Р Е Ш Е Н И Е
№ 260025
Гр. Пловдив, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, трати граждански състав в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вера Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Катя Пенчева
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от съдията В. Иванова въззивно
гражданско дело № 510 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 463, ал.2 от ГПК.
Обжалвано е
решение № 753, постановено в закрито съдебно
заседание на 17.07.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по
гр.д. № 1277/2020 г., с което е потвърдено разпределение от 20.03.2020 г. на
1 526 967 лв., извършено от ЧСИ П.Н. по изп.д. № **************.
Жалбоподателят „И.и.“ООД-гр.П.,
длъжник в изпълнителното производство, моли по съображения, изложени в жалбата
с вх. № 23519/17.08.2020 г., решението да бъде отменено като неправилно.
Ответниците по жалбата „В.с.“ООД-гр.
П., Ч.Р., Т.н.Н.и О.П. „М.д.и т.“ не са взели становище по нея.
Пловдивският апелативен съд прецени
обстоятелствата по делото и намери за установено следното:
На 23.03.2020
г. от „И.и.“ООД-гр.П., длъжник в изпълнителното производство, е подадена (изпратена по пощата до ОС-Пловдив)
чрез ЧСИ П.Н. с вх. № 9559/25.03.2020 г.
до Окръжен съд-Пловдив жалба против разпределение от 20.03.2020 г. по
изп.д. № 777/2019 г. С решение № 753 от 17.07.2020 г. окръжният съд отхвърля жалбата като неоснователна. Окръжният
съд е приел, че няма твърдяно от жалбоподателя нарушение на закона с оглед на
това, че съдебният изпълнител неправилно е озаглавил в призовка до длъжника
разпределението „на събраната сума“, а с оглед на извършеното прихващане е
следвало да го озаглави „предварително разпределение“, тъй като разпределението
е озаглавено само като „разпределение“. Съдът е приел за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че ЧСИ незаконосъобразно е прихванал от дължима
за внасяне сума от взискателя и купувач на публичната продан „В.С.“ООД
дължимата му се по изпълнителното дело сума за неговото вземане и платените
разноски, защото липсва изявление за прихващане по чл. 461 от ГПК и е налице
нарушение на принципа на диспозитивното начало в процеса, като е посочил, че
нормата на чл. 461 от ГПК е обка и касае изпълнението върху движими и недвижими
вещи, докато нормата на чл. 495 от ГПК е специална и съгласно нея в случая не
се изисква изявление за прихващане от взискателя. Съдът приема за неоснователно
и възражението на жалбоподателя за липса на индивидуализация на вземането на
взискателя „В.С.“ООД, тъй като длъжникът дължи неустойка в размер на
550 000 евро и ЧСИ го е преизчислил в български лева по официалния и
непроменлив курс на БНБ 1,95583 лв. за евро съгласно предвиденото в чл. 29,ал.2
от ЗБНБ. Съдът приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя за липса
на индивидуализация на дължимите по делото такси, тъй като те са посочени
индивидуално като размер и правно основание в таблица на стр. 3 и 4 от
разпределението, таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена на база
материалния интерес, който е равен на търсеното вземане от
1 075 706,50 лв., таксата по т.31 за заличаване на възбрана се
събира, за да се приключи изпълнението, като възбраната ще се свали след внасяне
на сумата от определения купувач и влизане в сила на разпределението. Съдът
приема за неоснователно и възражението на жалбоподателя, че разпределението е
предявено на 20.03.2020 г., по време на извънредното положение и при липсващ
към онзи момент действащ Закон за мерките и действията по време на извънредното
положение, защото президентът му е наложил вето и го е върнал за повторно
разглеждане, тъй като с предявяване на разпределението по време на извънредното
положение с нищо не са нарушени правата на жалбоподателя да обжалва
разпределението и жалбата на дружеството е приета за подадена в срок. Затова окръжният съд потвърждава
разпределението от 20.03.2020 г.
