Решение по дело №141/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Агенция „Пътна инфраструктура” /АПИ/ [населено място], представлявана от П. на Управителния съвет, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, против Решение № 8 от 03.02.2025г., постановено по АНД № 369/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен. С посоченото решение е отменен като незаконосъобразен Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място] към Министерство на регионалното развитие и благоустройството.

В касационната жалба са изложени аргументи за неправилност на обжалваното решение, като се твърди, че същото е постановено в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/, с искане да бъде отменено, а издаденият ефектронен фиш да бъде потвърден. Изложени са доводи, че районният съд е нарушил материалния закон, като според касатора, при тълкуване на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП се налага извод, че действителната воля на законодателя е да бъде създаден процесуален ред за издаване на електронни фишове за нарушенията, свързани с незаплащане на пътни такси, включително и за издаване на електронен фиш за нарушения по чл. 179, ал. 3а и 3б от ЗДвП. Излага се също, че текстовете на чл. 189ж, ал. 7 и чл. 167а, ал. 2, т. 8 от ЗДвП дават възможност за органите на АПИ да издават електронни фишове и за нарушения на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. В касационната жалба е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ответната страна.

В съдебно заседание касаторът Агенция „Пътна инфраструктура” [населено място], представлявана от П. на Управителния съвет, редовно призована, не се представлява. Представена е писмена защита от процесуален представител на касатора – юрисконсулт И. И., в която се поддържа касационната жалба и се излагат подробни аргументи за основателност на същата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „ЛЪСКОВ-С. Д. 2“ ЕООД [населено място], обл. Ловеч, редовно призован, в съдебно заседание, не изпраща представител. С писмена молба, подадена чрез пълномощника адв. Л. Р., се поддържа подаденият отговор по касационната жалба и се излагат доводи по същество за оставяне в сила на решението на първоинстанционния съд. Не се претендират разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура [населено място] – прокурор С. И. дава заключение за неоснователност на касационната жалба, като излага подробни аргументи и пледира да отстане в сила постановеният съдебен акт, като правилен. Излага, че първоинстанционният съд е обсъдил обстойно всички обстоятелства по издадения електронен фиш, както и е съобразил Решение по дело С-61/2023г. на Съда на Европейския съюз.

Втори касационен състав на Административен съд гр. Ловеч, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба оплаквания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Разгледана по същество и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Въз основа на редовно събраните по делото доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на 03.09.2021г. в 17:33 часа, е било регистрирано движението на пътно превозно средство /ППС/, Специален автомобил „Астра ХД 7 84.42“, с рег. № [рег. номер] с технически допустима максимална маса 23400, брой оси 4, екологична категория Евро 2, без ремарке, в община Ябланица, за движение по път I-3, километър 158+228, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. За посоченото ППС се твърди, че изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, в нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

За извършеното нарушение срещу „ЛЪСКОВ-С. Д. 2“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Ябланица, обл. Ловеч, със законен представител И. Й. С., като собственик на регистрираното ППС, бил издаден обжалвания Електронен фиш /ЕФ/ № **********, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбодателя, ответник в настоящото производство, с налагане на имуществена санкция в размер на 2500.00 лева и независимо от санкцията на основание чл. 10б, ал. 5 от ЗП, собственика на ППС дължи и заплащането на съответната такса в размер на 242.00 лева. С ЕФ е указано на „ЛЪСКОВ-С. Д. 2“ ЕООД [населено място], обл. Ловеч, че може да бъде освободено от административнонаказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на електронния фиш, заплати компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в размер на 750.00 лева при спазване на чл. 189е, ал. 3 и 4 от ЗДвП, като електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл. 10б, ал. 5 от ЗП ще се счита за изпълнено със заплащането на компенсаторната такса.

При преценка на законосъобразността на обжалвания електронен фиш Районен съд гр. Тетевен е приел, че съдържанието на електронния фиш е по утвърден образец, както и че е налице ясно описание по време и място на нарушението, но при описание на нарушението липсва яснота и категоричност в какво се изразява нарушението, приетото от наказващият орган - в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, водещо до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че в нормата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, е предвидено, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение, като в тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш. Според съда, в случая липсва изрична законова разпоредба, предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

На следващо място първоинстанционният съд е приел, че непропорционалната национална санкционна уредба - чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, вр. чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП следва да бъде оставена без приложение, т.к. в противен случай би се стигнало до несъответстващ на правото на Съюза резултат.

Посочено е също от първоинстанционният съд, че при описанието на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващият орган, а именно в какво се изразява нарушението – в липса на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна ТОЛ декларация за преминаването, което води до ограничаване на правата на защита на санкционираното лице да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение е санкционирано, за да организира защитата си в пълен обем.

По тези съображения, подробно мотивирани, решаващият съд е отменил обжалваният пред него електронен фиш.

Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с приложимия материален закон. От страна на първоинстанционният съд е извършена цялостна проверка на ЕФ, съгласно задължението по чл. 313 и чл. 314 от НПК, приложим по препращане от чл. 84 от ЗАНН. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства. Обсъдени са всички доводи на страните, като е направено подробно изложение в мотивите на съдебния акт на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи.

Изложените от първоинстанционният съд мотиви за недоказаност на описаното в ЕФ нарушение са изведени от съвкупната преценка и анализа на представените към преписката писмени доказателства и се споделят от настоящият касационен състава. Последният споделя изцяло и правните изводи на решаващият съд за незаконосъобразност на издаденият електронен фиш, които са обосновани и се споделят от настоящият състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да ги препрати към мотивите на първоинстанционния съд.

От установеното с доказателствата и анализа на приложимото право се налага извода, че ответникът по касационното производство не е осъществил вмененото му нарушение по чл. 187а, ал. 2, т. 3 във вр. ал. 3 във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, и неправилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност, поради което издаденият ЕФ е незаконосъобразен.

В настоящият случай вмененото на санкционираното лице нарушение се свързва с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и 7 във връзка с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП - собственикът на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията пътно превозно средство - да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

За съставомерността на процесното нарушение е необходимо да се установи движение на ППС от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за това ППС да са изпълнени горепосочените задължения. Събраните по делото доказателства не доказват по несъмнен начин извършването на вмененото на санкционираното лице нарушение.

При реализираната проверка за съответствие на решението с материалния закон, съобразно въведеното касационно основание, настоящият състав намира, че при обективно възприетата фактическа обстановка по делото, първоинстанционният съд е изградил правилни изводи за незаконосъобразност на електронния фиш. От касационният състав не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първоинстанционния съд.

При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото.

В случаят за описаното нарушение неправилно административнонаказателната отговорност е ангажирана с издаването на електронен фиш, каквато възможност законодателят не е предвиждал.

Съгласно чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. В нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП е предвидена санкция за собственик на пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП.

Разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението – 03.09.2021г. /ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ регламентира, че при нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В нормата, в приложимата редакция към датата на извършване на нарушението /ДВ, бр. 105 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./ не е предвидена възможност да се издаде електронен фиш за нарушение като процесното, а именно по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Към тази дата липсва и друга разпоредба, която изрично да предвижда такава възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, а впоследствие да се издаде наказателно постановление /НП/, а не да се съставя електронен фиш, доколкото налагането на наказание по аналогия е недопустимо. При това е нарушен процесуалният ред. Към момента на извършване на нарушението не е била налице изрична регламентация, сочеща възможност да се издаде електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, като едва с изменението на разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, обн. в ДВ бр. 13 от 13.02.2024г., в сила от 13.02.2024г., законодателят изрично е предвидил възможност за издаване на ЕФ и по отношение на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Доколкото обаче процесното такова е извършено преди приемане на измененията в цитираната разпоредба, то настоящият касационен състав намира за недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в приложимата редакция, да се приеме, че касае и нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Последвалото изменение на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП е допълнителен аргумент, в подкрепа на тезата за недопустимост на тълкуването в административно наказателното производство.

Освен това в постановеното от СЕС решение по дело С-61/2023г. е прието, че не се допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на такса за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им. Предвид това следва да се приеме, че е налице непропорционалност и несъразмерност на наложеното наказание с Електронен фиш № **********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, а именно глоба в размер на 2500.00 лева.

Настоящият касационен състав напълно споделя изложените подробни аргументи в представеното писмено становище от ответника по касационната жалба.

С оглед изложените съображения, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд гр. Тетевен за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

Не са направени разноски по делото от страна на „ЛЪСКОВ-С. Д. 2“ ЕООД [населено място] и не са претендирани такива.

При този изход на спора следва да бъде оставено без уважение искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. Решение № 8 от 03.02.2025г., постановено по АНД № 369/2024г. по описа на Районен съд гр. Тетевен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.