№ 1450
гр. Русе, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20224520100945 по описа за 2022 година
Предявен e иск с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Производството е образувано по предявен иск от М. К. К. с
ЕГН:**********, против Д. Д. С. с ЕГН:**********, да бъде постановено
решение, по силата на което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 5446,00 лева, представляваща остатък от паричен заем в размер на
5850,00 лева, преведен по банков път на 12.05.2020г.
Твърди се в исковата молба, че на 12.05.2020г. ищецът превел на
ответницата по банков път сумата от 5850,00 лева (еквивалент на 3000 евро
към момента на превода), като в приложено банково извлечение е посочено
основание за превода – „Заем“. Твърди се в исковата молба, че договорът бил
устен, като ответницата обещала да върне парите след две седмици.
Уточнения били правено посредством
На 24.08.2020г. ищецът получил с превод от ответницата сумата от 400
лева, като в банковото извлечение било отбелязано, като основание за
превода - „ZAEM ISTREZOV“.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата
1
молба от назначения особен представител. Сочи се, че искът е недопустим и
неоснователен. Излага, че сключеният между страните договор за паричен
заем е фиктивен и не е получавал сумата претендираната сума.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По делото са представени заверени преписи от банкови извлечения, от
които се установява, че на 12.05.2020г. ищецът е превел по банков път на
ответницата сумата от 5850,00 лева с отбелязано основание – „ЗАЕМ“, както
и че на 24.08.2020г. ищецът получил с превод от ответницата сумата от 400
лева, като в банковото извлечение било отбелязано, като основание за
превода - „ZAEM ISTREZOV“.
По делото е представена кореспонденция от проведени чатове от кои се
установяват облигационните отношения между страните.
Предявеният иск е с правно основание чл. 240 ЗЗД. Съдебната
практика възприема разбирането, че договорът за заем е реален договор. Той
се счита за сключен не в момента, когато между страните е постигнато
съгласие едната да заеме, а другата да получи в заем пари или
други заместими вещи, а едва когато въз основа на това съгласие, парите
бъдат предадени на заемателя. За валидността на договора за заем не се
изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие,
придружено с предаването, е достатъчно за действителността на договора.
В съдебното производство съществуването на договора за заем се
установява от страната, която търси изпълнение по него. Заемодателят трябва
да установи по пътя на пълно главно доказване, както наличието на съгласие
за сделката с насрещната страна, така и предаването на обещаната сума.
Елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на
страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична
сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така
установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи
ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на
сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на
последния. Ответникът провежда насрещно доказване на
своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да
2
извлече благоприятни правни последици. (Решение № 317 от 23.02.2015 г. по
гр. д. № 1238 / 2014 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение).
В настоящия случай от представените заверени преписи от банкови
извлечения с изрично посочени основания се установи, че на 12.05.2020г.
между М. К. К. с ЕГН:********** и Д. Д. С. с ЕГН:********** е сключен
устен договор за заем по силата на който заемодателят М. К. К. предоставил
на заемателя Д. Д. С. сумата от 5850,00 лева, чрез банков превод. Падежът за
връщането на заема е настъпил след две седмици - на 26.05.2020г.
На 24.08.2020г. във връзка със сключения договор за заем, ищецът
получил с превод от ответницата сумата от 400,00 лева, като в банковото
извлечение било изрично отбелязано, като основание за превода - „ZAEM
ISTREZOV“. Това обстоятелство потвърждава възникналите между страните
облигационни отношения.
Ответникът Д. Д. С. не успя в условията на пълно и главно доказване да
установи своите правопогасяващи възражения, поради което предявеният иск
за сумата от 5446,00 лева, представляваща остатък от паричен заем в размер
на 5850,00 лева, преведен по банков път на 12.05.2020г. се явява основателен
и като такъв следва да бъде изцяло уважен.
По разноските:
Съдът, като взе предвид изхода на спора, намира, че на осн. чл. 78,
ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцовата страна сторените от последната
разноски в настоящото производство в общ размер на 1167,84 лева от които
650 лева адвокатски хонорар, 300 лева за възнаграждение на назначения
особен представител на ответника и 217,84 лева платена д.т. за разглеждане
на делото.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН:********** да заплати на М. К. К. с
ЕГН:********** сума в размер на 5446,00 лева, представляваща остатък от
паричен заем в размер на 5850,00 лева, преведен по банков път на 12.05.2020г.
3
ОСЪЖДА Д. Д. С. с ЕГН:********** да заплати на М. К. К. с
ЕГН:********** сумата от 1167,84 лева разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4