотношение, респ. прекратяването му, поради което и правилно РС Хасково
установява, че описанието в АУАН и НП не
съответства на императивните законови изисквания по чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Така при съставяне на АУАН и
издаване на НП е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.
Според съдебната практика не всяко нарушение на процедурата е съществено, а
само това, което води до засягане правото на защита на сочения като нарушител
или това, което ако не е било извършено, то резултатът при приключване на
административнонаказателната процедура би бил друг. В случая работодателят,
сочен като нарушител, е бил в невъзможност да организира защита си в
административнонаказателния процес, доколкото е било неясно какво точно
предписва административния орган да бъде извършено, а ако
административнонаказващият орган правилно беше анализирал всички известни му
факти, то резултатът при преценката дали има извършено нарушение от
работодателя, би бил друг.
С оглед
изложеното оспорваното решение се явява законосъобразно и следва да бъде
оставено в сила като валидно, допустимо и
в съответствие с материалния закон.
Мотивиран
така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №325/14.11.2022г.,
постановено по анд №829/2022г. на РС Хасково, с което се отменя Наказателно постановление №26-2200118 от 30.08.2022г. на Директор
Дирекция Инспекция по труда Хасково, с което на ЕТ М.Ч.-Хасково, в качеството
му на работодател и на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от Кодекса
на труда е определена имуществена санкция в размер на 1500,00 лева за
административно нарушение на чл.415, ал.1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция Инспекция
по труда Хасково да заплати на ЕТ М. Г. Ч. с фирма „М.Ч.“ – Хасково, ЕИК
*********, направените разноски пред касационната инстанция в размер на 500,00
лева.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател:
Членове:
1.
2.