РЕШЕНИЕ
№ 975
гр. ****, 05.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ****, XLVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря ЮЛИАНА В. БОНЕВА
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20242120202313 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод жалба на М. Г. Д. с ЕГН: **********, против
Наказателно постановление № 24-0434-000283/16.04.2024г., издадено от Началник РУ в
ОДМВР-****, РУ 02 ****, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева и за
нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложено
наказание „глоба” в размер на 90 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 1
месец.
С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с
адв. Т. Т. от АК-****, която моли за отмяна на постановлението.
Административнонаказващият орган, надлежно призован, не се представлява.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на преклузивния срок за обжалване
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, тъй като, видно от разписката на л. 4, НП е било връчено на
23.04.2024 г., а жалбата е депозирана на 29.04.2024 г. Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че
същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в
контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:
На 06.04.2024 г., около 09:30 часа, жалбоподателят Д. управлявал собствения си лек
автомобил *********. На кръстовището с път № II-79 на пътен знак Б2 пред него бил спрял
лек автомобил **********, управляван от св. Д. Д. Д.. По време на придвижването си за
включване в движението управляваният от св. Д. спрял, а жалбоподателят движейки се зад
1
него го ударил, при което били причинени малки драскотини по автомобилите. Св. Д. отбил
в страни от пътя до намиращ се по това време на мястото полицейски автомобил, а
жалбоподателят продължил движението си в посока гр. ****. Почти веднага
жалбоподателят бил спрян от полицейски служители, като св. Д. М. съставил АУАН с бл. №
АД596749 за извършени две нарушения по ЗДвП- по чл. 23, ал. 1 и чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“
от ЗДвП. Актът бил връчен на жалбоподателя, който не вписал възражения. В акта било
записано по отношение на второто нарушение, че водачът, като участник в ПТП не
изпълнява задължението си да остане на място до пристигане на компетентните органи.
Въз основа на АУАН, било издадено и процесното НП, като АНО в постановлението
било записано по отношение на второто нарушение-„не изпълнява задължението си …. да
спре, за да установи какви са последиците от произшествието.“. Малко по-надолу било
записано: „е извършил:… 2. Не спира и не установява последиците от ПТП.“, като била
посочена квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство. Съдът намира, че доказателствената съвкупност е еднопосочна и
непротиворечива. По отношение на св. Р.Д. следва да се посочи, че същата не оборва
твърденията на св. Д. Д. Д. относно това, че е имало удар, тъй като Д. само посочва, че не е
усетила, което не означава, че не е настъпил такъв.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие
следното.
Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице –Началника
на Сектор „Пътна полиция” към ОДМВР-гр.****, а АУАН е съставен от компетентен органл
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Съдът намира, че по отношение посочването на свидетели в АУАН липсва допуснато
нарушение, тъй като вписването на очевидците като свидетели е свързано с процеса на
доказване. Не се доказва връчването на нечетлив екземпляр от АУАН, тъй като
жалбоподателят се е подписал, че е получил копие на същия, а два дни по-късно е подал
подробно възражение, в което пресъздава всички обстоятелства. Не представлява нарушение
дописването на друг номер на АУАН, тъй като последният се индивидуализира чрез
отпечатания на него бланков номер.
По отношение на нарушението по чл. 23, ал. 1 от ЗДвП:
Наказателното постановление е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при
издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото
във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Безспорно се установява, че на посочената в АУАН и НП дата и място
жалбоподателят се придвижвал близо зад друг автомобил, като при спирането му е
настъпило съприкосновение, при което са причинени щети. Този извод следва от
показанията на св. М., който посочва, че е имало минимални драскотини по колите.
Описаните факти съответстват именно на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗДвП, съгласно
която водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разС.ие от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него,
когато то намали скоростта или спре рязко.
Съдът намира, че АНО правилно е приложил материалния закон, като е санкционирал
Д. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 2 от ЗДвП, която норма предвижда твърд размер на
санкцията в размер от 200 лева за водач, който наруши правилата за дистанция, вследствие
на което е настъпило ПТП.
2
Не може да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като съгласно чл. 189з. (ДВ, бр.
109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) от ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат
чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания, т.е. нарупенията по
ЗДвП не са маловажни.
По отношение на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП:
Според настоящия състав, в тази част наказателното постановление не е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН не е спазена разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение не е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
На първо място, следва да се отбележи, че АУАН има обвинителна функция, поради
което в същия следва ясно и пълно да е очертано нарушението, което се твърди да е
извършено, като то следва да бъде очертано както фактически, така и чрез посочване на
съответната законова разпоредба. В случая, в АУАН като фактология е записано, че
жалбоподателят не остава на място до пристигане на компетентните органи. Същевременно
е посочена като нарушена разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, която
предвижда, че водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно
произшествие, е длъжен да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането
на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, но в случаите, когато от
произшествието има пострадали хора. Още на този етап от производството е допуснато
процесуално нарушение, тъй като не става ясно кое точно задължение се твърди да не е
изпълнил жалбоподателя и какви факти се вменяват във вина, тъй като правната
квалификация предполага наличие на пострадали лица.
Впоследствие, в словесното описание в постановлението фактологията вече е
променена, като се твърди, че водачът не е спрял, за да установи какви са последиците от
ПТП, като е дадена квалификация на нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Поначало в
НП е налице единство между фактическо и правно обвинение, но съставът счита, че е
допуснато процесуално нарушение, като лицето е наказано за съвсем различно нарушение от
описаното в АУАН. Това е така, тъй като в НП вече се твърди, че жалбоподателят изобщо не
е спрял, докато в АУАН се твърди, че е не е изчакал компетентните органи. Последното
означава, че всъщност водачът е спрял да установи последиците от ПТП. Този извод следва
от дадената от актосъставителя квалификация по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“. Дори и да се
счете, че актосъставителят погрешно е посочил квалификацията, свързана с пострадали
лица, все пак е видно, че задължението по б. „б“ на т. 2, систематически следва
задължението по б. „а“ на т. 2, както и задължението по т. 1, а именно- да се спре, за да се
установят последиците от ПТП. С оглед на това, на практика, от описанието в АУАН може
да се заключи, че се твърди имплицитно, че жалбоподателят е спрял, но впоследствие не е
изчакал идването на компетентните органи, докато в НП вече се твърди, че той изобщо не е
спирал. Това различие води до извод за съществено разминаване между деянията описани в
двата акта, като не може да се приеме, че същото представлява приложение на чл. 53 от
ЗАНН. Касае се за съществено процесуално нарушение, което ограничава правото на защита
на жалбоподателя, тъй като едва с постановлението бива наказан за нарушение, за което до
този момент е липсвало както фактическо, така и правно обвинение.
Посоченото нарушение е достатъчно обжалваното постановление да бъде отменено
на формално основание в тази част.
От страна на жалбоподателя е направено искане за присъждане на разноски, като по
делото (л. 26) е представен договор с посочено заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 400 лв. В случаите на частично уважено и частично отхвърлено обжалване,
съгласно препращащата норма на чл.144 от АПК, към която пък препраща чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, приложение намират общите правила на чл.78 от ГПК, в който е проведен
принципът, че страните имат право на разноски съразмерно с уважената, респективно
3
отхвърлената част от иска. Свидетелство, че именно това е законовата идея е и нормата на
чл.136 от АПК, съгласно която разноските за общия представител се понасят от
административния орган съобразно уважената част от оспорването. В този смисъл е и
Определение № 439 от 23.02.2021 г. по к. ч. адм. н. д. № 338 / 2021 г. на XIII състав на
Административен съд – ****. С оглед изложеното, предвид обстоятелството, че
постановлението е потвърдено по отношение на едно нарушение и отменено по отношение
на второто, следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени разноски в размер на 200
лв., т.е. наполовина. Доколкото се прилага чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове отговаря юридическото
лице, представлявано от органа, издал акта, съдът намира, че следва да осъди ОДМВР-****
да заплати сторените в настоящото производство разноски, в размер на 200 лв. по
съображенията, изложени по-горе.
Така мотивиран, ****кият районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0434-000283/16.04.2024г., издадено от
Началник РУ в ОДМВР-****, РУ 02 ****, В ЧАСТТА, в която за нарушение на чл. 123, ал.
1, т. 1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, на М. Г. Д. с ЕГН: **********, е
наложено наказание „глоба” в размер на 90 лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от един месец.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0434-000283/16.04.2024г.,
издадено от Началник РУ в ОДМВР-****, РУ 02 ****, В ЧАСТТА, в която за нарушение на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДвП, на М. Г. Д. с ЕГН: **********, е
наложено наказание „глоба” в размер на 200 лева.
ОСЪЖДА ОДМВР-****, да заплати в полза на М. Г. Д. с ЕГН: ********** сумата в
размер на 200 /двеста/ лева, представляваща сторени в производството разноски за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– гр.**** в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – ****: _______________________
4