Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
...............2020г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, ХХХVI – ти състав
На двадесет и пети юни
две хиляди и двадесета година
В
публично заседание
Районен съдия: Теодора Шишкова
Секретар: Неше Реджепова
като разгледа
докладваното от съдията
а.н.д. № 1395 по описа за 2020
година, установи следното:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по
жалба на „Д.5.” ЕООД, с ЕИК: *********, със съдебен адрес *** против Наказателно
постановление № 472137-F515499/23.10.2019г.,
издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция
на Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на дружеството жалбоподател
е наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, а именно неизпълнение на задължението извън случаите
на продажби, да отбележи всяка промяна на касовата наличност на фискалното
устройство чрез операциите служебно въведени и служебно изведени суми.
Дружеството жалбоподател оспорва така издаденото НП, като бланкетно сочи, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния
закон. Наред с това сочи, че наложената санкция е необосновано завишена, като
се моли за нейното намаляване до законоустановения
минимален размер.
В проведеното открито съдебно заседание, въззивникът,
редовно призован не се представлява.
Процесуалният представител на въззиваемата страна – ТД на НАП – гр. Варна старши
юрисконсулт Петрова моли за потвърждаване на наказателното постановление, като
изрично подчертава, че представител на жалбоподателя е бил длъжен да регистрира
пълната касаова наличност, което не е
било сторено, поради което и наказанието е било законосъобразно наложено в това
число и по размер, предвид размера на установената разлика. Моли за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
След като обсъди становищата на
страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за
установено от фактическа страна следното:
На 07.10.2019 година служители на ТД на НАП - Варна извършили
проверка на търговски обект – салон за красота, находящ се в гр. Варна, ул. „Генерал Колев” № 104, стопанисван от „Д.5.” ЕООД.
При проверката
се установило, че
реализираният дневен
оборот в обекта към момента на
проверката е в размер на 80.00 лв. съгласно наличния от фискалното устройство дневен отчет.
При изброяване на наличните парични
средства в касата към момента на
проверката, се установила фактическа наличност
в размер на 30.00 лв. видно от представения и попълнен
„опис
на паричните средства“ изготвен
от Д.И.В. в качеството му на работещ в обекта - терапевт.
Установена
е положителна разлика в размер на 50.00 лв., които не са отразени
във фискалното устройство като „служебно въведени" суми, като наличното
в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършват операциите
„служебно въведени" и
„служебно изведени" суми.
Във връзка с
изложените обстоятелства още същия ден бил съставен протокол за извършената
проверка, в който същите били отразени и на 11.10.2019г. бил издаден
АУАН № F515499. Актът бил
връчен на представител на „Д.5.” ЕООД (упълномощено лице), който го подписал без възражения.
На 23.10.2019 г. било
съставено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството
жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 700 лева, като било отразено, че е съобразено обстоятелството, че нарушението не водело до неотразяване на
приходи. Същото било връчено на представител на жалбоподателя
на 06.03.2020 г.
На 13.03.2020 г. била подадена,
жалбата, предмет на разглеждане в настоящото производство.
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установи от събраните писмени доказателства,
съдържащи се в административно - наказателната преписка, както и от разпита на допуснатия по делото свидетел П.Г.Г. - Б.- актосъставител.
Следва да се
има предвид, че дружеството жалбоподател нито в жалбата, нито в съдебно
заседание оспорва по същество приетите
от съда фактически положения, а единствено оспорва размера
на наложената му санкция.
При така приетото от фактическа страна,
съдът достигна до следните правни изводи:
В рамките на
извършената служебна проверка и въпреки наведените от жалбоподателя доводи в
обратния смисъл, съдът не установи в хода на проведеното административно - наказателното
производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
Актът за
установяване на административно нарушение е изготвен от длъжностно лице със
съответната компетентност (видно от приложената по административно-наказателната
преписка заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018 г., издадена
от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите), същият съдържа
необходимите реквизити, кумулативно предвидени в разпоредбата на чл. 42 ЗАНН и
е бил надлежно съставен и връчен по реда на чл. 43, ал. 1 ЗАНН. В АУАН са
посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение,
същото е било описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с осъществяването му, противно на заявеното от жалбоподателя.
Досежно причините на които се е дължала установената
разлика, доколкото в случая се касае за формално нарушение, то неизследването
им от АНО не води до порок на издаденото НП.
Посочени са
конкретните нарушени законови разпоредби, така че на дружеството жалбоподател
да бъде гарантирана възможността да разбере в какво е обвинено и да упражни
адекватно правото си на защита срещу акта.
Наказателното
постановление на свой ред е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 ЗАНН и е надлежно връчено.
Вмененото във вина на въззивника нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща на представляващия го по закон да
разбере в какво се изразява допуснатото административното нарушение, поради
което съдът намира, че не е накърнено правото му на защита.
За съда е вън от съмнение, че в случая описа на паричните
средства е бил извършен от работещ в обекта (терапевт), тъй като това
обстоятелство беше заявено от разпитания по делото свидетел и беше потвърдено
от намиращия се по преписката опис на паричните средства.
В НП са били подробно изброени доказателствата, установяващи
извършеното нарушение.
Административно-наказващият орган е ангажирал
отговорността на дружеството за извършено нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Съгласно цитираната разпоредба извън случаите на продажби всяка промяна
на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно
въведени" или "служебно изведени" суми.
Съдът намира,
че именно наличието на разминаване между фактическата касова наличност и
разчетената такава по касовия апарат, обосновава вмененото на „Д.5.” ЕООД нарушение.
Видно от
приложените по делото писмени доказателства се установява, че в деня на
проверката при съпоставка между отчетените приходи по касов апарат и
фактическата наличност в касата, била установена разлика в размер на изведени 50, 00 лв.
Тъй като
нарушението е вменено на търговец, отговорността е обективна и безвиновна,
поради което съдът намира за ирелевантно обстоятелството на какво се е дължало
неотразяването на наличната сума.
Що се отнася
до размера на наложеното наказание предвид обстоятелството, че същото се явява
първо по ред за дружеството (доколкото няма данни по
преписката да има извършвани други такива), съдът намира, че санкцията е следвало да бъде определена в минимален
размер от 500 лева,
доколкото в закона не съществува изискване при определяне на размера на
приложимата санкция да бъде съобразяван размера на отчетената разлика в
касовата наличност.
В случая съдът
намира, че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като на
първо място разглежданото нарушение по нищо не се отличава от другите такива от
съответния вид, като доколкото същото е формално, то без значение се явява
обстоятелството дали размера на установената разлика е висока по размер, като
самият факт, че е налице такава обуславя съставомерността на възведеното
нарушение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН на поискалата страна –
ТД на НАП следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в съответен размер, като се съобрази уважената, респ. отхвърлена
част от претенцията, като след извършване на съответните аритметични
изчисления, съдът намери, че при потвърждаване на НП дължимото възнаграждение
би възлизало на сумата от 80 лева (доколкото делото не се отличава с правна и
фактическа сложност), при сегашния развой на производството, съдът намира, че
следва да присъди сума в размер на 57 лева.
Доколкото дружеството –жалбоподател не е направило искане
за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение съдът не следва да се
произнася до неговите дължимост и/или размер.
Така мотивиран
и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 472137-F515499/23.10.2019г., издадено от
Началника на отдел „Оперативни дейности“ на Териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите – гр. Варна, с което на „Д.5.” ЕООД е
наложена „имуществена санкция” в размер на 700 лева за нарушение на
разпоредбата на чл. 33, ал.1 Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. на
Министерство на финансите, като НАМАЛЯВА
наложената "имуществена санкция" на 500 лева.
ОСЪЖДА „Д.5.” ЕООД да заплати на ТД на НАП – Варна сумата от 47 лева, сторени
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от получаване
на съобщение за изготвянето му пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: