О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ V- 2507 19.12.2019 г. Град Бургас
Бургаският окръжен
съд, гражданско
отделение, V-ти въззивен състав
На деветнадесети декември две
хиляди и деветнадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.мл.с.ВАНЯ ВАНЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
частно гражданско дело № 1826
по описа за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по частна жалба, подадена от Главна Дирекция „Гранична полиция“- МВР, представлявана от юрисконсулт Я.Табакова.
Обжалвано е определение №1488 от 4.10.2019г. постановено по гр.д.№352/2019г. по описа на РС- Средец, с което е оставено без уважение искането на Дирекцията за допълване на решението в частта за разноските. Жалбоподателят счита, че определението е неправилно и моли да бъде отменено и вместо него да се постанови ново, с което се допълни решението на районния съд, като ищецът бъде осъден да плати юрисконсултско възнаграждение съобразно сумата, за която производството е прекратено и да се присъдят сторените разноски. Сочи се, че претенцията за присъждане на разноски е заявена своевременно, както с писмения отговор, така и с писмените бележки. Намира за неправилен извода на съда, че бил пропуснат срока за обжалване на прекратителното определение, тъй като негов представител не присъствал в съдебно заседание, нито бил изпращан и получаван препис от определението. Намира, че след като съдът не се е произнесъл с прекратителното определение относно искането за разноски, то следвало да стори това с крайния съдебен акт- решението, което също не било направено. Счита, че причините, поради които производството било частично прекратено са без значение за присъждането на разноските.
Ответникът по жалбата- Ц.В.В., не
е представила отговор, въпреки че е била
уведомена за тази възможност чрез пълномощника си адв.М.Димитров на 7.11.2019г.
Частната жалбата е с правно
основание чл.248, ал.3 от ГПК.
Същата е подадена в
законоустановения срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес от обжалването.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК, вр. с чл.275, ал.2 от ГПК. Ето защо съдът я намира за допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Производството по гр.д.№352 по описа за 2019г. на Районен съд- Средец, по което е постановен обжалвания съдебен акт е образувано по иск на Ц.В. ***, представлявана от пълномощника адв.Илия Бабаджанов против ГД „Гранична полиция“ МВР, за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 1837,13 лв., от които 1650 лв. дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 257 часа за целия процесен период- 31.05.2016г.- 31.05.2019г., получен в резултат на преизчисляване с коефициент 1,143 на положения нощен труд, а останалите 187,13 лв.- лихва за забава върху дължимите суми, начислено от момента, в който сумите са станали изискуеми, както и законната лихва върху главницата от подаването на исковата молба. Претендирани са разноски.
Във връзка с указанията на съда за отстраняване нередовност на исковата молба, с молба от 12.06.2019г. ищецът, чрез пълномощника си адв.Бабаджанов е посочил, че претенцията е за сумата от 1837,05 лв., понеже претенцията за мораторна лихва е в размер на 187,05 лв., а не 187,13 лв.
Съдът е приел за разглеждане така уточнените по размер искове и е връчил препис от исковата молба на ответната дирекция- сега жалбоподател.
В законния срок е постъпил отговор от ГД „Гранична полиция“ - МВР, представлявана от юрисконсулт Табакова, с който исковете се оспорват като неоснователни и се иска тяхното отхвърляне. Претендират се разноски в полза на ответника, включително юрисконсултско възнаграждение.
По делото са приети доказателства, включително съдебно-икономическа експертиза, от чието заключение се установява, че разликата от преизчисления нощен труд не е отчитана, съответно- не е заплащана от ответника, като общия размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 212,21 часа възлиза на 1363,56 лв., а лихвата за забава върху тази сума, начислена от 30-то число на месеца, следващ всяко тримесечие до датата на завеждането на делото възлиза на 194,85 лв.
В съдебното заседание на 22.08.2019г., в което е приета СИЕ, не е присъствал процесуален представител на ГД „Гранична полиция“. Преди заседанието- на 20.08.2019г. са депозирани писмени бележки от юрисконсулт Табакова, в които са развити доводите на ответника по съществото на спора. Направено е искане за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски в полза на ответника. При условията на евентуалност се иска при прекратяване на производството за част от предмета на спора с оглед резултатите на експертизата, на ответника да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на сумата, за която е направен отказ и е допуснато изменение на иска. Представен е списък на разноските- 300 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В същото заседание е депозирана молба за изменение размера на иска, подадена от ищцата, чрез пълномощника адв.М.Димитров, като претенцията за главницата е намалена от 1650 лв. на 1363,56 лв. Същевременно е завишена претенцията за мораторна лихва- от 187,05 лв. на 194,85 лв.
С протоколно определение от 22.08.2019г. РС-Средец е допуснал исканото изменение на иска, като е прекратил производството по делото за горницата над размера от 1363,56 лв. до предявения размер от 1650 лв. Посочено е, че прекратителното определение подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в едноседмичен срок от датата на съдебното заседание.
Не се спори, че на частния жалбоподател не е връчван препис от определението.
Безспорно е също, че както с прекратителното определение, така и с решението по делото, постановено на 5.09.2019г., районният съд не се е произнесъл по искането на ГД „Гранична полиция“ МВР за присъждане на разноски.
В двуседмичния срок за обжалване на решението, на 17.09.2019г. по делото е постъпила молба от юрисконсулт Табакова като пълномощник на ГД „Гранична полиция“ МВР, с искане за допълване на решението в частта за разноските, по искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на прекратената част от иска.
Пълномощникът на ищцата В.- адв.Димитров, е депозирал в законния срок отговор, с който е оспорил искането като неоснователно. Посочил е, че с решението си съдът се е произнесъл по разноските, като е уважил изцяло претенцията на ищцата, тъй като исковете са били уважени изцяло. На следващо място се сочи, че искането по чл.248 ГПК е преклудирано, понеже е направено след приключване на съдебното дирене и едва с писмените бележки. Изтъква се още, че ищцата не е била в състояние да уточни претенцията си поради това, че нужните данни за точното изчисление се намират в териториалната структура на ответника- РД „Гранична полиция“ гр.Елхово, във връзка с което е била поискана и експертизата. Развити са доводи, че ответникът по иска е депозирал бланкетен отговор, демонстрирал тотална незаинтересованост от заключението, не участвал чрез представител в заседанието, поради което възнаграждението на процесуалния представител не следвало да бъде определяно в максималния размер, още повече, че в случая не били налице предпоставките по чл.78, ал.3 или ал.4 от ГПК. Моли претенцията на ответника да се остави без уважение.
С обжалваното определение районният съд е оставил без уважение молбата за допълване на решението в частта за разноските, с правно основание чл.248, ал.1, предл.1 ГПК. Приел е, че след като исковете са уважени изцяло, то разноски се дължат само на ищеца. Доколкото производството е било частично прекратено поради оттегляне на исковете, то преценката за дължимостта на разноските на ответника следвало да се направи спрямо този съдебен акт. Срокът за обжалване на прекратителното определение започнал да тече от датата на постановяването му в съдебно заседание, за което ответникът бил редовно уведомен, а молбата по чл.248 ГПК била подадена след изтичането му, в срока за обжалване на решението по делото. При това положение съдът е счел, че искането за допълване на определението не било направено своевременно. Отделно е изложил доводи, че искането е неоснователно и поради това, че основанието за частично прекратяване на производството не е по причини, които биха могли да бъдат вменени във вина на ищеца.
При така установената фактическа обстановка Бургаският окръжен съд приема следните правни изводи:
Отговорността за разноски по водене на делата е уредена в Глава осма, раздел втори „Държавни такси и разноски”. Конкретните норми са обективирани в чл.78 от ГПК, като при преценката им най-общо може да се посочи, че от тях е видно, че отговорността за разноски е разпределена в зависимост от изхода на конкретното дело. При уважаване на иска ответникът дължи на ищеца направените от него разноски (ако такива са поискани своевременно), съответно- при отхвърляне на иска ищецът е този, който следва да заплати сторените от ответника разходи. В случай на частично уважаване на иска, ответникът дължи съразмерно на уважената част разноски в полза на ищеца, а за отхвърлената част- ищецът следва да му заплати разноски съразмерно с отхвърлената част. Изключение от гореописания принцип е изричната разпоредба на чл.78, ал.2 ГПК, според която ако искът е уважен, но ответникът с поведението си не е дал повод за завеждането на делото и признае иска, то разноските се възлагат върху ищеца. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.
Безспорно е, че в случая е налице частично прекратяване на производството по делото с оглед допуснатото по искане на ищеца изменение на иска чрез намаляването на първоначално заявения размер на иска за главницата с 286,44 лв. Безспорно е също, че това се е наложило поради необходимостта от установяване на конкретния размер на иска чрез съдебно-икономическа експертиза.
Въпреки това, на основание чл.78, ал.4 ГПК въззивният съд приема, че на ответника се дължат разноски и при частично прекратяване на делото, вследствие на намаляване на размера на иска (което се осъществява само чрез оттегляне/ отказ от част от иска), ако същите са поискани своевременно и своевременно са представени доказателства за това, че са действително направени. Когато страната /юридическо лице или едноличен търговец/ е представлявана от юрисконсулт, се дължи възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. В тази насока е и съдебната практика- например определение №703 от 13.10.2014г. по ч.т.д.№2472/14г. по описа на ВКС, I т.о.; определение №455 от 12.11.2010г. по ч.гр.д.№405/2010г. на II г.о. на ВКС.
Неправилен е изводът на районния съд, че молбата за допълване на определението за разноските не е своевременно предявена. Макар в съдебното заседание, когато е постановено прекратителното определение да не е участвал представител на ответната страна, която е била редовно уведомена за заседанието, определението е следвало да ѝ бъде връчено – чл.7, ал.2 ГПК, което не е било сторено. Затова настоящият съдебен състав приема, че подадената в срока за обжалване на решението молба по чл.248, ал.1, предл.1 ГПК е допустима.
По същество молбата по чл.248 ГПК е основателна. Искането за присъждане на разноски- юрисконсултско възнаграждение, при частично прекратяване на иска, макар и обективирано в документ, озаглавен „писмени бележки“, е депозирано по делото преди съдебното заседание, в което е постановено прекратителното определение и е докладвано от съда преди даване ход на делото. Ето защо, неоснователно е становището на ищцовата страна, че не е своевременно заявено. Основателно е обаче искането на ищцовата страна за определяне на юрисконсултското възнаграждение на база минималния размер от 100 лв., вместо претендираните 300 лв. На съда е служебно известно, че делото е част от поредица идентични дела, които не се отличават с висока правна и фактическа сложност, по които защитата на ГД „Гранична полиция“ е идентична. Ето защо и като съобрази минималния размер на иска, както и това, че процесуалният представител на частния жалбоподател не е участвал лично в проведените заседания, то юрисконсултското възнаграждение, дължимо на ответника следва да се определи в размер на 100 лв. Съразмерно на прекратената част от иска, дължимите разноски в полза на частния жалбоподател са 17,36 лв.
С оглед изложеното въззивният съд приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови ново, с което решението по делото бъде допълнено в частта за разноските, като на ГД „Гранична полиция“ МВР се присъдят разноски за гр.д.№352/2019г. на РС- Средец в размер на 17,36 лв.
На основание чл.280, ал.2 ГПК определението не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение №1488 от 4.10.2019г. постановено по
гр.д.№352/2019г. по описа на РС- Средец, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА решение №128 от
5.09.2019г. по гр.д.№352 по описа за 2019г. а РС- Средец в частта за
разноските, както следва:
ОСЪЖДА Ц.В.В. ЕГН:********** ***
да заплати на ГД „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ МВР, представлявана от директора- Главен
комисар Светлан Иванов Кичиков, сумата от 17,36 лв., представляваща деловодни
разноски /юрисконсултско възнаграждение/ по гр.д.№352/19г. по описа на РС-
Средец съразмерно на частично прекратената част от иска.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.