Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 103 /13.5.2019г. 2019 г. Град Варна
Варненският окръжен съд
Наказателно отделение
На двадесет и първи март
Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Председател: Светлозар Георгиев
Членове: Иваничка Славкова
Яна Панева
Секретар Елка
Колева
като разгледа докладваното от съдия Панева
ВНЧХД № 54 по описа на съда за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид:
Производството е по
реда на чл.313 и сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от частния тъжител
Б.И.Д., чрез адв. М.П. от АК- Шумен срещу Присъда № 287/07.11.2018 г. по НЧХД №
168/18г. по описа на РС-Варна, 28 състав, с която подсъдимият И.И.М. е признат
за невиновен в извършване на престъпление по смисъла на чл. 148 ал. 1 т. 2 пр.2 вр.
чл. 146 ал. 1 от НК. С присъдата е отхвърлен предявеният
от Б.Д. против подс. И.М. граждански иск за заплащане на парична сума в размер
на 10000 лева, представляваща обезщетение за претърпените в резултат на деянието
неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането. Ч.т. Б.Д. била осъдена да
заплати на подсъдимия И.М. направените
по делото разноски в размер на 830 лева (осемстотин и тридесет лева), на
основание разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК.
По същество с въззивната
жалба се иска въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния
съд и да постанови нова, с която да признае подс. М. за виновен по възведеното
с частната тъжба обвинение по чл. 148 ал. 1 т.2 пр.2 вр. чл. 146 ал.1 от НК или
по чл. 148 ал.2 вр. ал. 1 т.1 вр. чл. 147 ал.1 от НК, като доводите са, че
посочената правна квалификация не обвързва съда сам да прецени дали се касае за
друго престъпление. С въззивната жалба се иска да бъде уважен и предявеният
граждански иск, както и да се присъдят сторените по делото разноски. В
условията на алтернативност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане
пред друг състав на ВРС.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
повереникът на жалбоподателя Д. поддържа жалбата, като сочи, че мотивите на
първоинстанционния съд са противоречиви. Изразява становище, че фактическата
обстановка е изяснена в достатъчна степен поради което моли за отмяна на
обжалваната присъда изцяло, като бъде постановена нова осъдителна такава. Моли
съда за присъждане на разноските по делото пред двете инстанции, както и да
бъде уважен предявения гражданския иск.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция
защитникът на подс. М. моли присъдата на
ВРС да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна, постановена в резултат
на обективен и правен анализ на доказателствата, събрани в хода на съдебното
производство. Моли въззивната инстанция да потвърди присъдата на
първоинстанционния съд, като им бъдат присъдени направените разноски, като бъде
отхвърлен и предявения граждански иск.
Подс. М. счита, че присъдата на РС-Варна е
правилна и законосъобразна. Заявява, че не е искал да обижда ч.т. Д.,
възползвал се е от правото на писмен отговор, за да защити своите права и
интереси.
При правото на последна дума подс. М. моли
въззивната инстанция да потвърди присъдата.
След преценка на доводите, изложени в
жалбата, както и предвид позицията на страните, както и след цялостна служебна
проверка на решението на основание чл.313 и 314 от НПК, настоящият състав намери
жалбата за неоснователна.
От доказателствата по делото, въззивният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Във връзка с гражданско-правен спор между
подс. М. и М.А., на 17.05.2017г. в РС-Варна била депозирана искова молба от А.
чрез адв. Б.Д. срещу подс. М. и „ГУСВ“ ЕАД по реда на чл.134 вр.чл.6 от ЗУЕС. На 16.07.2017 г. подс.М. *** отговор на исковата молба, където лично
написал, че изложените твърдения в исковата молба от Маргарита Атанасова „не са достоверни, а
представляват целенасочени лъжи“. Подс. М. изразил становище и за недопустимост
на исковата молба, както и становище за неоснователност. В същият отговор на
исковата молба, подс.М. формулирал изрични възражения. Възразил срещу
уточняващата молба на адв.Д., тъй като тя съдържала „некомпетентно и технически
неиздържано описание на размера на претендираните от ищцата щети. Направените
изчисления в молбата на адв.Д. били
„несериозни, некомпетентни, поднесени не професионално, изсмукани от пръстите и
целящи единствено да се измъкне някой лев“ от него. Възразявал срещу представените
с исковата молба доказателства. Изрично в отговора на исковата молба, подс. М.
написал „Възразявам срещу непрофесионалното поведение на адв. Д., която нито
веднъж не направи опит да установи професионален контакт с мен, за да бъде
обсъдена ситуацията и доколкото разбирам от поведението на адвокат и довереник,
адв. Д. не е направила дори и опит да вразуми своята довереница. Възразявам
срещу непрофесионално обоснованото твърдение на адв. Д., че собственикът на
имота бил дезинтересиран…“ .
Този
отговор достигнал до знанието на адв. Д., която се разстроила от съдържанието
му, почувствала се зле, вдигнала кръвно, наложило се св. Димитрова да повика
съпруга й да отиде в кантората. Той установил, че има кръвно 140/100, дал й
„Седатива“, като й помогнал да се прибере у дома. Не се наложило провеждане на
лечение. Според св.З., тя взела нещата „навътре“ и вкъщи ги коментирала в
продължение на седмица – две. Адв.Д.
споделила пред колежката си, че е обидена и засегната от написаното в отговор
на исковата молба и около два месеца пред нея продължавала да говори за това.
Тя била спокоен човек, добре общуващ с клиентите и св. Димитрова, с която
работила в една кантора, никога не я била виждала да избухне, или някой да е
недоволен, да я обижда, или да твърди че не си била свършила работата.
Гореописаната
фактическа обстановка първоинстанционният
съд установил от събраните по делото доказателства- гласните доказателства
изцяло се подкрепяли и от писмените. Като събрани по реда на НПК съдът
кредитирал искова молба, отговор на исковата молба, призовки по гражданско
дело, разпечатка от портал за достъп до съдебни дела, справки за съдимост, удостоверение на ВАК,
жалба на И.М. до прокуратурата и приложените към нея график за работно време на
служители, протокол от 04.05.2017 г.,
протокол от съдебно заседание по гр. дело 6392/2017 г., молба от адв. Д. по гр.
дело, справка от управителя на интернет клуб „Хакер“. Първоинстанционният съд при
постановяване на присъдата си се е позовал изцяло, както на обясненията на
подс. М., така и на показанията на св.Димитрова, З., Атанасова и Лазарова.
Въззивната
инстанция намира ,че правилно първоинстанционният съд е приел, че подс. И.М. не е осъществил състава на престъпление по
чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.146 ал.1 от
НК, като на 18.09.2017 г. в гр. Варна в отговор на искова молба по
гражданско дело № 6392/2017 г. по описа на РС – Варна с изразите: „Направените
изчисления в молбата на адв. Д. са несериозни, некомпетентни, поднесени
непрофесионално, изсмукани от пръстите и целящи единствено да се измъкне някой
лев от мен.“, „Възразявам срещу непрофесионалното поведение на адв. Д.… адв. Д.
не е направила опит да вразуми своята довереница.“, „Възразявам срещу
непрофесионално обоснованото твърдение на адв. Д..“, „Добре би било ищцата и
нейната пълномощничка да спрат да лъжат“, не е казал и разпространил нещо
унизително за честта и достойнството на адв. Б.Д., поради което и на основание
чл.304 от НПК го оправдал по предявеното с частната
тъжба обвинение.
Въззивната
инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд относно решението
му да оправдае подс. М. по обвинението изложено в частната тъжба за извършено
от последния престъпление по чл.148
ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.146 ал.1 от НК.Направеният пълноценен анализ на всички събрани
доказателствени източници в тази връзка се възприема изцяло от настоящата
инстанция и не е необходимо аналогично преповтаряне.
Въззивната
инстанция споделя становището на ВРС, че видно от
цялостното съдържание на отговора на исковата молба подс.М. е осъществил
даденото му по закон право да изрази становище по допустимостта и
основателността на иска, становище по обстоятелствата, на които се основава
искът и възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават. Въззивната
инстанция изцяло приема мотивите на първоинстанционния съд относно употребените
изрази от страна на подс. М., които са в контекста на целия отговор, като
изключително подробно районният съд анализирал всеки един от изразите и защо не
следва да се приемат за обида лично насочена към ч.т. адв. Д..В този смисъл
въззивната инстанция не споделя възраженията на повереника на ч.т. Д., че са
налице противоречия в мотивите на съда, предвид обстоятелството, че съда е
приел, че изразите не били обидни, а в последствие било отразено, че частния
тъжител Д. се е почувствала зле, обидена и засегната от изразите. Както
правилно е приел първоинстанционният съд усещането за чест и достойнство е строго лично, но за
да е осъществен престъпния състав на обидата, не е достатъчно наличието на
такова субективно усещане у засегнатия, а следва обективно казаните изрази да
са годни да засегнат честта и достойнството на адресата. В този смисъл
въззивната инстанция изцяло споделя изложеното в мотивите от първоинстанционния
съд, че с описаните в частната тъжба изрази, подс.М. е упражнил правото си да
оспори фактите и правото по начина, по който е могъл и поради това, те не са
обективно годни да накърнят честта и достойнството на насрещната страна по
делото, в случая, на адв. Д.. Не може да се направи категоричен извод, че към
датата на деянието в интелектуалната сфера на ответника по гражданското дело-
подс. М. е имало изградена представа, че начинът по който упражнява правото си
на отговор, може да е обиден за ч.т.- адв.Д..
По отношение на възражението изложено в жалбата, че
първоинстанционният съд не се е произнесъл по второто обвинение посочено в
разпореждането за насрочване, а именно по чл.148
ал.2 вр. ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК,
то правилно съдът е посочил в мотивите си, че обвинението, очертано от частната
тъжба е само за престъпление по чл.148 ал.1 т.2 пр.2 вр. чл.146 ал.1 от НК. Претенцията на частния тъжител, изразена по
съществото на делото също е само за това престъпление, като в нито един момент
от съдебното производство, не са били събирани или правени искания от страна на
частния тъжител за събиране на доказателства по отношение на престъпление по
чл. 147 от НК. В този смисъл въззивната инстанция споделя изцяло становището на
първоинстанционният съд, че не е необходимо изрично да се произнася с присъдата
си и по отношение на евентуално деяние по чл. 147 от НК.
В
този смисъл правилно е бил оставен без уважение и предявеният граждански иск от
страна на частния тъжител Д., като неоснователен.
В
същото време правилно съдът е възложил направените от подс. М. разноски за
адвокатско възнаграждение в тежест на частния тъжител Д.- съгласно разпоредбата
на чл. 190 ал.1 от НПК, доколкото подсъдимият е бил признат за невинен.
С оглед на горното присъдата на първоинстанционния
съд е правилна, законосъобразна и
обоснована, възраженията са неоснователни, не са налице други основания за отмяна
или изменение на съдебния акт, поради което и на основание чл. 338 от НПК
същият следва да бъде потвърден.
По отношение направеното искане от страна на защитника
на подс. И.М. за присъждане на съдебни разноски пред въззивната
инстанция и с оглед представения договор за правна защита и съдействие № 336940
от 20.03.2019 г. въззивната инстанция намира, че на основание чл. 190 ал.1 от НПК следва да възложи разноските в размер на 1000 /хиляда/ лева на частния
тъжител Д..
Предвид изложеното и на основание чл.334, т.6
и чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 287/07.11.2018
г. по НЧХД № 168/18г. по описа на РС-Варна, 28 състав.
ОСЪЖДА частния тъжител Б.И.Д.
да заплати на подсъдимия И.И.М. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща
направени пред въззивната инстанция съдебни разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател:
Членове: