РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Членове:Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
Дафина Н. Арабаджиева
като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Въззивно гражданско
дело № 20225300500654 по описа за 2022 година
Производството е реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по жалба с вх. № 6053/07.03.2022 г. по описа на ПОС в
качеството на длъжник по изпълнително дело № 614/2021 г. по описа на ЧСИ
– Т. Л. с рег. № 820 в КЧСИ против Постановление от 12.01.2022 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да редуцира приетото по изпълнителното
дело адвокатско възнаграждение във вр. с изпълнителното производство от
507,44 лв. с вкл. ДДС.
В жалбата са изложени твърдения, че приетото адвокатско възнаграждение
неправилно не е било намалено от съдебния изпълнител, тъй като същото се
явява прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното
изпълнително производство. Сочи се, че дължимите суми, определени в
Покана за доброволно изпълнение са изплатени много преди получаване на
поканата и съответно преди изтичане на срока за доброволно изпълнение, а
именно на 22.11.2021 г. Твърди се, че единствените действия от страна на
пълномощника по делото се състоят в подаване на молба за образуване на
1
изпълнителното дело, а и същото е елементарно от фактическа и правна
страна. Счита определеният адвокатски хонорар за прекомерен, като моли
същият да бъде намален до размера от 200 лв., съгласно чл. 10, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Посочва, че пълномощникът на взискателя не е извършил
посочените в чл. 10, т.2-4 от Наредбата действия, доколкото Общината не е
създала никакви трудности относно събирането на дължимата сума. Цитира
се съдебна практика. Моли се обжалваното Постановление да се отмени и да
се постанови намаляване на адвокатското възнаграждение на основание чл.
78, ал. 5 ГПК до предвидения в чл.10, т.1 от Наредбата минимален размер от
200 лв. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото
производство.
В срок е постъпил отговор от взискателя по изпълнителното дело „ДЗИ –
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез адв. С.М., с който се оспорва жалбата,
като неоснователна. Твърди се, че приетото за събиране и заплатено от
взискателя адвокатско възнаграждение е съобразено с минималните размери,
съгласно чл. 10, ал.1, т. 1 и чл. 10, ал.1, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. Посочва, че дружеството е
регистрирано по ДДС и на основание §2а от цитираната Наредба е начислен
върху предвидения в тези разпоредби минимум и данъка добавена стойност.
Цитира съдебна практика и моли жалбата да се остави без уважение и
обжалваното постановление да се потвърди.
Представени са мотиви от съдебния изпълнител на осн.чл.436, ал.3 ГПК, в
които се излага становище за неоснователност на жалбата.
Пловдивският окръжен съд, Гражданско отделение, VІ състав, като разгледа
жалбата и приложените към жалбата писмени доказателства, както и
приложеното в копие изпълнително дело, намери следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като съгласно разпоредбата на чл.
435, ал. 2, т. 7 от ГПК длъжникът може да обжалва разноските по
изпълнението. Същата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.
С оглед гореизложеното депозираната жалба следва да се разгледа по
същество.
Изпълнително дело № 20218200400614 по описа на ЧСИ Т. Л., рег. № 820, с
район на действие Окръжен съд- Пловдив, е образувано на 19.11.2021 г. по
2
молба на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД чрез адв. С.М. въз основа
на изпълнителен лист за сумата от 2300,92 лв.- главница, ведно със законна
лихва, считано от 10.12.2020 г. до окончателното погасяване и разноски по
делото в размер от 781,32 лв. Още с молбата за образуване на делото е
поискано от длъжника да се събере и сумата от 507,44 лв.- адвокатско
възнаграждение за образуване и процесуално представителство и защита по
изпълнителното дело. Поискано е проучване на имущественото състояние и в
случай, че се установи налично имущество, годно да бъде обект на
принудително изпълнение, да бъдат наложени възбрани, респ. запори. На
основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено извършване на изпълнителни действия
спрямо длъжника.
С Постановление от 23.11.2021 г. съдебният изпълнител е приел за събиране и
разноските за адвокатско възнаграждение в размер от 507,44 лв. По
изпълнителното производство са представени доказателства за договарянето
и заплащането от взискателя на това адвокатско възнаграждение.
На 02.12.2021 г. на длъжника Община **** е връчена Покана за доброволно
изпълнение, в която е посочено, че общият размер на задължението по
изпълнителното дело е 4 292,28 лв.
На 15.12.2021 г. Община **** е депозирала молба по изпълнителното дело,
към която е приложил доказателства за заплащане на задълженията по
изпълнителния лист в полза на взискателя на 22.11.2021 г. Направил е
възражение за прекомерност на приетото за събиране в изпълнителното
производство адвокатско възнаграждение в размер от 507, 44 лв.
Препис от молбата на длъжника, с която е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение е връчен на другата страна за
становище.
На 12.01.2022 г. съдебният изпълнител е приел, че възражението на длъжника
за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение е
неоснователно и е отказал да го редуцира.
Съдът счита за неоснователни възраженията на жалбоподателя, изложени
пред съдебния изпълнител, за недължимост на адвокатското възнаграждение,
поради липса на доказателства за заплащането му. По изпълнителното дело
са представени доказателства, както за договарянето му, така и за
заплащането му по банков път.
3
С жалбата се излагат доводи, че посоченото възнаграждение е прекомерно.
Това искане е неоснователно. При определяне на размера на адвокатското
възнаграждение страните по договора за правна защита и съдействие са
длъжни да се съобразяват с разпоредбата на чл. 36, ал. 2, изр. 2 от Закона за
адвокатурата, предвиждаща че размерът на възнаграждението не може да
бъде по- нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет
за минималните размери на адвокатските възнаграждения наредбата за
процесуално представителство, защита и съдействие на страна по
изпълнително дело възнаграждението е- за образуване на изпълнително дело-
200 лв. /т. 1/; за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1000 лв. - 200 лв. и за вземания над
1000 лв. – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7; /т. 2/,
като в случая е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т. 2 от Наредбата.
Съгласно §2а от Наредбата за регистрираните дължимият данък върху
добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка
върху добавената стойност.
В настоящия случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение, дължимо за образуване и процесуално представителство по
изпълнителното дело се образува от два компонента, а именно
възнаграждението по т. 1 и по т. 2 от чл. 10 от Наредбата и е в общ размер от
507,44 лв. (по т. 1 – 200 лв. и по т.2 -222,87 лв., като върху тези суми е
начислен и дължимия ДДС. Заплатеното в този размер адвокатско
възнаграждение не е прекомерно по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, като
същото съответства на фактическата и правна сложност на делото и на
усилията на процесуалния представител по осъществяване на защитата по
делото. В т. 2 от Наредбата е предвидено, че възнаграждение се дължи и за
процесуално представителство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, каквито са поискани от взискателя. В
случая действително процесното изпълнително дело не се отличава с особена
фактическа или правна сложност, а извършените от пълномощника на ищеца
действия по изпълнителното дело са по неговото образуване, заплащане на
4
такси и представяне на доказателства за заплащането им и вземане на
становище по депозирани от длъжника молби. Следва да се отбележи, че
предвидените по цитираната наредба размери са само долна граница, под
която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ, а самият размер се определя по свободно договаряне въз
основа на писмен договор с клиента. С оглед на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че размерът на уговореното и заплатено от ищеца
адвокатско възнаграждение от 507,44лв., който съответства на минималния
такъв по Наредбата, не може да се определи като прекомерен, поради което и
направеното от ответника възражение се явява неоснователно, а обжалваното
постановление правилно и законосъобразно и като такова следва да се
потвърди.
С горните съображения
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 12.01.2022 г. по изпълнително дело №
614/2021 г. по описа на ЧСИ – Т. Л. с рег. № 820 в КЧСИ, с което съдебният
изпълнител е отказал да редуцира приетото по изпълнителното дело
адвокатско възнаграждение във вр. с изпълнителното производство от 507,44
лв. с вкл. ДДС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5