РЕШЕНИЕ
№ 13420
гр. София, 02.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20231110111051 по описа за 2023 година
намери следното:
Подадена е искова молба от Булстрад Виена иншурънс груп ЕАД
против ДаллБогг: Живот и здраве АД с искане да му бъде заплатена сумата от
1266,46 лева – остатък от заплатено обезщетение на трето лице по
застраховка Каско, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането и
сумата от 37,29 лева – мораторна лихва върху тази сума за периода от
15.11.2022 г. до 28.02.2023 г. Ищецът твърди, че на 08.07.2022 г. водачът А.
Л., паркирал собствения си лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, е рег. № СВ4604СО в гр. София, на ул. „Петрохан“, преди
кръстовището с ул. „Тодорини кукли“ без да включи на скорост. Поради това,
след слизане на водача, този лек автомобил потеглил сам и реализирал ПТП с
паркирания непосредствено пред него лек автомобил Хюндай И 10, с рег. №
СВ3539МХ. В следствие на гореописаното ПТП на лек автомобил марка
„Хюндай“, модел „И 10“ били нанесени материални щети. Към момента на
ПТП лек автомобил Хюндай И 10 бил застрахован по застраховка Каско към
ищеца, а лек автомобил Ситроен Берлинго – по застраховка Гражданска
отговорност на автомобилистите към ответника. Вследствие на това ПТП на
л. а. Хюндай И 10 били причинени щети, които били отстранени за сметка на
ищеца, като на третото лице, извършило ремонта, били заплатени 2512,92
лева. С писмо с изх. № 07057/11.11.2022 г. ищецът заявил пред ответника
плащане на сумата от 2537,92 лева, но ответникът изплатил част от нея –
сумата от 1271,46 лева. Остатъкът от 1266,46 лева останал дължим. Също
така счита, че от 15.11.2022 г. ответникът бил изпаднал в забава за изплащане
на вземането му. Моли съда да осъди ответника да му заплати процесните
суми. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
1
исковата молба. Взима становище за неоснователност на исковете. Не
оспорва, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за л.а. Ситроен
Берлинго, че е налице валидно застрахователно правоотношение със
застраховка „Каско“ за л.а. Хюндай И 10, наличието на ПТП, изплащането от
страна на ищеца на сумата от 2512,92 лева и изплащането от негова страна на
сумата от 1271,46 лева. Оспорва механизма на ПТП, видът и размерът на
причинените вреди, стойността на същите, причинно-следствената връзка
между тях и ПТП, вината и противоправното поведение на водача на л.а.
Ситроен Берлинго. Моли съда да отхвърли исковете като неоснователни.
В последното по делото заседание, страните са редовно призовани,
явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното: безспорни между страните са
следните факти: наличието на застраховка „Каско“ за л.а. Хюндай И 10,
сключена с ищеца, наличието на застраховка Гражданска отговорност по
отношение на л.а. Ситроен Берлинго, сключена с ответника, заплащането от
ищеца на сумата от 2512,92 лева и заплащането от страна на ответника на
сумата от 1271,46 лева, наличието на ПТП. По делото е представен
Двустранен констативен протокол от 08.07.2022 г. (л. 9 от делото), от който
се установява, че на същата дата между л.а. Ситроен Берлинго и л.а. Хюндай
И 10 е настъпил удар. От собственика на л.а. Хюндай И 10 е подадено
заявление към ищеца и е образувана щета (л. 12-л.15 от делото). Издадена е
фактура от доверен сервиз № 93134 от 27.09.2022 г. в размер на 2512,92 лева
(л. 17 и л. 18 от делото). Заплащането на обезщетението не се оспорва между
страните.
Като свидетел по делото е разпитан Г. Р. Д. – водач на л.а. Хюндай И 10.
Заявява, че си спомня процесното ПТП, но не помни конкретна дата. Не бил в
автомобила. Бил на работа в офиса си, когато негов колега му казал, че са
ударили колата му, която била паркирана на ул. Петрохан, близо до ул.
Тодорини кукли. Когато излязъл навън видял, че има баничарка, която била
спряла до неговата кола от лявата страна. Била Пежо или Ситроен, сива на
цвят. Водачът на баничарката отишъл до него и му казал, че не е бил в колата.
Казал, че я бил оставил пред офиса на Ес Ди Ай, който бил срещу офиса на
свидетеля от другата страна на улица Петрохан. Другият водач казал, че не
бил оставил колата на скорост, тя потеглила сама и се ударила в колата на
свидетеля. От мястото, където била оставена баничарката, до автомобила на
свидетеля разстоянието било 7-8м. може и 10м. Улицата била стандартна. На
улицата имало непрекъснато паркирали коли. Свидетелят не знае дали има
знаци, регулиращи паркирането. Свидетелят бил паркирал на ул. Петрохан,
там имало вход за паркинг на Билла. Другият водач бил спрял на подхода за
паркинга, а свидетелят бил спрял на улицата. Уврежданията по колата на
свидетеля били на задната броня ляво, заден ляв калник, светлоотразителен
стоп. Виждало се, че под калника имало откачени елементи. Неговият
автомобил се бил опрял в автомобила отпред.
Като свидетел по делото беше разпитан и А. Иванов Л. – водач на л.а.
Ситроен Берлинго. Заявява, че си спомня процесния инцидент. Случил се на
излизане на паркинга от магазин Билла в София, ж. к. Сухата река в посока
ул. Тодорини кукли. Паркирал пред офис на Ес Ди Ай. Поради моментно
невнимание оставил автомобила в неутрална скорост. Автомобилът потеглил
2
на собствен ход поради наклона на улицата и ударил друг автомобил. Другият
автомобил бил Тойота Ярис служебен автомобил на Изи кредит. Другият
автомобил бил паркирал отсреща на улицата. Било Т-образно кръстовище.
Автомобилът потеглил сам и ударил паркираният на пресечната улица
автомобил. На мястото, където свидетелят спрял не можело да се спира, а
отсреща нямало обозначени паркоместа. Неговият автомобил не бил засегнат,
другият автомобил бил с пукната броня.
След анализ съдът намира, че показанията на този свидетел следва да се
кредитират с вяра, тъй като се потвърждават от показанията на свидетеля Д. и
двустранния протокол по отношение на време, място и начин на възникване
на ПТП. Не следва да се кредитират по отношение на факта, че другият
участник в ПТП е бил автомобил Тойота Ярис, тъй като в тази си част не се
подкрепят от нито едно друго доказателство. Като съобрази изтеклия период
от време, съдът намира, че тази неточност се дължи на погрешка, но не засяга
достоверността на показанията като цяло.
По делото е изслушана и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза. Взима заключение, с което потвърждава
възможността и вероятността процесното ПТП да се е случило по начина,
описан в протокола. Описва нанесените на л.а. Хюндай И 10 щети и
установява, че са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Стойността на разходите по възстановяването им за ремонт по средни
пазарни цени възлиза на 2040,60 лева.
На база така установените факти съдът достига до следните правни
изводи: съгласно чл. 411, КЗ с изплащането на застрахователното
обезщетение застрахователят по застраховка Каско встъпва в правата на
увреденото лице спрямо застрахователя по застраховка Гражданска
отговорност. За да се възникне това право следва да се осъществи следния
фактически състав: противоправно поведение, вреди, причинно-следствена
връзка между това поведение и вредите, вина, наличие на застрахователно
правоотношение по застраховка Каско на увреденото лице и заплащане на
обезщетение по него, наличие на застраховка Гражданска отговорност спрямо
причинителя на вредата. В случая наличието на двете застрахователни
правоотношения и заплащането на обезщетението са безспорни. От
свидетелските показания, както и от протокола за ПТП съдът намира, че то се
е осъществило, като водачът на л.а. Ситроен Берлинго при паркиране на
автомобила не е оставил същия в положение на предавка, поради което
автомобилът е потеглил на собствен ход и се е ударил в л.а. Хюндай И 10.
Вредите, настъпили по л.а. Хюндай И 10, съдът приема за доказани от
приетите описи за вреди, свидетелските показания на свидетеля Д. и съдебно-
техническата експертиза, от която се установява и причинно-следствената
връзка по отношение на тези увреждания, които са описани в нея.
Противоправността съдът намира за доказана от свидетелските показания, от
които се установява, че с действията си свидетелят Л. е нарушил
разпоредбата на чл. 96 ЗДвП.
Всички необходими юридически факти са осъществени и основният иск
е доказан по основание. По отношение на размера съдът намира, че съгласно
приетото по делото експертно заключение същият възлиза на сумата от
2040,60 лева, както и ликвидационни разноски за общо 2065,60 лева. До този
размер възлиза регресната отговорност на ответника. От него безспорно са
заплатени 1271,46 лева, като остатъчната сума от 794,14 лева все още е
3
дължима. До този размер главният иск е основателен и следва да бъде
отхвърлен за разликата до 1266,46 лева.
Искът на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е доказан по основание.
Безспорно по делото ищцовата регресна претенция е приета от ответника на
14.11.2022 г. Този факт се доказва и от приложеното писмо (л. 22 и 23 от
делото). Съгласно чл. 412, ал. 3, т. 1 КЗ ответникът е следвало да изплати
размера на претенцията в 30-дневен срок от получаване. Тъй като това не е
сторено, към 15.12.2022 г. същият е бил в забава и следва да заплати
мораторна лихва за периода от 15.12.2022 г. до 28.02.2023 г. върху
основателния размер от 794,14 лева. Съдът изчисли служебно размера на
мораторната лихва върху главницата и установи, че той е 18,61 лева. До този
размер искът за лихва е основателен и следва да бъде отхвърлен за разликата
до пълния претендиран размер от 37,29 лева.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни. От
ищеца са заплатени 51 лева – държавна такса, 190 лева – депозит за
експертиза, 50 лева – депозит за свидетел и 426 лева – адвокатско
възнаграждение. Съобразно с уважената част от исковете му се дължат 460,13
лева. От ответника са заплатени 190 лева – депозит за експертиза, 50 лева –
депозит за свидетел и юрисконсултско възнаграждение, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото съдът определя на 100 лева.
Съобразно с отхвърлената част от исковете му се дължат 121,81 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДаллБогг Живот и Здраве, ЕИК със седалище и адрес на
управление гр. С, ж.к Д, бул. Г. М. Д №, да заплати на Булстрад Виена
иншурънс груп ЕАД, ЕИК: със служебен адрес гр. С, ул. У Г № , ет. , офис на
основание чл. 411, ал. 1 КЗ сумата от 794,14 лева – изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски
за неговото определяне, в размер на 25 лева, в резултат на пътно-транспортно
произшествие, осъществено на 08.07.2022 г. между лек автомобил марка
„Ситроен“, модел „Берлинго“, е рег. № и лек автомобил Хюндай И 10, с рег.
№ , ведно със законната лихва върху пълната сума от 13716,60 лева, считано
от 01.03.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
така предявения иск за разликата над сумата от 794,14 лева до пълният
предявен размер от 1266,46 лева като недоказан.
ОСЪЖДА ДаллБогг Живот и Здраве, ЕИК да заплати на Булстрад
Виена иншурънс груп ЕАД, ЕИК: на основание чл. 86, ал. 2 ЗЗД сумата от
18,61 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 15.12.2022 г. до
28.02.2023 г., като ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата над сумата
от 18,61 лева до пълният предявен размер от 37,29 лева като недоказан.
ОСЪЖДА ДаллБогг Живот и Здраве, ЕИК да заплати на Булстрад
Виена иншурънс груп ЕАД, ЕИК: на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от
460,13 лева – разноски в производството съобразно с уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА Булстрад Виена иншурънс груп ЕАД, ЕИК: да заплати на
ДаллБогг Живот и Здраве, ЕИК на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от
121,81 лева – разноски в производството съобразно с отхвърлената част от
4
исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5