Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                    26.01. 2021 г.                     гр. Търговище,

 

В името на народа

 

Търговищкият окръжен съд,                       гражданско отделение

На тринадесети януари                                          2021 година

в открито съдебно заседание, в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА ДАСКАЛОВА

 

Секретар Анатолия Атанасова,

Като разгледа докладваното от съдията Т.Даскалова,

т.дело № 60,   по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Постъпила е искова молба от М.В.П.,***, против ЗАД “Армеец“ АД гр. София, чрез адвокат Н.В. ***, за изплащане на обезщетение от 50 000 лв. за неимуществени вреди, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ. Като основание за претенцията се сочи загубата на брата на ищцата и неговата съпруга и племенниците й, които са загинали при ПТП на 20.10. 2019 г. край гр. Омуртаг.

В исковата молба е посочено, че виновният за произшествието водач е загинал също, като на това основание е прекратено и воденото ДП № 391/ 2019 г. на РУП гр. Омуртаг. Налице са доказателства за вината на този водач, но застрахователят е отказал да изплати обезщетение на ищцата.

Затова се предявява и искът за обезщетение. В обстоятелствената част има изложени съображения и във връзка с това, че е починал 6 месеца след произшествието и бащата на ищцата и нейния брат, защото не е могъл да преживее скръбта по загиналите си деца и внуци. Той също би имал право на обезщетения, ако сега беше жив. В заключение са иска сумата от 50 000 лв. да бъде изплатена като обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на брат й Н. В.Николов, ведно със законната лихва, считано от 17.01. 2020 г. до окончателното изплащане, да се заплатят и направените по делото разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В законния срок от две седмици, ответникът подаде отговор. В него се оспорва искът по основание и размер. Оспорват се всички обстоятелства и твърдения във връзка с механизма на произшествието, вината на водача, застрахован при тях, причинната връзка между деянието и настъпилите вреди.

Оспорва се материалната легитимация на ищцата да получи обезщетение, тъй като не са налице предпоставките на ТР № 1 от 21.06. 2018 г. на ОСНГТК на ВКС. Оспорват се близките отношения между ищцата и нейния брат и наличието на особена близка, трайна и дълбока житейска и емоционална връзка. Излагат се подробни съображения във връзка с нормативните актове – Директиви на ЕС. Размерът на исканото обезщетение бил прекомерен и не е съобразен с §96, ал. 1, във вр. с ал. 4 от ПЗР на ЗИД на КЗ, който поставя лимит от 5000 лв. за подобно обезщетение. Въвежда се твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, защото не е бил поставен предпазен колан.

От ищцата постъпи допълнителна искова молба, чрез адв. В.. В нея се оспорват доводите, изложени в отговора, както  по отношение механизма на произшествието и водача на другия лек автомобил и по отношение на възражението за съпричиняване.

В срок постъпи отговор на допълнителната искова молба, чрез ю.к. К.. В него се поддържат всички направени досега възражения и се повтарят отново. При условията на евентуалност се твърди, че водачът на л.а., застрахован в дружеството не е имал възможност да избегне произшествието и то се дължи на случайно събитие. Не се посочва кое е това събитие.

В съд.зас. всеки от представителите на страните поддържаше изразените в исковата молба и отговорите становища и искания, включително и за заплащане на направените по делото разноски.

Съдът, като провери събраните по делото доказателства, установи следното: На 20.10. 2019 г. братът на ищцата Н. В.Н.е претърпял ПТП като пътник в лекия автомобил на семейството си „Ситроен Ксара“ с рег. № Н 3275 ВА. Произшествието е станало на територията на община Омуртаг, в посока към гр. Варна. Автомобилът е бил управляван от съпругата на Н.и на място са загинали всички пътуващи – съпругата, съпругът и двете им деца.  Другият автомобил, който е участвал в произшествието е бил „Рено Каджар“, с рег. №  СВ 56 16 ВА, управляван от А.Д.Той също е починал. По случая е образувано ДП № 391/ 2019 г. на РУП–Омуртаг. Проведено е разследване, при което е установено, че автомобилът, в който се е возил Н.и управляван от съпругата му Л.Н., се е движил правомерно и вина за произшествието има другият водач Д., който е навлязъл внезапно в насрещната пътна лента, нарушавайки чл. 20, ал. 1 от ЗДП.  Поради смъртта на виновния водач обаче, производството е било прекратено, с постановление на ОП–Търговище, от 30.03. 2020 г.

От назначената от съда съвместна експертиза за причините за произшествието и смъртта на брата на ищцата, се установи, че съпругата е управлявала автомобила правомерно. Тя се е движила на прав пътен участък, извън населено място, с допустимата от закона скорост под 90 км./ч., при ясно и сухо време. Другият автомобил е навлязъл внезапно в насрещната пътна лента, със скорост малко над допустимата – 92,16 км./ч. и ударът е бил неизбежен, защото не е имало каквото и да било време за спасителна маневра или за спиране. При огледа на двата автомобила не са открити причини от технически характер, които да водят до внезапното нахлуване на другия автомобил в насрещното пътно платно. Не се установени и здравословни причини, поради които водачът да е предприел тази маневра. Починалият Н.се е движил на предната дясна седалка и е от получените увреждания може да се направи сигурен извод, че е бил с предпазен колан.

От свидетелските показания се установи, че отношенията между ищцата и нейния починал брат приживе са били изключително близки. Ищцата е по-голяма и винаги е проявявала изключителна загриженост към малкото си братче. Израснали са в гр. Смядово и докато са били деца, били неразделни. Когато ищцата се омъжва преди повече от 30 години, тези отношения не се променят, а преминават на друго ниво, като емоционалната връзка се засилва. Преместването в друго населено място не пречи на постоянните контакти между двамата, които са имали силна необходимост да общуват. Когато Н. Н.завършва училище и постъпва в казармата, той служи близо до с. Могила, където живее сестра му. Тя постоянно се грижи за него, като го подпомага парично и по всякакъв друг начин, а той прекарва почти всички отпуски в дома на нейното семейство. След отслужване на военната служба, няколко години братът работи близо до сестра си и живее в нейния дом. Привързаността и обичта, която са имали двамата се задълбочава още повече и се пренася и към съпруга й, който се удивлява и радва на техните отношения. На малко по-късен етап от живота си починалият се запознава със съпругата си и се премества да живее в близост до гр. Варна. Това също не променя отношенията между него и сестра му. Те продължават да се виждат почти всяка седмица, дори и след раждането на децата. Чуват се по телефона всеки ден и това е било някаква жизнена необходимост за двамата. Показателно е, че тези отношения правят впечатление на всички близки на семейството, като независимо къде и как я намира обаждането на брат й, ищцата реагирала винаги с радост, а разговорите са били дълги. След раждането на двете деца на Н., обичта към него се пренася и към децата му и това става повод за нови емоции, срещи на фамилията както в родното им място, така и на местата, където са живели тогава. Тази обич е била абсолютно взаимна и разширена към членовете на семейството.

Съпругът на ищцата  разбира за смъртта на Н. и семейството му чрез своя син, който е предпочел да се обади първо на него, защото е искал майка му да разбере постепенно за тази голяма загуба. Съпругът също се е опитал да съобщи новината много внимателно, защото е знаел, че реакцията ще бъде тежка. Когато разбира, ищцата припада и се е наложило да мине известно време докато започне да комуникира с близките си. Когато се посъвзела постоянно започнала да повтаря „братчето ми, братчето ми“ и искала веднага да тръгнат за родното им място, за да съобщи на родителите си. Ищцата обаче не била в състояние да съобщи сама тази новина и се наложило съпругът й да го направи.

След погребението ищцата постоянно посещавала гроба. Всички били погребани на едно място. Няколко месеца по-късно, умира бащата на ищцата, който е бил съкрушен. Настъпила коренна промяна в психиката на ищцата и тя става коренно различен човек. Преди това е била жизнерадостна, енергична, всички много я харесвали. Постоянно била подтисната, не можела да спи. Наложило да се приема медикаменти, изписани от личния лекар. Не е посещавала психиатър. Наложило се обаче да използва платена и неплатена отпуска, за да може да се съвземе от травмата и да тръгне на работа. В момента има две внучки, но дори и това не може да я изтръгне от мъката й, не може да се зарадва изцяло. Мнението на познатите й е, че едва ли скоро ще преживее загубата си. Всичко това се е отразило и на атмосферата в семейството, защото съпругът й и останалите близки искат да й помогнат, но им е трудно и не знаят как.

От заключението на психиатричната експертиза се установи, че ищцата в момента е в състояние на дистрес, което нарушава личностовото й функциониране. Дистанцирала се е от близките си, трудно се справя със служебните си задължения. Налице е тежка депресивна симптоматика, с протрахирано протичане, до настоящия момент. Тази симптоматика се изразява в безрадостно чувство, песимистична себеоценка, тревожност с голямо психомоторно напрежение. Има чувство за безпомощност, като е споделила с вещото лице, че е загубила най-близкия си човек. Всичко това се отразява негативно на взаимоотношенията й със семейството, като започва да се самообвинява, че не може да бъде всеотдайна баба и да даде  повече любов и грижи на внуците си. Медикаментът, който е приемала ищцата е бил „Дианксит“, защото е имала проблеми със съня, който е бил в рамките на 3-4 часа за денонощие. Преживяната травма все още е твърде скорошна, минало е малко време и не се знае какво може да се случи на четвъртата или петата година от загубата.

Тези факти съдът приема за установени на основание всички събрани по делото доказателства, включително и свидетелските показания на съпруга на ищцата. Въпреки близката родствена  връзка, съдът  дава вяра на неговите показания, защото те се подкрепят и от другия свидетел, и от психиатричната експертиза. Съдът се опира и на непосредствените си впечатления при разпита, които дават основание да се даде вяра, че всичко казано е истина.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира, че искът е установен в своето основание. На първо място, наличието на застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, по силата на който виновният водач е бил застрахован в  ЗАД“Армеец“,  не се оспорва от ответника. Същият счита, че няма основание за изплащане на обезщетение, отказал е такова, поради което е налице и правен интерес от иска.

Първият и основен спорен въпрос по делото беше този, има ли ищцата право на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие смъртта на своя брат. Българското законодателство не определя по ограничителен или какъвто и да било  начин кръга на лицата, които могат да търсят вреди от непозволено увреждане при смърт на техните близки. Това се извлича от практиката на съдилищата, по тълкувателен път. В тази връзка, след промяната на задължителната съдебна практика на ВКС и приемане на ТР № 1 от 21.06. 2018 г. по т.д. № 1/ 2016 г. на ОСГТНК, се призна правото на  братята и сестрите да търсят обезщетение, но при наличието на определени обстоятелства. В решението се посочва, че вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик следва да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС. Изтъква се още и това, че е необходимо да има трайна и дълбока емоционална връзка, пораждаща предпоставка за пораждането на значителни морални болки и страдания и че житейското многообразие поражда случаи, при които справедливостта изисква тези болки и страдания да бъдат обезщетени. Именно с оглед на житейската и правната справедливост, ВКС допуска в тези случаи да се присъжда обезщетение и на братята и сестрите. Както посочва и ВКС, случаите могат да бъдат най-различни и затова всички тези изключителни обстоятелства трябва да бъдат установени в хода на процеса.

Четейки и тълкувайки това решение на ВКС, съдът счита, че върховните съдии не случайно говорят за справедливостта и многообразието на живота, имайки предвид изключителност не само в отношенията, но и в житейските обстоятелства при всяка загуба.

На основание на тези изводи, съдът намира, че са налице основания за присъждане на обезщетение. На първо място, описанието на отношенията между ищцата и нейния починал брат, дават основание да се приеме, че връзката между тях е била изключително силна и дълбока, стигаща да жизнена необходимост от ежедневното общуване. Чувството им на взаимна обич е извън рамките на нормалните взаимоотношения между такива родственици, като за ищцата това е било най-близкият й човек. Житейската им история е показателна за това, че чувствата на по-големите сестри често прерастват в такива, близки до майчинското чувство и остават същите докрай. Именно такъв е и настоящият случай.

Към всичко това, животът е добавил и още по-голяма загуба, защото в това произшествие загиват и снахата, и племенниците на ищцата, а това става повод да си отиде преждевременно и баща й. Това е една житейска трагедия, която придава на случая още по-голяма изключителност и тя следва да се отчете. Както вече се посочи, настоящият съд намира, че при преценката за справедливостта трябва да се отчитат всички житейски фактори, а не само тези, свързани  с личните взаимоотношения. Това придава още по-голяма изключителност на случая и чувството за справедливост на съда изисква една подобна загуба да бъде обезщетена. Защото тук се касае до емоция, до чувства и мисли, до прекъсване на духовна връзка, която в много случаи, дори и по-големите да са издържали материално по-малките, може и да не е съществувала.

Затова искът е установен в своето основание и обезщетение следва да се присъди. Налице са всички основания на КЗ и ЗЗД, относно противоправността на поведението на застрахования водач  и причинната връзка между деянието му и причинената вреда, както и вината.

Следващият спорен въпрос е този за размера на обезщетението и може ли съдът да присъди по-голям размер от сумата от 5000 лв. предвид разпоредбата на §96 от ПЗР на ЗИДКЗ от 2018 г., бр. 101 на ДВ. Нормата предвижда, че до приемането на  наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 се определя в размер до 5000 лв. Лицата по ал. 4 са именно новият кръг лица, посочен в цитираното ТР на ВКС. А съгласно чл. 493а, ал. 1,2 и 3 от КЗ:

 В случаите на смърт на пострадалото лице се дължи обезщетение на увреденото лице за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди вследствие смъртта на пострадалото лице. В случаите на телесно увреждане на пострадалото лице се дължи обезщетение за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди.

(2) Комисията, министърът на здравеопазването и министърът на труда и социалната политика приемат съвместна наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице.

(3) В случай на смърт на пострадалото лице обезщетението на увредените лица към момента на смъртта – съпруг или лице, с което починалото лице е било в съжителство на съпружески начала, дете, включително осиновено или отглеждано дете, родител, включително осиновител или отглеждащ, се определя еднократно в размер съгласно методиката, утвърдена с наредбата по ал. 2.

Видно е, че така определената наредба и методика за определяне размера на обезщетенията, касае всички случаи на обезщетяване на правоимащите лица. Задължителна ли ще бъде обаче тази методика за съдилищата, при разглеждане на преки искове? Според съда, това няма как да е задължително, защото съдът присъжда обезщетението по справедливост, според изискванията на чл. 52 от ЗЗД. Настоящият съд счита, че както наредбата, така и методиката ще бъдат определящи не за съдилищата, а за нуждите на застрахователите, при доброволно изплащане на обезщетенията. Още повече нормата на § 96 от ПЗР на ЗИДКЗ има временен характер и създава предпоставки за неравно третиране на сходни случаи, при което ще настъпи дисбаланс между целите, които се преследват с приемането й и правата на гражданите. Така, както е приета нормата и според предвиденото в чл. 493а, няма как това ограничение да се прилага от съдилищата, при разглеждане на исковете за обезщетения.

Затова съдът не е обвързан от правилото на тази норма и следва да прецени размера на обезщетението според общите правила на чл. 52 от ЗЗД.

При отчитане на този размер съдът следва да вземе предвид интензитета и вида на взаимоотношенията между ищцата е нейния брат, за да прецени колко голяма е била загубата. Следва да се преценят и конкретните вреди, които са нанесени.

На базата на всички описани по-горе факти, съдът намира, че загубата на ищцата е била много голяма, а душевните й страдания силно са нарушили нейната персонална идентичност. Настъпила е много голяма промяна в поведението й, в чувството й за себеоценка, в цялостното й социално и емоционално поведение. Има промяна в съня, отношенията с близки и приятели, които вече я възприемат като коренно различен човек, а тя изпитва чувство на вина заради мъката, която я е обзела. Следва да се отчете и това, че с оглед възрастта на починалия и ищцата, са били налице очаквания тези взаимоотношения да продължат много дълго време. Експертната оценка на вещото лице освен това посочва, че тази травма трудно ще бъде преодоляна и ще мине много време, преди да настъпи подобрение. Всичко това дава основание на съда да приеме, че загубата на брата на ищцата за нея е поне толкова голяма, колкото ако беше изгубила родител.

Следва да се има предвид с оглед справедливостта и това какви са икономическите условия в страната, ръстът на минималната работна заплата и на средната такава за страната, както и практиката на съдилищата по подобни дела, с цел избягване на случаи, при които обезщетението ще способства за драстична  промяна в материалното състояние и ще изгуби своята  функция на възмездяване.

С оглед на това, съдът намира, че искът следва да бъде уважен изцяло, за сумата от 50 000 лв.

Търси се законна лихва от момента на отказа за изплащане на обезщетение. Не се спори, че това е датата 17.01. 2020 г.

По отношение направеното възражение за съпричиняване. Не беше установено пострадалият да е имал неправомерно поведение като пътник, напротив, установи се, че той се е возил правомерно. Всички възражения за случайно деяние, случайно събитие или други фактори, които изключват отговорността на ответника, не се установиха.

Всички изложени в отговора и защитата на ответника  правни доводи, съдът счита за неоснователни на базата на посоченото в мотивите по-горе, което е в противовес на лансираните защитни тези и няма нужда от излагането на мотиви за всяко едно от възраженията.

Искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

По разноските. На такива има право ищцата. За държавна такса и разноски се дължи сумата от 2250 лв. на ищцата. За безплатната защита на адвокат В. съдът следва да определи размер, на основание чл. 38 от ЗА и НМРАВ – чл. 7, ал. 2, т. 4. Съдът го определя на сумата от 2200 лв. Тя следва да се заплати на адвоката.

По изложените съображения, съдът

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на М.В.П. ***, ЕГН **********, сумата от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/, като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие на смъртта на брат й Н. В.Н., ЕГН **********, починал при ПТП на 20.10. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.01. 2020 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 2250 лв. направени по делото разноски.

ОСЪЖДА ЗАД“Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адвокат Н.А.В. ***, сумата от 2200 лв. адвокатски хонорар за защитата му по делото, на основание чл. 38 от ЗА.

Решението може да се обжалва, в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Апелативен съд–Варна.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: