Решение по дело №3919/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№………

гр. Варна, 30.09.2019 г.

 

В    И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ състав в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:

      

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА       

 

при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното от съдията гр.дело №3919 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 18435/12.03.2019 г. от И.Н.Р. с ЕГН **********,*** срещу „Е.М.“ ЕООД със седалище и адрес управление:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 6 представлявано от Р.И.М., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с искане да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 24 572,06 лв., дължима по договор за потребителски кредит FL481284 от 01.06.2009 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на „Юробанк и Еф Джи България“ АД към 26.07.2010 г. от която 21 989,16 лв. - главница, 2 429,75 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г. вкл., 153,15 лв. - наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1 188,16 лв. за направени по делото разноски, от която 492,44 лв. държавна такса и 695,72 лв. адвокатско възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед № 6947 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 11 951 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав, представляващо вземане предмет на образувано изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М. с район на действие Софийски градски съд, вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. С., ул. „***“ № 48, ет. 1, ап. 2.

В исковата молба се излага следната фактическа обстановка:

На 03.08.2010 г. срещу ищеца било инициирано заповедно производство по реда на чл. 417 от ГПК, в резултат на което било образувано частно гражданско дело № 11951 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав.

Заявителят „Юробанк и Еф Джи България“ АД ЕИК ********* претендирало сумата от 25 760, 22 лева, представляваща: 21 989,16 лв. главница, 2 429,75 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г. вкл., 153,15 лв. наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1 188,16 лв. за направени по делото разноски, от която 492,44 лв. държавна такса и 695,72 лв. адвокатско възнаграждение.

Въз основа на издадените Заповед № 6947 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.09.2010 г. по ч.гр.дело № 11961 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав, И.Н.Р. бил осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата от 24 572,06 лв. дължима по договор за потребителски кредит FL481284 от 01.06.2009 г. съгласно извлечение от счетоводните книги на „Юробанк и Еф Джи България“ АД към 26.07.2010 г., от която 21 989,16 лв. главница, 2 429,75 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г. вкл., 153,15 лв. наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата считало от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното и изплащане, както и сумата от 1188,16 лв. за направени по делото разноски, от която 492,44 лв. държавна такса и 695,72 лв. адвокатско възнаграждение.

По молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД и с разпореждане на съдебния изпълнител на 29.12.2010 г. било образувано изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд, адрес на кантора гр. С., ул. „***“ № **, ет. *, ап. *. По делото от взискателя били предприети редица действия по запориране имуществото на длъжника, като последното изпълнително действие, предприето по делото, е извършено на 08.01.2014 г., когато с молба с вх. № 768/08.01.2014 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в случай, че при справка бъде установено, че същият получава такова.

Сочи, че на 11.04.2016 г. по делото била представена молба с договор за цесия, въз основа на който бил конституиран като взискател „Е.М.“ ЕООД със седалище и адрес на управление:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 6 представлявано от Р.И.М., вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, поради което счита, че именно същото е надлежен ответник в настоящото производство.

Твърди, че възможността на ответното дружество да събира чрез принудително изпълнение вземането си по Заповедта за изпълнение и изпълнителния лист издадени по ч. гр. д. № 11951 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав е погасено по давност, тъй като след 08.01.2014 г. не са извършвани каквито и да било изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Поради това счита, че на 08.01.2016 г. изпълнителното производство е прекратено по силата на закона в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба излага следното:

На 01.06.2009 г. бил сключен Договор за потребителски кредит между И.Н.Р., ЕГН: ********** /в качеството му на кредитополучател/ и „Юробанк България“ АД /в качеството му на кредитодател/. След сключване на договора „Юробанк България“ АД е предоставило определената в договора парична сума.

Тъй като кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, „Юробанк България“ АД е предприело действия за удовлетворение на притезанието си по принудителен ред, снабдило се е с изпълнителен лист и въз основа на това е образувано изпълнително производство по изп.д.№ 3457/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 и с район на действие СГС.

На 18.01.2016 г. бил сключен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) между „Юробанк България“ АД /като цедент/ и „Е.М.“ ЕООД /като цесионер/, по силата на който „Юробанк България“ АД, в качеството му на цедент, прехвърлило на „Е.М.“ ЕООД, в качеството му на цесионер, портфолио с необслужвани вземания, изрично посочени в приложение към договора за цесия, произтичащи от договори за банкови кредити, сключени от цедента с физически лица. Вземането на „Юробанк България“ АД към И.Н.Р. било описано в приложение към посочения договор за прехвърляне на вземания (цесия), поради което ответното дружество се легитимира като частен правоприемник на „Юробанк България“ АД и нов кредитор по вземането, подробно индивидуализирано в приложението, представляващо неразделна част от договора за цесия. С оглед на настъпилото частно правоприемство, „Е.М.“ ЕООД е депозирало молба за конституиране като взискател и на основание чл. 429, ал. 1 ГПК е конституирано като взискател по изп.д.№ 3457/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 и с район на действие СГС.

По отношение на твърденията на ищеца за изтекла погасителна давност на задължението, произтичащо от сключения между него /в качеството му на кредитополучател/ и „Юробанк България“ АД /в качеството му на кредитодател/ Договор за потребителски кредит от 01.06.2009 г., счита същите за необосновани и неоснователни. Сочи, че след образуването на изп.д.№ 3457/2010 г. по описа на ЧСИ М.М., рег.№ 786 и с район на действие СГС спрямо И.Н.Р. са били предприемани изпълнителни действия, които са прекъсвали многократно давността. Твърди, че взискателят е поискал действия, прекъсващи срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че със Заповед № 6947 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист от 07.09.2010 г. по ч.гр.дело № 11961 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав, И.Н.Р. бил осъден да заплати на „Юробанк и Еф Джи България“ АД сумата от 24 572,06 лв. дължима по договор за потребителски кредит FL481284 от 01.06.2009 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на „Юробанк и Еф Джи България“ АД към 26.07.2010 г., от която 21 989,16 лв. главница, 2 429,75 лв. договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г. вкл., 153,15 лв. наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г. ведно със законната лихва върху главницата считало от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1188,16 лв. за направени по делото разноски, от която 492,44 лв. държавна такса и 695,72 лв. адвокатско възнаграждение; че за посочените суми е издаден изпълнителен, въз основа на който било образувано по молба на „Юробанк и Еф Джи България“ АД изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд, адрес на кантора гр. С., ул. „***“ № 48, ет. 1, ап. 2.

Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от По делото е представено и копие от изпълнително дело изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд, адрес на кантора гр. С., ул. „***“ № 48, ет. 1, ап. 2.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания.  В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, в който случай погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.

Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд са прекъснали давността.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.

По делото е представена молба от праводателя на ответника до ЧСИ М.М. към СГС от 29.12.2010 г. за образуване на изпълнително дело срещу ответника. В същата е възложено на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника и да предприеме мерки за принудително изпълнение на вземането на кредитора в случай на липса на доброволно изпълнение в предоставения срок.

С молба от 19.07.2011 г. взискателят е поискал от ЧСИ да наложи запор върху банковите сметки на длъжника. Няма данни ЧСИ да е предприемал действия по налагане на запор върху трудово възнаграждение на длъжника, въпреки извършената справка в НАП, от която е видно, че длъжникът има  действащ трудов договор с „СТРОЙ ПРО ВАРНА, ЕООД, ЕИК *********.

На 29.09.2011 г. ЧСИ е изпратил множество запорни съобщения до банки в страната, което съгласно т.5 от ТР №3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, представлява действие по налагане на запор и следователно прекъсва давността.

С молба от 01.02.2012 г. взискателят отново е поискал налагането на запор над банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, като ЧСИ на 26.05.2012 г. е изпратил запорно съобщение до работодател на длъжника на „СТРОЙ ПРО“ ЕООД, с което действие отново е прекъсната давността.

С молба от 08.01.2014 г. взискателят отново е поискал от ЧСИ да наложи запор върху трудово възнаграждение на длъжника.

Следващата депозирана молба по изпълнителното дело е от 05.04.2016 г. Със същата ответникът по настоящото дело е поискал да бъде конституиран като взискател в производството на основание договор за цесия, сключен на 18.01.2016 г., с който е прехвърлено и процесното вземане от „Юробанк България“ АД на „Е.М.“ ЕООД.

Извършването на изпълнителни действия е поискано от новоконституирания взискател едва на 15.07.2016 г.

По делото не са представени доказателства, нито са наведени твърдения от страните, че от подаване на молбата за образуване на 08.01.2014 г. до подаване на молбата за запор на банкови сметки на 15.07.2016 г. от взискателя са предприети каквито и да е действия по изпълнителното дело. Доколкото този период е по-дълъг от 2 години, съгласно чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и съобразно дадените задължителни указания в т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд е прекратено по силата на закона на 08.01.2016 г. Всички действия от взискателя, извършени след тази дата, не са валидни, поради което и не могат да прекъснат погасителната давност. Или погасителната давност последно е прекъсната на 08.01.2014 г. и съответно е изтекла в най-благоприятния за кредитора случай на 08.01.2019 г.  по отношението на вземането за главницата в размер на 21 989,16 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане  и за направени по делото разноски в размер на 1 188,16 лв. и на 08.01.2017 г. по отношение на вземанията за  2 429,75 лв. - договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г. и  153,15 лв. - наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че по делото няма доказателства ПДИ да е връчвано на длъжника преди 13.09.2016 г. – датата на която процесуалният представител на длъжника се е сдобил с цялостен препис от изпълнителното дело, или Заповедта за изпълнение е влязла в сила на 28.09.2016 г., към която датата дата давността не е била изтекла, т.е. не е настъпила преклузия за заявяване на недължимост на сумите, предмет на изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М., вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Софийски градски съд, по реда на чл. 439 от ГПК, доколкото длъжникът се позовава на обстоятелства, възникнали след датата на влизане в сила на изпълнителното основание.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

С оглед изхода на правния спор и направеното искане от ищеца, ответникът следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца сумата от 1350,00 лева, представляващи адвокатски хонорар, определен по реда на чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

На осн. чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Варна сумата от 1077,44 лв., представляваща дължима държавна такса.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.Н.Р. с ЕГН **********,***, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, със седалище и адрес управление:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 6 представлявано от Р.И.М., ЕИК ********* сумата от 24 572,06 лв., дължима по договор за потребителски кредит FL481284 от 01.06.2009 г., съгласно извлечение от счетоводните книги на „Юробанк и Еф Джи България“ АД към 26.07.2010 г. от която 21 989,16 лв. (двадесет и една хиляди деветстотин осемдесет и девет лева и шестнадесет стотинки)- главница, 2 429,75 лв. (две хиляди четиристотин двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки) - договорна лихва за периода от 01.07.2009 г. до 26.07.2010 г., 153,15 лв. (сто петдесет и три лева и петнадесет стотинки)- наказателна лихва за периода от 01.10.2009 г. до 26.07.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда 03.08.2010 г. до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 1 188,16 лв. ( хиляда сто осемдесет и осем лева и шестнадесет стотинки) за направени по делото разноски, от която 492,44 лв. държавна такса и 695,72 лв. адвокатско възнаграждение, поради погасено по давност право на принудително изпълнение за вземането по Заповед № 6947 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д. № 11 951 по описа за 2010 г. на Варненски районен съд, XVI състав, представляващо вземане предмет на образувано изпълнително дело № 20107860403457 по описа за 2010 г. на ЧСИ М.М. с район на действие Софийски градски съд, вписан с рег. № 786 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България, адрес на кантора: гр. С., ул. „***“ № 48, ет. 1, ап. 2, на основание чл.439, ал.1 от ГПК.

осъжда „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес управление:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 6 представлявано от Р.И.М. да заплати на адв. Кремена Николаева Танева, сумата от 1350,00 (хиляда триста и петдесет) лв. разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗАдв.

осъжда „Е.М.“ ЕООД, с ЕИК ********* със седалище и адрес управление:***, сграда Матрикс Тауър, етаж 6 представлявано от Р.И.М. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – гр. Варна сумата от 1077,44 лв. (хиляда седемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща дължима държавна такса, на осн. чл. 78, ал.6 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: