№ 29772
гр. София, 25.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110112552 по описа за 2023 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу В. В.
Т. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 62697/2022 г. по описа на
СРС, 33 с-в, което на осн. чл. 86, ал. 1 ПАС следва да се приложи към настоящето дело.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ПРИЛАГА на осн. чл. 86, ал. 1, изр. 2 ПАС ч.гр.дело № 62697/2022 г. по описа на
СРС към настоящето дело.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 26.10.2023 г.
от 09:50 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са три кумулативно обективно съединени установителни искове, както
следва:
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС за
признаване за установено, че ответницата В. В. Т. дължи на ищцовото дружество
сумата от 617,97 лв., представляваща неплатени абонаментни такси по
допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с предпочетени
номера: ***, ***, ***, ***, дължими за периода от 05.11.2020 г. до 04.02.2021 г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232, ал. 2,
1
предл. първо ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. В. Т. дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 1530,66 лв., представляваща неплатени
лизингови вноски за следните устройства: *** и ***, договорени в Договор за
лизинг от 3.12.2019г. и Договор за лизинг от 14.06.2019г., дължими за периода от
05.11.2020 г. до 04.04.2021 г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ за признаване за
установено, че ответницата В. В. Т. дължи на ищцовото дружество сумата от
общо 95,96 лв., представляваща неплатени вноски по застрахователна полица №
*** „***“ от 3.12.2019 г., активирана към Договор за лизинг от 3.12.2019г. за
предоставяне на мобилно устройство ***, дължима за периода от 05.11.2020 г. до
04.03.2021г.;
иск с правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответницата В. В. Т. дължи на ищцовото дружество сумата от
533,20 лв., представляваща неустойки за предсрочно прекратяване на сключените
между страните допълнителни споразумения към договори за мобилни услуги с
предпочетени номера: ***, ***, *** и *** по вина на ответника;
Ищецът e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение срещу В. В. Т. за сумите от: 394,29 лв., дължими за период 05.11.2020 г. -
04.12.2020 г., сумите от 365,68 лв., дължими за период 05.12.2020 г. - 04.01.2021 г.,
сумите 328,91 лв., дължими за период 05.01.2021 г. -04.02.2021 г., представляващи
задължение за заплащане на абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги по договори за мобилни услуги за следните телефонни номера ***, ***, *** и
*** и за лизингови вноски по Договор за лизинг от 3.12.2019г. и Договор за лизинг от
14.06.2019г.; 116,82 лв., представляваща дължими суми за периода 05.02.2021г. –
04.03.2021 г. по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 3.12.2019 г. и вноска по договор за лизинг от 3.12.2019 г.;
1038,89 лв., представляваща дължими лизингови вноски за периода от 05.03.2021 г. до
04.04.2021 г. по договори за лизинг от 03.12.2019 г. и от 14.06.2019 г.; 533,20 лв.,
представляващи сбор от неустойки за предсрочно прекратяване по вина на ответника
на сключените между страните допълнителни споразумения към договори за мобилни
услуги с предпочетени номера: ***, ***, ***, *** и разлика между цената на
устройства без абонаментен план и преференциалната цена по договори за лизинг от
03.12.2019 г. и от 14.06.2019 г., ведно със законна лихва върху всички посочени
главници за периода от 17.11.2022 г. до погасяване на задълженията, както и държавна
такса в размер на 55,55 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 392,67 лева.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. След
указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет
на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът твърди, че между В. В. Т. и „Йеттел България“ ЕАД (с предишно
наименование „Теленор България“ ЕАД) са сключени следните договори за
предоставяне на услуги:
1. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 03.12.2019 г.;
2. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 19.9.2019 г.;
3. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 19.9.2019 г.;
4. Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 19.9.2019 г.;
5. Договор за лизинг от 03.12.2019 г. за *** *** ** *** и застрахователна полица №
2
*** „***“ от 3.12.2019 г.
6. Договор за лизинг от 14.6.2019г. за предоставяне на мобилно устройство *** *
*** ***er.
Твърди се, че ответницата не е изпълнила задълженията си по възникналите
облигационни правоотношения, вследствие на което договорите за мобилни услуги са
прекратени едностранно от „Йеттел България“ ЕАД (предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД) на 01.04.2021 г. (за договора за лизинг -чл.11, ал.1 от общите
условия на договор за лизинг; за договора за мобилни услуги: т. 196 от Общите
условия).
Посочва, че към 05.04.2021 г. длъжникът е имала задължения за преходни
периоди в размер на 1205,70 лв., обединени във фактура № *** г., фактура № *** г.,
фактура № *** г. и фактура № ***г., както и дължими лизингови вноски за периода
05.03.2021 г. - 04.04.2021 г. в размер на 1038,89 лв., от които сума в размер на 1023,92
лв. по договор за лизинг от 3.12.2019 г. за *** *** ** *** и сума в размер на 14,97 лв.
по договор за лизинг от 14.6.2019 г. за *** * *** *
Като последица от посоченото неизпълнение са начислени договорени неустойки
за предсрочно прекратяване на услуги в общ размер на 533,20 лв., формирани, както
следва:
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 3.12.2019 г. сума в размер на 222,51 лв., от които сума в размер на
174,96 лева, представляваща три месечни такси и сума в размер на 47,55 лв. за
*** *** ** ***, представляваща разлика между цената на устройствата без
абонаментен план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 19.9.2019 г. сума в размер на 62,13 лв., представляваща три месечни
такси;
по допълнително споразумение към договор за Мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 19.9.2019 г. сума в размер на 123,58 лв., от които сума в размер на
96,19 лева, представляваща три месечни такси и сума в размер на 27,39 лв. за ***
* *** * представляваща разлика между цената на устройствата без абонаментен
план и преференциалната цена по сключения договор за лизинг;
по допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 19.9.2019 г. сума в размер на 124,98 лв., представляваща три
месечни такси.
Неустойката била уредена в сключените между страните договори и
допълнителни споразумения, като тя не надвишавала сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси без ДДС. Заплащането на разлика в цената на процесните
устройства без абонамент и преференциална обща лизингова цена по договора за
лизинг също било изрично уговорено между страните при прекратяване на договорите
по вина на потребителя.
Моли съда да установи вземането така, както е предявено в заповедното
производство, като присъди и законната лихва, считано от подаването на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното погасяване.
Претендира разноски.
В срочно подаден отговор, ответникът оспорва предявените искове. Оспорва
допълнителното споразумение към договора за мобилни услуги с предпочитан номер
*** да е прекратено по реда на чл.87 ЗЗД, тъй като ищецът не представял
доказателство, че има изявление на ищцовото дружество за прекратяване на договора,
достигнало до ответника. Поради това оспорва като неоснователна исковата претенция
в частта относно начислената неустойка по допълнителното споразумение за номер
3
*** в размер на 222,51 лв. Посочва, че тази претенция е погасена и по давност. Счита,
че вземанията за неустойки и лизингови вноски по допълнителни споразумения към
договори за мобилни услуги с предпочитан номер ***, номер *** и номер ***, се
погасяват с 3-годишен давностен срок и давността започва да тече от датата на
подписване на договорите, поради което твърди, че вземанията за сумите от 62,13 лв.
по допълнително споразумение с предпочитан номер ***, за сумата от 123,58 лв. по
допълнително споразумение с предпочитан номер *** и за сумата от 124,98 лв. по
допълнително споразумение с предпочитан номер *** са погасени по давност. Оспорва
иска в частта относно сумата от 1205,70 лв. като неоснователен, недоказан и погасен
по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228
ЗЕС в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е
налице облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен
договор за процесните мобилни услуги; 2. че ищецът е изпълнил задълженията си да
предостави на ответника далекосъобщителни услуги за процесния период, както и 3.
размера на месечните абонаментни такси и стойността на доставените услуги по
договора.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ вр. чл. 232,
ал. 2, предл. първо ЗЗД в тежест на ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че
между страните е налице облигационно правоотношение по валидно сключен договора
за лизинг; 2. че е изпълнил задължението си да предаде лизинговата вещ на
лизингополучателя, както и 3. настъпила изискуемост на задължението на ответника да
заплати уговорените лизингови вноски.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си, респ. връщане на лизинговата вещ.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 345, ал. 2 ТЗ в тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение по валидно сключен договора за лизинг, който е влязъл
в сила, с постигната уговорка между страните за застраховане на лизинговата вещ за
сметка на лизингополучателя; 2. че лизингодателят е изпълнил задължението си да
заплати застрахователна премия по договор за застраховка относно лизинговата вещ.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
По иска с правна квалификация по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи следните предпоставки: 1. че между страните е налице
облигационно правоотношение, възникнало въз основа на валидно сключен договор за
процесните мобилни услуги; 2. наличие на неустоечно съглашение за ангажиране
отговорността на ответника при предсрочно прекратяване на процесния договор по
негова вина; 3. настъпване на предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника, както и 4. конкретния размер на неустоечното вземане.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи погасяване на
задължението си.
Във връзка с възражението за изтекъл период на погасителна давност, в тежест на
ищеца е да докаже, че за периода от настъпване на изискуемостта на вземанията до
изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането по давност, са
били налице основания за спиране или прекъсване течението на давността, по чл. 115
ЗЗД и чл. 116 ЗЗД.
4
УКАЗВА на осн. чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи доказателства за
разпределените в негова доказателствена тежест факти.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5