Р Е Ш Е Н И Е
7.10.2019 г.
номер .................. град П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
П.ски районен съд на двадесет и пети септември |
Шести наказателен състав две хиляди и деветнадесета година |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВАЛЕРИ ЦВЕТАНОВ |
Секретар: ЖУЛИЯНА ЦАНЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ЦВЕТАНОВ
НАХ дело № 1371 по описа за 2019 година
и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН
С наказателно постановление №***от 25.03.2019г. Началникът на сектор ПП към ОДМВР-П. е наложил на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175а, ал.1, предл. 3 и чл. 185 от ЗДвП на А.С.Ш. *** административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лева.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят А.С.Ш., който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като незаконосъобразно. Същият се явява в съдебно заседание, като навежда доводи, че не се е движил с автомобила си и че по принцип никога не шофира по начина, описан в Акта и наказателното постановление, както че е бил спрян от полицаите чак на ул.“***“ – на 100 м под магазин „***“, а не на посочения от тях паркинг, находящ се до административната сграда на Община П..
Процесуалният представител на жалбоподателя адв.П.Е. *** навежда доводи, че административно-наказващият орган не е доказал вината на жалбоподателя А.Ш., както и че е налице разлика във фактическата обстановка, описана от актосъставителя и свидетеля при техния разпит. Според адв. Е. е напълно възможно поради техническите проблеми, посочени от свидетелите Н.А.и П.Д., да са довели до ситуация, изискваща подаване на повече газ от страна на жалбоподателя Ш.. Според процесуалния представител жалбоподателят Ш. не е извършил умишлени действия, тъй като състоянието на автомобила му не го е позволявало, като се позовава и на приложената по делото справка за нарушител/водач, съгласно която същият досега е бил санкциониран само за дребни нарушения.
За въззиваемата страна О.н.М. не се явява представител и не изразява становище по съществото на спора.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, допустима е, разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт серия АА №*** от 14.03.2019г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че на същата дата в 22:40 часа в град П., на кръстовището между ул. „***“ и ул. „***“ при излизане от паркинга на община П. жалбоподателят Ш. управлявайки лек автомобил с марка „***“ модел „***“ с рег.№ ***, извършил маневра завой надясно и умишлено подал рязко газ на автомобила, завъртял задната част на същия с въртене на гуми, с което създал опасност за останалите участници в движението и не използвал пътя, отворен за обществено ползване, по предназначение. Освен това жалбоподателят Ш. не бил изпълнил финансовото си задължение да заплати глоба, наложена с НП №*** от 08.05.2018г., връчено на 29.06.2018г., в сила от 09.07.2018г.
Горните обстоятелства се установяват от показанията на разпитаните актосъставител М.П.Н. и свидетеля Г.К.Г., чиито показания съдът кредитира изцяло с оглед тяхната последователна и логическа изложеност, взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени доказателства – справка за нарушител на А.С.Ш. и Заповед с рег.№***/14.05.2018г. на министъра на вътрешните работи. От показанията на актосъставителя Н. се установява, че същият е бил нощна смяна заедно с колегата му Г.Г. и изпълнявайки служебните си задължения на територията на град П., забелязали лек автомобил с марка „***“ да излиза от паркинга на Общината в посока Пожарната, като водачът подал рязко газ, завъртял задната част на автомобила и преминавал от една в друга лента. Според актосъставителя Н. водачът на автомобила – жалбоподател в настоящото производство умишлено е завъртял задната част на автомобила, като с това действие е създал опасност за останалите участници в движението. Освен това полицейските служители са установили й незаплатени глоби, наложени за предходни административни нарушения. Актосъставителят Н. е категоричен, че с колегата му Г.