№ 995
гр. Варна, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Добрина П.
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина П. Гражданско дело №
20213110108998 по описа за 2021 година
Предявени са искове от „Енерго-Про Продажби” АД ЕИК ********* със седалище
гр. Варна с правно основание чл. 422 от ГПК вр.с чл.79 и чл.86 от ЗЗД с които се
претендира да бъде прието за установено по отношение на В. Р. С., ЕГН **********, с адрес
в гр.В., че съществува вземането посочено в издадената по ч.гр.д. № 12000/2020 г. на ВРС
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 189,59 лв. (сто осемдесет и девет лева и
петдесет и девет стотинки), представляваща главница за консумирана и незаплатена
електрическа енергия, дължима по фактури № ЛП **********/ 06.08.2018г., № ФП
**********/ 13.08.2018г., № ФП 02706440170/ 13.09.2019г., № ФП **********/ 15.10.2018г.,
издадени за периода от 06.08.2018 г. до 15.10.2018 г.за обект с абонатен номер ******** с
адрес гр. В. и клиентски № ********, сумата от 36,33 лв. (тридесет и шест лева и тридесет и
три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от
главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 11.09.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 25.08.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда, до окончателното изплащане.
Ищецът излага, че В. Р. С., е клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски
номер кл.№: ********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен номер Аб. № ********, гр/с. Н.Р., -4. Сочи, че облигационните
отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за
енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР
към момента). Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Енерго - Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/ е задължен да заплаща
потребената ел.енергия в обекта в срок. Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ,
като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно
уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо
дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това
положение, потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната
фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите
1
суми.
Поради незаплащане на дължимите суми за консумирана ел. енергия, ищецът сочи, че
е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и е образувано
ч.гр.д. 12000/20г. на ВРС. Съобразно дадените от съда указания предявява претенцията си в
срок. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът чрез назначения от съда особен
представител изразява становище за неоснователност на исковете. Оспорва ответника да има
качеството на потребител на ел.енергия, оспорва ответника да е ползвател или собственик
на имота. Счита, че не става ясно точно за кой обект се отнася отчетената ел.енергия във
фактурите и дали тази енергия действително е потребена. Оспорва посочената ел.енергия да
е реално потребена и съответно правилно отчетена. Моли искът да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 12000/2020 г. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. Р. С., ЕГН **********, с
адрес в гр.В. да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД с ЕИК *********, със седалище и
адрес: гр.Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, за сумата от 189,59
лв. , представляваща главница за консумирана и незаплатена електрическа енергия, дължима
по фактури № ЛП **********/ 06.08.2018г., № ФП **********/ 13.08.2018г., № ФП
02706440170/ 13.09.2019г., № ФП **********/ 15.10.2018г., издадени за периода от
06.08.2018 г. до 15.10.2018 г.за обект с абонатен номер ******** с адрес гр. В. и клиентски
№ ********, сумата от 36,33 лв.,представляваща обща стойност на мораторната лихва,
върху всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 11.09.2020г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане, сумата от 25 лв. – държавна такса, както и
сумата от 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
По делото са представени извлечение от сметка към 20.05.2021 г.; и фактури №№
фактури № ЛП **********/ 06.08.2018г., № ФП **********/ 13.08.2018г., № ФП
02706440170/ 13.09.2019г., № ФП **********/ 15.10.2018г.
От заключението на СТЕ прието от съда се установява, че количеството ел.енергия
начислено в трите фактури може реално да бъде доставено и потребено от абоната, с оглед
2
пропускателната способност на комутационните проводници в таблото - 6 мм и тази на
присъединителното съоръжение - автоматичен предпазител.Изчислените количества
електрическа енергия в процесиите фактури са вследствие единствено на редовни показания
снети от отчетника от електромера. Не е извърпгеана корекционна процедура. Начислените
количества ел.енергия, отразени във фактурите са само и единствено от редовно снети
показания на електромера. В процесиите фактури е определена цена както следва:0Д8535
лв. за 1 Kwh за дневна енергия без ДДС и 0,10260 лв. за 1 Kwh за нощна енергия без ДДС. И
като се умножат тези цени, определени от КЕВР по количествата отчетена ел.енергия от
фактурите и се добави ДДС се получава: За процесната фактура №0102 505024 от 13.08.2018
г. сумата за плащане е 90,72 лв. За втората фактура с №0270 6440 17 от 13.09.2018 г. сумата
за плащане е 63,76 лв. За третата фактура с №0271 6529 76 от 15.10.2018 г. сумата за
плащане е 34,76 лв. Количествата ел.енергия отразени във фактурите са правилно и
аритметично точно изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел.енергията за
съответния период и са само и единствено от редовно снети показания от инкасатор. Не е
извършвана корекционна процедура!
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК и има за предмет да
2
се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на установителен иск в тежест на ищеца е
да докаже твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение.
За успешното провеждане на иска в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с
ответника са се намирали в договорни отношения за доставка на електроенергия, т.е. че
последният е материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна
при установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на ищеца,
той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за възникване на вземането
предпоставки и неговия размер.
Видно от представените по делото Заповед № 212 от 27.09.2018 г. на Кмета на район
О. е прекратено наемното правоотношение между Район О. Община Варна и В.С. по
отношение на жилище находящо се в гр.варна, ул. Н.Рилски №4. Същата е връчена на
ответника на 01.10.2018г.
Съобразно цитираната Заповед ответникът е следвало да освободи имота в 14-двевен
срок от получаването на заповедта. Съответно към процесния период 06.08.2018 г. до
15.10.2018 г. за обект с абонатен номер ******** с адрес гр. В. и клиентски № ********
същият се явява ползвател на имота за процесиня период и съответно потребител.
От представен по делото КП №11272483 от 10.10.2018г. се установява, че е
демонтиран електромера от обекта на ул. „******** с № 1114021147578770, като видно от
протокол №1195819, то на обекта е монтиран електромер със същия фабр. №
1114021147578770. Съдът не приема възражението на ответника по оспорване на този
протокол, тъй като същото е направено една с представените по делото писмени бележки.
Поради което, възраженията на ответника в тази насока са неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 95а, ал. 2 ЗЕ снабдяването с ел.енергия е услуга в
обществен интерес и се предоставя въз основа на договор при общи условия и в условия на
равнопоставеност. Разпоредбата на чл. 98а ЗЕ сочи от своя страна и задължителните
реквизити на тези общи условия по отношение продажбата на ел.енергия на крайните
клиенти – потребители на енергийни услуги. Крайният снабдител с ел.енергия публикува
общите условия най-малко в един централен и един местен всекидневник и те влизат в сила
за клиентите на крайния снабдител без изрично писмено приемане. Според §1, т.41б ДР ЗЕ
потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия от доставчик,
предоставящ услуги от обществен интерес и/или ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Същият §1, т. 27г визира определение
за понятието "краен клиент" и това е клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване.
Съгласно чл. 2, т. 1 и т. 9 от приложените Общи условия, потребител клиент е лице,
което купува ел.енергия, като е направено разграничение между битов и небитов клиент в
съответствие с нуждите, за които се закупува ел.енергията.
По делото се установи от представените писмени доказателства и изготвена СТЕ, че
ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният
електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Неоснователни са възраженията на
ответника, че количествата ел.енергия не са доставени и потребени от него.
Начисленото във фактурата количество на доставена ел.енергия отговаря на данните
по справката за потребление от 20.05.2021 г. От заключението по СТЕ се, установява че
начисленото за процесния период количество може да бъде доставено и потребено. Следва
да се има предвид, че оспорването на доставката на ел.енергия е бланкетно и не е
придружено с конкретни възражения. Липсват конкретно наведени твърдения в тази връзка
– липсва ли въобще потребление или е потребено по-малко, колко е в действително
потребеното. Поради и което с оглед на закрепения в чл. 22, ал.1 ОУ начин на отчитане –
3
фактуриране въз основа на предоставени от "Енерго Про Мрежи"АД данни за измерено
количество ел.енергия не може да разколебае доказателствената стойност на справката и
фактурите. Дължимата от потребителя цена се заплаща съобразно количеството
консумирана енергия, измерена със средство за техническо измерване след отчитането му.
Несъстоятелно е направеното от ответника оспорване, че като доказателство по
делото ищецът се позовава на издадени от него фактури. В случая няма данни ответникът да
е възразил срещу удостовереното във фактурите. Нещо повече-чрез съответната СТЕ е
установено, че освен факта на издаване на фактурата от страна на ищеца, са налице и други
правно значими факти, а именно: количествата ел.енергия отразени във фактурите са
правилно и аритметично изчислени, съобразно утвърдените от КЕВР цени на ел.енергията за
съответния период и са само и единствено от редовно снети показания .
Поради изложеното съдът приема, че е налице извършена доставка на ел.енергия по
количество и стойност, начислена от ищеца в процесните фактури. Следователно
предявеният иск е основателен и подлежи на уважаване.
Претенцията за обезщетение за забава следва да се уважи в претендирания размер от
36,33 лв. представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху всяка от главниците,
считано от падежа на всяко едно вземане до 11.09.2020г.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса в исковото производство 75 лева, 160 лв. за СТЕ, 300 лв. за особен
представител, както и на основание чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално
представителство-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева или общо сумата от
635 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият
състав дължи произнасяне относно извършените в заповедното производство по чл.410 от
ГПК разноски, които предвид изхода на спора следва да се присъдят 75 лв. за д.такса и
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед приключване на производството, следва да се изплати възнаграждение на
особения представител на ответника в размер на 300 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.422
вр. чл.415 от ГПК, че В. Р. С., ЕГН **********, с адрес в гр.В. дължи на “ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК ********* вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК по ч. гр. д. № 12000/2020 г. на ВРС, за сумата от 189,59 лв. (сто осемдесет и
девет лева и петдесет и девет стотинки), представляваща главница за консумирана и
незаплатена електрическа енергия, дължима по фактури № ЛП **********/ 06.08.2018г., №
ФП **********/ 13.08.2018г., № ФП 02706440170/ 13.09.2019г., № ФП **********/
15.10.2018г., издадени за периода от 06.08.2018 г. до 15.10.2018 г.за обект с абонатен номер
******** с адрес гр. В. и клиентски № ********, сумата от 36,33 лв. (тридесет и шест лева
и тридесет и три стотинки), представляваща обща стойност на мораторната лихва, върху
всяка от главниците, считано от падежа на всяко едно вземане до 11.09.2020г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 25.08.2020 г. – датата на депозиране на
заявлението в съда, до окончателното изплащане.
4
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН ********** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД, ЕИК ********* сумата 75 лв. (седемдесет и пет лева), представляваща разноски в
производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 12000/2020 г. на ВРС.
ОСЪЖДА В. Р. С., ЕГН ********** да заплати на “ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД,
ЕИК ********* сумата от 635 лв. (шестстотин тридесет и пет лева), на основание чл.78,
ал.1и ал.8 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. Д.А. П. от АК-Варна, възнаграждение в размер на
300 лв. (триста лева) за осъществено процесуално представителство, в качеството му на
особен представител на В. Р. С., за която сума е внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му, пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5