Жалбоподателят
„И.и.“ООД-гр.П. е уведомен за решението на съда на 7.08.2020 г. На 14.08.2020
г. е подадена (изпратена по пощата) жалбата до ПАС с вх. № 23519/17.08.2020 г. Жалбата
е допустима. С нея жалбоподателят твърди, че обжалваното решение на ОС е
неправилно. Заявява, че окръжният съд неправилно е приел дружеството като
жалбоподател да възразява срещу нечина на озаглавяване на призовката за
предявяване на разпределението, защото жалбоподателят възразява не срещу начина
на озаглавяване на призовката, а срещу наличието на процедурно нарушение при
изготвяне на разпределението, за което индиция е самото озаглавяване. Заявява,
че разпределение на събраната сума по изпълнителното дело по реда на чл. 460 от ГПК не може да бъде извършено, а съответно приложение намира разпоредбата на
чл. 495 от ГПК, защото за купувач на поземления имот на публичната продан е
обявен взискателя по изпълнителното дело „В.С.“ООД и в хипотезата на чл. 495 от ГПК не се извършва разпределение на събраната сума по чл. 460 от ГПК, доколкото
дължимата цена от обявения за купувач взискател не е реално платена и не е
налична, за да бъде разпределена. Заявява, че в тази хипотеза се извършва
предварително разпределение (израз, наложен от практиката), с който акт са
определя каква сума следва да бъде довнесена от взискателя и едва след нейното
внасяне може да се извърши разпределение по реда на чл. 460 от ГПК. Затова
твърди, че решението е неправилно, доколкото е налице порок на разпределението,
който не може да бъде саниран и разпределението следва да бъде отменено като
незаконосъобразно. Жалбоподателят счита, че с обжалваното решение окръжният съд
неправилно е приел, че по реда на чл. 495 от ГПК ЧСИ има правомощие да извърши
служебно прихващане между дължимата сума за плащане по проданта от обявения за
купувач взискател и вземането на взискателя, като в случая съгласно
разпределението от 20.03.2020 г. е определено, че взискателят „В.С.“ООД следва
да внесе сума в размер на 450 146,50 лв. като разлика между продажната
цена на имота и вземанията на взискателя, следователно в самото разпределение
ЧСИ е извършил прихващане на вземанията на взискателя с продажната цена, която
следва да бъде внесена от него, за да му бъде възложен поземленият имот.
Твърди, че такова прихващане е незаконосъобразно с оглед нормата на чл. 461 от ГПК, тъй като едва при наличие на изявление за прихващане от взискателя ЧСИ
следва да счете извършеното прихващане, а в случая такова волеизявление от
взискателя не е налице по делото и на практика са извършени действия в
нарушение на диспозитивното начало. Заявява, че поради гореизложеното по
начина, по който е имготвено разпределението, е извършено процесуално
нарушение, доколкото на практика не се извършва в цялост предвидената в закона
процедура по извършване на публичната продан. Относно индивидуализацията на
вземанията, които следва да бъдат удовлетворени по изпълнителното дело, счита,
че в разпределението от 20.03.2020 г., противно на посоченото в обжалваното
решение на окръжния съд, липсва детайлна информация, като конкретно относно
липсата на индивидуализация на вземането на взискателя „В.С.“ООД заявява, че
съгласно стр.1 на разпределението взискателят има вземане за неустойка по
изпълнителен лист в размер на 1 075 706,50 лв. без да е налице
посочване на главно вземане, а вземането за неустойка е акцесорно вземане и
следва да е налице изрично посочване на главното вземане/задължение, по повод
на което е възникнало вземането за неустойка, но от обжалваното разпределение
не е ясно от какво произтича посоченото вземане за неустойка и как е определен
неговият размер. Освен това заявява, че съгласно приложение по изпълнителното
дело изпълнителен лист взискателят има вземане в размер на 550 000 евро, а
не в размер на 1 075 706,50 лв., както е посочено в разпределението и
в него не се посочва от какво произтича и/или как е формирана сумата от
1 075 706,50 лв., не е посочено, че е налице превалутиране от евро в
лева и дали е извършено по фиксирания курс на лева към еврото. Заявява, че
посоченото в обжалваното решение на окръжния съд правилно съждение, че
продажбите по ГПК следва да се отразени в лева, не води до саниране на порока
на разпределението, доколкото липсва яснота в разпределението кат вземането на
взискателя е трансформирано от евро в лева. Заявява още, че неправилно в
мотивите на окръжния съд е прието, че е налице индивидуализация на таксите,
дължими по изпълнителното дело, защото в разпределението липсва
индивидуализация на таксите по изпълнителното дело, които са включени в
разпределението, което е съществено процесуално нарушение при изготвяне на
разпределението. Заявява, че посочване само на точка от ТТРЗЧСИ не е достатъчно
за индивидуализация на всяка от посочените такси и съответно за извършване на
проверка дали същите са реално извършени или не и дали са правилно изчислени.
Относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ заявява, че в разпределението такава е
начислена два пъти, а именно в размер на 29 620,96 лв. с ДДС, която е
разпределена на основание чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД за „вземания за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение“ и в размер на 24 684,13 лв. с
ДДС/29 620,96 лв. с ДДС, която е разпределена на основание „дължими такси и
разноски по изпълнително дело“. Заявява и че с обжалваното решение окръжният
съд е приел, че таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е правилно изчислена на база на
материалния интерес, но липсват мотиви как е извършил проверка на изчисляването
на същата. Заявява, че начислените пропорционални такси по т.26 от ТТРЗЧСИ не
отговарят на изискванията на чл. 79,ал.2 от ЗЧСИ, съгласно който при събиране
на таксите по изпълнението ЧСИ следва да изготви сметка, в която освен
посочване на разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, следва да е
посочен материалният интерес при
пропорционалната такса, а в случая не е налице посочване на материалния
интерес, съответно, не може да се извърши проверка дали същите са правилно
начислени. Заявено е, че в обжалваното разпределение по повод на сумата по
т.“а“ в размер на 29 620,96 лв. с ДДС не е ясно и какъв е размерът на
приспаднатата платена от взискателя такса по т.20 от ТТРЗЧСИ, а в обжалваното
разпределение по повод сумата по т.“б“ като основание на начислената сума в
размер на 24 684,13 лв. без ДДС, съответно 29 620,96 лв. с ДДС е
посочено „пропорционална такса върху мат.интерес“, без да се посочва този
материален интерес. Заявено е, че затова не може да се извърши проверка дали
пропорционалната такса по т.“а“ в размер на 29 620,96 лв. с ДДС и т.“б“ в
размер на 24 684,13 лв. с ДДС/29 620,96 лв. с ДДС е правилно начислена, с
оглед на което е налице съществен порок на обжалваното разпределение, което е
основание за неговата отмяна. Освен това заявява, че към момента на изготвяне
на разпределението таксата по т.26 не е реално, ефективно заплатена, а тя се
определя (начислява) въз основа на събраната по изпълнителното дело сума, като
към момента на изготвяне на разпределението събрана сума по изпълнителното дело
няма, поради което не може да се извърши проверка дали пропорционалната такса
по т.“а“ в размер на 24 684,13 лв. с ДДС/29 620,96 лв. с ДДС и т.“б“ в
размер на 24 684,13 лв. с ДДС/29 620,96 лв. с ДДС е правилно начислена, с
оглед на което е налице съществен порок на обжалваното разпределение, което е
основание за неговата отмяна, а в условия на евентуалност посочва, че
посредством приложения принцип досежно въпросната такса не се събира от
определения за купувач. Относно таксата по т.31 от ТТРЗЧСИ заявява, че в
обжалваното решение съдът е посочил, че такса по т.31 от ТТРЗЧСИ за заличаване
на възбраната, която не е реално извършена към момента на изготвяне на
разпределението, се събира авансово, с оглед нейното заличаване след
приключването на изпълнението, но с оглед т.3 на ТР № 1/2015 г. по тълк.д. №
1/2015 г. на ВКС, ОСГТК наложени в производство по индивидуално принудително
изпълнение по чл. 451 от ГПК и чл. 452,ал.2 от ГПК възбрани не се заличават
след провеждане на публична продан на възбранения недвижим имот, освен в
изрично предвидените от закона хипотези, в които не попада случаят, и затова
към момента на изготвяне на разпределението не следва да е налице задължение за
плащане на такса по т.31. На следващо място жалбоподателят заявява относно
реда, по който следва да бъдат включени такси и разноски за справки за наличие
на банкови сметки, че при изготвяне на разпределението е налице нарушение на
ЧСИ, което не е взето предвид от ОС-Пловдив. Заявява, че таксите относно
справки за наличие на банкови сметки, три на брой, на длъжника по
изпълнителното дело са включени в разпределението в частта на вземанията за
разноски по обезпечаване на принудителното изпълнение по реда на чл.
136,ал.1,т.1 от ЗЗД, обаче разноските по отношение на справките за наличие на
банкови сметки, доколкото същите не представляват разноски по осъществяване на
изпълнителния способ, а именно публична продан на недвижим имот, следва да се
определят по реда на чл. 137 от ГПК по аргумент от противното от постановеното
в т.6 от ТР №2/2013 г. по тълк.д. №2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, тъй като в случая
изпълнителният способ е публична продан, а разноските са за справка за наличие
на банкови сметки и следователно е нарушение на реда на удовлетворяване на
вземанията, което е основание за отмяна на обжалваното разпределение. Заявява,
че относно твърдяното нарушаване на правото на обжалване на жалбоподателя не
споделя мотивите на ОС-Пловдив, че поради приемането на жалбата за подадена в
срок не е налице нарушаване на правото на жалбоподателя на обжалване. Заявява,
че при провеждане на процедурата по изготвяне и предявяване на разпределението
са налице съществени процесуални нарушения. Заявява, че жалбоподателят е
получил от ЧСИ призовка за предявяване на разпределение с изходящ номер от 13.03.2020
г., съгласно която на 20.03.2020 г. в 16,30 ч. в канцеларията на ЧСИ съдебният
изпълнител ще предяви разпределение на събраната сума по изпълнителното дело, и
че на 13.03.2020 г. на територията на страната е обявено извънредно положение
от 13.03.2020 г. до 13.04.2020 г. Заявява, че съгласно съобщение на фейсбук
страницата на ЧСИ от 16.03.2020 г. достъпът на клиенти и партньори до кантората
на ЧСИ Н. се преустановява, считано от 16.03.2020 г. Заявява, че въпреки
въведеното извънредно положение в държавата и ограничаването на достъпа до
кантората си ЧСИ Н. не е отменила насроченото предявяване на разпределението,
като същото е било изпратено на жалбоподателя по имейл. Заявява, че към датата
на изтичане на срока за обжалване на разпределението от 20.03.2020 г., а именно
23.03.2020 г. е липсвал действащ закон за извънредното положение, доколкото с
Указ № 70 на президента на Република България, обнародван в бр.26/22.03.2020 г.
на „Държавен вестник“, президентът е упражнил правото си на вето и е върнал за
ново обсъждане в Народното събрание Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020
г., приет от 44-то Народно събрание на 20.03.2020 г., съгласно проектозакона на
който процесуалните срокове спират да текат от дата 13.03.2020 г. Заявява, че
затова самото предявяване на разпределението в условията на извънредно
положение и при процес на приемане на закон за извънредното положение
представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на обжалваното разпределение от 20.03.2020 г.у като приемането на
жалбата за подадена в срок не би могло да санира този порок. Иска се да бъде
отменено решението на окръжния съд и да бъде отменено разпределението, предявено
на 20.03.2020 г., като бъде върнато изпълнителното дело на ЧСИ за изготвяне на
ново разпределение.
Съгласно разпоредбата на чл. 460
от ГПК, когато събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение. В случая ЧСИ Н. е изготвила и е предявила на 20.03.2020 г.
разпределение, след като в производството по принудителното изпълнение по
изп.д. 777/2019 г. с протокол от 11.10.2019 г. първоначалният взискател по
изпълнителното дело „В.с.“ООД-П., Ч.Р. е обявен за купувач на публичната продан
на недвижим имот-собственик на длъжника, проведена в периода от 10.09.2019 г.
до 10.10.2019 г. Както изрично е посочено в разпределението, на основание чл.
492 във вр. с чл. 495 от ГПК, вр. чл. 136 от ЗЗД, ЧСИ разпределя сумата от
публичната продан 1 526 967 лв. по посочен в разпределението начин –
разпределила е суми за вземания по чл. 136,ал.1,т.1 от ЗЗД за разноски по
обезпечаването и принудителното изпълнение в полза на „В.С.“ООД, Т.н.Н. ***-МДТ
и ЧСИ и сума по чл. 136,ал.3 във вр. с чл. 137 от ЗЗД за „В.С.“ООД, - посочва
сума, която се прихваща от вземанията на взискателя „В.С.“ООД
(1 076 820,50 лв.), определя сума в размер на 450 146,50 лв.,
която следва да внесе обявеният за купувач взискател „В.С.“ООД в двуседмичен
срок от влизане в сила на разпределението и определя сума в размер на
420 493,44 лв., подлежаща на възстановяване към длъжника по изпълнителното
дело след влизане в сила на разпределението. Това разпределение е предявено от
ЧСИ на 20.03.2020 г. и жалбата против него до окръжния съд е подадена на
23.03.2020 г. Тази жалба е разгледана от окръжния съд в производството по гр.д.
1277/2020 г. на ОС-Пловдив и е постановено обжалваното сега пред апелативния
съд решение от 17.07.2020 г.
Видно от документацията по изп.д.
№ 777/2019 г. на ЧСИ П.Н., изпратена в копия на съда, с решение от 10.02.2020
г. по гр.д. 2910/2019 г. на ОС-Пловдив е отменено разпределение от 21.10.2019
г. и делото е върнато на ЧСИ за изготвяне на ново разпределение, като решението
на окръжния съд е влязло в сила на 4.03.2020 г. На 13.03.2020 г. ЧСИ изпраща до
длъжника „И.и.“ООД-гр.П. (и до останалите страни по делото) призовка за
предявяване на разпределение (л.270), в която е посочено, че на 20.03.2020 г. в
16,30 ч. в канцеларията на ЧСИ Н. тя ще предяви разпределение на събраната сума
по изпълнителното дело. Тази призовка е връчена на дружеството чрез неговия
представител адвокат на 16.03.2020 г. (л.276). Изготвеното разпределение е с
дата 20.03.2020 г. (л.282). Съгласно протокола за предявяване на разпределение
от 20.03.2020 г. (л.284), представители на страните не са присъствали, като
относно длъжника „И.и.“ООД е посочено, че е изпратено на имейл адрес съгласно
молба с вх. № от 20.03.2020 г. Видно от писмо по електронна поща (л.285), на
19.03.2020 г. от пълномощника на длъжника адвокат Н.Р. до ЧСИ е получено писмо с вх. №
4574/20.03.2020 г., с което като приложение е изпратена молба относно посочване
на електронен адрес за предявяване на разпределението по изпълнителното дело на
20.03.2020 г., 16,30 ч. Видно от тази молба (л.286), дружеството-длъжник е
поискало във връзка с призовката за предявяване на разпределение от 13.03.2020
г., връчена по пощата на 16.03.2020 г., доколкото съгласно съобщение на фейсбук
страницата на ЧСИ от 16.03.2020 г. достъпът на клиенти и партньори до кантората
на ЧСИ Н. се преустановява, считано от 16.03.2020 г. и съгласно информация,
получена на 19.03.2020 г. на телефона за контакт, посочен в съобщението, че
предявяване на разпределението на 20.03.2020 г. в 16,30 ч. ще се състои без
достъп до кантората и следва призованите лица да посочат електронен адрес за
изпращане на разпределението, то длъжникът посочва електронен адрес, на който
да бъде изпратено разпределението, предявено на 20.03.2020 г. в 16,30 ч.
(посочени са два адреса, един за адвокат Н.Р. и втори за адвокат П.П.), като
още е посочено, че доколкото срокът за обжалване на разпределението е тридневен
и ЧСИ Н. е взела решение да не отмени насроченото предявяване на
разпределението въпреки въведеното извънредно положение в държавата, но от
друга страна е взела решение за ограничаването на достъпа до кантората във
връзка с извънредното положение, то с цел ненарушаване на правата на длъжника
разпределението следва да им бъде изпратено в часа, обявен за предявяване на
разпределението – 16,30 ч. на 20.03.2020 г. С писмо по електронна поща,
изпратено на 20.03.2020 г. в 16,35 ч. (л.293) на посочените два електронни
адреса от ЧСИ Н. приложено е изпратено на длъжника разпределение от 20.03.2020
г. На 23.03.2020 г. по електронна поща с писмо (л.294) е изпратено от длъжника
до ЧСИ сканирано копие от жалбата срещу разпределението. Самата жалба е
изпратена от длъжника-жалбоподател по пощата до ОС-Пловдив с писмо от
23.03.2020 г., получена е в окръжния съд с вх. № 9559/25.03.2020 г. и съгласно
разпореждане от 25.03.2020 г. е изпратена на ЧСИ Н. за свързване с делото и
администриране. Жалбата е получена при ЧСИ на 8.05.2020 г. (л.357),
администрирана е от ЧСИ и на 30.06.2020 г. е изпратена за разглеждане на
окръжния съд, където е получена на 1.07.2020 г. и на 2.07.2020 г. е образувано
гр.д. 1277/2020 г., по което на 17.07.2020 г. е постановено обжалваното сега
пред апелативния съд решение. Установява се следователно, че действително,
както е посочено в жалбите до окръжния съд и до апелативния съд, обжалваното
разпределение от 20.03.2020 г. е предявено, след като на 13.03.2020 г. с
решение на Народното събрание от същата дата, обнародвано в бр.22/13.03.2020 г.
на „Държавен вестник“, в страната е
обявено извънредно положение. Съгласно чл. 3,т.1 от Закона за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, обнародван в бр. 28/24.03.2020
г. на „Държавен вестник“, за срока от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат процесуалните срокове по изпълнителни производства. Съгласно
§13 от ПЗР на ЗИДЗЗ, обнародван в бр. 44/13.05.2020 г. на „Държавен вестник“,
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
„Държавен вестник“. Съгласно чл. 5 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за времето на извънредното
положение се спират обявените публични продани и въводи във владение, обявени
от държавните и частните съдебни изпълнители, както и не се налагат запори и
описи в посочени случаи. Видно е следователно, че законодателят не е предвидил
ограничение с оглед обявеното извънредно положение в държавата за предявяване
на разпределение, предвидено е само
спиране на процесуалните срокове за обжалване на разпределение за времето от
13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. В случая следователно е неоснователно
оплакването на жалбоподателя, че самото предявяване на разпределението в
условията на извънредно положение и при процес на приемане на закон за
извънредното положение представлява съществено процесуално нарушение и
самостоятелно основание за отмяна на обжалваното разпределение от 20.03.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 462,ал.1 от ГПК съдебният изпълнител предявява
разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това
в определен от съдебния изпълнител ден, а съгласно чл. 462,ал.2 от ГПК те могат
да обжалват разпределението в тридневен срок от деня на предявяване на
разпределението. Действието на ЧСИ предявяване на разпределение се състои
единствено в запознаване на длъжника и взискателите с изготвения акт
разпределение с оглед те да могат да упражнят своето право да го обжалват в
краткия законоустановен срок. Други действия освен това запознаване по време на
предявяването на разпределението не се извършват. В случая жалбоподателят
несъмнено е уведомен за разпределението на датата 20.03.2020 г. в 16,35 ч.,
когато от ЧСИ му е изпратен документа разпределение на посочените от
жалбоподателя два електронни адреса, както изрично е посочено и в началната
част на жалбата до окръжния съд. От този момент той е могъл да упражни валидно
своето право на жалба по чл. 462,ал.2 от ГПК, като заяви своите оплаквания до
съда относно разпределението. Това право той е упражнил, като е подал жалба на
23.03.2020 г. В срока до 20.05.2020 г. той е могъл да подаде допълнение към
жалбата, в което да изложи допълнително оплаквания, което обаче не е направил.
При тези обстоятелства се установява, че жалбоподателят е упражнил своето право
на жалба и тя е разгледана от окръжния съд с обжалваното сега решение от
17.07.2020 г., който правилно е приел липса на нарушение на правата на
жалбоподателя във връзка с осигуряване на правото да обжалва процесното
разпределение. В тази връзка следва още да се посочи, че на разглеждане от
окръжния съд, съответно, в производството пред апелативния съд, подлежат само
оплаквания, заявени от жалбоподателя с жалбата по чл. 462,ал.2 от ГПК (в случая
е могло да бъдат допълнително изложени такива в срок до 20.05.2020 г., което не
е направено). Не подлежат на преценка в настоящото производство пред
апелативния съд новозаявени оплаквания, които не са били предмет на разглеждане
с обжалваното съдебно решение и, съответно, нямат връка с твърдяната от
жалбоподателя неправилност на така обжалвания съдебен акт. С оглед на това
правилността на обжалваното съдебно решение на окръжния съд ще бъде преценена
сега от апелативния съд с оглед оплакванията на жалбоподателя, заявени с
жалбата от 23.03.2020 г. с вх. № 9559/25.03.2020 г., съображенията на окръжния
съд относно тези именно оплаквания и заявените относно тях оплаквания в жалбата
до апелативния съд.
На първо място, в жалбата до окръжния
съд жалбоподателят твърди, че е налице нарушение относно реда, по който следва
да бъде извършено разпределението, защото съгласно призовката за предявяване на
разпределението ЧСИ е насрочил предявяването на разпределение на „събраната
сума“ по изпълнителното дело, т.е. по реда на чл. 460 от ГПК, но в случая няма
събрана сума, която да се разпределя по реда на чл. 460 от ГПК, а приложение
намира разпоредбата на чл. 495 от ГПК, защото за купувач на публичната продан е
обявен взискателят „В.с.“ООД-гр. П., Ч.Р. и дължимата цена не е реално платена
и не е налична, за да бъде разпределена, и се касае за т.нар. от практиката
„предварително разпределение“. Окръжният съд е приел това оплакване за
неоснователно, тъй като разпределението не е озаглавено по никакъв друг начин,
освен като „разпределение“, както това е предвидено в чл. 460 от ГПК, поради
което няма нарушение на закона. Действително, в призовката за предявяване на
разпределението от 20.03.2020 г., изпратена от ЧСИ до жалбоподателя като
длъжник в изпълнителното производство на 13.03.2020 и получена на 16.03.2020
г., е посочено, че ще бъде предявено разпределение на събраната сума. На
обжалване пред окръжния съд обаче подлежи не съдържанието на призовката за
предявяване на разпределението, а акта на ЧСИ разпределение от 20.03.2020 г. В
разпределението от 20.03.2020 г. ясно е посочено, че то се извършва на
основание чл. 492 във вр. с чл. 495 от ГПК, като са постановени
обстоятелствата, изискуеми именно съгласно нормата на чл. 495 от ГПК, в която
изрично е посочена необходимостта от изготвяне, съответно, влизане в сила на
разпределението. Неоснователно е следователно оплакването, заявено от
жалбоподателя в жалбата до апелативния съд, че решението на окръжния съд е
неправилно с оглед приетата от съда неоснователност на това оплакване.
На второ място, в жалбата до
окръжния съд жалбоподателят твърди, че разпределението е неправилно относно
определената сума, която следва да бъде внесена от обявения за купувач
взискател „В.с.“ООД-гр. П., Ч.Р., защото съгласно разпределението от 20.03.2020
г. е определено, че взискателят следва да внесе сума в размер на
450 146,50 лв., която се явява разлика между продажната цена на имота в
размер на 1 526 967 лв. и вземанията на взискателя в размер на
1 076 820,50 лв., и следователно в самото разпределение ЧСИ е
извършил прихващане на вземанията на взискателя с продажната цена, която следва
да бъде внесена от него, което извършено от ЧСИ прихващане се явява
незаконосъобразно, защото съгласно чл. 461 от ГПК едва при наличие на изявление
за прихващане от взискателя ЧСИ следва да счете извършеното прихващане, а в
настоящия случай по делото не е налице такова волеизявление от взискателя и на
практика са извършени действия в нарушение на диспозитивното начало. Окръжният
съд е приел, че възражението е неоснователно, защото нормата на чл. 461 от ГПК
е обща и касае изпълнението върху движими и недвижими вещи, докато нормата на
чл. 495 от ГПК е специална по отношение на нея императивна правна норма, която
задължава съдебния изпълнител при взискател, обявен за купувач на недвижим
имот, служебно да прави прихващане между дължимата сума за плащане по проданта
и вземането на този взискател в изготвяното разпределение. Съдът е посочил, че
в казуса прихващането се върши служебно от СИ и изявление за него не се изисква
от взискателя, защото такова е наложено императивно за взискателя с изрична
правна норма в закона, поради което нарушение на закона няма. В случая
разпределението, както бе посочено по-горе, ЧСИ е изготвил съгласно
разпоредбата на чл. 495 от ГПК, защото за купувач на публичната продан е обявен
взискателят „В.с.“ООД-гр. П., Ч.Р.. В този случай законодателят е предвидил
специален ред, в отклонение от правилото на чл. 492,ал.3 от ГПК, съгласно който
взискателят, обявен за купувач на имот, следва да внесе в двуседмичен срок от
влизането в сила на изготвяното в тази хипотеза разпределение сумата,
необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите
взискатели, или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма
други взискатели. Видно е следователно, че законодателят е предвидил специална
разпоредба, която посочва какво следва да внесе взискателят в хипотеза по чл.
495 от ГПК, поради което неоснователно жалбоподателят се позовава на
неприложимата в случая норма на чл. 461 от ГПК. Неоснователно е затова оплакването
на жалбоподателя в жалбата до апелативния съд за неправилност на решението на
окръжния съд във връзка с отхвърлянето на това оплакване, заявено в жалбата до
окръжния съд.
На трето място, в жалбата до
окръжния съд жалбоподателят твърди, че е налице съществено нарушение при
изготвянето на разпределението от 20.03.2020 г. и то следва да бъде отменено,
защото в него липсва точна и ясна индивидуализация на вземането на взискателя „В.с.“ООД-гр.
П., Ч.Р., тъй като в него е посочено, че взискателят има вземане за неустойка
по изпълнителен лист в размер на 1 075 706,50 лв. без да е налице
посочване на главно вземане и затова не е ясно от какво произтича посоченото
вземане за неустойка и как е определен неговия размер, като съгласно изпълнителния
лист взискателят има вземане в размер на 550 000 лв., а не в размер на
1 075 706,50 лв., като в разпределението не се посочва от какво
произтича и/или как е формулирана сумата 1 075 706,50 лв. Окръжният
съд приема това възражение за неоснователно, защото няма неяснота какво дължи
длъжника и това е неустойка от 550 000 евро по предварителен договор от
13.02.2019 г. за покупко-продажба на поземлен имот, като ЧСИ го е преизчислил в
български лева по официалния и непроменлив курс на БНБ 1,95583 лева за евро
съгласно чл.29,ал.2 от ЗБНБ за нуждите на изпълнителния процес, с оглед
изпълнението на вземане в чужда валута в страната по принудителен ред.
Вземането, относно изпълнението на което се осъществява принудителното
изпълнение, се индивидуализира не при изготвянето на разпределение, а с
изпълнителния лист, въз основа на който започва изпълнението. В случая в
изпълнителното производство при образуването му е представен от взискателя
изпълнителен лист, в който ясно е посочено, че длъжникът следва да заплати на
взискателя сумата 550 000 евро, представляваща неустойка по предварителен
договор от 13.02.2019 г. за покупко-продажба на описан поземлен имот. В
разпределението от 20.03.2020 г. е посочено вземане на взискателя „В.с.“ООД-гр.
П., Ч.Р. за неустойка по изпълнителен лист. Размерът му е посочен като сумата
1 075 706,50 лв., което несъмнено е преизчисляване на сумата
550 000 евро в лева по курса на БНБ, както е посочено от окръжния съд.
Неоснователно е затова оплакването на жалбоподателя в жалбата до апелативния
съд, че посоченото в обжалваното решение на окръжния съд правилно съждение, че
продажбите по ГПК следва да се отразени в лева, не води до саниране на порока
на разпределението (какъвто не съществува, както бе посочено по-горе),
доколкото липсва според жалбоподателя яснота в разпределението как вземането на
взискателя е трансформирано от евро в лева. Съответно, неоснователно е
оплакването на жалбоподателя в жалбата до апелативния съд, че решението е
неправилно, доколкото е налице така посоченото от жалбоподателя съществено
нарушение при изготвянето на разпределението и затова същото следва да бъде
отменено.
На четвърто място, в жалбата до
окръжния съд жалбоподателят твърди наличие на нарушение при изготвянето на
разпределението относно индивидуализацията на вземанията за такси по
изпълнителното дело, които са включени в него. Твърди, че посочването на точка
от ТТРЗЧСИ не е достатъчно за индивидуализация на всяка от посочените такси и
съответно за извършване на проверка дали същите са реално извършени или не.
Твърди, че начислената пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ не отговаря на
изискванията на чл. 79,ал.2 от ЗЧСИ, съгласно който при събиране на таксите по
изпълнителното дело ЧСИ следва да изготви сметка, в която освен посочване на
разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, следва да е посочен
материалният интерес при пропорционалната такса, а в обжалваното разпределение
като „основание“ за начислената сума в размер на 24 684,13 лв. без ДДС,
съответно, 29 620,96 лв. с ДДС е посочено „пропорционална такса върху
мат.инт.“ и следователно не може да се извърши проверка дали пропорционалната
такса е правилно изчислена, с оглед на което е налице съществен порок на
обжалваното разпределение, което е основание за неговата отмяна. Твърди и че в
разпределението са посочени разноски за такси, които не са реално осъществени
към момента на изготвяне на разпределението, в частност разноски за такси по
чл. 31 за заличаване на възбрана, доколкото липсва заличаване на възбраната,
наложена в полза на взискателя, и разноски за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ,
доколкото таксата по т.26 не е реално/ефективно заплатена, а тя се определя (начислява)
въз основа на събраната по изпълнителното дело сума, като към момента на
изготвяне на разпределението събрана сума по делото няма, а, в условия на
евентуалност, посредством приложения принцип досежно въпросната такса не се
събира от определения за купувач. Окръжният съд приема за неоснователно
възражението на жалбоподателя да липсва индивидуализация на дължимите по делото
такси, защото те са посочени като размер и правно основание в таблица на стр.3
и 4 от разпределението. Относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ съдът приема, че е
правилно изчислена на база материалния интерес, който е равен на търсеното
вземане от 1 075 706,50 лв. Относно таксата по т.31 за заличаване на
възбрана съдът посочва, че тя се събира, за да се приключи изпълнението, като
възбраната ще се свали след внасяне на сумата от определения купувач и влизане
в сила на разпределението. Видно от разпределението от 20.03.2020 г., в него
ЧСИ не е посочил вземанията за дължими такси и разноски по изпълнителното дело
като точка от ТТРЗЧСИ, а в таблицата на стр.3 и стр.4 е посочил дата на
начисляване, основание (съответна точка от ТТРЗЧСИ), брой, основание, сума,
наличие на плащане от взискателя, поради което оплакването, заявено в жалбата
до апелативния съд, за неправилност на решението на окръжния съд в насока
приетата липса на недостатък на разпределението с оглед твърдението, че
индивидуализацията на таксите не е достатъчна, защото била с направена с
посочване на точка от ТТРЗЧСИ. Действително, в таблицата на стр.4, на последния
ред относно таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ е посочено само основание пропорционална
такса върху материалния интерес, но неоснователно жалбоподателят твърди, че не
може да се извърши проверка относно изчисляването й, защото е въпрос на
аритметическо изчисление да се пресметне таксата съгласно т.26 от Тарифата,
след като вземането на взискателя е в размер на 1 075 706,50 лв.,
поради което така заявеното оплакване в аспект и на неправилност на решението
на окръжния съд е неоснователно. Относно обстоятелството, че тази такса по т.26
от ТТРЗЧСИ не е заплатена, защото събрана сума по изпълнителното дело към
момента на изготвяне на разпределението няма, следва да се отчита, че
разпределението е изготвено по реда на чл. 495 от ГПК, поради което
изпълнението относно събирането на сумата за вземането на взискателя ще
приключи именно с влизане в сила на разпределението от 20.03.2020 г. Относно
посочената в разпределението такса по т.31 от ТТРЗЧСИ за заличаване на възбрана
следва да се отчете, че, както е посочено в мотивната част по т.3 на ТР 1/2015
г. по тълк.д. № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, възбраната на недвижим имот може да
бъде заличена съгласно чл. 31 от ПВп с писмено нареждане на длъжностното лице,
което е наложило възбраната, поради което след приключването на процедурата по
чл. 495 от ГПК, съответно, и на принудителното изпълнение ЧСИ следва да поиска заличаването на
възбраната, поради което и таксата се явява дължима. Установява се следователно
неоснователност и на оплакванията, заявено в жалбата до апелативния съд относно
приетата от окръжния съд липса на нарушение при изготвянето на разпределението
от 20.03.2020 г. във връзка с оплакванията до окръжния съд относно такси по
т.26 и т.31 от ППРЗЧСИ.
Установява се следователно, че подадената от жалбоподателя „И.и.“ООД-гр.П. по
реда на чл. 463, ал.2 от ГПК жалба с вх. № 23 519/17.08.2020 г. е
неоснователна, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 753, постановено в закрито съдебно заседание на 17.07.2020 г. от Окръжен съд-Пловдив по гр.д. № 1277/2020 г., с което е
потвърдено разпределение от 20.03.2020 г. на 1 526 967 лв., извършено
от ЧСИ П.Н. по изп.д. № **************.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: (1)
(2)