Р Е
Ш Е Н И Е
№ 519 / 16.7.2019г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, V състав,
в открито съдебно заседание на деветнадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Съдия: Георги Видев
при секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдия Видев административно дело № 879 по описа на
съда за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на С.М.Г., с която
е предявен иск за неимуществени вреди против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик, в размер на 5000 лв., причинени му от незаконосъобразното задържанe,
постановено с отменена по съдебен ред Заповед за задържане на лице №
340зз-104/12.07.2017 г. на полицейски орган при РУП Септември, като искът се
отнася до периода от 10,00 ч. до 17,00 ч. на 12.07.2017 г., а твърденията са,
че ищецът е претърпял нервно напрежение, стрес, безпокойство и уплаха.
Ищецът поддържа исковата си молба лично в проведеното
съдебно заседание. Излага съображения за нейната основателност. Цитира съдебна
практика.
Ответникът – Областна дирекция на МВР – Пазарджик –
оспорва исковата молба чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно
заседание. Сочи доводи за недоказаност и неоснователност на предявения иск.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
исковата молба. Счита, че същата следва да бъде отхвърлена като недоказана.
Исковата молба е допустима, тъй като със същата се
претендира обезщетение за причинени вреди от отменен административен акт –
Заповед за задържане на лице № 340зз-104/12.07.2017 г. на полицейски орган при
РУП Септември, издадена по отношение на ищеца. Същата е отменена от Административен съд – Пазарджик с Решение № 556/13.11.2017
г., постановено административно дело № 570, по описа на съда за 2017 г.
Следва да се приеме, че след
прекратяване на образуваното касационно производство посоченото първоинстанционно решение е влязло в сила,
като това е станало на 14.12.2017 г.
От събраните по делото доказателства е установено
следното:
На 12 юли 2017 година около 10:00 ч. в сградата на
кметство Злокучене ищецът е изрекъл закани и обиди по отношение на служителка
на кметството. След пристигане на място полицейският служител А. Ц. е съставил
на ищеца Акт за констатиране на дребно хулиганство. В 10:30 ч. същият служител
е издал на ищеца и Заповед за задържане на лице № 340зз-104/12.07.2017 г.,
която както е посочено по-горе впоследствие е отменена от съда. Ищецът е
закаран в полицейското управление и след това в гр. Пазарджик, където е
представен на районния съд в проведеното от 14:30 ч. открито съдебно заседание.
В резултат на съдебното производство е постановено Решение от 12.07.2017
г. по анд № 1238 по описа на Районен съд
– Пазарджик за 2017 г. С него ищецът е признат за виновен затова, че е извършил
прояви на дребно хулиганство и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв. Впоследствие
това решение е оставено в сила с решение на Окръжен съд – Пазарджик. Ищецът е
освободен веднага след постановяване на решението на районния съд. При
задържането си с нарочно попълнена декларация ищецът е поискал осигуряване на служебен
защитник. Такъв му е осигурен но не в периода на задържането, а – в
производството пред районния съд. При задържането е изготвен протокол, като са
му иззети лични вещи, включително хранителни продукти. Същите са му върнати при
освобождаването му.
При тази фактическа обстановка съдът намира жалбата за
основателна:
Съдът даде указания на ищеца, че той носи
доказателствената тежест. Същият не ангажира доказателства за претърпените
неимуществени вреди. Според него не би могъл да осигури свидетели, тъй като в
това малко село никой не би се съгласил да свидетелства срещу властта и
полицията.
Независимо от това, в случая съдът
намира от една страна, че безспорно е нарушен чл. 5, § 1 от ЕКПЧ и от друга –
че в резултат на незаконното му задържане ищецът е претърпял известно душевно
страдание.
Отменената заповед за задържане е
мотивирана фактически с изречените от ищеца закани и обиди по отношение на
служителка на кметството, за които му е съставен АУАН по УБДХ. От правна страна
е посочен единствено чл. 72, алинея 1, точка 7 от ЗМВР, който предвижда
следното:
Чл. 72. (1) Полицейските органи могат да задържат
лице:
7. в други случаи, определени със закон.
Следователно липсва съответствие между посочените фактически
и правни съображения за издаване на заповедта. От нея ищецът не би могъл да
разбере причината, поради която го задържат. Дали защото е отправил обиди и
закани или поради друга причина, определена в непосочен в заповедта закон. Но
дори и да се приеме, че конкретното основание за задържането е член 3, ал. 2 от
УБДХ, което не посочено нито в правните основания нито във фактическите
съображения, то това основание за задържане не е сред предвидените в чл. 5, § 1
от ЕКПЧ. Посочената разпоредба на УБДХ предвижда следното:
Чл. 3. (1) (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2011 г.) Въз основа
на съставения акт и на събраните сведения за личността на нарушителя началникът
на съответното структурно звено на Министерството на вътрешните работи или
оправомощеното от него лице веднага, но не по-късно от 24 часа, когато се
налага събиране на допълнителни сведения, извършва следното:
а) внася преписката за решаване от районния съдия;
(2) В случаите на буква "а" лицето може да
бъде задържано до 24 часа, когато не може да бъде представено веднага на
съдията.
Тоест, дори да се приеме, че ищецът е задържан, за да
бъде представен същия ден на районния съдия, за да бъде съден по УБДХ, това
основание макар и предвидено в указа не обосновава законосъобразно задържане в
съответствие с чл. 5, § 1 от ЕКПЧ. Посочената разпоредба на Конвенцията
предвижда следното:
1. Βсеки има право на свобода и сигурност. Никой
не може да бъде лишен от свобода, освен в следните случаи и по реда, предвиден
от закона:
a) законосъобразно лишаване от свобода по силата на
постановена от компетентен съд присъда;
b) законосъобразен арест или лишаване от свобода за
неизпълнение на законосъобразно съдебно решение или с цел осигуряване на
изпълнението на задължение, предписано от закона;
c) законосъобразен арест или лишаване от свобода, с
цел да се осигури явяване пред компетентния съгласно закона орган, по
обосновано подозрение за извършено престъпление, или когато задържането
обосновано може да се смята за необходимо, за да се попречи на лицето да
извърши престъпление или да се укрие, след като е извършило престъпление;
d) лишаване от свобода на непълнолетно лице въз основа
на законосъобразно решение, за да се осигури надзор с възпитателна цел или
законосъобразно лишаване от свобода на такова лице, с цел да се осигури неговото
явяване пред предвидената в закона институция;
e) законосъобразно лишаване от свобода, с цел да се
предотврати разпространението на инфекциозни болести, както и на душевноболни
лица, алкохолици, наркомани или скитници;
f) законосъобразен арест или лишаване от свобода на
дадено лице, с цел да се предотврати незаконното му влизане в страната, или на
лице, против което се предприемат действия за неговото експулсиране или
екстрадиране.
Видно от посочената разпоредба на Конвенцията е, че в
случая най-близката нейна хипотеза е 5, § 1 c) но в случая и тя е неприложима,
тъй като вмененото на ищеца нарушение е по Указа за борба с дребното
хулиганство, а съгласно изричната разпоредба на чл. 1, ал. 2 от същия „дребно
хулиганство“ по смисъла на указа е непристойна проява, която „не представлява
престъпление по чл. 325 от Наказателния кодекс“.
Независимо от това, в случая не е установено, че
ищецът е отказал да се яви незабавно пред съдия, което да обоснове
предпоставката, изискуема от чл. от 3, ал. 2 от УБДХ лицето да „не може да бъде
представено веднага на съдията“.
От всичко гореизложено безспорно се установи, че в
случая е нарушен чл. 5, § 1 от ЕКПЧ.
По отношение на неимуществените вреди, претърпени от
ищеца, такива следва да бъдат презюмирани, като в тази връзка съдът изцяло се
позовава на § 84 от решението на ЕСПЧ, постановено на 31.03.2016 г. по делото
Д. и други срещу България:
„84. От друга страна, позицията по отношение на
неимуществените вреди под формата на душевно страдание, породени от нарушения
на чл. 5 § 1 от Конвенцията, което е един от най-вероятният вид вреди,
претендирани при такива обстоятелства, има някои особености. За задържане,
което в нарушение на тази разпоредба, може нормално да се презюмира – въпреки
че презумпция може да бъде оборена – че причинява душевно страдание на
задържаното лице не само докато е лишен от свобода, но и след това. Такова
страдание, което не е задължително да достигне до нивото на психологическа
травма или разстройство, или има външни признаци или симптоми, не винаги ще се
поддава на външни доказателства, като експертни психиатрични или медицински
заключения. Следователно, автоматичният отказ за присъждане на обезщетение на
лице, което е било незаконно задържано, само защото не е представило такива
доказателства, е прекомерно формалистичен и в нарушение на чл. 5 § 5 от
Конвенцията (вж. Д.срещу България, № 9411/05, §§ 34-35, 2 септември 2010 г.).
Действително, в Й.срещу България (№ 41211/98, § 146, 2 февруари 2006 г.) Съдът
констатира същото по отношение на отказа на българските съдилища за присъждане
на обезщетение за душевни страдание, за което се твърди, че е вследствие на
нечовешки и унизителни условия на задържане (вж. още Ananyev and Others v.
Russia, № 42525/07 и 60800/08, § 229, 10 януари 2012 г., и Нешков и други срещу
България, № 36925/10, 21487/12, 72893/12, 73196/12, 77718/12 и 9717/13, §§ 190,
198 и 204, 27 януари 2015 г.).“
В настоящия случай липсват обстоятелства, въз основа
на които да се обори презумцията, че ищецът е претърпял душевни страдания.
Напротив, налице са доказателства в обратната насока: Ищецът никога през живота
си не е задържан или съден за престъпления. Живее сам, като няма доходи и
разчита на социална помощ. По време на процесния случай, след пристигането на
полицейските служители в сградата на кметство Злокучене се е успокоил и не им е
създавал никакви проблеми. С изрична декларация, подадена във връзка със
задържането му е поискал служебен защитник но такъв не му е осигурен. Всички
тези обстоятелства сочат, че ищецът, който към процесния момент е бил на 62
години, е гражданин с невисок социален статус, който до момента не е имал
никакви противообществени прояви. Затова е напълно нормално осъщественото по
отношение на него незаконно задържане да му причини определено душевно
страдание.
По отношение на справедливия размер обезщетение, който
следва да бъде присъден на ищеца следва да се има предвид следното:
Ищецът фактически е бил лишен от правото си на свобода
и сигурност в продължение на около 6 часа и половина – от 10:30 ч. до 17:00 ч.
на 12.07.2017 г. Задържането е осъществено изцяло през деня, като последните
два часа и половина са прекарани от ищеца в съдебната зала. Предвид тези
обстоятелства и като се има предвид реалната икономическа ситуация в страната и
присъжданите от ЕСПЧ обезщетения в сходни случаи съдът намира, че обезщетение в
размер на 200 лв. в случая е разумно и би било справедлива компенсация за
претърпените от ищеца неимуществени вреди.
Затова Административен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
Осъжда Областна дирекция на МВР – Пазарджик да заплати на
С.М.Г. обезщетение за причинени неимуществени вреди, представляващи душевни страдания, в размер на 200 лв.
/двеста лева/, причинени на Г. от незаконосъобразното му задържанe в периода от
10,30 ч. до 17,00 ч. на 12.07.2017 г., постановено с отменена по съдебен ред
Заповед за задържане на лице № 340зз-104/12.07.2017 г. на полицейски орган при
РУП Септември.
Отхвърля искът на С.М.Г. против Областна дирекция на МВР –
Пазарджик за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
до 5 000 лв. над уважения размер 200 лв., причинени му от
незаконосъобразното задържанe, постановено с отменена по съдебен ред Заповед за
задържане на лице № 340зз-104/12.07.2017 г. на полицейски орган при РУП
Септември, като искът се отнася до периода от 10,00 ч. до 17,00 ч. на
12.07.2017 г., а твърденията са, че ищецът е претърпял нервно напрежение,
стрес, безпокойство и уплаха.
Решението подлежи на обжалване чрез настоящия съд пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаване на страните за
изготвянето му.
Съдия:
/п/
Решение
№ 10852 от 06.08.2020г.на ВАС - София, трето отделене по АД № 11547/2019г.
- ОСТАВЯ В СИЛА решение № 519/16.07.2019 г., постановено по адм. дело №
879/2017 г. по описа на Административен съд – Пазарджик в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Спас Миланов Генев, ЕГН **********, с адрес: с. З., обл. Пазарджик,
****" да заплати на Областна дирекция на МВР - Пазарджик, с адрес:гр.
Пазарджик, пл. *** № * сумата от 100 (сто) лева представляваща съдебни разноски
пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.