№ 16063
гр. София, 15.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20241110110508 по описа за 2024 година
Постъпила е искова молба от И. К. Д. с ЕГН: ********** с постоянен адрес
съдебен адрес: адрес чрез адв. Д. М. М. срещу „фирма“ ООД, ЕИК: ***********, със
седалище и адрес на управление: адрес (****), *** за която съдът констатира, че е редовна, а
предявения с нея иск – допустим
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 ГПК, Софийският районен
съд,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 28.05.2024 г.
от 10.30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото:
Производството е образувано по искова молба на И. К. Д. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес съдебен адрес: адрес чрез адв. Д. М. М. срещу „фирма“ ООД, ЕИК:
***********, със седалище и адрес на управление: адрес (****), ет.10, с която се иска:
-да се прогласи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от Договор за
паричен заем № **********, сключен страните, предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 384 лв. и
-ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 5 лева,
частична претенция от 384 лева, представляваща недължимо платени суми по договор за
потребителски кредит №**********, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата
на депозиране на исковата молба до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.09.2022 страните е сключен договор за потребителски
кредит от разстояние № **********. Страните са се договорили отпуснатият заем да бъде в
размер на 400 лева, а размерът на погасителната вноска е 74 лв., видът на вноската е
1
месечна, а броят на вноските е 6. Размерът на годишната лихва е посочен в размер на
36,79%, а размерът на годишния процент на разходите е 43,67%, а размерът на общата сума,
която следва да върне И. Д. е в размер на 402,2 лева.
Сочи се, че в чл. 4 ал. 3 от процесния договор е уговорено, че страните се
съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно общите
условия на договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.В чл.
6 страните са уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави
гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 384 лв.
Неустойката се заплаща от заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.
Твърди се, че на ищеца е начислена неустойка и общ размер на 384 лева, тьй като не е
представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение/ посочени в процесния
договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по
кредита и общата сума което следва да върне е 786,2 лева.
Изложени са доводи, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за
паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 384 лева,
е нищожна поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал, 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради
това, че е сключена, при. неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19 ад.4 от ЗПК във вр. с чл. 22,
както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Поддържа се, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано
пряко с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите
нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкциоина
функции и цели единствено постигането па неоснователно обогатяване
Сочи се, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения
максимален размер на Годишен процент на разходите/ГПР/ - чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Това
вземане формално е посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да
не бъде включено при изчисляването на ГПР и така същият да остане под установената
граница от 50%. Така доколкото възнаградителната лихва е в размер на 2,20 лв., а
неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение но договора е в размер на 384 лв.,
реалният ПТР става близо 1469.86%
Излагат се съображения, че процесният договор е нищожен на основание чл. чл.
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК.
Претендират се разноски.
Представени са писмени доказателства.
Иска се на основание 190 от ГПК съдът да задължи отвтеното дружество да
представи справка от счетоводството си за всички извършени плащания в това число
платежни нареждания за погасени вноски по договора за поръчителство, разписки, извадка
от счетоводните книги, от страна на лицето И. К. Д. с ЕГН: ********** но Договор за
паричен заем № **********, включително да предостави копие от договора, погасителен
план и СЕФ.
Иска се да бъде допуснато изслушването на Съдебна Счетоводна Експертиза, по
2
която вещото лице - счетоводител, след представяне на изисканите от ответното дружество
доказателства доказателства и като се запознае с материалите по делото, да отговори: Каква
е общата сума, която И. К. Д. с ЕГН: ********** е изплатил на ответното дружество по
договор за паричен заем **********, включително и чрез рефинансиране на заема? 2.
Вещото лице, вземайки предвид погасителния план, да посочи размера, датата и
разпределението /но пера/ па постъпилите суми за погасяване ма начислени задължения на
всяко извършено от потребителя плащане на ответника по Договор за паричен заем №
**********, като вземе предвид погасителния план.3. Вземайки предвид размера па
отпуснатия кредит и общо изплатената от потребителя сума по кредита и използвайки
нормативно установената формула в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от 31IK, моля вещото
лице да посочи какъв е действителният размер на ГПР по Договор за паричен заем №
**********? Като вещото лице да включи в изчисленията си и начислените на потребителя
суми за начислена неустойка по договора.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба,
с който искът се оспорва като недопустим. Ответното дружество излага твърдения, че
според него исковата молба е нередовна и процесуалния му представител е в обективна
невъзможност да изрази становище по основателността на иска.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е чл. чл. 124, ал.1 от
ГПК и чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти,
както следва:
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване, че между страните е
сключен договор за потребителски кредит от разстояние № **********, по който ищецът е
усвоил сумата от 400 лева.
-В тежест на ответника е да установи че по валидно облигационно
правоотношение между него и ищеца, породено от договор за потребителски кредит, е
изпълнил задълженията си точно, в т,ч, че страните са били обвързани от валидна клауза за
неустойка по чл. 6 от договора
Ищецът следва да установи заплащането на сумата от 384 лева. Ответникът при
условията на пълно и главно доказване следва да установи, че имущественото разместване е
с валидно възникнало правно основание.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 във вр. с ал. 2 ГПК съдът УКАЗВА на страните,
че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тези факти.
УКАЗВА на страните, че съдът служебно следи за неравноправни клаузи в
потребителския договор по смисъла на чл.143 от ЗЗП и чл. 7, ал. 3 ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства като
допустими, необходими и относими по делото, тъй като се отнасят до релевантни за спора
факти.
3
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на поставените в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на експертиза в размер на 300 лева, платим от
ищеца по депозитна сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице ЕГ, която да се уведоми за изготвяне на експертизата
след представяне на квитанция за внесен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания, с оглед
отделените за безспорни факти и обстоятелства и допуснатата ССЕ.
НАПЪТВА страните към СПОГОДБА, като указва, че съдебната спогодба има
сила на влязло в сила решение и не подлежи на обжалване пред по-горен съд, като при
постигане на спогодба се възстановява половината от внесената държавна такса.
УКАЗВА на страните, че в срок най-късно в насроченото съдебно заседание
могат да изразят становищата си във връзка с дадените от съда указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия.
УКАЗВА на страните, че ако не изпълнят дадените от съда указания в срок,
същите губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на
особени непредвидени обстоятелства.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните по делото, а на ищеца и
препис от отговора на исковата молба
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4