Решение по дело №2846/2020 на Районен съд - Варна

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260189/2.10.2020г.         Година 2020        Град Варна

 

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд          четвърти състав

На шестнадесети септември        Година две хиляди и двадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

     като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 2846 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

 

                           

                           

                           

                   Р  Е  Ш  И:

                           

 

 

     ПОТВЪРЖДАВА НП №23-0000490/19.05.2020. на и.д. Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което на В.В.М. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2000 лева на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

ОСЪЖДА В.В.М., ЕГН ********** ***, на осн. чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто и двадесет/ лева.

 

 

     Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите са изготвени.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:  

 

 

     МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното лице против НП и.д. Директор на РД „АА“ гр. Варна, с което  е наложено административно наказание глоба .

С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез представляващ въззивника.

 По същество сочи, че към момента на нарушението удостоверението е било с изтекъл срок, като друг е въпросът дали той е знаел за това. Моли съда да отчете настъпването на по- благоприятна законодателна уредба. Счита още, че не е извършено нарушение, тъй като не е бил извършен превоз на пътници.

Представител на органа, издал наказателното постановление оспорва жалбата.

По същество моли съда да потвърди наказателното постановление. Претендира разноски.

 

     След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 03.03.2020г. в гр. Варна, служители към ОО“АА” Варна, сред които  св. К., извършвали пътен контрол. При това проверили таксиметров автомобил „Дачия“ с рег.№В5336НС, с водач В.В.М.. Автомобила бил маркиран и оборудван като таксиметров.

При проверка на документите на водача било установено, че за деня е извършил таксиметрови превози. Удостоверението за водач на лек таксиметров автомобил било с изтекъл срок на валидност – до 30.06.2018г.

След като констатирал горното, на 03.03.2020г. св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение срещу въззивинка. В съдържанието на акта било описано установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата за възражения въззивинка не вписал такива. Възражения не постъпили и в тридневен срок.

     Впоследствие на 19.05.2020г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.18 т.5 от Наредба№34/99 МТ и въззивника бил санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.

 

     Гореизложената фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства- показанията на св. К.; декларация от въззивника М.;справки; пътна книжка; извлечение от ЕТАФП, установяващо таксиметров превоз; снимков материал; АУАН № 269727, съставен срещу въззивника и др.

     След служебна проверка на двата документа съдът констатира, че и актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН - акта за установяване на административно нарушение е бил съставен в тримесечния срок от откриване на нарушителя; спазен и тридневния срок за възражения по АУАН; наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му. И акта за установяване на административно нарушение и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми се от чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

     Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията на деянието. При определяне на административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма на ЗАвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.

Що се отнася до доводите за отмяна на НП, наведени с жалбата и в съдебно заседание, съдът констатира тяхната неоснователност, предвид на следното:

 

С жалбата се изразява позиция, че НП е незаконосъобразно.

 

По така наведеното общо възражение съдът намира за нужно единствено да отбележи, че при служебната проверка на АУАН и НП не констатира да са допуснати съществени нарушения на ЗАНН, които да водят до отмяна на постановения краен акт.

При правилно установени факти от обвинението и прецизирана правна квалификация, правилно е била определена санкционната норма на ЗАвП. В НП се съдържа описание на всички признаци на нарушението. Посочени са и конкретни доказателства в подкрепа на обвинението.

В съдебно заседание се сочи, че към момента на нарушението удостоверението е било с изтекъл срок, като друг е въпросът дали той е знаел за това.

Обстоятелството, че въззивникът М. е знаел за изтеклия срок на валидност на удостоверението по безспорен начин се доказва от собственоръчно декларираното от него, че УВЛТА е с изтекъл срок и не се е снабдил с ново, тъй като не издържал втората част на изпита.

Въззивникът моли съда да отчете настъпването на по- благоприятна законодателна уредба.

Съдът не констатира да са настъпили законодателни промени, касаещи облекчено санкциониране на извършителите на нарушение на чл.18 т.5 от Наредба №34/99 на МТ, поради което и не е налице по- благоприятна законодателна уредба по отношение на санкционираното лице.

На последно място се счита, че не е извършено нарушение, тъй като не е бил извършен превоз на пътници.

Факта на извършен таксиметров превоз по безспорен начин се установява посредством изведения отчет от ЕТАФП, поради което и настоящият състав на съда счита, че извършването на таксиметров превоз е категорично установено.

 

 

     Като взе предвид гореизложеното, съдът намери, че  следва да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

 

С решението си съдът присъди направените по делото разноски за възнаграждение на юристконсулт.

 

 

     Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

                   

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: