РЕШЕНИЕ
гр. София,
№ ................./.................г.,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното
заседание на седемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА
ИВА НЕШЕВА
при секретаря
Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от младши съдия Нешева гр. дело №
13803 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение от 23.07.2019г., постановено по гр.д. № 54560/2018 г. по описа на СРС,
ГО, 35 състав, е признато за установено, че по отношение на А.Б.Ф., че дължи на
„С.в." АД сумата от 733.69 лв., представляваща дължимата главница за
доставена вода за отчетен период 02.12.2013г. до 21.12.2016г., както и сумата
от 411.98 лв., представляваща мораторна лихва върху уважената част от
главницата, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. д. № 6675/2017г. на СРС, 35 с-в, като искът за главница е отхвърлен за
разликата над уважената част от 733.69 лв. до пълния предявен размер от 2854.99
лв., а искът за лихва за разликата над уважената част от 411.98 лв. до пълния
предявен размер от 699.43 лв., като погасени по давност.
Срещу
така постановеното решение, в частта, с която са уважени исковите претенции, е
подадена въззивна жалба от ответника А.Ф., с аргумент за неправилност. Според
жалбоподателката неправилно съдът не е приел, че претенциите на дружеството не
са погасени изцяло поради изтекла погасителна давност.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от ищеца
„С.в.“ АД.
Софийски градски
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на
страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013
г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения,
поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението
само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, а по същество – правилно - поради
следните съображения:
СРС
е сезиран с искове по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 8
от Наредба № 4 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
За
уважаването на предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. с чл. 3, ал. 1 и чл. 8 от Наредба № 4, ищецът
трябва да установи по реда на пълното и главно доказване следните кумулативни
предпоставки на предявената претенция: възникването, съществуването,
изискуемостта и размера на претендираните от него вземания, т.е. наличието на
правоотношение между ищеца като доставчик на ВиК услуги и ответника като потребител
през процесния период; използването от ответника на претендираното количество
ВиК услуги; стойността на потребените услуги и изискуемостта на вземането.
От
представените по делото доказателства се установява, че страните са обвързани
от облигационно отношение с предмет доставка на вода до обект – недвижим имот в
гр. София, ж.к. ********, собственост на Ф..
По
делото са приети заключенията на вещите лица по назначените съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертиза, неоспорени от страните. Според заключението на
вещото лице по съдебно – техническата експертиза в процесния имот са монтирани
4 водомера, два за студена вода и два за топла вода, като за процесния период
са доставяни ВиК услуги. Вещото лице сочи, че при проверка на място е
установил, че на хартиените карнети са поставени подписи на Ф.. Сочи и, че
цената на услугите е изчислена на база самоотчетите, реално отчетените от
проверител и начислените през междинните периоди в общ обем от 1777,258 куб.м.
на обща цена от 2804,36 лева. От заключението на вещото лице, което настоящият
състав кредитира напълно като безпристрастно, компетентно и задълбочено, се
установява, че за процесния период са доставени ВиК услуги, които следва да
бъдат заплатени.
Според
заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че по счетоводни
данни на дружеството за периода се дължи сума в размер на 2804,36 лева – за
доставени ВиК услуги и сума в размер на 699,43 лева – мораторна лихва.
Доводът
във въззивната жалба касае релевираното във възражението срещу издадената
заповед за изпълнение и депозирания отговор на искова молба по чл. 131 ГПК
възражение за изтекла погасителна давност, като счита, че СРС неправилно не е
приел, че цялото вземане е погасено по давност. Съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и
договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт,
чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Вземанията за цена на
доставената вода отговарят на така даденото тълкувание на понятието „периодични
плащания“, тъй като всички те имат един общ правопораждащ факт – неформален
договор при общи условия, падежът им настъпва през предварително определени
интервали от време – в 30-дневен срок от фактуриране на потребените количества
вода съгласно чл. 34, ал. 1 от общите условия на ответното дружество, като
размерът на плащанията е определяем по установения в Наредба № 4 ред. Поради
тази причина същите се погасяват с изтичането на три години, считано от техния
падеж съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Доколкото заявлението за издаване на
заповед за изпълнение е депозирано на 02.02.2017 г., от който момент давността
е била спряна по арг. на чл. 422 ГПК, вр. с чл. 115 ЗЗД. Вземанията за периода
три години назад от момента на депозиране на заявлението на 02.02.2017 г. не са
погасени по давност. Това са вземанията за периода 02.12.2013 г. – 21.11.2016
г. Видно от таблицата – приложение към съдебно-счетоводната експертиза – за
вземането за периода от 01.12.2013 г. – 03.01.2014 г. е издадена фактура № 48067511
на дата 21.01.2014 г., платима в срок до 21.02.2014 г., а от 22.02.2014 г. е
започнал да тече срокът за изтичане на погасителната давност за вземането,
който към 02.02.2017 г. не е изтекъл. Поради изложеното неоснователен се явява
доводът във въззивната жалба, а СРС правилно е присъдил сума в размер на 733,69
лева за периода от 02.12.2013 г. до 21.12.2016 г. За този период не са погасени
по давност и вземанията за лихва за забава, дължима от деня, следващ деня на
изтичане на срока за погасяване на задължението по всяка фактура, като правилно
СРС е съобразил размерите на лихвата за забава съобразно приетото заключение на
вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните.
Поради
изложените съображения доводът за неправилност на обжалвания съдебен акт е
неоснователен, а решението на СРС е правилно и законосъобразно, поради което
следва да бъде потвърдено.
По
разноските.
С
оглед изхода на спора право на разноски има въззиваемата страна, която
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото по делото не е
депозиран отговор на въззивна жалба, представител на дружеството не се е явил в
откритото съдебни заседание, а представителството на дружеството се е
ограничило до депозиране на молба за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на „С.в.“ АД, разноски не следва да се присъждат, тъй като
действия по същество на делото не са били предприемани.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
23.07.2019г., постановено по гр.д. № 54560/2018 г. по описа на Софийския
районен съд, 35 състав.
РЕШЕНИЕТО, с оглед на
цената на предявените искове, не подлежи на касационно обжалване на основание
чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.