Разпореждане по дело №24/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 303/17.12.2012 г., постановено по гр.д. № 1346 по описа за 2012 г., К. районен съд е признал за установено по отношение на Н. Ф. И. от Г., У.О. Б.В.” *, с ЕГН *, че П. М. П. от Г., У.Р. №*, Б.С. вх.”*”, с ЕГН *, има парично вземане от Н. Ф. И. в размер на сумата от 1 100 лв., представляваща неизпълнено парично задължение по запис на заповед от 08.09.2009 г., ведно със законната лихва от 28.11.2011 г. – датата на подаване на заявление по чл.417 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК с № 3860/28.11.2011 г. по ч.гр.д № 2173/2011 г. на РС – К.. Със същото решение Н. Ф. И. е осъден да заплати на П. М. П. сумата от 325 лв., представляваща разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Н. Ф. И., представляван от процесуалния си представител, който го обжалва като необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие със събраните доказателства, порочно и непрÓвилно поради нарушение на материалния закон. В жалбата се излагат съображения, че в отговора си ответникът направил възражение, че не съществува каузално правоотношение, поради което ищецът следвало да докаже съществуването на каузална сделка. Твърди се, че в тежест на ищеца било задължението да докаже съществуването на каузална сделка, но такава не била установена, поради което искът следвало да бъде отхвърлен. Твърди се също, че доказателствата били анализирани самостоятелно и без съвкупна преценка. Моли съда да отмени обжалваното решение на К.йския районен съд, като постанови ново решение, с което да отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан. Претендира разноски. В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представено писмено становище се поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения.

Въззиваемият П. М. П., не е представил отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по въззивната жалба.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна.

Решението на К.йския районен съд е валидно, допустимо и правилно.

Първоинстанционното исково производство е било образувано по предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Н. Ф. И., че същия дължи на П. М. П. сумата в размер на 1100 лв., по запис на заповед от 08.09.2009 г., въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2173/2011 г. по описа на РС – К.. В исковата молба ищецът не излага съображения за съществуването на каузално правоотношение, въз основа на което е издаден записът на заповед.

Ответникът Н. Ф. И. в отговора си на основание чл.131 от ГПК посочва, че няма задължение към ищеца, посочената в записа на заповед сума не се дължи и не е получавана от ответника, както и, че такава търговска сделка не е съществувала между страните.

Искът по чл.422, ал.1 от ГПК има за цел установяване на съществуването на вземане, което е било предмет на заповедното производство по издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед и ответникът е направил възражение, че сумата по записа на заповед произтича от каузално правоотношение между страните, или такова каузално правоотношение не съществува, то тогава ищецът следва да докаже съществуването на каузалната сделка. В случая, обаче ответникът не е направил такова възражение в отговора си, че не съществува каузално правоотношение, както се твърди във въззивната жалба. В отговора си ответникът е заявил, че няма задължение към ищеца, посочената в записа на заповед сума не се дължи и не е получавана от ответника, както и, че такава търговска сделка не е съществувала между страните. От тези изявления на въззивника не може да се направи извод, че същият е направил възражение за липса на каузално правоотношение между страните, а напротив. Твърденията му са изцяло във връзка със записа на заповед, като в отговора не е споменато за наличието на двустранна каузална сделка между страните, която да е обусловила издаването на записа на заповед. Такова възражение ответникът е направил, но едва с писмената защита след приключване на устните състезания и поради тази причина същото не би могло да бъде разгледано от първоинстанционния съд поради настъпилата преклузия.

Що се отнася до изложения довод, че първоинстанционния съд е анализирал доказателствата поотделно, без съвкупната им преценка, то същият е неконкретизиран, бланкетен и като такъв е и неоснователен. Във въззивната жалба не се посочва кои доказателства са били анализирани самостоятелно и без съвкупна преценка, поради което не може да бъде даден конкретен отговор на този довод.

Като е достигнал до такива фактически и правни изводи К. районен съд е пос‗ановил обосновано и правилно решение, което следва да бъде потвърдено. Разноски за тази инстанция не са направени от въззиваемия, а и такива не се претендират, поради което не следва да се присъждат.

Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 303/17.12.2012 г., постановено от К.йския районен съд по гр.д. № 1346 по описа за 2012 г. на същия съд

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове:1. 2.