Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, № . . . . . . . . . . . . от . . . . юни 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-В състав в публично
заседание в гр. София на седемнадесети юни две хиляди и шестнадесета година в
състав:
Председател: Светлин МИХАЙЛОВ
Членове: 1. Златка Ч.А
2. Филип САВОВ
в присъствието на секретаря
Антоанета ЛУКАНОВА сложи на разглеждане докладваното от младши съдия Савов въззивно гражданско дело № 12 062 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
І. Производството е по реда на глава ХХ ГПК.
С Решение, постановено на 21.05.2014 г. по гр.д.№ 53
374/ 2013 г. от СРС, ІІ ГО, 69. състав, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1, 2 и 3 КТ е отменено уволнението на ищцата Н.А.Д. с ЕГН **********, извършено на
31.10.2013 г с предизвестие от ответника „Ч.“ ЕООД с ЕИК *******; ищцата е
възстановена на заеманата по-рано длъжност „продавач-консултант“; ответникът е
осъден да й заплати сумата 1125,30 лв., представляваща обезщетение за оставане
без работа за периода от 31.10.2013 г. до 01.05.2014 г., ведно със законната
лихва от 19.12.2013 г. Ответникът е осъден да заплати разноски на ищцата и по
сметка на СРС.
Ответникът обжалва решението изцяло, като навежда
оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон и за необоснованост
на съдебния акт. Счита, че СРС неправилно не допуснал поисканите доказателства,
не обсъдил намаляването на обема на работата и формата на заповедта. Изводът за
действаща закрила срещу уволнение бил направен на базата на медицински
документи, които били недостатъчни, а и неотносими
към датата на прекратяване, при кредитиране на противоречащите с останалия
доказателствен материал показания на свид. С.. Без да
се мотивира, районният съдия не кредитирал показанията на свид.
Ч.. Оставането без работа не можело да се установи само въз основа на трудовата
книжка на ищцата. Моли се за отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Своевременно е постъпил отговор на въззивната
жалба, в който ищцата я намира за неоснователна. Твърди, че съдът правилно се
доверил на свид. С. и че непровеждането на процедурата
по Наредба № 5 от 1987 г. на МЗ водела до незаконосъобразност на уволнението.
Нямало намаляване на обема на работата, решенията на едноличния собственик Е.Ч.
били създадени за целите на процеса, видно от данъчните декларации, 2013 година
била най-успешната за ответника. Подборът бил извършен формално, без обсъждане
на квалификацията на работниците. Е.Ч. не можел да бъде свидетел, тъй като съгл.
ТЗ можел да представлява ответника. Последният обаче признавал, че ищцата
получавала бонуси за добре свършена работа. Оставането й без работа се
доказвало от трудовата книжка, като доказването на последващо трудово правоотношение
било в тежест на работодателя, който пропуснал да ангажира доказателства за
това своевременно. Моли се за потвърждаване на решението.
И двете страни са депозирали по две писмени
становища по същество.
Жалбата е подадена в срок от легитимирано лице
срещу подлежащ на обжалване акт, което прави въззивното производство ДОПУСТИМО.
Софийският градски съд служебно провери
първоинстанционното решение в пределите по чл. 269 ГПК и намира, че то е
валиден съдебен акт, чиято допустимост в обжалваната част не е опорочена.
ІІ. При съобразяване доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно
и в съвкупност съдът, осъществявайки
и служебна проверка за спазването на императивните материалноправни
норми, намира следното:
По делото е безспорно, че ищцата Н.А.Д.
с ЕГН ********** работела при ответника „Ч.“ ЕООД с ЕИК ******* на длъжност
„продавач-консултант“ по Трудов договор от 01.02.2006 г., с последващи
изменения, като със споразумение от 28.11.2011 г. – на 4-часов работен ден.
Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя с едномесечно предизвестие,
връчено й на 30.09.2013 г. (л. 8 - 14, 40). Брутното трудово възнаграждение на
ищцата за последния пълен отработен месец е в размер на 187,55 лв. (л. 82, 84).
В предизвестието (а също и в
констативната заповед) навежданото от ответника основание е посочено както
словесно („поради намаляване обема на работата“), така и с цифровия номер на
разпоредбата (чл. 328 ал. 1 т. 3 КТ), поради волята му следва да се приеме за
редовно изявена в изискуемата форма, а работникът не е бил лишен от възможност
да се защити. Законът и практиката не изискват излагане на мотиви на
работодателя по повод процесното прекратително основание.
Съгл. чл. 333 ал. 1 т. 2, ал. 2 и 7 КТ, ако към момента на връчване на уволнителното изявление работникът страда от
посочена в наредба на министъра на здравеопазването болест, уволнение по чл.
328 ал. т. 3 КТ може да бъде осъществено
само след предварително разрешение от инспекцията по труда след вземане
мнението на ТЕЛК. Следователно въведената закрила е обективна в смисъл такъв,
че касае само лица, които действително страдат от изчерпателно изброен кръг
заболявания. И обратно, спрямо лица, които нямат болести от този списък, не е
налице пречка за уволнение. (Единственото изключение от обективния характер се
възприема за случаите, в които работникът недобросъвестно е укрил заболяването
си.) Доколкото установяването на заболяването води до благоприятни за ищеца
правни последици (искът би бил уважен), то именно ищецът носи тежестта за
доказването му.
В случая ищцата се позовава на
исхемична болест на сърцето (ИБС, чл. 1 ал. 1 т. 1 Нар. № 5/ 87 г. МНЗ). Пред
въззивната инстанция са изслушани първоначална (л. 68, 71), допълнителна (л.
235, 250) и повторна тричленна медицинска експертиза (л. 291, 298), които
еднопосочно заключават, че представените множество медицински документи
установяват редица заболявания, но не и ИБС – диагностицирана е само стенокардия,
което е симптом; не е отразено извършването на нужните клинични и инструментални
изследвания за тази диагноза; предприетото лечение е в противоречие с
отразената „нестабилна“ форма, която е спешно състояние; предписаните лекарства
са показани и за други сърдечно-съдови болести. Проведените от вещите лица неинвазивни
изследвания, видът на болката и липсата на прогресия не сочат на висок риск от
ИБС, а на коронарография ищцата не се е подложила. Но
дори към момента на експертизата да се беше установило наличие на ИБС, то това
не би означавало непременно, че ищцата е страдала от ИБС и към момента на
предизвестието. Събраните по друго дело експертизи не могат да бъдат
съобразявани от настоящия състав. Мнението на ТЕЛК (л. 311), че съгласно
представена документация ищцата страда от ИБС, е издадено на 18.02.2016 г.,
т.е. повече от две години след датата на уволнението по настоящото дело, основава
се на следващи го по време медицински документи (л. 344, 358) и не съдържа
становище относно момента на проява на болестта. Освен това мнението, макар да
е облечено в такава форма, по естеството си не съставлява експертно решение по
смисъла на ЗЗДр. и затова не обладава задължителната
сила по чл. 113 с.з. (Реш. по д. 13367/2014 г. ВАС и цит. там ВКС), а и е непротивопоставимо
на ответника, който не е бил страна в процедурата по издаването му. Тя е била
инициирана от трето по делото лице - „Л.“ ЕООД, като съдържанието на молбата (л.
401) не съдържа признание за наличие на заболяването към минал момент. В обобщение, по делото не се установява при условията
на пълно и главно доказване ищцата да е страдала от ИБС. Същата не се ползва от
закрилата по чл. 333 КТ, поради което и липсата на проведена през 2013 г. процедура
пред ТЕЛК и ИТ, графологическата експертиза на декларацията и показанията на свид. С. не следва да бъдат обсъждани.
Видно от първоначалното и
допълнителното заключение на в.л. Р.(л. 79, 107) оборотът на ответника за
период януари – август е на стойност
5982,27 лв. за 2012 г. и 2683,27 лв. за 2013 г.; за период януари – декември е на стойност 19 108,64 лв. за 2010 г.,
20 919,83 лв. за 2011 г., 36 621,21 лв. за 2012 г. и 38 705,10 лв. за
2013 г. Следователно реализираното непосредствено преди уволнението намаление
на продажбите не е било трайно, щом
е могло да бъде компенсирано за четирите месеца до края на 2013 г., която
разкрива най-добри резултати. Приходите от продажби са действително показателни
за обема на осъществяваната от ищцата трудова функция, тъй като всички четирима
работници на ответника са били продавач-консултанти (вж. и доклада на управителя).
Другият показател – постъпления в склада, е със стойности 4405,10 лв. през 2010
г., 8189,26 лв. през 2011 г., 9843,87 лв. през 2012 г. и 8113,98 лв. през 2013
г. Намалението в него през 2013 г. не е
съществено по размер, не означава спад в самите продажби (а намаляване на
поддържаните резерви, респ. презапасяване през предходни години), и не е
директно относимо към длъжността на ищцата. Прекратяването
на договор за наем на офис (л. 39), причините за което не са установени, само
по себе си не означава намаляване на обема на работата на продавачите (такова
би имало при реализиране продажбите при друга организация, напр. електронно без
продавач, каквато не се доказва). Констатациите в решенията на едноличния
собственик на ответника представляват твърдения на ответника за благоприятни за
него факти, поради което не следва да бъдат ценени.
Липсата на посоченото от работодателя
основание за прекратяване на трудовото правоотношение обуславя незаконността на
последното. За пълнота следва да се посочи, че не е осъществен и надлежен
подбор, доколкото не се твърди ищцата да е имала по-ниска квалификация, а и не
се доказва да е работила по-зле – протоколът (л. 35) е оспорен, свид. Д.разкрива съвестната и инициативна работа на ищцата
и похвалите от клиентите, като показанията й не се оборват нито от свид. П.и С., нямащи лични впечатления от нея (л. 116), нито
от очевидно заинтересованите изявления на Е.Ч. (независимо дали са показания
или обяснения).
Предвид незаконността на уволнението исковете
по чл. 344 ал. 1 т. 1 и 2 КТ за неговата отмяна и за възстановяване на ищцата
на предходната работа следва да бъдат уважени. Изцяло основателен е и осъдителният
иск по чл. 344 ал. 1 т. 3 вр. чл. 225 ал. 1 КТ.
Оставането на ищцата без работа се установява както от направената от СРС
констатация по трудова книжка, така и от събраните пред въззивния съд справки
от НАП, НОИ и Аз (л. 53 сл.). Така за процесния 6-месечен период ищцата е
останала без трудов доход в размер на 1125,30 лв. Пред първата инстанция цената
на иска е намалена до този размер.
ІV. По първоинстанционното решение и разноските.
СРС е уважил исковете, поради което
решението му е правилно.
Предвид неоснователността на жалбата
право на разноски пред настоящата инстанция по арг.
чл. 78 ал. 3 ГПК има само въззиваемата, която доказва
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. (л. 14) и разноски
за експертиза в размер на 39 лв. (л. 67).
Неоснователното предизвикване на
настоящото производство е основанието въззивникът да бъде осъден за посрещнатите
от бюджета на съда разноски за експертиза в размер на 950 лв. (чл.78 ал. 6 ГПК,
л. 72, 169, 299).
Въпреки неправилното позоваване от СРС
на т. 18 ТР по д. 6/12 г. и неприлагането на т. 16 от същото (актуални тогава)
като краен резултат възражението за прекомерност е правилно отхвърлено –
фактическите и правни усложнения на делото оправдават определянето на хонорар
на ищцовия адвокат в размер, почти двойно по-голям от
минимума (съгл. чл. 7 ал. 1 т. 1 НМРАВ ред. ДВ 2/2009 г. минимумът е МРЗ, т.е.
310 лв., а са платени 600 лв.).
Водим от горното и на основание чл. 272 ГПК СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло Решение, постановено на 21.05.2014 г. по гр.д.№ 53 374/ 2013 г. от СРС,
ІІ ГО, 69. състав.
ОСЪЖДА
„Ч.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати на Н.А.Д. с ЕГН ********** на основание чл.
78 ГПК сумата 639 (шестстотин тридесет и девет) лева, представляващи разноски
пред СГС.
ОСЪЖДА
„Ч.“ ЕООД с ЕИК ******* да заплати по сметка на Софийския градски съд на
основание чл. 78 ГПК сумата 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляващи
възнаграждения на вещи лица.
Настоящото решение подлежи на
обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му при
условията на чл. 280 ГПК.
Председател:
Член-съдии: 1. 2.