РЕШЕНИЕ
№366
19.05.2023г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА Д.
Секретар: Йорданка Попова ………………………………………………………………
Прокурор:……………………………………………………………………………………..
като разгледа докладваното от съдия Д. административно дело № 939 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.215, ал.1, във вр. с чл.214, т.3 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на Я.Г.Т. *** против Заповед № УТ-426 от 08.09.2022г. на Кмета на Община Хасково.
В жалбата се твърди, че заповедта е недопустима, постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по издаването й, незаконосъобразна и необоснована.В нарушение на процесуалните правила, административният орган посочил, че строежът е незаконен по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, без да конкретизира в текстовата част, коя от хипотезите на т.2 има предвид - че е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. Използваният в заповедта израз, че строежът бил изпълнен без строителни книжа, не бил посочен в чл.115, ал.2, т.2 от ЗУТ, поради което заповедта не отговаряла на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК.
Макар в заповедта и констативният акт строежът да бил описан като една пристройка, в действителност били налице две долепени една до друга самостоятелни сгради, строени по различно време и с различно предназначение. Самостоятелността на двете сгради се установявала от елементите на застрояване - различни покриви, различен вид и материал на покривите. Сградата в северната част, на описаната в заповедта „пристройка от запад“ представлявала външна тоалетна и била построена около 1997г., за да обслужва сезонната жилищна постройка в имота, заснета с КК, като сграда с идентификатор 77105.748.285.1.Втората сграда била със селскостопанско предназначение и била построена няколко години по-късно. Предвид това констатациите отбелязани в КА №9/09.05.2022г. били неверни, предвид което невярна била и описаната в заповедта фактическа обстановка, съответно оспорената заповед нямала предмет.
Неправилно според жалбоподателя, в оспорената заповед било прието, че строителството на двете сгради описани в заповедта като „Пристройка изпълнена на западната фасада на сграда“ било незаконно, защото с оглед разпоредбата на чл.147 от ЗУТ, редакция 2019г. и предназначението на двете сгради, за строежа не се изисквало одобряване на инвестиционни проекти, предвид че се явявали такива на допълващо застрояване по чл.46, ал.1 от ЗУТ, а съобразно чл.151, ал.1, .3 от ЗУТ и отново предвид предназначението на сградите за строежа не се изисквало и разрешение за строеж. Следователно по отношение на двете сгради не била налице хипотезата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ и заповедта била незаконосъобразна.
Неправилни били и изводите на административният орган, че строежът състоящ се в действителност от две сгради не попадал в приложното поле на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ. Твърди, се че в заповедта не били изложени обстоятелствата установени при твърдяното изследване за търпимост, поради което в тази част административният акт се явявал необоснован. В противоречие с приетото в заповедта, с оглед годината на построяване на всяка една от сградите , както и допустимостта им по разпоредбите, които са действали по времето когато са извършени така и по действащите разпоредби на ЗУТ, сградите се явявали търпими строежи и не подлежали на премахване или забрана за ползване.
По изложените в жалбата съображения се претендира отмяна на обжалваният акт. Претендират се разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от оспорващата страна-лично и чрез упълномощен представител, който доразвива съображенията си за незаконосъобразност на обжалваната заповед.
Ответникът – Кмет на Община Хасково, чрез процесуален представител, моли да бъде потвърдена оспорената заповед. Претендира присъждане на разноски в полза на Община Хасково. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от оспорващата страна адвокатско възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № ***, том.IV, нот.дело № ****/1989г. на съдия при РС-Хасково Я.Г.Т. е призната за собственик по давностно владение и наследство върху недвижим имот представляващ нива от 0.8 дка, находяща се в местността „***, заснета с № 1374 попадаща в зоната за отдих и почивка извън строителните граници на гр.Хасково.
Не е спорно между страните по делото, че процесния имот е идентичен с ПИ 77195.748.285 по КК на гр. Хасково, с административен адрес: ул***.
С вх. рег. индекс :94 Е-1518-1 от 22.03.2022г. в Община Хасково била подадена жалба от е.а.а., в която посочил, че е собственик на имот с идентификатор 77195.748.286, и съседите му преди две години са изградили пристройка в лявата част на къщата, за която няма строителни книжа, както и навес/веранда/ в близост до оградата на А..
На 09.05.2022г. служители на Община Хасково при Дирекция „АГСИ“, отдел „Контрол по ЗУТ” извършили проверка на строеж „Два броя пристройки към сграда с идентификатор 77195.748.285.1“ в ПИ 77195.748.285, по КК на гр.Хасково собственост на Я.Г.Т., резултатите от която били обективирани в Констативен акт № 9 от същата дата.(л.22). При проверката било установено, че в имота са изпълнени два броя пристройки към сграда с идентификатор 77195.748.285.1. Постройка с идентификатор 77195.748.285.2 е с размери 3.70м./2.70м. и височина 2.30м. Стените са изградени от тухлени зидове, покривът е с метална конструкция, покрит с ламарина. Застроената площ на постройката е 10 кв.м. и същата е изпълнена по северната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.285.1, находяща се в ПИ с идентификатор 77195.748.285.
По отношение втората констатирана на място пристройка е отразено, че е изпълнена на западната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.285.по КК а на гр. Хасково, с размери 9.70м./1.70м. и височина 2.30м. Стените са изградени от тухлени зидове, покривът е дървена конструкция покрит с ламарина като застроената площ на постройката е 16.50 км.м.
В констативният акт е посочено, че строежът е от V-та категория, съгласно чл.17 от ЗУТ и Наредба № 1 от 30.07.2023г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи.
Отразено е че същия е осъществен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, като е изграден без необходимите строителни книжа от Община Хасково.
Така съставеният констативен акт бил съобщен
на Я.Г.Т. с писмо рег. № 94 Е -1518-1#2 от 12.05.2022г. при
Общинска администрация Хасково, в което изрично било посочено, че възражения по
констативният акт могат да бъдат подадени в 7 - дневен срок от получаване на
писмото с акта. Писмото е получено от адресата си на 17.05.2022г.( л.20 и л. 21) .
На 11.08.2022г. бил съставен констативен протокол от главни специалисти в отдел“Контрол по ЗУТ“ дирекция“АГСИ“ при Община Хасково, в който било отразено, че след проверка в деловодството на Община Хасково е констатирана липсата на постъпило възражение в законоустановения срок от Я.Г.Т..
Въз основа
на съставения Констативен акт №9/09.05.2022г.е издадена обжалваната Заповед № УТ-426
от 08.09.2022г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание чл.225а, ал.1
от ЗУТ, е наредено да се премахне незаконен строеж “Пристройка изпълнена на
западната фасада, на сграда с идентификатор 77195.748.285.1 по КК на гр.
Хасково, ж.р.Каменец“, с размери 9.70м./1.70м. и височина 2.30м., собственост
на Я.Г.Т.. За издаването на заповедта до адресата й е изпратено писмо
рег. индекс: 94 Е-1518-1#3 от 14.09.2022г., получено на
19.09.2022г.
Жалбата срещу административния акт е подадена на 30.09.2022 г. в АдмС-Хасково, и заведена с вх.№ 6479.
Горната непротиворечива фактическа обстановка по делото се установява от приобщената по делото административна преписка по издаване на оспорения акт.
По искане на оспорващата страна по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит в качеството на свидетелите М. Н. Р., Е.И. Т.и П. Д. П..
Св. Русева, посочи, че имотът на жалбоподателката се намира в местността Каменец и е наследствена нива от техен общ прадядо, като свидетелката също има там място. В това на жалбоподателката има построена вила, а зад нея барака и тоалетна. Бараката била откъм дерето, т.е. от северната страна на вилата.Тоалетната била от западната страна. Свидетелката очи, че не знае кога точно са строени, но през 1997г. са се събирали там и тоалетната и бараката са съществували и тогава.След 1997г. свидетелката не била ходила на мястото.
Св.
Тодева сочи, че жалбоподателката има място в местността „***“ придобито от
прабаба й. Мястото било 2 дка, като било разделено поравно - 1дка на
жалбоподателката и 1 дка на съпруга на свидетелката. В имота на оспорващата
имало построена малка виличка, после направили навес откъм север за
инструменти, стари неща и от западната страна на имота на Я.Т. – тоалетна, едно покривче, една тесничка
пътечка, с тяхно(на
свидетелката разрешение),
като дали разрешение и на свидетелката да ползват тоалетната и помощното
помещение(от към север). Тоалетната според свидетелката
е направена още преди 1997г. От западната страна после било направено нещо като
продължение на тоалетната, като целта била като се излезе от вилата по сушинка
да се върви до тоалетната. Последно свидетелката ходила в имота на Я.Т. преди
2-3 години и нямало промяна в строежите.
Св.П. сочи, че имота на Я. е застроен. Първоначално била изградена виличка, състояща се от стая и коридорче. През 1997г. свидетелката ходи на мястото и видяла, че има направена тоалетна гледаща от запад, където били и техните места. Освен тоалетната имало и друга сграда –навес изграден в задната част към дерето. По –късно след години, свидетелката не помни колко точно, видяла че към тоалетната са направили и нещо като навес, за да не се мокрят когато отиват към тоалетната.Този допълнителен навес към тоалетната свидетелката видяла през 2010г.
По делото, по искане на жалбоподателя е допуснато изготвяне на съдебно техническа експертиза.
От изготвеното заключение по същата от вещото лице инж. С.Д.С. се установява следното:
В ПИ с идентификатор 77195.748.285 по КК на гр.Хасково , ж.р.“Каменец“ са изпълнени сграда с идентификатор 77195.748.285.1, с две пристройки към нея. На север пристройката е с идентификатор 77195.748.285.2 и за същата е издадено Удостоверение за търпимост на строеж № 50/14.06.2022г., съгласно което не подлежи на премахване и забрана за ползване.
Процесната пристройка, предмет на премахване, е пристроена към западните фасади на сграда с идентификатор 77195.748.285.1 и на сграда с идентификатор 77195.748.285.2. Изпълнена е като едноетажна, с ограждащи външни тухлени стени, външно измазана с гладка циментова мазилка., с външни размери 1.85м./9.10м., с височина по северната фасада 2.30м., а по южната 1.90м. В южната си част е на отстояние 2.45м. от западната граница на ПИ 77195.748.285, а в северната си част – на 2.30м. състои се от две преходни помещения, с общо фасадно оформление, с две покривни плоскости, с един общ външен вход.
През входната врата от юг се влиза в складово помещение със стилажи. Западната ограждаща стена е тухлена 12 см. д пет тулени колонки 25/25см. между тях, изградени от тухли четворки, вътрешно неизмазани. Източната стена на склада е западната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.285.1. Вътре в помещението, тавана е облицован с ламинирани плоскости. Има ел. осветление. По западната фасада има два прозореца с метални решетки 120/35 см. Покривната конструкция на помещението е дървена, състояща се от напречни ребра, надлъжни дъски и покривна профилирана ламарина, с наклон от изток на запад. Високата част на покрива е към западната фасада на сградата с идентификатор 77195.748.285.1 без видима носеща конструкция вътре в помещението, което навежда че, в тази част покрива ляга в тухлената стена на сградата.В ниската си част, покривната конструкция е със стреха и ляга върху външната тухлена стена на склада.Ввисочината на покрива към двора е 1.90, а към сградата в имота - 2.50м.
В дъното на склада през друга врата се влиза в северно помещение с предназначение тоалетна с външни размери 1.85м./2.70м., и височина 2.30м. до 2.70м. по наклона на покрива. Изградена е от тухлени ограждащи стени и дървен покрив с наклон юг-север.
Според вещото лице по строителни характеристики и начин на изпълнение обектът представлява пристройка към сграда. По своето предназначение помещенията са обслужващи сезонната постройка в имота с идентификатор 77195.748.285.1, за която има издаден акт за узаконяване № 98/19.09.1990г.При направените справки в Община Хасково не са установени други строителни книжа, като разрешение за строеж или виза за проектиране. За ПИ с идентификатор 77195.748.285 (стар номер 1374, квартал 1130) няма действащ ПУП. Кадастрален план за имот 1374 м.Каменец е одобрен със заповед № 969, от 1988г., в който не са отразени сгради или постройки.В КК на гр. Хасково одобрена със Заповед № РД-18-63 от 05.10.2006г. в поземления имот са нанесени две сгради – сграда 77195.748.285.1 с функционално предназначение вилна сграда –еднофамилна, на 1 етаж и застроена площ 29 кв.м. и сграда 77195.748.285.2 с предназначение селскостопанска сграда, на 1 етаж и застроена площ 9 км.м. Процесната пристройка изпълнена на западната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.285.1 по КК на гр.Хасково не е отразена в кадастралните планове за имот 1374, м.Каменец, и в КККР на гр.Хасково за ПИ с идентификатор № 77195.748.285. Вещото лице сочи, че като пристройка към сграда с идентификатор 77195.748.285.1 обектът представлява строеж по смисъла на пар.5 т.38 от дР на ЗУТ. И е строеж от пета категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.5 от ЗУТ. Пристройката е фасадно завършена като едноетажна пристройка, състояща се от две преходни помещения, функционално обединени и с един общ външен вход. В този смисъл независимо, че помещението тоалетна е изградено първоначално като самостоятелна постройка, към настоящия момент процесният обект представлява една сграда/присторйка. Предвид, че този строеж не е нанесен в кадастралната карта, се счита че към този момент същия не е бил изграден.От приложения по делото снимков материал и от направено проучване в Google maps се установява, че към м.март 2012г. изградена в имота е била само външна тоалетна, с директен достъп от юг.С оглед което вещото лице приема, че в периода 2006-2012г. е изградена само външната тоалетна, а през 2012г. е завършена пристройката в настоящия й вид.За различното време на застрояване свидетелстват и различните покриви на двете помещения, обособени вътре в пристройката. Според експерта процесния строеж не е търпим по смисъла на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ и пар.127 от ПЗР към ЗИД на ЗУТ, тъй като строежът не е изграден преди 31.03.2001г.
Заключението е прието без оспорване от страните.
С оглед разпита на свидетелите и доколкото заключението по СТЕ и е изготвено преди събиране на гласните доказателства, по искане на жалбоподателя на вещото лице, е възложено изготвяне на допълнителна задача.
Видно от допълнителното заключението на вещото лице, прието без оспорване от страните, по строителни характеристики и начин на изпълнение, помещението с предназначение „тоалетна“ може да съществува самостоятелно“, като представлява строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ.
Помещението тоалетна, разгледано като самостоятелен строеж, изпълнен без строителни книжа и година на построяване след 2006г., не попада в приложното поле на пар.16, ал.1, от ПР на ЗУТ и на пар. 127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ. Към 1997г.-годината на построяване по събраните гласни доказателства, като самостоятелно помещение(строеж) тоалетната е била недопустима по разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба № 2 от 20.05.1993г. действала по време на изграждането, както и понастоящем действащите разпоредби на чл.12, ал.2 и чл.47, ал.2 от ЗУТ.
Съдът кредитира изцяло представените първоначално и допълнително заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, като намира че същите са изготвени от вещо лице разполагащо с необходимите знания и умения, което точно и пълно е отговорило на поставените му въпроси и подробно ги е обосновало.
За доказване търпимостта на строежа след приемане на заключението на вещото лице оспорващата страна е представила декларация от настоящите собственици на съседния имот спрямо който тоалетната отстои на разстояние по-малко от 3 м., в която изразяват съгласието си тоалетната да бъде изградена там където е, макар отстоянието да е намалено.
При така установената фактическа обстановка, като взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията на страните и като прецени законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу годен за обжалване административен акт, от лице разполагащи с правен интерес от търсена съдебна защита, в законоустановения срок. С оглед изложеното, жалбата следва да се приеме за допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал.2 от с.н.а. или на части от тях, следователно, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.
Спазени са съществените административно-производствени правила при издаването на обжалвания административен акт, регламентирани в ЗУТ и АПК. Заповедта е издадена на базата на констативен акт изготвен по реда на чл.225а, ал.2 от ЗУТ и съставен от служители на Община Хасково, Дирекция“ АГСИ“, отдел „КЗУТ” , респ. разполагащи с необходимите правомощия за това по силата на закона. Законът не изисква съставянето на констативния акт в присъствие на заинтересованото лице, така че съставянето на акта в негово отсъствие не е процесуално нарушение. Констативният акт е надлежно съобщен на жалбоподателката, а заповедта е издадена след като е била дадена възможност на оспорващата да представи възражение по КА. Сроковете за издаване на административни актове са инструктивни, и неспазването им по никакъв начин не води до съществено нарушение на административно производствените правила, в която насока е и константната съдебна практика на касационната инстанция.
Оспорената заповед е обективирана в писмена форма и съдържа необходимите реквизити, като при излагане на фактическите констатации органът се е позовал и на Констативен акт № 9 от 09.05.2022. Конкретизирани са изрично правните норми, които органът счита за нарушени, посочени са съображенията на органа да приеме, че обекта описан в заповедта не попада в приложното поле на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ пар.127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ следователно същата е мотивирана. Неоснователно се твърди, че заповедта е неясна и не отговаря на изискванията на чл. 59, ал.2, т.4 от ЗУТ, тъй като ответникът не бил конкретизирал коя от хипотезите на чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ има предвид, а само посочил, че е осъществен без строителни книжа-термин непосочен в чл.215, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Закона за устройство на територията съдържа легално определение на понятието „Строителни книжа“ като в пар.5т. 36. ДР на ЗУТ: е посочено, че по смисъла на този закон:"Строителни книжа" са всички необходими одобрени инвестиционни проекти за извършване или за узаконяване на строежа, разрешението за строеж или актът за узаконяване, както и протоколите за определяне на строителна линия и ниво.
Както се посочи основания за постановяване на заповедта се съдържат и в подготвителният документ по издаването й - констативен акт № 9/09.05.2022г. надлежно изготвен от служители по контрол на строителството при Община Хасково, което е допустимо съгласно ТР № 16 от 31.03.1975г. ОСГК на ВС. В същия документ, на стр.1-ва изрично е посочено, че строежът е изграден без одобрени проекти и без разрешение за строеж. Следователно и по силата на посочената тълкувателна практика следва да се приеме, че са конкретизирани хипотезите на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, които в случая органът счита, че са налице. Наред с това в констативния акт конкретно е посочено местонахождението на обекта, вида и техническите му характеристики - параметри, което позволява достатъчното индивидуализиране на строежа. Констативният акт е официален писмен документ и предвид неоспорването му от жалбоподателя по предвидения в чл. 193 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК ред, по отношение на удостоверените с него обстоятелства, лично възприети от длъжностните лица, обвързва съда с материална доказателствена сила. В този смисъл и практиката на ВАС изразена в решение Решение № 2961 от 16.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2015 г., II о, . Решение № 12499 от 18.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4789/2016 г., II о. и др., която настоящият съдебен състав споделя.
В обжалваната заповед строежът е описан като една постройка, а именно: „Пристройка изпълнена на западната фасада на сграда с идентификатор 77195.748.285.1 по КК на гр.Хасково, ж.р. Каменец, с размери 9.70м./1.70м. и височина 2.30м.“.
Жалбоподателката твърди, че на практика така описаният строеж се състои от две самостоятелни сгради, строени по различно време, с различно предназначение, поради което от една страна заповедта няма предмет, а от друга преценката за незаконност на същия, респ. за търпимост следва да се преценява съответно и на самостоятелно основания спрямо всяка една от двете сгради, както и че конкретно помещението представляващо тоалетна е построено преди 1997г.
С оглед твърденията на страните съдът намира че следва да извърши преценката си за незаконност на описания в заповедта обект и за неговата търпимост, както за строежа като цяло, така и за всяко едно от двете помещения, от които се състои.
В тази връзка съдът намира следното:
Безспорно от изготвеното по делото първоначално заключение по
допуснатата СТЕ се установява, че изградената едноетажна пристройка, се състои от две преходни помещения – тоалетна
и склад. От събраните по делото гласни доказателства, представените по делото заключения на вещото
лице и изслушване на последното в о.с.з.
е видно, че двете помещения са строени по различно време, като е
възможно при демонтиране на склада
тоалетната да бъде запазена като самостоятелна постройка, тъй като има
самостоятелен вход. Независимо от това според настоящия съдебен състав правилно
административният орган е приел, че се касае за един строеж – двете помещения
са фасадно завършени като една постройка, т.е. имат общо фасадно оформление, функционално
обединени са и са с един общ външен вход, при което тоалетната не може да бъде
ползвана без преди това да се премине през склада. Тази пристройка представлява
строеж по смисъла на пар.5, т.38 от ДР на ЗУТ, от V-та категория, тъй като попада в хипотезата
на чл.137, ал.1, т.5, “а“ от ЗУТ, в който смисъл е и отговора на вещото лице
изготвило първоначалната СТЕ. За
изграждането на тази пристройка, която по своето предназначение се явява
обслужваща сезонната постройка в имота с идентификатор 77195.748.285.1, при
проверката в Община Хасково, вещото лице не е установило издадени строителни
книжа като разрешително за строеж и виза за проектиране. Обстоятелството, че за
изграждането на обекта описан в заповедта не е имало издадено разрешително за
строеж, инвестиционен проект, респ. виза за проектиране или каквито и да други
строителни книжа, е въпрос който не е и спорен между страните по делото.
Съответно строителството на пристройката е осъществено без наличие на
необходимите строителни книжа. Такива междувпрочем по делото се установява, че
не са налице не само за пристройката като цяло, но и за изграждането на всяко
едно от функционално обединените в нея помещения - тоалетна и склад, които
безспорно по делото, както от свидетелските показания, така и от изготвената
експертиза се установява че са строени по различно време. Съгласно чл. 148,
ал.1 от ЗУТ строежи могат да се
извършват само ако са разрешени съгласно този закон. В този смисъл е било и
изискването на действащия към 1997г. чл.55 от ЗТСУ(отм.), към който период оспорващата твърди че е била построена
тоалетната. В този смисъл безспорно строежа, както в
неговата цялост - като една постройка, така и всяко едно от помещенията в него
– тоалетна и склад, се явяват незаконни по
смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Основният спорен въпрос по делото е свързан с това кога е изграден процесният строеж, респ. помещението представляващо“тоалетна“ и оттук търпим ли е строежа както в неговата цялост, така и поотделно всяко от помещенията от които се състои той по смисъла на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ и § 127от ПЗР на ЗИДЗУТ.
В заповедта е възприето, че строежът е реализиран след 2001г. поради което не може да бъде квалифициран като „търпим“ по смисъла на посочените правни норми.
Както се посочи, жалбоподателката твърди, че на практика така описаният строеж се състои от две самостоятелни сгради, строени по различно време, както и че конкретно помещението представляващо тоалетна е построено към 1997г.
На първо място следва да се посочи, че видно от изготвеното по делото първоначално заключение по СТЕ, кадастралната карта на гр.Хасково одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-63 от 05.10.2006г. на Изпълнителният директор на АК в процесния ПИ 77195.748.285, ж.р.“Каменец“със стар № 1374, кв.1130 са нанесени две сгради - вилна сграда с идентификатор 77195.748.285.1 и сграда с идентификатор 77195.748.285.2 – селскостопанска постройка, която е в режим на търпимост.
Процесната пристройка, както в нейната цялост така и всяко едно от помещенията от които същата се състои, вкл. тоалетната, не са отразени в посочения КККР одобрен през 2006г., съответно няма как да се приеме че пристройката или тоалетната, която притежава самостоятелно характеристиките на строеж е била съществуваща към 1997г. Това е така, тъй като съгласно действащата към този момент Наредба № 3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри(отменен 13.01.2017 г.) са подлежали всички сгради , независимо от техния устройствен статут, с изключение на визираните в чл.43, ал.4, т.1-т.3 от същия п.н.а. Действително в допълнителното заключение и при изслушване в о.с.з. вещото лице сочи, че тоалетната ако и да е била построена към 1997г. може да се приеме за временен строеж по смисъла на чл. 119, ал.6 от ППЗТСУ(отм.), а в чл.43, ал.4, т.2 от Наредба № 3/отм./ са изключени от заснемане временни сгради във връзка с извършване на строителство. Кои сгради попадат в тази хипотеза сочи нормата на чл. 54, ал.1 от ЗУТ, а безспорно процесната тоалетна не е изградена за нужди, свързани с организация и механизация на строителството. Други изключения от правилото за заснемане на всички съществуващи строежи в нормите на цитираната Наредба № 3(отм.) не са се съдържали, такива липсват и в ЗКИР, в редакцията му към одобряване на КККР на гр.Хасково. При това положение, както е възприело и в.л. на стр. 4 от първоначалното заключение, то следва да се счита, че към този момент(2006г.) процесната тоалетна , не е била изградена. Предвид това съдът не кредитира ангажираните от жалбоподателката свидетелски показания, които са в насока, че тоалетната е изградена още към 1997г., като приема че същата е изградена в периода 2006г.- 2012г. както е приело и вещото лице, след което пристройката е изградена в настоящия си вид, което е видно и от приложените по делото изображения от Google maps. В този смисъл безспорно строежа, както в неговата цялост - като една постройка, така и всяко едно от помещенията в него – тоалетна и склад, се явяват незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като са издадени без разрешение за строеж. Неоснователно се твърди, че за изграждане на едно от преходните помещения в обекта, а именно тоалетната не се е изисквало издаване на разрешение за строеж, поради което, а и доколкото същите подадат в чл. 147, ал.1, т.1 от ЗУТ не се изисква инвестиционен проект, то същата няма как да е незаконен строеж. До 2012г., когато по делото са налице доказателства, че пристройката в нейната цялост е вече била изградена, временните тоалетни не са попадали в приложното поле на чл.151 от ЗУТ и наличието на строително разрешение за изграждането им е било задължително изискване на закона. Последното изискване е отпаднало едва със законодателната промяна на чл.151, ал.1, т.3 от ЗУТ с ДВ бр. 16/2021г., а преценката си за законност на строежа съдът е длъжен да осъществи на база законовите изисквания съществували към периода на изграждането му.
Предвид възприетия от съда период на изграждане на строежа, то не е налице първата предпоставка на § 16, ал.1 от ПР на ЗУТ, респ. и § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ да се приеме, че строежът е търпим, тъй като не се доказва безспорно същия да е изграден, както в цялост така и в отделни негови части преди 31.03.2001г. Наред с това същия не е допустим по действащите разпоредби на ЗУТ. Безспорно се установява от заключението на вещото лице и отново не е спорно между страните по делото, че за ПИ 77195.748.285 по КК на гр.***“ няма действащ ПУП, поради което строежа не отговаря на изискването на чл.12, ал.2 от ЗУТ, застрояване да се допуска само ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план. Наред с това и доколкото едно от функционално свързаните в него помещения - тоалетна отстои на разстояние по – малко от 3 метра от границата на съседния недвижим имот -77195.748.284 по КК на гр.Хасково, то строежът е осъществен и при неспазване на законовите изисквания за отстояния, съобразно чл. 47, ал.2 от ЗУТ. Последната разпоредба е императивна и действието й не може да бъде дерогирано с представяне на нотариално заверени декларации от настоящите собственици на съседния имот, спрямо който не е спазено изискването за намалено отстояние.
Дори да би могло да се приеме, че част от пристройката, а именно тоалетната е изградена към 1997г., т.е. налице е първата предпоставка на пар. 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, то независимо от това същата е недопустима по разпоредбите действали към този момент. Това е така защото: не е спорно между страните по делото, а и се установява от заключението на вещото лице и от изслушването на допълнителното заключение в о.с.з., че към 1997г. територията на ж.р. *** е била земеделска земя, находяща се в землището на гр.Хасково, извън строителните граници на града и в същата не е имало водоснабдяване. От извършените проверки в допълнителното си заключение вещото лице е отразило, че процесния имот е включен в строителните граници на гр.Хасково и е станал урбанизирана територия за ниско жилищно застрояване едва с Решение № 67 от 29.02.200г. Към 1997г.приложимата нормативна уредба за застрояване се е съдържала в ЗТСУ, ППЗТС, и Наредба № 2 за застрояване на земеделските земи. Чл. 40, ал.1 и ал.2 от ЗТСУ(отм.) са предвиждали, че сгради и постройки се застрояват в строителните граници на населените места. Извън строителните граници на населеното място се разрешават строежи, видът, размерът, разположението и предназначението на които се определят с правилника за приложение на този закон и строителните правила, норми и нормативи. Съответно в чл. 104, ал.1 от ППЗТСУ е било посочено, че сгради и постройки извън случаите, посочени в чл. 108 и 109, се застрояват само в строителните граници на населеното място. Съгласно чл.108, т.1 от ППЗТСУ в относимата към 1997г. редакция, строежи в земеделски земи е можело да се извършват съобразно нормите на Наредба № 2/1993г. за застрояване в земеделски земи. Предвид така цитираната нормативна уредба видно е че към твърдения от жалбоподелката момент на изграждане на постройката, а именно към 1997г., преценката за това допустима ли е била тоалетната по действащите към момента на изграждането й разпоредби съдът следва да гради въз основа на разпоредбите на Наредба № 2 от 20.05.1993г.за застрояване в земеделските земи, който е относимия към 1997г. нормативен акт уреждащ допустимите възможности за застрояване на земеделски земи.
Принципът въведен в същата наредба – чл. 3, ал.1, е че за изграждане на строежи, юридическите и физическите лица, собственици на земеделски земи (или носители на право на строеж върху тях), трябва да предявяват искане пред компетентните органи за промяна на предназначението на земеделските земи при условия и по ред, определени със Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата. Единствените изключения от това правило са посочени в чл.2, т.1 и т.2 от Наредбата, а именно че без да се изисква промяна на предназначението на земеделските земи, в тях се разрешава строителство, свързано с ползването им, както следва:1. на стопански сгради, постройки и съоръжения за производство и съхранение на растителна, растително-дървесна и животинска продукция съгласно списъка в приложение № 1, вкл. инженерни мрежи и съоръжения, свързани с необходимото благоустрояване на парцелите - водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води, електроснабдяване, енергоснабдяване, третиране на твърдите отпадъци, мелиорации и др. и 2. на жилищни сгради за временно или постоянно обитаване от домакинствата на собствениците на земята и/или на лицата, които произвеждат селскостопанска продукция от съответните земеделски земи.
Видно е от посочената разпоредба, че без промяна на
предназначението на земеделската земя строителство в нея се разрешава само при
условие, че същото е свързано с ползването й като такава, и то само за изграждане
на сгради с изчерпателно посоченото в същата разпоредба предназначение. Външна
тоалетна, било то и временна такава, не попада сред изрично предвидените в
чл.2,т.1 и т.2 от Наредба № 2/1993г., хипотези, поради което и дори само на
това основание осъществяването на такъв строеж е било недопустимо и в разрез с
действалите към този момент разпоредби.
Отделно от това според чл.4, ал.1 и ал.2 на цитираната Наредба
№ ,2 застрояването в земеделските земи се е определяло въз основа на влязъл в
сила план за земеразделяне , чрез устройствен план или чрез застроителни
решения изработени или одобрени за цяло землище или за части от землище върху
топографо-геодезическа основа в мащаб не по-дребен от 1:5000, а при липса на
посочените планове или решения – от главния архитект на общината върху скица в мащаб не по-дребен
от 1:5000, с обхват достатъчен за да се прецени дали предвиденият строеж е
включен правилно в околната обстановка, като в този случай застрояването следва
да се съгласува с регионалните служби на Министерство на земеделието. Такива
застроителни решения, устройствени планове, респ. скици от главният архитект за
изграждане на процесната тоалетна, или съгласувания с посочените компетентни
служби, нито се твърди да са били налични,
нито се установяват от вещото лице изготвило първоначалното и допълнително
заключение по СТЕ. Напротив последното изрично сочи, че единствените установени
от него документи при извършената в
Община Хасково проверка са акт за узаконяване на самата вилна сграда в имота, и
удостоверението за търпимост издадено по
отношение на селскостопанската постройка в същия, които две сгради са и
нанесените в КККР на гр.Хасково. Наред с това, строежът не отговаря и на изискванията
на чл.11 от Наредба № 2 от 1993г.
предвиждащ минимално изискуемо разстояние на сградите, постройките и
съоръженията от границите между два съседни недвижими имота на свободно
застрояване от минимум 3 м. Действително нормата на чл.11, ал.2 от Наредба № 2 допуска сградите, постройките и
съоръженията да могат да се разполагат по границата между два съседни имота при
взаимно съгласие на собствениците, удостоверено с нотариално заверени подписи,
като не се допуска отвеждане на дъждовни води от покривите на сградите в чужд
имот. По делото в последното по делото о.с.з. е
представена нотариално заверена декларация от настоящите собственици на имот
77195.748.284 – съседен на имота в който
е построена тоалетната и спрямо който имот, не спазено изискването за минимално
изискуемо отстояние. Тази декларация е нотариално заверена на 22.03.2023г. и не
удовлетворява изискването на чл.11, ал.2 от ЗУТ. На първо място изискването на
последната разпоредба е за взаимно изразено писмено съгласие, т.е. от страна на
собствениците на всеки от двата имота. Такова от страна на собствениците
на имот 77195.748.285 не се установява
да е налице. На второ място това нотариално удостоверено съгласие е
следвало да бъде налично преди изграждане на строежа (тоалетната), а не 26 години по-късно и
същото е следвало да се даде от лицето което е било собственик(съответно от всеки всеки съсобственик), на процесния имот още към момента на изграждане на строежа.
Към момента на изграждане на тоалетната към 1997г., такова нотариално заверено съгласие
нито се твърди да е налице, нито се установява от материалите по че е било дадено и то от лицето собственик на
имот с номер по предходен план 1373 и понастоящем представляващ ПИ с идентификатор 77195.748.284 по КК на гр.Хасково, който съобразно
Нотариален акт № ***, дело № ****/1989г. на ХРС се установява да е бил И. Л. Т./поч.
на 08.01.2017г./. Следователно към 1997г. строежът не е отговарял на
изискванията на чл.11, ал.1 от Наредба № 2/1993г.
Само за пълнота, независимо че липсват такива доводи от
жалбоподателя следва да се посочи, че дори процесната тоалетна да е била
изградена в периода от 1989г., когато имота е придобит от оспорващата страна и
до 1993г., когато е приета Наредба № 2 за застрояване в земеделски земи, то същата
отново не отговаря на изискванията за търпимост. Това е така , тъй като
изискването за минимално отстояние на външните тоалетни от поне 3 метра от
съседен имот е било закрепено и в 178, ал.3 от действащата в този период Наредба № 5 за
правила и норми по териториално и селищно устройство, която не предвижда
възможност за неспазване на посоченото правило дори при съгласие на собственика
на съседен имот..
Предвид това, с оглед периода на изграждане на пристройката, респ. и на тоалетната като част от нея, то описания в оспореният индивидуален административен акт обект в неговата цялост или отделни негови части не попада/попадат в приложното поле нито на § 16, ал. 1 - 3 от ПРЗУТ, нито на § 127 от ПЗР на ЗИДЗУТ, т. е строежът не е търпим. Същият следователно не се обхваща от благоприятния режим на посочените правни норми и тъй като е незаконен, като извършен в противоречие с разпоредбите на чл. 148, ал.1 от ЗУТ подлежи на премахване, и в този смисъл административния орган правилно е приложил материалния закон.
Правилно, съобразно § 3, ал. 1 ДР на Наредба № 13/23.07.2001г. жалбоподателката, като собственик на процесния недвижим имот , в който е изграден незаконен строеж и възложител на същия, е посочена от ответника като адресат на заповедта.
С оглед гореизложеното съдът намира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване изискванията за форма, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, съответства на материално-правните изисквания на закона и целта на същия, поради което и жалбата срещу нея като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора основателна се явява само претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото. Ето защо ще следва да бъде осъдена жалбоподателката да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 100.00 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение в минималния установен от закона размер.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Я.Г.Т. *** против Заповед № УТ - 426 издадена на 08.09.2022г. от Кмета на Община Хасково.
ОСЪЖДА Я.Г.Т., с ЕГН **********,*** да заплати на Община Хасково разноски по делото в размер на 100.00 лева.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му с касационна жалба пред Върховният административен съд
СЪДИЯ: