М О
Т И В И
Към присъда по НОХД № 139/2021 год. на АРС, ІІ н.с.
Районна Прокуратура–Пловдив, ТО-Асеновград е повдигнала
обвинение против подсъдимия Д.Н.Н., за това че: В периода от
месец октомври 2019 г. до месец ноември 2020 г. включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдив, след като е бил осъден с Определение от
15.10.2015 г. по гр. д. № 1058/2015 г.
по описа на РС Асеновград, влязло в законна сила на същата дата, да издържа
свой низходящ – детето си Н.Д.Н. с ЕГН **********, съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на две или повече месечни вноски – 14 /четиринадесет/
месечни вноски по 150,00 лева месечно или общо в размер на 2 100 лева– престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на гл. 27 от НПК
при условията на съкратено съдебно следствие.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото обвинение
и предлага подсъдимият Н. да бъде
признат за виновен по него, като му бъде наложено наказание „Пробация“, със следните пробационни
мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и 2.
Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от една година.
Защитникът на подсъдимия – адв.
Т. пледира за налагане на наказание „Пробация“
с
двете задължителни пробационни мерки за минимален
срок.
Съдът на базата и след анализ на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Д.Н.Н. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, неженен, работи в „КАТ КАКСТРЪКШАН“ гр. Асеновград,
осъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият Д.Н. и свид. Е.Г.Б. живели на съпружески начала от 2012 г. до 2015
г. По време на това съжителство се родило детето им Н.Д.Н., което станало през
2012 г. През 2015 г. отношенията между двамата се влошили и те се разделили. С
Определение от 15.10.2015 г. по гр. дело № 1058/2015 г. по описа на Районен съд
гр. Асеновград била одобрена спогодба между обвиняемия и свид.
Б.. По силата на тази спогодба упражняването на родителските права по отношение
на детето Н.Н. са предоставени на майката, а за
бащата е определен режим на лични отношения с детето. Освен това, със същия
съдебен акт подс. Н. е осъден да заплаща на детето си
чрез неговата майка и законен представител издръжка в размер на 150 лв. месечно.
Определението, с което е одобрена спогодбата, не подлежи на обжалване и има
действието на съдебно решение. След тази дата, а именно 15.10.2015 г. подс. Н. заплащал редовно дължимата издръжка. След това
обаче спрял да го прави и изпаднал в забава за времето от месец август до месец
ноември 2018 г. включително. В тази връзка свид. Б.
сезирала Районна прокуратура гр. Асеновград и било образувано досъдебно
производство, което впоследствие било внесено за разглеждане в Районен съд гр.
Асеновград с обвинителен акт срещу обв. Н. за
извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Както бе споделено по-горе, в
съда било образувано НОХД № 951/2018 г., по което спрямо подсъдимия била приложена привилегированата
разпоредба на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като до постановяване на присъдата пред
първата инстанция той е изпълнил задължението си и не са настъпили други вредни
последици за пострадалата. Съдебният акт е влязъл в сила на 03.04.2019 г. След
тази дата подс. Н. отново платил няколко вноски, но
през месец октомври 2019 г. отново спрял да изпълнява задължението си и по този
начин до месец ноември 2020 г. включително отново изпаднал в забава за 14
месечни вноски по 150 лв. или общо за сума в размер на 2 100 лв. Една от
причините за това била, че за период от три месеца обв.
Н. изтърпявал наказание „лишаване от свобода“ ефективно, а освен това през част
от инкриминирания период бил безработен.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от
съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата събрани
в досъдебната фаза, които го подкрепят и
които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва, а това са именно показанията на свидетелката Е.Г.Б., както
и от приложението по делото писмени доказателства, прочетени в съдебното
производство по реда на чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствената съвкупност, а именно, заверен препис
от решение по гр. д. № 1058/2015 г. по описа на Районен съд – Асеновград; характеристична справка, справка
за съдимост. Съдът кредитира показанията на свидетелката като обективни, логични, съответстващи на
събрания по делото доказателствен материал и
кореспондиращи със самопризнанието на
подсъдимия.
При така установената по
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка, Съдът
намира, че с деянието си подсъдимият Д.Н.Н. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК,
тъй като: В периода от месец октомври 2019 г. до месец ноември 2020 г.
включително, в гр. Асеновград, обл.Пловдив, след като
е бил осъден с Определение от 15.10.2015
г. по гр. д. № 1058/2015 г. по описа на РС Асеновград, влязло в законна
сила на същата дата, да издържа свой низходящ – детето си Н.Д.Н. с ЕГН **********,
съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две или повече месечни
вноски – 14 /четиринадесет/ месечни вноски по 150,00 лева месечно или общо в
размер на 2 100 лева.
От обективна
страна, престъплението по чл.183 ал.1 от НК е извършено, като подсъдимият Д.Н.Н. е
бил осъден с влязло в сила решение да издържа свой низходящ – дъщеря си Н.Д.Н. и не е изпълнил
задължението си в размер на 2 и повече месечни вноски, а именно 14 месечни
вноски. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез пълно
бездействие в инкриминирания период от от месец
октомври 2019 г. до месец ноември 2020г. Подсъдимият е имал обективна
възможност да изпълни задължението си, тъй като е в трудоспособна възраст и
следва да осигурява дължимата издръжка на малолетното си дете.
От субективна страна деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал
обществено-опасният му характер, предвиждал е настъпването на
обществено-опасните последици и е желаел
настъпването им. Подсъдимият е съзнавал, че е бил осъден по силата на съдебно
решение, което е влязло в сила да заплаща издръжка на детето си, но умишлено не
го е сторил.
При индивидуализиране на наказанието,
Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство младата възраст, декларираното
желание да изплати сумите по издръжката, сравнително малкия инкриминиран период, през който подсъдимият не е изпълнявал
задължението си и съответно формирания не голям брой неплатени месечни вноски и
сравнително малък размер на
общата дължима и неплатена сума
за издръжка.
Ето защо ръководейки се от
разпоредбите на общата част на НК и след преценка на
индивидуализиращите отговорността обстоятелства, Съдът определи на подсъдимия
Д.Н.Н. по-лекото
от двете алтернативно предвидени в нормата на особената част наказания, а
именно Пробация, включващо следните пробационни мерки в размер насочен към
минималния предвиден в закона, а
именно:
1. „Задължителна регистрация по настоящ
адрес”***,
за
срок от ДЕСЕТ МЕСЕЦА, включваща явяване и подписване на подсъдимия Д.Н.Н. пред съответния пробационен служител с
периодичност два пъти седмично.
2. „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” за срок от
ДЕСЕТ МЕСЕЦА.
Според преценката на Съда именно така
определеното наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца и най–добре би изпълнило целите на
наказанието посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за извършване на престъплението са
липсата на чувство за отговорност от страна на подсъдимия Д.Н.Н. по
отношение на собствените му действия и отговорности, слабо развито родителско
чувство и склонност към незачитане на установения и утвърден в страната правов
ред.
По изложените мотиви, Съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: