М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 216/2014 г. по описа на КРС
По отношение
на подсъдимата М.Т.М. е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт
-
за това, че в периода
от 29.05.2013 г. до 01.03.2014 г. в гр. К., обл. П.,
след като е осъден с влязло в законна сила на 29.05.2013 г. решение №
527/27.12.2012 г. по гр.дело № 1281/2012 г. по описа на Карловски районен съд,
да издържа свой низходящ- детето си Д.М.М., ЕГН **********, родено от брака му с М.И.Ф.,
ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски по 130.00 лв. на обща
стойност 1170.00 лв. /хиляда сто и
седемдесет лева/- престъпление по чл.183 ал.1 от НК; и
-
за това, че
на 24.01.2014 г. в гр. К., обл. П., съзнателно
се ползвал от неистински частен
документ- разписка от 28.06.2013 г. за това, че М.И.Ф. е приела от своя бивш
съпруг М.Т.М. сумата от 950.00лв./деветстотин и петдесет лева/, която покрива
издръжката на тяхното дете от приключилия им брак до края на календарната 2013
г. и го употребил, като го представил по досъдебно производство № 556/2013 г.
по описа на РУ "Полиция" гр. К., за да докаже, че е прекратено
задължението му да плаща месечна издръжка до края на 2013 г., като от него за
самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност- престъпление по
чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК;
Районна
прокуратура гр. К., представлявана от прокурора Димитрина Шекерева
поддържа внесения обвинителен акт, като счита за безспорно доказана вината на
подсъдимия в извършване на престъпленията, за които му е повдигнато обвинение.
Пледира за налагане на наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК и лишаване от свобода за срок от 1 година и
6 месеца за престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1
от НК, като на основание чл.23 от НК се определи едно общо най- тежко наказание
за двете престъпления,чието изтърпяване се отложи с изпитателен срок от 3
години, на основание чл.66 от НК.
Подсъдимият
М., лично и с защитника си адв. С. считат, че двете
повдигнати обвинения са недоказани. Излагат се доводи за липса от страна на
подсъдимия на обективна възможност да изплаща дължимата издръжка. Твърди се, че
подсъдимият не е имал умисъл да използва неистинския документ- разписка.
Пледира се за постановяване на оправдателна присъда.
Граждански
иск по делото не е предявен.
Не е
направено искане за конституиране на частен обвинител.
След
преценка на събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
М.Т.М., ЕГН ********** е роден на *** ***. ****. Има завършено ****образование.
Председател на УС на ЗКПУ „****.“ с. Р., както и управител на „М. *** и „*****“
ООД гр. *****. Разведен е, като от прекратения брак с М.И.Ф. има едно дете-
Д.М.М.. Има постоянен адрес ***. Не е осъждан, като с
присъда № 1/13.01.2010 г. по НОХД № 817/2009 г. по описа на КРС, влязла в сила
на 29.01.2010 г. е бил признат за виновен за извършено престъпление по чл.183
ал.1 от НК, като на основание чл.183 ал.3 от НК не му е наложено наказание.
Подсъдимият М.Т.М. и свидетелката М.И.Ф. сключили
граждански брак на ****** г. По време на брака им било родено
на *** г. детето Д.М.М.. С решение № 469/26.05.2008
г. по гр.дело № 38/2008 г. на Районен съд- гр. *****, бракът между М. и Ф. бил
прекратен, като родителските права относно детето Д.М. били предоставени на
майката. Със същото решение подсъдимият М. бил осъден да заплаща месечна
издръжка за детето си в размер на 60.00 лв.
Подсъдимият М. първоначално изпълнявал задължението си
за издръжка, но закъснявал с плащането. За неплащане на дължимата издръжка в
периода 26.03.2009 г.- 26.10.2009 г. същият бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл.183 ал.1 от НК с присъда № 1 от 13.01.2010 г., по НОХД №
819/2009 г. по описа на Районен съд гр.К., в сила от 29.01.2010 г., като на
основание чл.183 ал.3 от НК не бил наказан. След това той изпълнявал задължението
си регулярно, видно и от приложените поделото копия на разписки от пощенски
записи. До месец април 2013 г. включително той платил всички дължими месечни
издръжки за детето си, последно с пощенски запис от 21.05.2013 г., като върху
документа било отбелязано, че парите са за издръжка за месец април /л.84/.
Размерът на месечната издръжка за детето Д.М. бил
изменен с решение № 527/27.12.2012 г. по гр.дело № 1281/ 2012 г. по описа на
Карловски районен съд, влязло в законна сила на 29.05.2013 г., като размера на
издръжката бил увеличен от 60.00 лв. на 130.00 лв. месечно. След влизане в сила
на решението, подсъдимият М. преустановил изпълнението на задължението си за
три последователни месеца, а именно- май, юни и юли 2013 г., поради което
свидетелката М.Ф. подала жалба в Районна прокуратура гр. К., въз основа на
която било образувано настоящото наказателно производство.
В хода на воденото досъдебното производство, на
24.01.2014 г. подсъдимия М.М., оспорвайки неплащането на издръжката, представил пред
разследващия орган като доказателство за плащане на дължимата издръжка,
разписка /л.72/ с посочена дата 28.06.2013 г., изготвена от името на
М.Ф., със съдържание: „Днес, 28.06.2013 г., М.И.Ф. прие от своя бивш съпруг
М.Т.М. сумата от 950.00 лв. /деветстотин и петдесет лева/, която покрива
издръжката на тяхното дете от приключилия им брак до края на календарната 2013
г., подпис /М.Ф./”.
Тъй като свидетелката Ф. отрекла обстоятелството да е
получава дължимата издръжка за посочения период, както и да е подписвала разписка
с горепосоченото съдържание била назначена съдебно- почеркова
и техническа експертиза /л.75-77/, според заключението на която
подписа, положен над името „М.Ф.” в изследваната разписка, не бил изпълнен от
лицето М.И.Ф.. Вещото лице посочило, че подписът е технически пренесен и не е
изпълнен с пишещо средство.
В хода на досъдебното производство подсъдимият М.
привел сумата от 260.00 лв. с пощенски запис от 14.03.2014 г., като в протокол
за доброволно предаване по делото на разписката отбелязал, че парите били за
издръжката за месец януари и февруари 2014 г. /л.91-92/.
В хода на съдебното производство по делото, в съдебно
заседание на 27.01.2015 г., от страна на подсъдимия М. е представена разписка с
горепосоченото съдържание, която е сочена от негова страна като оригинал на
документа „разписка, представен в копие в досъдебното производство. За
изследване на документа е назначена съдебнографическа
експертиза, от заключението на която се установява, че подписа, положен в
представения в съдебно заседание на 27.01.2015 г. документ- разписка от
28.06.2013 г. не е положен от лицето М.Ф., а е имитиран. Документът преди да
бъде подписан бил отпечатан на копирна машина, т.е. не бил оригинал.
От приложените по делото справки от Търговски регистър
се установява, че към инкриминирания период подсъдимият М. бил управител и
съдружник в две действащи фирми- „*****“ ООД и „М.- И.“ ЕООД и Председател на
УС на ЗКПУ „*****.“ с. Р..
От представената по делото справка от ТД на НАП гр.
В.Т. се установява, че към инкриминирания период- 29.05.2013 г. до 01.03.2014
г. подсъдимият М. не е имал сключен трудов договор. Фирмите „*****“ ООД и „М.-
И.“ ЕООД нямали подавани годишни данъчни декларации за 2013 г.
От представената по делото справка от ЦБ-КАТ се
установява, че подсъдимият М. е собственик на лек автомобил ВАЗ 2101 с ДК № ВТ
3235 АР.
От приложената по делото справка от Служба по
геодезия, картография и кадастър се установява, че подсъдимият М. не е
регистриран като собственик на имоти в землищата с одобрени кадастрални карти и
кадастрални регистри на територията на област В.Т..
От справката, изготвена от ОСЗ гр. В.Т. се установява, че на името на
подсъдимия няма намерени земеделски земи и гори в землищата на Община В.Т..
Горната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото гласни доказателства- обясненията на подсъдимия М.,
показанията на свидетелите М.Ф., Д.М., Д.Т., Г. Т.; приобщените по делото писмените доказателства-
протокол за полицейско предупреждение, характеристична справка, решение
№527/27.12.2012 г. по гр.д. 1281/2012 г. на КРС, решение №952/29.05.2013 г. по
гр.д. №743/2013 г. на ПОС, определение №161 от 08.04.2008 г. по гр.д. № 38/2008
г. на ГОРС, решение №169/26.05.2008 г. по гр.д. № 38/2008 г. на ГОРС, пощенски
запис от 21.03.2010 г., протокол за доброволно предаване на разписка от
28.06.2013 г., разписка от 28.06.2013 г., протокол за снемане на сравнителен
материал, пощенски записи / л.80-84/, протокол за доброволно предаване на
разписка от 14.03.2014 г., разписка за сумата от 260 лв.- издръжка за м. 01 и
02.2014 г., справка от ЦБ- КАТ, протокол за извършени справки в търговски
регистър, справка от Служба по геодезия, картография и кадастър- гр. В.Търново,
справка НБДН, справка от Служба по вписванията гр. *****, удостоверение за
вписвания, отбелязвания и заличавания, справка от ОЗГ гр. В.Т., справка от ТД-
НАП гр.В.Т., справка от ЗК „*****“ с. Р., справка от характеристична справка, справка
за съдимост, телеграма за обявяване на подсъдимия за ОДИ, разписка от
28.06.2013 г. / оригинал/, сравнителен материал, справка от ТД-НАП- В.Търново;
както и заключенията на изготвените по делото съдебнопочеркова
и техническа експертиза и съдебнографическа
експертиза.
Обсъждайки събраните по делото гласни доказателства,
съдът намира, че са налице две групи взаимнопротиворечиви
такива- от една страна са обяснения на подсъдимия М. и неговата майка-
свидетелката Д.З.Т., а от друга страна- показанията на свидетелките Ф. и М..
При постановяване на присъдата си, съдът ползва изцяло
показанията на свидетелката Ф. досежно факта на
неплащане на дължимата издръжка от страна на подсъдимия от края на месец май
2013 г. до края на годината, както и относно факта, че не е подписвала
представената от подсъдимия разписка, касаеща плащане
на издръжката до края на 2013 г. Обстоятелството, че издръжка не е плащана се
потвърждава и от показанията на нейната дъщеря- свидетелката Д.М.. Това
обстоятелство не се оспорва и от подсъдимия, макар и обясненията му в тази
част, а именно че не може да плаща издръжка и не го е сторил да противоречат на
представения от него частен документ- разписка, чиято истинност обаче е
опровергана от заключения на графическите експертизи по делото. Майката на
подсъдимия- свидетелката Т. също не отрича факта на неплащане на дължимата
издръжка.
Съдът кредитира изцяло и показанията на непълнолетната
свидетелка Д.М., като пряко относими към предмета на
доказване по делото, логични, обективни и неповлияни от влошените отношения
между родителите и. От показанията и се установява, че от дълго време не е
получавала дължимата издръжка, както и че при осъществяваните контактите с
нейния баща, последния е отказвал да заплати издръжката като изтъквал
причината, че тези пари отивали при майка и и любовника и. От показанията на
детето се установя и обстоятелството, че бащата работи, при това му „имат
голямо доверие в фирмата“, където работи, като работата му била свързана с това
да помага на чичо и. Установява си също така и че детето е било водено на
почивка от баща си, както и че същия му е заплатил курс по английски език на
стойност 300 лв.
Подсъдимият М. е пожелал да даде обяснения досежно обвинението по чл.183 ал.1 от НК, а относно
престъплението по чл.316 вр. чл.309 от НК се е
възползвал от правото си да не даде обяснения. В обясненията си подсъдимият
отрича да има възможност да плаща издръжка, тъй като фирмите, на които е
управител не реализирали дейност, а земеделската кооперация, на която е
председател почти нямала доход. Същият твърди, че живее при родителите си и е
издържан от тях. Съдът намира обясненията на подсъдимия в този смисъл
единствено за израз на защитната му функция в процеса, поради което и не ги
ползва. Тези обяснения са нелогични и необективни. Подсъдимият М. е в
работоспособна възраст и липсват установени здравословни проблеми, които
обективно могат да попречат на възможността му да полага труд. Твърдените от
подсъдимия обстоятелства се опровергават изцяло от показанията на детето му-
свидетелката Д.М., която установява, че нейния баща живее в гр. В.Т. с
приятелката си, а не с родителите си, както и че работи. В тази насока е и
приложената по делото характеристична справка от полицейски инспектор от РУМВР
гр. ***** / л.14/, според която подсъдимия М. работи като земеделски
производител. Установява се от показанията на детето и причината, поради която
подсъдимия не желае да плаща издръжка, тъй като майката на детето живее с друг
мъж и даваните от него пари щели да се харчат от тях. От гласните доказателства
по делото се установява също така, че същият е правил през инкриминирания
период подаръци на детето си- телефон и дрехи, както и че за този период е
изплатил издръжка за месеците януари и февруари 2014 г. С оглед изложеното,
съдът намира, че твърдяната невъзможност за изплащане на издръжка от подсъдимия
не е обективна такава, а е израз единствено на нежелание от негова страна да я
плаща, поради влошените му отношения с майката на детето.
При постановяване присъдата си съдът ползва частично
показанията на свидетелката Д.Т., като при обсъждането им отчита
обстоятелството, че същата е майка на подсъдимия и като такава е повлияна от
влошените отношения между сина и и майката на детето. Показанията и за
невъзможността на подсъдимия да изплаща издръжка съдът не кредитира, тъй като в
тази част същите се опровергават от показанията на нейната внучка- свидетелката
Д.М., която за инкриминирания период е посещавала баща си и неговото семейство
и има преки впечатления и ясна представа относно начина му на живот.
Показанията на свидетелката Т. в горепосочената част също така са и вътрешнопротиворечиви. От една страна твърди невъзможност
на сина и да изплаща издръжката, както и че същият е издържан от родителите си,
а от друга обяснява за предлагани възможности на внучката и да учи в частен
американски колеж или математическа гимназия на тяхна издръжка, т.е. налице е
финансова възможност да се издържа детето и в този смисъл е налице и такава да
се плаща дължимата издръжка. Показанията на свидетелката в останалата им част,
съдът кредитира, включително и досежно
обстоятелството, че подсъдимия е оставил документи на майка си за съхранение,
които същата дала на съсед да копира, но не е запозната със съдържанието им.
Досежно показанията на свидетеля Т., съдът кредитира същите, като отчита обстоятелството,
че свидетелят многократно е извършвал копиране на документи като услуга на
майката на подсъдимия, но не се е интересувал от съдържанието им.
При постановяване на присъдата си съдът ползва изцяло
изготвените по делото съдебнопочеркова и техническа
експертиза и съдебно графическа експертиза, тъй като изготвилите ги вещи лица
са специалисти в съответната област, като заключенията им са безпристрастно
депозирани и пряко относими към предмета на доказване
по делото. Заключенията на двете експертизи безспорно и категорично
установяват, че представеното в досъдебното производство по делото от
подсъдимия М. копие на „разписка“ и представения в съдебното производство, и
сочен от същия за оригинал на документа
„разписка“, и двата документа със съдържание- „М.И.Ф. е приела от своя бивш
съпруг М.Т.М. сумата от 950.00 лв./деветстотин и петдесет лева/, която покрива
издръжката на тяхното дете от приключилия им брак до края на календарната 2013
г.“, не са подписани от М.Ф..
Приложените и приети по делото писмени доказателства,
с изключение на документа „разписка“, представен от подсъдимия като копие в
досъдебното производство и в оригинал в съдебното производство, съдът кредитира
при постановяване на присъдата си, тъй като същите са събрани по реда, в
изискуемата от закона и са относими към предмета на
доказване по делото. Приложените по делото писмени доказателства, установяващи
липсата на подавани годишни данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО за 2013 г. на
фирмите, чиито управител е подсъдимия М., липсата на земеделски земи и имоти, в
землищата с одобрени кадастрални карти на област В. Т., както и относно влошеното финансово състояние на ЗК
„Р. –У.“ с. Р. не оборват извода на съда за наличие от страна
на подсъдимия на възможност за изплащане на дължимата издръжка за детето Д.М..
Посочените по- горе два броя писмени доказателства- разписка в копие и в
оригинал, съдът не кредитира за удостоверяване на обстоятелствата, които са
описани в тях, а именно заплащане на дължимата издръжка за инкриминирания
период, тъй като според заключенията на съдебнопочерковата
и техническа и графическа експертизи по делото, същите не са подписани от
сочения за техен издател- свидетелката М.Ф..
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимия М. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
183, ал. 1 от НК, тъй като в периода от
29.05.2013 г. до 31.12.2013 г. в гр. К., обл. П.,
след като е осъден с влязло в законна сила на 29.05.2013 г. решение №
527/27.12.2012 г. по гр.дело № 1281/2012 г. по описа на Карловски районен съд,
да издържа свой низходящ- детето си Д.М.М., ЕГН **********, родено от брака му с М.И.Ф.,
ЕГН ********** ***, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на две и
повече месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски по 130.00 лв. на обща
стойност 910.00 лв. /деветстотин и десет
лева/, поради което го призна за виновен по повдигнатото му обвинение в този
смисъл.
От
обективна страна- обект на престъплението по чл.183 ал.1 от НК са обществените
отношения, свързани с нормалното развитие на подрастващите. Изпълнителното
деяние е осъществено от подсъдимия М. чрез бездействие- неплащане на
определените с решението на КРС парични вноски за издръжка. Престъплението е с
продължен характер. Подсъдимият не е плащал определения му с решение на КРС
издръжка в периода от 29.05.2013 г. до 31.12.2013 г., т.е.
7 месечни вноски. Деянието е извършено в гр. К., където е местоживеенето на
детето, и където същата е трябвало да получава паричните вноски, съобразно
чл.68 от ЗЗД. Размерът на издръжката е определен с влязлото в сила решение на
КРС, а именно 130 лв. месечно.
От
субективна страна подсъдимият е извършил престъплението при пряк умисъл.
Знаейки, че е длъжен да заплаща издръжка, и след като е имал възможност да го
направи, подсъдимия не е платил на детето си дължимите месечни парични вноски.
При установената и приета по- горе фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимия М. е изпълнил задължението си да
заплати дължимата издръжка за детето си Д.М. за месеци януари и февруари 2014
г., видно от приложените по делото писмени доказателства- разписка от пощенски
запис и протокол за доброволно предаване, в който собственоръчно е отразил
периода на плащане- месеци януари и февруари 2014 г. Предвид изложеното, съдът
намира, че подсъдимия следва да бъде признат за невинен за това, че не е
изпълнил задължението си за изплащане на дължимата издръжка за месеците януари
и февруари 2014 г., а именно две месечни вноски по 130 лв. или общо 260 лв.,
както и за разликата от 960 лв. до пълния размер по обвинението от 1170 лв.-
общ размер на дължимата издръжка, поради което и на основание чл.304 от НПК
следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение в посочения смисъл.
При установената и приета по- горе фактическа
обстановка, съдът намира, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК, тъй като на 24.01.2014 г. в гр. К., обл.
П., съзнателно се ползвал от неистински
частен документ- разписка от 28.06.2013 г. за това, че М.И.Ф. е приела от своя
бивш съпруг М.Т.М. сумата от 950.00лв./деветстотин и петдесет лева/, която
покрива издръжката на тяхното дете от приключилия им брак до края на
календарната 2013 г. и го употребил, като го представил по досъдебно
производство № 556/2013 г. по описа на РУ "Полиция" гр. К., за да
докаже, че е прекратено задължението му да плаща месечна издръжка до края на
2013 г., като от него за самото съставяне не може да се търси наказателна
отговорност, поради което следва да бъде признат за виновен по така
повдигнатото му обвинение.
От обективна
страна е подсъдимият М. е осъществил изпълнителното деяние на посочения
престъпен състав, като на инкриминираната дата- 24.01.2014 г., се е ползвал от
неистински частен документ като го е представил по воденото срещу него
досъдебно производство за престъпление по чл.183 ал.1 от НК, за да докаже, че е
изплатил дължимата издръжка за детето си Д.М. за периода от 29.05.2013 г. до
31.12.2013 г., т.е. че е
отпаднало задължението му в този смисъл, без да е установено участието му при
съставянето на документа и за това да може да му се търси наказателна
отговорност. Представената от подсъдимия по делото в досъдебното производство
„разписка“, представлява частен документ, съставен от лице, за което се твърди,
че е свидетелката Ф. в полза на подсъдимия М. за доказване плащането на
дължимата издръжка за детето им за периода от 29.05.2013 г. до 31.12.2013 г.
Безспорно е установено от доказателствата по делото- съдебнопочерковата
и техническа и графическа експертизи, че свидетелката Ф., посочена като автор
на изявлението в документа „разписка“ не го е подписала, т.е. същият се явява е
неистински такъв. Безспорно е доказан и факта на използването на процесния документ в досъдебното производство от
подсъдимия- съставен е протокол от 24.01.2014 г. за доброволното му предаване,
подписан от М., в който лицето е упоменало изрично за доказване на какво
обстоятелство го представя във воденото производство.
От
субективна страна, е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че се ползва
от неистински документ, за чието съставяне на може да му се търси наказателна
отговорност, предвиждал е обществената опасност на деянието и последиците му и
ги е целял. Съзнанието на подсъдимия М., че ползва неистински документ е
безспорно и категорично доказано. Бил е наясно, че не е изплатил дължимата
издръжка за инкриминирания период, но е представил документ, удостоверяващ това
обстоятелство, който не се установи да е съставен от него.
При
определяне на вида и размера на наказанията, които следва да се наложат на
подсъдимия М. за извършените престъпления, съдът взе предвид, че за
престъплението по чл.183 ал.1 от НК е предвидено налагането на наказание
лишаване от свобода до една година или пробация, а за
престъплението по чл.316 вр. чл.309 ал.1 от НК-
лишаване от свобода до две години. Индивидуализирайки вида и размера на
наказанията, които следва да се определят на подсъдимия, съдът отчете степента
на обществена опасност на дееца и деянията.
Деянието
по чл.183 ал.1 от НК не се явява тежко по смисъла на закона престъпление. С
оглед неблагоприятните последици обаче досежно
обществените отношения, които същото защитава, а именно нормалното развитие на
подрастващите, както и широкото разпространение на този вид престъпления, съдът
намира, че обществената му опасност не може да бъде определена като ниска,
напротив същата е немалка. В конкретния случай подсъдимия М. не е изплатил
дължимата издръжка за период повече от половин година, като дължимата сума също
е значителна- 910 лв.
От
друга страна, съдът намира, че подсъдимия М. е личност с невисока степен на
обществена опасност. Налице е чисто съдебно минало и в по- голямата им част
добри характеристични данни, които съдът отчита като смекчаващи отговорността
му обстоятелства. Обсъждайки личността на подсъдимия, съдът взе предвид и
обстоятелството, че същият е бил признат
за виновен веднъж за същото такова престъпление като процесното-
по чл.183 ал.1 от НК, но се е възползвал от привилегията на чл.183 ал.3 от НК и
не му е наложено наказание. Наличието на предишно произнасяне от съда, свързано
с неплащане на издръжката, води настоящия съдебен състав до извод за трайно и
системно неизпълнение на задълженията на подсъдимия, вменени му по силата на
съдебно решение да издържа детето си. Още повече, че съобразно доказателствата
по делото явната причината за извършване на процесното
деяние се явяват влошените отношения с майката на детето, а не наличието на
обективна невъзможност за изплащане на издръжката на детето. Горните
обстоятелства, съдът отчита като отегчаващи отговорността на подсъдимия.
Във връзка
с гореизложеното, съдът намира, че на подсъдимия М. следва да се наложи
наказание при условията на чл.54 ал.1 от НК. С цел поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия, наказанието следва да бъде определено в
минималния, визиран в закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от
три месеца. Целите на наказанието и преди всичко неговия поправителен и
превъзпитателен ефект, съдът намира, че ще бъдат постигнати с отлагане
изтърпяването на така определеното наказание на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен
срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. По този начин ще се
даде и възможност на подсъдимия да полага труд и да изплаща дължимата издръжка
на детето си.
При
индивидуализация на наказанието за престъплението по чл.316 вр.
чл.309 ал.1 от НК съдът отчете невисоката степен на обществена опасност на
деянието, с оглед обстоятелството, че това престъпление не се явява „тежко“ по
смисъла на чл.93 т.7 от НК. Деецът, при установеното чисто съдебно минало и
сравнително добри характеристични данни / предвид обстоятелството, че по
отношение на предишно деяние по чл.183 ал.1 от НК е приложен привилегирования
състав на чл.183 ал.3 от НК като не е наложено наказание /следва да се определи
като личност с невисока степен на обществена опасност. Следва да се отбележи
обаче, че преследваната цел чрез използване на инкриминирания документ е да се
избегне наказателна отговорност като се заблудят правоохранителните
органи, че дължимата издръжка е изплатена. Това обстоятелство съдът отчита като
отегчаващо отговорността на подсъдимия.
Във
връзка с гореизложеното съдът намира, че наказанието на подсъдимия М. следва да
се определи при условията на чл.54 ал.1 от НК, като при определяне на размера
му съдът взе предвид, чистото му съдебно минало и наложи наказание в минимален
размер, а именно лишаване от свобода за
срок от три месеца. С така определеното наказание ще се въздейства в пълна
степен поправително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия да спазва в
бъдеще установения правов ред. Тези цели съдът намира, че ще се изпълнят и с
отлагане изпълнението на наказанието на основание чл.66 ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
Тъй
като двете деяния са извършени при условията на реална съвкупност, то са налице
основанията на чл.23 ал.1 от НК за определяне на едно общо най- тежко наказание
за горепосочените осъждания, като в случая това наказание следва да бъде
лишаване от свобода за срок от три месеца. Съдът намери, че целите на
наказанието ще се изпълнят при отлагане на неговото изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, като по този начин ще се
въздейства предупредително и превъзпитателно върху подсъдимия, като
същевременно ще му се осигури и възможността да полага труд и да изплаща
дължимата издръжка за детето си.
При
така установената вина на подсъдимия М. и на основание чл.189 ал.3 от НПК в
негова тежест следва да бъдат оставени направените по делото разноски, като
същият следва да бъде осъден да
заплати по бюджета на изпълнителната власт, по бюджетна сметка на ОД на МВР
Пловдив сумата от 81,69 лв., представляващи направени разноски в досъдебното
производство по делото както и по бюджета на съдебната власт, в полза на ВСС,
по бюджетна сметка на КРС сумата от 160 лв.,
представляващи направени разноски в съдебното производство по делото.
Мотивиран
от горното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