Г. лично са възприели действията на жалбоподателя Ш., поради което е сигурен, че става въпрос за умишлено поднасяне на автомобила, тъй като вече има опит в такива ситуации. Първоначално актосъставителят Н. депозира показания, че жалбоподателят Ш. *** и се е насочил към ул.“***“, като са го спрели за проверка малко над Съдебната палата, движейки се в посока Пожарната. От показанията на свидетеля Г.Г. се установява, че той също е възприел умишлените действия от страна на жалбоподателя Ш., изразяващи се в рязко подаване на газ, превъртане задните колелета на автомобила и навлизане на същия от лява в дясна лента на пътното платно. Според свидетеля Г. описаните действия са били осъществени при сухи метеорологични условия, т.е същите не биха могли да бъдат причина за неправомерното поведение на водача. Свидетелят Г. депозира показания, че жалбоподателят Ш. се е движил в посока кръстовището, образувано от ул.“***“ с ул.“***“, където са забелязали неговите действия, и на ул.“***“ е бил спрян за проверка. Поради възникналото противоречие между показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Г. относно обстоятелството каква е била посоката на движение на управлявания от жалбоподателя Ш. автомобил, е проведена очната ставка между двамата, от която се установява, че полицейските служители са се движили от Пожарната към сградата на Община П., като водачът на процесния автомобил –жалбоподател в настоящото производство, е излязъл от паркинга на Общината, бил е първи автомобил, извършил е завой надясно и е продължил по ул.“***“, след което е завил наляво по ул.“***“, където е била осъществена проверката. От проведената очна ставка се установява, че актосъставителят Н. и свидетелят Г. са категорични, че поднасянето на автомобила е станало в самото кръстовище, след което водачът, подавайки рязко газ, е продължим движението си по ул.“***“ и е бил спрян от тях на ул.“***“. При проведения допълнителен разпит на актосъставителя Н. се установява, че същият не си спомня каква е била настилката към момента на установяване на нарушението. Според него дори и да е имало техническа неизправност при автомобила на жалбоподателя Ш., то тя не е била пречка същият да се поднесе или да му се подава рязко газ. Актосъставителят е категоричен, че поради задното предаване на процесния автомобил, водачът е подал рязко газ с цел поднасяне задната част на същия. При проведения допълнителен разпит на свидетеля Г. се установява, че същият има дванадесет години стаж в полицията, от които пет в „Пътна полиция“, като според него не е възможно автомобилът да потегли с такава скорост, ако в действителност е имал техническа неизправност, като по-скоро ефектът е трябвало да бъде обратен. Съдът кредитира изцяло показанията на актосъставителя Н. и свидетеля Г., макар и в началото да са налице противоречия в тях относно посоката на движение на жалбоподателя Ш., същите биват преодолени в резултат на извършената очна ставка между двамата. Показанията им са логични и изясняват детайлно, както възприетата от тях неправомерна маневра от страна на жалбоподателя Ш., с която същият е създал опасност за движението на път за обществено ползване, така и непогасеното от него публично задължение- наложена глоба с НП №*** от 08.05.2018г. Освен това няма данни по делото, които да създават съмнения относно обективността и безпристрастността на тези свидетели, или да сочат на наличието на мотив да набедят жалбоподателя Ш. в нарушение, което не е извършил.
В хода на съдебното дирене са допуснати до разпит свидетелите Н.Х.А.и П.А.Д.. Свидетелят Н.А.депозира показания, че на 14.03.2019г. жалбоподателят А.Ш. не е извършил непристойни действия по време на шофирането си. Според същия свидетел двамата са пътували заедно до паркинга, находящ се до административната сграда на Община П., след което приятелят му – жалбоподател в настоящото производство е излязъл, но не по начина, описан в Акта. Свидетелят А.депозира показания, че е забелязал неизправност в колата на жалбоподателя Ш. по време на движение, която е наложила подаването на повече газ за превключване на предавките. Според него е имало полицейски автомобил в близост до паркинга, като е забелязал същият да потегля в посока парк „***“, но не е видял къде точно е бил спрян жалбоподателят Ш.. Свидетелят А.е категоричен, че не е имало преминаване от една в друга лента от последния, нито извършване на т.нар. „дрифтове“. Поради възникналото противоречие между показанията на актосъставителя Н. и свидетеля А.относно обстоятелството дали жалбоподателят Ш. е подал рязко газ на автомобила и дали е преминавал от една пътна лента в друга, е проведена очна ставка между двамата на основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.4, вр. с ал.1 от НПК. В резултат на последната не бяха преодолени посочените противоречия, като актосъставителят Н. е категоричен, че жалбоподателят Ш. е поднесъл задната част на автомобила и умишлено е преминавал от една пътна лента в друга, които действия не са се дължали на техническа неизправност. Свидетелят А.е категоричен, че по време на пътя е забелязал техническа неизправност у автомобила, която е станала причина за подаването на повече газ, но не е имало поднасяне или преминаване от една пътна лента в друга, т.е според него действията на жалбоподателят не са били умишлени. След извършването на допълнителен разпит на свидетеля Г.Г. отново възниква противоречие между депозираните от него показания и тези на свидетеля А.относно обстоятелството дали жалбоподателят Ш. е подал рязко газ на автомобила и дали е преминавал от една пътна лента в друга, което дава основание за провеждане на очна ставка между двамата свидетели на основание чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.143, ал.4, вр. с ал.1 от НПК. От така проведената очна ставка отново не се преодоляват посочените противоречия, тъй като според свидетеля Г. поведението на жалбоподателя Ш. в качеството му на водач на МПС е било необичайно и се е изразявало в рязко подаване на газ и навлизане от една пътна лента в друга, а според свидетеля А.не е било налице неправомерно поведение от страна на същия. Свидетелят П.Д. депозира показания, че е от едно село с жалбоподателя Ш., като от време на време извършвал ремонт на колата му и точно преди случая имало проблем със съединителя и скоростите. Според свидетеля Данаилов при такива технически неизправности не е било възможно жалбоподателят Ш. да е поднесъл колата на „дрифт“, тъй като същата е стара и няма толкова сила. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Н.А.и П.Д., тъй като същите нямат преки впечатления от действията на жалбоподателя Ш.. Освен това и двамата свидетели нямат специално техническо образование, за да могат да посочат наличието на техническа неизправност на автомобила и обусловеното от нея нетипично поведение на МПС. Също така, взимайки предвид факта, че тези свидетели се намират в приятелски отношения с жалбоподателя, то може да бъде направен извод за заинтересованост от изхода на делото от тяхна страна. Към делото е прието и приобщено като писмено доказателство представеното от процесуалния представител на жалбоподателя адв. Е. копие на свидетелство за регистрация Част I, като същото се сочи за обстоятелството, че процесния автомобил е бил в техническа неизправност поради изминалия дълъг период на неговата употреба - дата на първата му регистрация е 14.09.1994г. Представеното писмено доказателство не доказва техническото състояние на автомобила, а единствено идентифицира регистрационния номер на автомобила, датата на първата му регистрация, цвета, рамата, модела и други характеристики на същия.
При така приетото
за установено от фактическа страна законосъобразно и обосновано административно-наказващият
орган е приел, че с действията си жалбоподателят А.С.Ш. е извършил нарушение по
чл. 104б, т.2 от ЗДвП и му е наложил административно наказание на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175а, ал.1, предл.3 от ЗДвП глоба в размер на 3000 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12/ дванадесет/ месеца. Съобразно
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е
забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товар.
Следователно,
всеки правоспособен водач има задължение да се движи по пътищата, отворени за
обществено ползване, като е длъжен да спазва предписанието на чл. 104б, т.2 ЗДвП, а
именно да използва същите единствено с цел превоз на хора и товари. Всички
останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън
тези пътища и на обособените за тази цел места.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104Б т.2 от ЗДвП,
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената частта на постановлението
всички елементи от обективната страна на
нарушението, в този смисъл е и константната съдебна практика като например
Решение №294/27.11.2017г. по КАНД №***/2017г. на АС – ***, Решение от 16.02.2018 г.по
НАХД1045/2017г. на РС-Ловеч и мн.др. Следва да се посочи, че актосъставителят Н.
и свидетелят Г. не са били в управлявания от жалбоподателя Ш. лек автомобил, за
да знаят как и по какъв начин е въздействано върху системите на автомобила, за
да се постигне ефекта на поднасяне на задната част на автомобила. Но ноторно
известно е от гледна точка на общожитейския опит и практика, дори за лица,
които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на
автомобила/рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане
на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка/, се
наблюдава именно съобщения ефект, при който се демонстрира отклоняване от
траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и
др.ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми”, дрифт и пр.в
общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като
той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е
постигнат от водача от купето на автомобила. В НП е достатъчно ясно и
недвусмислено описано поведението на автомобила на пътя, поради което правото
на защита на жалбоподателя не е нарушено. Демонстративното управление на МПС по
този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които
желаят да покажат „майсторство” при управление на МПС. Не е нужно за целите на
това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като
неговото външно проявление е едно ненормално движение на автомобила/поднасяне
наляво и вдясно/ на платното за движение, което платно е предназначено за
движение на други ППС. Т.е. умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством
поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не
представлява използване на път за
обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват
за превоз на хора и товари. В конкретния
случай е била налице и непосредствена
опасност за движението, която се
установява безспорно от свидетелите очевидци – актосъставителят Н. и свидетелят
Г.. Безспорно всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните
сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и
често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло,
като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или
увреждания на хора. И без наличието на специални знания по въпроса накъде точно
и по какъв начин би се отклонил процесния автомобил, е известно, че такова
отклонение е възможно под действие на физичните закони и често се наблюдава в
живота от примерите на „черната” статистика за жертви в резултат на ПТП/§ 6
т.30 от ЗДвП/. Действията на жалбоподателя Ш. са извършени в централната част
на населеното място при наличието на други участници в движението и на немалко
присъстващи в непосредствена близост. Всяко неовладяване на автомобила и
загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални
последици, поради което е била създадена опасност за движението и участниците в
него по смисъла на § 6 т.28 от ДР на ЗДвП. С оглед цялостния контрол за
законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпроса за приложението
на чл.
28 от ЗАНН. Законодателят въведе разпоредбата на чл.
104б от ЗДвП в началото на 2017г., обосновавайки се с изключителното
увеличение на подобни случаи (като тук обсъждания) в цялата страна, при които
водачи на автомобили извършват подобни "маневри" по оживени улици и
кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и живота на
останалите участници в движението. От тази висока степен на опасност от тези
действия е продиктуван и големият и тежък размер на предвиденото в санкционната
норма на чл. 175а, ал.1 от ЗДвП наказание
"глоба" от 3 000 лева, както и кумулативно предвиденото
"лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца.
По отношение
възражението на жалбоподателя, че не е доказано умишлено деяние от негова
страна, следва да се отчете, че законът санкционира не само умишлени, но и
непредпазливи деяния, съставляващи административни нарушения/чл.7 от ЗАНН/. Тъй
като жалбоподателят Ш. е правоспособен водач и придобитата правоспособност
означава знание относно това как се борави със системите на автомобила, то
субективната страна следва да се изведе и от това, че в разрез с правилата,
същият по един недопустим начин е боравил и предизвикал хаотично движение на
автомобила, неоправдано с други препятствия.
В конкретния случай умишленото подаване на газ
и завъртането на задната част на автомобила с въртене на гуми в никакъв случай
не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата - за превоз на хора и товари.
По делото липсват доказателства, отнасящи се до техническото състояние на
автомобила, от които да бъде направен извод за наличието на техническа
неизправност и оттам за необходимостта да бъде подавана газ на същия с цел смяна
на предавките му. Сочените от процесуалния представител на жалбоподателя адв.Е.
и от свидетелите Н.А.и П.Д. технически проблеми на управлявания от А.Ш.
автомобил не бяха подкрепени с годни доказателства и както бе посочено по-горе
съдът не кредитира показанията на свидетелите поради липсата на преки
впечатления от действията на жалбоподателя и наличието на признаци на
заинтересованост от тяхна страна. Поради изложеното не може да бъде направен
извод за наличието на обективна причина, поради която жалбоподателят Ш. е бил
принуден да извърши тези неправомерни действия или за наличието на „спасителна
маневра“, т.е че е липсвал умисъл от негова страна. Напротив, видно от
събраните по делото доказателства основната идея при шофирането на жалбоподателя
Ш. е било забавление по недопустим от закона начин, за което ясно говори ненужното
подаване на газ при извършване на маневра завой надясно и завъртането на
задната част на автомобила. Последните действия, извършени по оживени улици
създават опасност както за самия водач в случай, че същият не успее да овладее
автомобила или не притежава необходимия опит при шофиране, така и застрашава
живота и здравето на останалите участници в движението, поради което се
характеризира с висока степен на обществена опасност.
Административно-наказващият орган е приел, че
жалбоподателят Ш. не е използвал
конкретния път, отворен за обществено ползване по предназначение, с което е създал опасност за участниците в
движението. Доколкото в закона не се съдържа примерно изброяване относно
забранените действия на пътищата, отворени за обществено ползване, то следва
същите да се преценяват индивидуално във всеки конкретен случай с оглед
опасността, която създават за околните. Следва да се вземе предвид, че именно
поради зачестилите подобни случаи, законодателят е въвел и нормата на чл. 1046,
т. 2 от ЗДвП. В настоящия случай и актосъставителят, и
административно-наказващият орган за описали обективната страна на деянието, а
именно: „извършва маневра завой надясно и умишлено подава рязко газ на
автомобила, завърта задната част на автомобила с въртене на гуми.“, т.е в
обстоятелствената част на Акта и на НП е индивидуализирано нарушението, вменено
на жалбоподателя А.Ш..
Следва
да се вземе предвид, че извършването на непремислени маневри, които водят до
повишаване на скоростта на движение, не позволяват на водача да реагира
навременно при възникнало по пътя препятствие, затрудняващо движението по пътя.
Според съдебната практика водачът на МПС има единствено задължение да избира
правилно скоростта си, за да може при възникване на препятствието да намали
скоростта или да спре. Той няма задължение да завива наляво или надясно с оглед
избягване на аварийната ситуация. Изменение посоката на движение и повишение на
допустимата скорост в определи случай е допустимо при т.нар. „спасителна
маневра“. Тя не е правно регламентирана и поначало е неправомерна, защото всяко
внезапно отклонение на автомобила от праволинейното му движение може да създаде
рискова, конфликтна ситуация, застрашаваща останалите участници в движението.
Водачът на МПС може да извърши спасителна маневра само ако се е намирал в
състояние на крайна необходимост по чл. 13, ал.1 от НК, т.е възникналата опасност
да не може да се предотврати. В настоящият случай не се установи водачът да е
действал в условията на крайна необходимост по чл.13, ал.1 от НК, като дори
видно от свидетелските показания същият е извършил маневра завиване надясно,
подавайки неоправдано повече от необходимото за извършването й газ на
автомобила, което е довело до завъртане задната част на същия със завъртане на
гуми и преминаване от една пътна лента в друга. Не се доказа и възникнала на
пътя опасност и тя да е била в т.нар. „опасна зона“ за спиране на МПС, т.е да
не могъл да спре или най-малкото да намали скоростта. Предвид това, не може да
се приеме, че в конкретния случай е била налице „спасителна маневра“, която на
основание чл.8 от ЗАНН да не представлява административно нарушение.
На
жалбоподателя Ш. е вменено допуснато нарушение на посочената в акта и
наказателното постановление норма на закона, поради използване на път, отворен
за обществено ползване за цели извън допустимите – за превоз на хора и товари.
Предвид изложеното, извършената от страна на жалбоподателя маневра се явява
"опасна" , тъй като е била неподходяща с оглед мястото на извършване
на същата, натовареността на движение, щом извършването й е създало опасност за
останалите участници в движението по същия път.
Законосъобразно и
обосновано административно-наказващият орган на основание чл.175а ал.1 пр.3 от ЗДвП е наложил на жалбоподателя Ш. административно наказание глоба в размер на
3000 лв и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12/дванадесет/ месеца,
като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и характера и степента на
обществена опасност на деянието.
На
жалбоподателя Ш. е вменено и второ административно нарушение - по чл.190, ал.3
от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. В настоящия случай в обстоятелствената част
на акта и на наказателното постановление посочено, че при извършената проверка
на жалбоподателя на 14.03.2019г. е било установено, че същият не е изпълнил
финансовото си задължение да заплати наложена с наказателно постановление глоба
№***/08.05.2018г., връчено на 29.06.2018г. и в сила от 09.07.2018г. За да бъде
вменено административно нарушение на разпоредбата на чл.190, ал.3 от ЗДвП, е абсолютно
задължително в съответният акт от посочените в същата да бъде прецизно
индивидуализиран, както и да се отрази кога е влязъл в сила, за да може да бъде
проверено дали в действителност е изтекъл законовия едномесечен срок. Противното
представлява нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и е основание за отмяна
на НП в тази му част, тъй като е съществено нарушение, довело до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. В настоящия случай и актосъставителя , и
административно-наказващият орган са посочили номера на акта, с който е
наложено административното наказание „глоба“, както и датата на връчване и на
влизане в сила на същия, т.е налице е индивидуализация на същия и става ясно за
жалбоподателя Ш. за неизпълнението на кое финансово задължение е бил
санкциониран с обжалваното наказателно постановление.
Законосъобразно и обосновано административно-наказващият орган на основание чл.185 от ЗДвП наложил на жалбоподателя А.Ш. за извършеното нарушение по чл.190, ал.3 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 20 лв, като е взел предвид тежестта на извършеното нарушение и наличието на наложени на жалбоподателя други административни наказания за извършени от него нарушения по ЗДвП.
Съдът
счита за неоснователни наведените от процесуалния му представител доводи за
наличието само на „дребни“ нарушения, извършени от жалбоподателя Ш.. От
приложената по делото справка за нарушител/водач се установява, че същият е бил
санкциониран и през 2018г. за други нарушения по ЗДвП, като дори по едно от тях
отново му е бил отнет контролния талон, т.е не може да бъде направен извод за
пълна изрядност и липса на всякакво неправомерно поведение от страна на
жалбоподателя. Следователно
административно-наказващият орган правилно е преценил тежестта и на двете
наложени наказания – по чл.175а, ал.1, предл.3
и чл.185 от ЗДвП, като е взел предвид цялостното поведение на
жалбоподателя Ш. в качеството му на водач, длъжен да спазва правилата за
движение по пътищата.
Съдът не
констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, както при
съставянето на АУАН, така и при съставяне на обжалваното НП, които да са довели
до ограничаване правото на защита на наказаното лице – жалбоподател в
настоящото производство. Описаната
в акта и наказателното постановление фактическа обстановка, както и дадената
правна квалификация дават възможност на нарушителя да разбере по категоричен
начин кое е поведението, възприето от наказващия орган като укоримо и въз
основа на кои законови текстове е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. От представената към
административно наказателната преписка Заповед №8121з-515/14.05.2018г на
Министъра на вътрешните работи се установява, че актосъставителят М.Н., като
държавен служител от структурно звено „Пътна полиция” е оправомощен да съставя
АУАН, както, и че на Началника на сектор ПП към ОДМВР-П. са делегирани правомощия да издава НП.
Липсва
каквато и да е неяснота относно времето и начина на настъпването на вредните
последици от конкретно описаното незаконосъобразно поведение на жалбоподателя Ш.,
които в своята съвкупност са дали основание за търсене на отговорност от водача
по реда на ЗАНН.
Съдът счита, че следва да бъде потвърдено обжалваното наказателно постановление относно наложените административни наказания по чл.175а, ал.1, предл. 3 и чл. 185 от ЗДвП, като законосъобразно и обосновано.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №***от 25.03.2019г. на Началника на сектор ПП към ОДМВР-П., с което са наложени на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175а, ал.1, предл. 3 и чл. 185 от ЗДвП на А.С.Ш. *** административни наказания глоба в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца; глоба в размер на 20 лева, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ОБОСНОВАНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – П. в 14- дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: