Разпореждане по дело №159/2015 на Окръжен съд - Благоевград

Решение

И за да се произнесе ,взе в предвид следното :

Производството е по реда на чл. 268 от ГПК.

С решение №413 от 4.01.2010 година,постановено по Г.д.№ 476/2009 година по описа на Смолянски районен С. е отхвърлен предявения от ищеца Д. П. П. срещу М. Д. А., иск с правно основание чл. 28, ал. 3 от СК (отм.), за определяне по- голям дял в размер на 2/3 идеални части за него, на основание принос значително надхвърлящ приноса на другия съпруг в придобиване на общото имущество на страните, придобито по време на брака им и представляващо: лек автомобил марка „Алфа ромео” GTV с №СМ === АК, дата на регистрация 2003г., хладилник с фризер „Самсунг”- 1 бр., готварска печка „Горение” - керамичен плот- 1бр., климатик „Тошиба”- 1 бр., телевизор „Сони”- 1 бр., усилвател „Пайнер”- 1бр., DVD „Сони”- 1 бр., бойлер (баня)- 1 бр., бойлер (кухня) - 1 бр., спалня- 1 бр., матрак за спалня „Тед”- 1 бр., тоалетка и нощни шкафчета за спалня – по 1 бр., гардероб трикрилен – 1 бр., гардероб малък- 1 бр., надстройка гардероб- 1 бр., диван за хол от две части- 1бр., холова маса- 2 бр., пекарна за хляб- 1 бр.фритюрник- 1 бр.,уред за рязане на колбаси „Бош”- 1 бр., яйцеварка – 1 бр., кана за вода- 1 бр., елипсовиден килим спалня- 1 бр., картини- 5 бр., икони- 2 бр., радиатор „Делонги”- 1 бр., резервоар за вода- 1 бр., градинска маса с 4 стола, прахосмукачка ЕС- 1 бр., ютия „Ровента”- 1 бр., пердета- 4 бр., велосипед „СПРИНТ” бегач с 24 скорости- 1 бр., мивка за кухня- 1 бр., моноблок баня- 1 бр., биде баня- 1 бр., основа за душ кабина – 1 бр., смесителни батерии – 3 бр., осветителни тела – аплици- 12 бр.полюлеи- 2 бр., дървени заготовки за кухненски шкафове и барплот, овално огледало за баня- 1 бр., кафемашина „Чибо”- 1 бр.

Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът. С въззивната жалба е направено оплакване за неправилност на атакуваното съдебно решение поради неговата материална незаконосъобразност, като са изложени доводи за незаконосъобразност на акта,с който е прието, че ищецът не е доказал, че приносът му в придобиването на имуществена общност значително надхвърля приноса на ответницата. Релевиран е довод,че в периода 2000-2008година само от трудови възнаграждения е получил 78 225 лева, при получен от ответницата за същия период доход в размер на сумата 15 283.02. лева, а вещото лице е установило,че стойността на имуществото е 33 761 лева, т.е поддържа се,че всичките доходи на ответницата не покриват дори половината от стойността на придобитото.

Направено е и оплакване относно приетото от първонистанционния С.,че не е доказано изплащане от жалбоподателя на кредита към "Уникредит Булбанк", лично от него и със собствени средства.

Друг релевиран довод е относно приетото от районен С. за недоказано получаване на сумите по договора за заем от 13.02.2003 година, както и се твърди,че не е обсъдено соченото от свидетеля П.,че освен основната работа е работел нощно време като дисководещ в курортен комплекс Пампорово, както и не е взел предвид посоченото от същия свидетел,че е имал търговска дейност с дървопреработка.

Прави се и оплакване,че въпреки оспорването от страна на ищеца споразумението от 24.01.2000 година между брата на ответницата и самата нея, съдът е приел,че М. А. е получила посочените в него суми.Иска се отмяна на решението и уважаване предявеният иск.

В срок има постъпило възражение от М. А., в което се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, като се излагат доводи и съображения в насока, че въззиваемата не е оспорвала факта на получаване на по-високо трудово възнаграждение от жалбоподателя, като от значение са трудовите възнаграждения получени в периода 2000-2005 година, тъй като след това вещи няма придобивани. Поддържа се също така,че получените доходи за периода 2006-2008 година, включително в размер на 36 825 лева нямат отношение към придобитото семейно имущество, а и през този период страните били повечето време разделени.По отношение приетото от съда,че ползвания от Уникредит Булбанк банков кредит за закупуване на лек автомобил за 15 000 лева е семеен доход и семеен дълг погасяван по време на брака се поддържа,че е погасяван със същото трудово възнаграждение, с което ищецът е участвал в домакинството, като нито е твърдял, нито е доказал погасяването да е станало с други "собствени" средства.

По отношение оспорения от ответницата договор за паричен заем за сумата 40 000 лева се твърди,че такава сума нито е получавана от ищеца,нито е внасяна в семейството, нито е била необходима, нито са могли да я върнат, поради липса на парични средства, както и се поддържа, че договора е фиктивен, тъй като е бил подписан на 19.12.2003 година, а сумата била дадена на 29.01.2003 година, поради което възниква въпроса кой би дал такава сума - безлихвен кредит без договор, една година по-рано, без никакво обезпечение.Твърди се още,че ако семейството е получило процесната сума, то след две седмици не се е налагало да ползват нов кредит за закупуване на автомобил за сумата 15 000 лева. Твърди се още,че при положение,че заплатата на жалбоподателя през 2004 година е била 500 лева месечно, през 2005 и 2006 - 1000 лева на месец, от които заплати е погасяван и кредита от 15 000 лева, П. е следвало да запалща по 1600 лева на месец. Прави се и довод,че жалбоподателят се позовава във въззивната жалба на обстоятелства,невключени в исковата молба,т.е доходи получавани като дисководещ в Пампорово и от дърводелска дейност,за които не е ясно кога са осъществявани. Излагат се доводи и съображения, че по-високото възнаграждение от частния бизнес обосновава и по-високи разходи, свързани с тази дейност, за която е ползвал два автомобила, което пък означава подръжка,застраховки,данъци,такси,бензин и други, а обстоятелството,че по това време е возил съпругата си сутрин и я е вземал вечер,както и че няколко пъти са ходили на море, не означава,че разходите за тези коли били равни.

В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез пълномощника си А. Стойчев поддържа жалбата изцяло.

Въззиваемата редовно призована не се явява и се представлява от пълномощника си А.С., който поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Смолянски О. С., след като взе предвид изложеното в жалбата, становището на процесуалните представители на страните в съдебно заседание и след като прецени доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законоустановения срок от активно легитимирана страна по делото,поради което пристъпи към разглеждане на нейната основателност.

За да отхвърли иска по чл.28,ал.3 от СК(отм.), районен С. е счел, че ищецът, чиято е доказателствената тежест в настоящото производство, като претендиращ по- голям дял, не доказва условията за уважаване на иска, а именно принос, който значително надхвърля по обем приноса на ответницата. Счел е също така,че не доказва и липсата на принос от ответницата наравно с него, както и че същата не е полагала грижи за семейството си, тъй като разликата в доходите не обуславя основание за определяне на по- голям дял на ищеца от общото имущество. Освен това, той не доказва и размера на доходите му през целия период от времетраеното на брака между страните (от сключването на брака до прекратяването му или до фактическата раздяла) като стойност, за да бъде отнесена тази стойност към общата стойност на придобитото по време на брака имущество. Последното е от значение, тъй като самият ищец в молбата си уточнение на исковата молба (след оставянето й без движение) твърди, че вещите са придобити в течение на целия период след сключването на брака, а това е станало през 1996г. Представените доказателства за доходи касаят за периода след 2000 година, в който период ответницата също е влагала средства от труд, грижила се е за семейството си, за домакинството, осигурила е жилище за периода, в който семейството е имало такава нужда. Счел е също така,че не е доказано приноса на съпруга в придобиване общото имущество да е значително по-голям от този на съпругата, поради което и е отхвърлил предявения иск за определяне по-голям дял от общото имущество .

От фактическа страна пред районен С. е установено,че страните са бивши съпрузи, чийто брак бил сключен през 1996г. и прекратен с влязло в сила решение през 2009г. по Г.дело №462/2008г. на Районен С.- С.. Страните не спорят и относно обстоятелството, че описаните от ищеца вещи са придобити съвместно по време на брака им, като спора по делото се свежда до определяне приноса на всеки от тях при придобиване на вещите, които видно от заключението по назначената СИЕ са на стойност 33 761,00 лева.

От представеното от жалбоподателя по първонистанционото дело удостоверение без номер, от 12.03.2009г., издадено от „Принта Ком” ООД се установява,че за периода от 2000г.- 2008г. включително, доходите на ищеца П. са били в размер съответно за посочените години – 2000 - 5 400 лева, по 6000 лева годишно за периода 2001- 2004г., по 12 000 за периода 2005- 2007г., а за 2008г. - 12 828 лева.За периода от 1996 година до 2000 година няма ангажирани доказателства за доход.Или по представеното удостоверение средномесечното възнаграждение за посочения период от време е било около 730 лева, като доходите на ищеца са по- високи през последните години, когато страните са били и във фактическа раздяла и не са придобивали съвместно имущество след 2005 година, за което няма спор.

Полученият доход от Д. П. по посоченото удостоверение не съответства на декларирания от него по приложените справки осигурителен доход за ДОО,ДЗПО и здравно осигуряване(л.4 до 12 от първоинстанционното дело). Така например в процесното удостоверение е посочен размер на получени от Д. П. доходи за 2000 година - 5 400 лева (или месечно е получавал по 450лева), а в справката на л.5 от делото е декларирана сума върху която се дължат осигурителни вноски - 3 825 лева( т.е месечен доход 318.75лева);за 2001 година – в удостоверението е посочен 6000 лева годишен доход, а в справката е деклариран осигурителен доход 375 лева месечно и 4 500 лева годишен доход; за 2002,2003 и 2004 година – според удостоверението е получил доходи през съответните години по 6 000 лева или средно месечно 500 лева, а е декларирал в НОИ за 2002,2003 и 2004 година съответно 3 900 лева ,т.е средно месечно деклариран доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 325 лева, за 2005 и 2006 година според удостоверението са получени годишно 12 000 лева, а в справката е деклариран доход, върху който се дължат осигурителни вноски 750 лева месечно или за 12 месеца- 9000 лева.Според представеното удостоверение на „Принта-ком”ООД за периода 2000-2005 година жалбоподателят е получил доход 53 700лева, или средно месечно 745.83лева, а според декларираните пред НОИ доходи е получил за периода 29 025 лева или средно месечно за периода по 403.25лева.В случая,настоящият състав счита,че следва да вземе предвид получените доходи от Д. П. съгласно декларираните от него пред НОИ, върху които са били внесени и дължими осигуровки. За периода 2007 и 2008 година има само ангажирани доказателства за доход от удостоверението издадено от „Принта - ком”ООД и не е представена справка за окончателния размер на декларирания осигурителен доход,поради което с оглед изложените по-горе съображения следва да се приеме,че не са ангажирани доказателства в тази насока.

Установено е също така,че доходите на ответницата са били по- ниски(обстоятелство което не се оспорва), като видно от представеното за същия период удостоверение с изх.№109/09.07.2009г., издадено от „Кантора Маламос- Сава Маламов- Петър Маламов- Соня Маламова” Г., брутният й доход за 2000- 2008г. включително е бил в размер на 15 283,02 лева. В периода на съвместното съжителство с ищеца ответницата е получила и разполагала и с други парични средства в размер на 8 000 щатски долара, за които е установено,че ги е използвала за семейството и ремонта на семейното жилище в с.С.. Посочената сума същата е получила на вноски съобразно представените по делото копия от разписки към споразумението от 24.01.2000г.,обстоятелство установено и от ангажираните гласни показания на свидетеля А.( баща на ответницата).По делото са представени и нотариалните актове, с които фактически са били прехвърлени притежаваните от посочения свидетел идеални части от недвижимия имот на А. А., за което последния е поел задължението да заплати определена сума на ответницата- негова сестра с оглед уреждане на имуществените им отношения по повод конкретния недвижим имот. В този смисъл са депозирани показания от свидетеля А.,който установява, че сумата по първоначалната вноска била заплатена с негови средства, а останалите от сина му в Америка. Ангажират се и гласни доказателства за участието на ответницата с част от тези пари при извършването на ремонта на семейното жилище, в каквато насока са показанията на свидетелката Такова,дъщеря на ответницата.

Свидетелят П. установява, че ищецът работил като ди-джей в курорта Пампорово 5-6 години, след като се е върнал от Москва,както и ,че след приключване работата в курорта „Пампорово” работил с още 2-3 момчета сериозно в дърводелска фирма.Свидетелят не конкретизира периода по години, нито сочи размера на получени доходи от П..Не без значение е обстоятелството,че такива твърдения няма наведени от ищеца с исковата молба.

Установено е също така, че страните по делото са имали сключен договор за заем от 13.02.2003г. в размер на 15 000 лева, като ищецът твърди,че е част от заплатената сума за покупка на автомобил марка „Алфа Ромео”GTV, с рег.№ СМ ===АК, която сума е от кредита от „Булбанк” клон С. и е заплатена изцяло от него,за което представя удостоверение изх.№50 от 23.03.2009година на „Уникредит Булбанк”филиал Г..Пак съгласно твърденията в исковата молба в същия период е покрил и друг заем в размер на 40 000 лева, в подкрепа на което е представен

договор за безлихвен паричен заем,с нотариална заверка рег.№5215 от 19.12.2003 година на нотариус 144-Д.Н. за сумата 40 000 лева.

При така установената фактическа обстановка,правилно възприета от районен С., законосъобразно и обосновано е прието, че разликата в доходите на съпрузите по време на придобиване общото съпружеско имущество, не е достатъчна, за да се определи по-голям дял на съпруга с по-високи доходи.

Предявен е иск с правно основание чл. 28 ал.3 от СК (отм.), за определяне на по-голям дял на ищеца от общото имущество, придобито по време на брака, поради по-голям принос в придобиването му.Правото на единият от съпрузите да иска определяне на по-голям дял от СИО е единно и неделимо и поради това по-голям дял може да се определи от цялото общо имущество, не и от отделни вещи. Условие за определяне на по голям дял е преобладаващият принос на единия съпруг, който “значително да надхвърля” приноса на другия съпруг. От съществено значение е момента към който следва да се прецени съотношението на приносите - това е момента на придобиване на имуществото. Към този момент според утвърдената съдебна практика следва да се установи и стойността на придобитото. Размерът на приносите на съпрузите следва да се определи не само чрез съпоставяне на техните възнаграждения и доходи, а съвкупно с всички форми на съдействие,в които съгласно чл.19 ал.2 СК(отм.) може да се изрази съвместният принос. Като принос на съпрузите следва да се вземат предвид средствата, които те са получили от своята трудова дейност , които са получили безвъзмездно от свои близки в пари или в натура, за да бъдат подкрепени като посрещат нуждите на семейството, личният труд положен в домакинството и за отглеждане и възпитание на децата.

В конкретният случай от фактическа страна се изясни ,че имуществото, предмет на иска е придобито от съпрузите по време на брака през периода - 2000-2005г. Между страните не съществува спор, а и доказателствата по делото потвърждават, че през процесният период страните са придобили движимо имущество на стойност 33 761 лева,в каквато насока е неоспореното от страните заключение на вещото лице Х..

От представените по делото договор за банков кредит е видно, а и няма спор по делото, че страните са получили кредит в размер на 15 000 лева на 13.02.2003 година.Според удостоверение изх.№50/23.03.2009година на УНИКРЕДИТ БУЛБАНК филиал С. , към 23.03.2009 година потребителският кредит за покупка на автомобил е погасен напълно, а посочването от издателя на документа, че погасяването е станало от клиента, с лични средства не следва да бъде ценено,тъй като установяването на посоченото обстоятелство не може да стане с посоченото удостоверение, а подлежи на доказване. Такива доказателства ищецът не е ангажирал,а тежестта на доказване е негова, поради което оплакването във въззивната жалба,че с представеното удостоверение е доказано изцяло плащане с лични средства на ищеца е неоснователно и не се споделя от въззивния С. . Освен това кредита е теглен по време на брака на страните и с оглед липсата на доказателства в обратен смисъл се налага извода,че е изплатен изцяло със семейни средства.

По отношение представения по делото договор за безлихвен паричен заем (сключен на 19.01.2003 година, заверен нотариално на 19.12.2003 година) за сумата 40 000 лева, съгласно което заемателят Д. П. се е задължил да върне сумата в три годишен срок,считано от 29.01.2003 година до 29.01.2006 година, за който въззиваемата поддържа становище,че е сключен за счетоводното приключване на финансовата 2003 година на фирмата на ищеца, Д. П. не е доказал, че посочената сума е използвана за нуждите на семейството,нито за закупуване на конкретно семейно имущество, както и няма твърдения в тази насока. Освен това средно-месечния доход на ищеца за този период (2003-2006година) е 466.66 лева(съгласно декларирания от него осигурителен доход пред НОИ ), а дори и да се вземе предвид средно-месечния доход въз основа на представеното удостоверение на фирмата на ищеца за периода на погасяване на кредита, който е 666.66 лева, то така получените доходи от жалбоподателя са недостатъчни да покрият вноската по заема от процесния личен договор за безлихвен заем за 40 000 лева,(който заем съгласно договора следва да се върне до 29.01.2006 година или месечната вноска е 1600 лева месечно за 25 месеца, ако се приеме от 19.12.2003 година-сключване на договора до 29.01.2006 година или ако се приеме,че сумата е връщана на равни месечни вноски 3година-36 месеца се получава по 111,11 лева месечна вноска). Следователно месечната вноска е значително по-висока от получавания месечен доход от жалбоподателя деклариран пред НОИ- по 325 лева за 2003 година и 2004 година, и по 750 лева за 2005 година.Дори и да се приеме дохода по представеното удостоверение, (а това не е така),който за 2003 и 2004 година е по 500 лева месечно , а за 2005 година по 1000 лева месечно, така получаваните доходи са недостатъчни за погасяване кредита по получения безлихвен заем. Освен това ищецът е следвало да погасява и вноската по сключения договор за банков кредит в същия период в размер на 15 000 лева,с каквито средства не е разполагал, нито е могъл през този период да участва в издръжката на семейството.

Независимо,че доходите на ответницата през процесния период(2000-2005 година) са по-ниски, през същия период (2000-2006година)ответницата е получила от брат си А. А. 8000 долара, за които установява с гласни доказателства,че са вложени в ремонта на жилището, в което са живели съпрузите в с.С.. В тази връзка довода на жалбоподателя,че въпреки направеното оспорване неправилно е прието,че сумите са получени от въззиваемата и вложени в семейното имущество се опровергава от доказателствата по делото. Възражението е правено и пред първонистанционният С.,който правилно е приел, че с оглед писмените доказателства,съответстващи на гласните показания сумата е получена от М. А..

Неоснователно се поддържа,че не са взети в предвид показанията на свидетеля П.,че освен другата работа жалбоподателят е работил известно време като дисководещ в курортен комплекс „Пампорово”, а впоследствие и развивал търговска дейност с дърбообработване, поради което е реализирал допълнителни доходи. На първо място такива твърдения няма в исковата молба.Освен това показанията на този свидетел са непълни,неточни и неконкретизирани и не установяват в какъв период от време жалбоподателят е бил дисководещ,какъв доход е реализирал и съответно влагал ли е този доход в семейството.По същите съображения не следва да се кредитират показанията на свидетеля и относно твърдяното,че известно време Д. П. е развивал дейност по дървообработване.Не е установено в какъв период от време е развивана съответната дейност,нито какви доходи са реализирани, а тежестта на доказване е на ищеца.

Освен това ищецът по никакъв начин не е оспорил труда и ежедневните грижи на М. А. по ежедневната поддръжка на домакинството, които правилно са отчетени от първоинстанционния С.. В същото време доходите на ищцата не са били високи.

С оглед посоченото и въз основа на представените писмени и гласни доказателства обосновано съдът е посочил,че присъждането на по-голям дял от общото имущество, поради значителен принос на единия съпруг предполага наличието на значително по-големи доходи,получавани от единият съпруг, каквито не са установени по делото за жалбоподателя.По делото е установено,че Д. П. е получавал по-добри доходи от съпругата си,без това да сочи на значително надхвърляне доходите на ответницата,която от своя страна е престирала грижи за домакинството,изпълнявала е задълженията си към семейството и поддръжката на домакинството, и същевременно е работила. Отчетено е участие на въззиваемата с лични средства в ремонта на жилището(за което има представени убедителни писмени и ангажирани гласни доказателства), както и положеният в домакинството труд.

На основание гореизложените съображения атакуваното решение е валидно,допустимо и правилно постановено,поради което не са допуснати сочените във въззивната жалба нарушения,които да съставляват отменителни основание, поради което ще следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото и тъй като са своевременно поискани следва да се присъдят направените разноски за тази инстанция в полза на въззиваемата, за ползвана адвокатска помощ в размер на 400 лева.

С оглед изхода на делото и тъй като са своевременно поискани следва дасе присъдят направените разноски в

Водим от гореизложеното,Смолянски О. С.,

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 413/04.01.2010 г. по Г. д. № 476/09 г. на Смолянски районен С., като правилно и законосъобразно постановено.

ОСЪЖДА Д. П. П. да заплати на М. Д. А. направените разноски пред въззивния С. за ползвана адвокатска помощ в размер на 400(четиристотин)лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен С. в едномесечен срок от връчването му на страните

ПРЕДСЕДАТЕЛ: (при о.м)

ЧЛЕНОВЕ :

О С О Б Е Н О М Н Е Н И Е

НА СЪДИЯ ИГНАТ КОЛЧЕВ

Подписвам решението с особено мнение, основано на вътрешното ми убеждение при преценка на събраните по делото доказателства. Считам решението на районния С. и това на мнозинството от състава на въззивната инстанция за незаконосъобразно и постановено при превратно тълкуване на доказателствата, на които се основава установената фактическа обстановка.

На първо място безспорно е по делото, че стойността на придобитото по време на брака имущество е 33 761.00 лв.Безспорно е също така, че за периода 2000-2008г. доходите на ответницата възлизат на 15 283.02 лв. Неправилно според мен обаче, при формиране на правните изводи съдът отчита доходите на М. А. за целия период до 2008г., а доходите на ищеца П. се отчитат само за периода 2000-2005г., при това в размер на 29 025 лв.Неправилно също така се приема, че „ответницата е получила и разполагала с други парични средства в размер на 8 000 щатски долара, за които е установено, че ги е използвала за семейството и ремонта на семейното жилище в с. С.”. Такова нещо не е категорично установено по делото. На първо място гласните доказателства ангажирани от ответницата следваше да бъдат преценени по реда на чл. 172 ГПК, като се преценя и възможната заинтересованост на свитетелите. Това е така, тъй като тези свидетели са съответно баща и дъщеря на ответницата. Такава преценка не беше извършена нито от районния С., нито от мнозинството от въззивния състав. Нещо повече, от повърхностните и бегли показания на свид. Такова в смисъл, че „когато се правеше ремонт на къщата, майка ми също е помагала”, мнозинството от въззивния състав изгражда извод, че „са ангажирни гласни доказателства за участието на ответницата с част от тези пари при извършване на ремонта на семейното жилище, в каквато насока са показанията на свид. Т”, както и че са представени убедителни писмени и ангажирани гласни доказателства за участието на ответницата в ремонта на жилището.

На първо място категорично по делото не е доказано получаването на подобна сума от 8 000 щатски долара от ответницата А.. Приемам, че представеното „споразумение” /л.41 от Г.д. № 476/2009г. на Районен С.-С./ е създадено единствено с цел да послужи като доказателство по делото. Същото е без достоверна дата, тъй като липсва нотариална заверка и отразената дата 24.01.2000г. не може да бъде противопоставена на ищеца. Приемам също така, че по делото не само че не са представени убедителни, а не са представени никакви доказателства, че подобна сума е използвана за ремонт на семейното жилище.Напротив! През процесния период ответницата е била в чужбина, като при доказаните й доходи не може да се приеме, че със средствата от работната си заплата тя е била в състояние да осигури дори средства за пътуване.

На следващо място: Доказано е по делото, че бащата на свид. Т. е осигурявал на същата 40 лв. месечна издръжка. Очевидно е, че останалите средства за издръжка на Т. са осигурявани от ответницата по делото, от което следва извод, че далеч не цялата сума от 15 283.0.2 лв.следва да се счита като принос на А. в семейството.

Основавайки се на доказателствата по делото не мога да приема също така и извода на мнозинството от въззивния състав, че „ ежедневните грижи на М. А. по ежедневната поддръжка на домакинството” са доказани. Напротив! Такива грижи само са презюмирани от мнозинството от състава на съда и доказателства за тях не се съдържат по делото. Свид. Т. всяко лято е била при баща си, лятото е била на морето, през зимата на Пампорово, като същевременно има преки впечатления, че майка й се е грижила за домакинството.Предвид и показанията на тази свидетелка относно извънбрачните връзки на двамата съпрузи и началното им датиране, съпоставени с мотивите на бракоразводното решение считам, че показанията на тази свидетелка изобщо не следва да се кредитират предвид явната заинтересованост на свидетеля от тях.

По отношение доходите на ищеца П.. На първо място считам, че неправилно съдът приема, че те не са в размер на 78 225 лв. За такъв размер на доходите ищецът е представил доказателства и те следваше да бъдат ценени от съда.Няма процесуална норма, която да указва, че служебната бележка от работодателя не е годно доказателствено средство за доходи от работна заплата. Напротив! Такива служебни бележки обичайно се използват като доказателство за такива обстоятелства.

Неправилно мнозинството от въззивния състав приема, че „посочването от издателя на документа, че погасяването е станало от клиента, с лични средства не следва да бъде ценено, тъй като установяването на посоченото обстоятелство не може да стане с посоченото удостоверение, а пжодлежи на доказване”. Категорично не съм съгласен с такъв извод. Страната е ангажирала доказателства за твърдението си, че с лични средства е погасила задължението към банката. Ответната страна дори не е оспорила това удостоверение, но дори да твърдеше участие в погасяване на заема от УНИКРЕДИТ БУЛБАНК нейна е доказателствената тежест за такова твърдение.

Отделен е въпросът, че като приход /А НЕ КАТО РАЗХОД както се твърди в защитата по същество пред въззивната инстанция/ следва да бъде отчетен и безлихвения кредит от 40 000 лв., за което е представен договор с надлежна заверка на датата от 2003г. Мнозинството от съда обаче кредитира възражението на ответницата „че не знаела къде са вложени тези пари”.

Дори да се приеме обаче, че тази сума не следва да се включи в сумата, придобита като доходи от ищеца през процесния период, то прави впечатление, че доходите на П. превишават с 512 процента доходите на ответницата, т.е. същите са 5 ПЪТИ по големи, което считам покрива понятието „значително надхвърлящ принос” по смисъла на чл. 28, ал.3 СК /отм./

Успоредно с това не е доказано по делото, че ответницата е полагала такива изключителни грижи за семейството, които да бъдат противопоставени на ищеца до степен, че да обосновават неоснователност на исковата претенция. В подобна насока е и практиката на ВКС , изразена в Решения № 560/05.06.2009г. на ВКС,І г.о.по Г.д. № 1535/2008г.,№ 1065/28.10.1998г. по Г.д.1005/1997г. и др. Подобни грижи безспорно са релевантни за правоотношението, но те не следва да се абсолютизират .Основното и водещо в този казус е обстоятелството, че приносът на ищеца значително-повече от 5 пъти надхвърля приноса на ответницата в придобиване на семейно имущество, като дори чистият доход на ответницата, реализиран за периода 2000-2008г. не покрива ½ от стойността на това имущество.

По тези съображения считам решението на мнозинството от състава за неправилно и го подписвам с особено мнение.

О. СЪДИЯ: