Решение по дело №252/2017 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 8 февруари 2019 г. (в сила от 28 октомври 2019 г.)
Съдия: Ина Георгиева Райчева Цонева
Дело: 20177200700252
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 19 юли 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр. Русе,  08.02.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Русе, IV - ти състав, в публично заседание на десети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                          СЪДИЯ: ИНА РАЙЧЕВА

 

при секретаря       МАРИЯ СТАНЧЕВА                     като разгледа докладваното от съдия     РАЙЧЕВА  адм. дело  252 по описа за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията(ЗУТ).

Г.С.М. *** е оспорила заповед №РД-01-1289 от 31.05.2017 г. на кмета на Община Русе, с която е спряно изпълнението и е забранен достъпа до строеж от пета категория „Жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и ВиК отклонения“, намиращ се в УПИ Х-1413, кв.261 по плана на гр. Русе, с идентификатор 63427.2.1413, на адрес Русе, ул.“Тодор Александров“ №14. Поддържа твърдения, че заповедта е незаконосъобразен акт, постановен в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуални правила и в несъответствие с целта на закона, като подробни съображения се излагат в писмената защита по съществото на спора от процесуалния представител. Позовава се на обстоятелството, че изпълнението на строежа е било спряно по предвидения в нормативен акт ред, целта на изградения временен покрив е да предпази изпълнената конструкция от преки атмосферни въздействия, сградата е в незавършен вид и не е въведена в експлоатация. В случая не бил налице временен строеж по смисъла на ЗУТ. Твърди още, че задължителните указания по чл.224а, ал.3 ЗУТ, които следва да се съдържат в заповедта, са неясни, некоректни и само възпроизвеждат законов текст. Направено е искане оспорената заповед да бъде отменена. Претендира заплащане на разноски по делото, за чийто размер представя списък.

Ответната в производството страна – кмет на Община Русе, чрез процесуален представител, иска жалбата да бъде оставена без уважение, тъй като заповедта е законосъобразен акт. Счита, че безспорно в случая е допусната промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи при изграждане покрив на сградата, а последното е релевантния за материалната законосъобразност факт, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

След като прецени представените с преписката доказателства, както и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, в т.ч. заключението на строително-техническа експертиза и при направената проверка съобразно изискванията на чл.168 АПК, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:                     

 

По допустимост на производството

Жалбата е депозирана на 07.07.2017 г. пред административния орган от адресат на индивидуален административен акт по см. на чл.214, т.3 ЗУТ, с който се засягат права и законни интереси. Оспорената заповед е връчена като препоръчана пощенска пратка с писмо изх.№24-72-5#6 от 02.06.2017 г. – л.4 от делото, получена от жалбоподателката на 27.06.2017 г. – л.5 от делото. Спазен е  законоустановения 14-дневен срок по чл.215, ал.4 ЗУТ. Тези обстоятелства сочат на допустимост на производството за съдебен контрол.

                  

От фактическа страна по делото е установено следното:

По силата на разрешение за строеж № 450/11.09.2013 г., издадено въз основа на одобрен на 03.09.2013 г. инвестиционен проект, на жалбоподателката в качеството на възложител, било разрешено да извърши ново строителство в собствения си недвижим имот в гр.Русе, по ул. „Т.Александров“ №14, съставляващ УПИ Х-1413, кв.261 по плана на града, на строеж от V-та категория - жилищна сграда с гараж, магазин, два офиса и ВиК отклонения – л.18 от делото.

От обяснителната записка към част „Архитектурна“ е видно, че проектът на сградата предвижда сутерен, три етажа и 4-ти мансарден етаж. Покривът на сградата е проектиран като комбинация от наклонен покрив върху стоманобетонова плоча под 45 градуса и трискатен дървен покрив, покрит с керемиди под 20 градуса – л.19-23 от делото.

По данни от писменото заключение на техническата експертиза, строежът е започнал на 23.07.2014 г. след съставяне на Протокол обр.2 за откриване на строителната площадка. Съставена била заповедна книга за строежа, прошнурована, с номерирани страници, в която е записана промяна, настъпила по време на строежа, на 02.07.2015 г. по отношение лицето-технически ръководител, л.35 от преписката.

На 06.10.2015 г. бил съставен акт, образец 10, за установяване състоянието на строежа при спиране на строителството- л.29-30 от преписката. Като причини за спирането са посочени настъпване на неблагоприятен за строителство сезон съобразно ресурса на строителя; финансови затруднения за финансиране на строителството; възможна промяна на инвестиционните намерения на възложителя. В акта се съдържа констатация, че изпълнените строителни и монтажни работи – кофражни, армировъчни, бетонови и зидарски до к+8,90 съответстват на одобрените проекти и издаденото строително разрешение и няма такива, изпълнени в отклонение от одобрения проект. В т.4 са описани необходимите работи за осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа. Посочено е, че за да се предпази вече изградената конструкция от преки атмосферни влияния, следва да се изпълни временен покрив на достигнатата кота-к+8,90, с геометрия и размери съгласно чертеж от одобрения проект по част СК, като ребрата и маказите се удължат до контура на сградата без промяна на наклона. Изрично е отразено, че изпълнението на този покрив следва да се съобрази с възможността за използване в постоянния покрив на сградата, след цялостната й реализация. Актът е съставен от възложителя, проектант по част СК, лицето, упражняващо технически контрол за част „Конструктивна“ и техническия ръководител на строежа. Към преписката са приложени обяснителна записка към част „Строителни конструкции“ план за временна покривна конструкция на к.+8,90 – л.43-45 от преписката.

По сигнал на лицето, технически ръководител на строежа към момента на започване на строителството, променен в последствие, на 02.07.2015 г. и след разпореждане на началника на Регионален отдел „Национален строителен контрол“(РО НСК)-Русе, на 28.02.2017 г. била извършена проверка на строежа от  длъжностни лица в отдел „Контрол по строителството“ към Дирекция „Устройство на територията и контрол по строителството“ в Община Русе – л.40-41 от преписката. В съставения за нея протокол са вписани представената документация и е отразено фактическото изпълнение на строежа към този момент.

На 20.04.2017 г. две от длъжностните лица, извършили проверката на 28.02.2017 г., съставят констативен акт №КА-1, л.11-16 от преписката. В раздел IV на акта отразили, че строежът се изпълнява в отклонение на одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж. От описанието на отклонението става ясно, че не е изпълнен четвъртия мансарден етаж, наклонения покрив под 45 градуса върху стоманобетонова плоча, а реализирания на място дървен трискатен покрив е покрит с „OSB“ плоскости, не с керемиди. Приложени са снимков материал и чертежи на покрива по одобрения проект и на изпълнения на място. Сравнението на чертежите сочи идентичност в геометрия и наклона.

Жалбоподателката подава възражение срещу констативния акт, л.4-5 от преписката. Изразява несъгласие с констатациите, че строежът се изпълнява  в отклонение на одобрени проекти, тъй като мансардният етаж не е все още изграден, а реализираният на място покрив е временен за предпазване на строежа. В края на това  възражение предлага да се направи среща с длъжностни лица от общината за уточняване на инвестиционните й намерения.

По преписката и в рамките на съдебното производство не са представени доказателства за проведена такава среща и за ясно изразени, обективирани инвестиционните намерения на възложителя.

Въз основа на констативния акт кметът на Община Русе издава на 31.05.2017 год. сега оспорената заповед №РД-01-1289. За правно основание са вписани редица текстове от специалния закон, ЗУТ - чл.224а, ал.1, ал.3 и ал.4, чл.224, ал.1, чл.154, ал.2, т.5, който последен текст дефинира вида съществено отклонение от одобрения инвестиционен проект-промяна на строителната конструкция, вида на конструктивните елементи и/или натоварванията. В мотивите към заповедта подробно са изложени установените факти, отразени в констативния акт. Оспореният административен акт формално съдържа указание за отстраняване на причините, довели до спирането и 60-дневен срок за изпълнението им, но то просто преповтаря законовия текст на чл.224а, ал.3, изр.1 от ЗУТ

В хода на съдебното оспорване е прието заключение на техническа експертиза от в.л. строителен инженер. В писменото си заключение експертът сочи, че не е спазено предписанието, дадено в Акт обр.10. Изпълнената дървена покривна конструкция е по проект не е одобрен от Главния архитект на Община Русе и се различава от конструкцията по част СК представена при одобряване на проектната документация преди издаване на разрешение за строеж. В съдебно заседание вещото лице дава допълнителни отговори на въпроси от страните. От отворите на вещото лице става ясно, че има промяна в конструктивните елемни и понижаване на натоварванията на долните изградени етажи. Изграденият покрив покрива по-голяма площ, издига се на по-голяма височина, самите елементи на дървената покривна конструкция се различават съществано от елементите, които са в одобрения проект, поразмери на сечението, по дължина и по брой, защото е съвсем различен. Самият факт, казва вещото лице, че имаме стряха то ребрата и маказите трябва да покрият стряхата, ако не я покрият има вероятност от неблагоприятни атмосферни влияния върху изграденото, ако не се продължи строителството. Вещото лице изрично е отразило в заключението си, че строежът е незавършен и в този му вид е невъзможно да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Счита, че при възобновяване на строителството и след съставяне на Акт 11 премахването на временните строителни работи или съоръжения изграден с оглед запазване на изграденото може да бъде извършено поетапно, както и че изграденото до момента не е готово за приемане. Заключението на вещото лице е прието без възражения от страните по делото.

От гласните доказателства на разпитания по делото свидетел инженер конструктор К.М. става ясно, че е изготвен Акт 10 за спиране на строителството, поради атмосферните условия и по финансови съоражения. В рамките на този акт се предвиждали мероприятия за защита на построеното и по-скоро за защитна покривна конструкция, която да не отличава много по геометрия и конфигурация от онази в одобрения проект. Направени били необходимите изчисления, които да отговарят на елементите на чл.169 от ЗУТ. Конструкцията на покрива следвала геометрията и покривните линии на покрива от одобрения проект, единствено допълнение било удължаването на маказите по контура на сградата. Тъй като стрехите не са елемент на нормиране, нито като големина, нито като издатина на сградата, и не са дефинирани точно в Наредба № 7, в която има ограничения за определени издатини на сградата, от тази гледна точка в проекта е споменато само и единствено контура нкато опорна точка на конструктивния елемент. Тъй като казва, свидетелят контура на сградата може да се смята контура на покривната конструкция, проекцията на контура на покривната конструкция върху земната основа, със същата сила обаче, тъй като няма дефиниция за контур може да се смята пресечната точка на фасадите със земната основа. В случай смята, свидетелят контура на сградата е опорната точка на строителната конструкция, т.е. последната точка на фасадата, на нивото на последната плоча и оттам-нататък стрехатна се пуска толкова, колкото да покрие останалите лементи. Смята, че по отношение на това дали покривът е постоянен или временен, то същият е предвиден в нарочния акт за спиране на строителството като мероприятие с цел запазване на извършените до момента строително-монтажни работи. Счита, че изграденият покрив по смисъла на закона не представлява временно строителство и не може да бъде отнен към тази категория, за която е налице изрична регламентация в ЗУТ и подзаконовите актове.

 

По правото

При така установената фактическа обстановка, спор по която не се формира между страните,  от правна страна съдът приема следното:

Оспорената заповед е издадена от компетентен по закон орган – чл.223 и чл.224а, ал.1, изр.2 ЗУТ - кмет на Община Русе, в кръга на правомощията му,  в писмен вид, след съставяне на констативен акт от длъжностни лица-служители за контрол по строителството в общинската администрация и след като предоставена възможност на засегнатото лица да направи възражения по акта. В нарушение изискването на чл.35 АПК, оправомощеният административен орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, което дава отражения и върху задължителното съдържание на заповедта – указанията по чл.224а, ал.3, изр.1 ЗУТ.

Основният проблем в случая се формира относно това как да се отстранят причините, довели до спиране на строежа. На място възложителят е изпълнил строителни работи в по-малък обем – липсва четвърти мансарден етаж, поради което е променена и покривната конструкция, тъй като не е изпълнена частта от наклонения покрив под 45 градуса върху стоманобетонова плоча. Данните  в съставените по време на строителството актове и документи ясно сочат, че дървеният трискатен покрив с „OSB“ плоскости е предвиден и изпълнен, за да се предпази вече изградената конструкция от преки атмосферни влияния с цел осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа. Актът за спиране на строителството напълно съответства на изискванията към съдържанието му, визирани в подзаконовия нормативен акт – чл.7, ал.3, т.10 от Наредба №3/31.07.2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството. Така цитираните данни не са опровергани от доказателствата по делото, а в оспорената заповед липсват съображения защо административният орган отхвърля извършването на необходимите работи за осигуряване на здравината, пространствената устойчивост и консервирането на строежа, посочени в акта по Приложение №10 към цитираната Наредба №3/2003 г. От друга страна изричното заключение на вещото лице е, че не е налице завършен строеж. Поради неосъществена среща между възложителя и органи на общината, предвид липсата на доказателства за обективирани и ясно изразени инвестиционни намерения на жалбоподателката – дали ще спре строителните работи до констатираната кота на трети етаж, при което изграденото ще формира окончателния вид на покривната конструкция без наклонен покрив върху стоманобетонова плоча  или ще продължи с изграждане и на мансардния, предвиден в проекта, съдът счита, че не са изяснени обстоятелства от съществено значение за случая.

Неизясняването на горецитираните обстоятелства има пряко отражение върху съдържанието на оспорената заповед, която не съдържа ясна разпоредителна част по отношение задължителното изявление - указанията по чл.224а, ал.3, изр.1 ЗУТ. В случая отстраняването на причините, довели до разпореденото спиране на строителството може да бъде осъществено по два начина – чрез изменение в одобрения инвестиционен проект поради съществено нарушение извън обхвата по чл.154, ал.4 ЗУТ и чрез изграждане на мансардния етаж съгласно одобрения проект. Спирането на строителството и забраната на достъпа до строежа очевидно препятстват отстраняването на причините при втората хипотеза. С така обективираното волеизявление на административният орган не може да се постигне целта на закона – осъществяване на строителството в съответствие с изискванията на чл.чл.1, ал.2 и 148, ал.1 от ЗУТ.

По изложените съображения, съдът намира, че оспорената заповед е  издадена при  съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречи на целта на закона. Жалбата срещу нея се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и своевременно депозиран списък на разноските по смисъла на чл. 80 от ГПК, на оспорващата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски  в размер на 660 лв. , от които 10 лв. заплатена държавна такса, 50 лв. депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата 600 лв.

Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Съдът,

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Г.С.М. *** Заповед №       №РД-01-1289 от 31.05.2017 г. на кмета на Община Русе.

ОСЪЖДА Община Русе да заплати на Г.С.М. *** сумата 660 лв. разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от деня на съобщаването му чрез настоящия съд пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                             СЪДИЯ: