Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 668

17.10.2022 г. гр.Хасково

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и първи септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: 1. ИВА БАЙНОВА

                                                                                         2. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова

Прокурор: Павел Жеков

като разгледа докладваното от съдия В.Желева КАН дело №534 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Касационното производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.63в от ЗАНН.                               

Образувано е по касационна жалба от Ю.Г.К. ***, подадена чрез пълномощника му адв.Г.Т.К.-П., с посочен по делото съдебен адрес:***, против Решение №54/03.05.2022 г., постановено по АНД №584 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.  

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение било необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита се, че съдът не обсъдил внимателно всички доказателства и не изяснил фактическите обстоятелства по делото. Не било отчетено, че описаният в потвърденото от съда наказателно постановление автомобил бил собственост на касатора още към дата 04.09.2018 г., а не на лицето Г. Ч.. Също така, при издаване на АУАН и НП не били спазени всички правила на ЗАНН и ЗДвП. В НП не се съдържали законоустановените реквизити. Липсвала дата на връчване и не било посочено точно и ясно мястото на нарушението. В хода на проверката и преди издаване на санкционния акт не били събрани всички доказателства, а описаните в него факти не отговаряли на обстоятелствата. НП не било издадено от некомпетентен орган. Правната квалификация била непълна, невярна и неточна.

Претендира се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени и потвърденото с него наказателно постановление.

Ответникът, РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково намира касационната жалба за неоснователна.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспореното решение, във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна.

С проверяваното решение Харманлийският районен съд е потвърдил оспореното пред него Наказателно постановление №21-0271-002039 от 09.12.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР – Хасково, РУ – Харманли, с което на Ю.Г.К., за нарушаване на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на основание чл.174, ал.3, пр. второ от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.

Наказанията са наложени на Ю.К. за това, че на 03.12.2021 г. в 21.00 ч. в гр.Харманли на ул.„Х.“, пред хотел „Х.“, в посока Общинския пазар, управлявал лек автомобил „Фолксваген Шаран“ с рег.№ЕВ **** АТ, собственост на Г. П.Ч., като при извършената му проверка от контролните органи отказал да бъде извършена проверка с техническо средство – Дрегер друг тест 5000, с фабр.№ARFK-0022, за употреба на наркотични и упойващи вещества. Издаден му бил Талон за медицинско изследване, на който собственоръчно изписал, че отказва тест за УНВ, след което в ЦСМП – Харманли отказал да даде кръв и урина за химическа проверка.

За да потвърди наказателното постановление, районният съд приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени при спазване на правилата на ЗАНН. Установил е, че същите изхождат от компетентни органи и съдържат необходимите реквизити, съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Приел е, че са били допуснати процесуални нарушения при издаването им, а НП е издадено в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН. Приел за доказано извършването на нарушението, за което бил наказан жалбоподателят, като изложил мотиви, че описаната в актовете фактическа обстановка безспорно се установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Отказът на Ю.К. да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози, както и отказът да даде кръвна проба се потвърждавали от показанията на свидетелите Х.А.и А. А., както и от талона за медицинско изследване, фиш за спешна медицинска помощ и протокола за медицинско изследване.

Настоящият състав на съда намира, че въззивното решение е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, като относимите факти са възприети въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред, а фактическите изводи са направени след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства. Направените в проверяваното решение правни изводи съответстват на установеното от фактическа страна и се споделят от касационната инстанция.

Доколкото на основание чл.218, ал.2 от АПК настоящата съдебна инстанция дължи служебна проверка за съответствие на решението с материалния закон, то съдът намира същото за законосъобразно. Не е налице основание за касирането му по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, тъй като законът е приложен правилно от въззивния съд. В наказателното постановление административното нарушение и правната му квалификация са точно установени. Разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.

За съставомерността на санкционираното деяние по второто предложение на нормата, е достатъчно водач на моторно превозно средство да обективира отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наркотични вещества или техни аналози, какъвто безспорно е описан от фактическа страна в съдържанието на АУАН и НП. Налице е и отказ от наказаното лице да даде материал за медицинско изследване. Тези релевантни фактически обстоятелства се установяват по безспорен начин от доказателствата по делото – както от разпита на свидетелите пред районния съд, които са възприели лично извършването на нарушението, така и от писмените доказателства.

Предвид установената от районния съд фактическа обстановка и при липса на ангажиране на оборващи я доказателства от санкционираното лице, единственият извод, до който може да се достигне в случая е, че се доказва осъществяването на нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, за което законосъобразно на касатора са били наложени административните наказания в предвидените в същата разпоредба вид и размер.

Наведените в касационната жалба оплаквания не се споделят. Обстоятелството чия собственост е управляваният от наказаното лице автомобил няма отношение към състава на нарушението, съответно към административнонаказателната отговорност на дееца.

Твърдението за непосочено място на извършване на нарушението, е неоснователно. Задължителният реквизит по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е записан в санкционния акт, поради което неяснота относно датата и мястото на извършване на нарушението не е налице.

Що се отнася до твърдяната липса на дата на връчване на НП, следва да се има предвид, че такъв реквизит ЗАНН не предвижда да се съдържа в НП. Отделно от това, датата на връчване на НП, която има значение само за допустимостта на оспорването му, в случая е ясна – 29.12.2021 г., и същата е изрично посочена в него.

Районният съд правилно е приложил закона, като е потвърдил Наказателното постановление, а изложените в касационната жалба оплаквания са неоснователни.

Харманлийският районен съд не е допуснал нарушения на материалния закон и на процесуалните правила при постановяването на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо и съответстващо на закона, и следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №54/03.05.2022 г., постановено по АНД №584 по описа на Харманлийския районен съд за 2021 година.

Решението е окончателно.    

 

            

                                                                                                                

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

   

                                                

                                                                             2.