№ 340
гр. Плевен, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20244430107476 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№7476/2024г. на ПлРС е образувано по искова
молба от П. А. Т., адв. К. Д., против ***, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, бул. „Скобелев“, №1, представлявано от Ц.К.-
директор, с която са предявени искове по чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл. 225,
ал.1 от КТ, за признаване на уволнението, извършено със заповед №ЧР-01-
231/30.10.2024г., издадена от директора на *** гр. Плевен, за незаконно и за
отмяна на заповедта като незаконосъобразна, да възстанови ищцата на
заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ при ответника
и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата от 9240лв., за периода
01.11.2024г. до 01.05.2025г., съставляваща обезщетение за времето, през което
ищцата е останала без работа поради незаконното уволнение, ведно със
законната лихва, считано от датата на ИМ. Твърди се, че ищцата е работила по
трудов договор с ответника, считано от 22.06.2020г., като е заемала длъжност
„главен счетоводител“, при 8- часово работно време. Твърди се, че преди
сключването на трудовия договор, от страна на ищцата е представен документ
за придобито образование- диплома за висше образование per.
№030605/10.08.2006г., издадена от Технически университет- гр. Габрово, за
образователно- квалификационна степен „магистър“, по специалност
„машиностроителна техника и технологии“, свидетелство за професионална
квалификация per. №2700-020/31.01 2014г. за придобита степен на
професионална квалификация по специалност „оперативно счетоводство“ от
Регионален център за професионална квалификация, както и диплома за
средно образование от Техникум по облекло-гр. Плевен. Посочва се, че на
ищцата е връчена длъжностна характеристика за длъжността „главен
1
счетоводител“, в която, в раздел VI, т 1, б. А е предвидено изискване за виеше
счетоводно- икономическо образование, с образователно квалификационна
степен „бакалавър“. Посочва, че друга длъжностна характеристика не е
връчвана на ищцата. Твърди се, че издадената заповед №ЧР-01-
231/30.10.2024г. за прекратяване на трудовото й правоотношение е
незаконосъобразна. Твърди се, че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, съобразно сключен на 19.06.2020г. трудов
договор за длъжността „главен счетоводител“, при знание и без
противопоставяне на работодателя, че още при сключването на трудовия
договор, ищцата не е отговаряла на въведено от самия него с длъжностна
характеристика изискване за вид и равнище на образование. Посочва се също,
че ответникът не е прекратил трудовият й договор и на основание чл. 71, ал.1
КТ, до изтичане на 6-месечния срок на изпитване в негова полза. Посочва, че
за периода на действие на трудовия договор, ответникът не е променил
изискванията си за образование по длъжностна характеристика от 2020г.
Посочва се, че работодателят се е съгласил, че притежаваното от ищеца
образование е достатъчно за изпълнение на възложената работа. Твърди се, че
няма нормативно установени изисквания за степен на образование и
специалност, която трябва да притежава лице на длъжност главен
счетоводител. Твърди се, че основанието по чл. 328, ал.1, т.6 КТ за
прекратяване на трудовия договор от работодателя не може да бъде
приложено, тъй като липсва новонастъпил юридически факт, като основание
за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с
право от страна на работодателя. Твърди се също, че е налице нарушение на
принципа по чл.8 КТ за добросъвестност при упражняване на трудовите права
в хипотезата на чл. 328, ал.1, т. 6 КТ. Посочва се, също, че е налице
злоупотреба от страна на ответника, в лицето на настоящия директор,
породени от депозиране от ищеца на докладна вх №ПД 04-162/25.07.2024г. и
предложение до кмета на Община Плевен вх. №КУП92-249-23/26.07.2024г. за
подобряване организацията, създаване на по-добра работна среда за
служителите и запазване на достойнството им при ответника. Твърди се също,
че в резултат на незаконното уволнение ищцата търпи вреди, които да
периода 01.11.2024г. до 01.05.2025г., са в размер на 9240 лева. Посочва се
също, че по време на действие основното трудово правоотношение с
ответника, ищцата е извършвала работа по външно съвместителство, при 4-
часов работен ден, при работодател Детска градина „Г.“ гр. Плевен. Посочва,
че след уволнението продължава да полагам труд при договорените условия
по запазеното правоотношение. Претендират се разноски. Представят се
писмени доказателства.
В срока за отговор, от страна на отв. ***, чрез адв. Н. Д., е депозиран
писмен отговор, с който се оспорват предявените искове, като неоснователни
и недоказани. Посочва се, че процесното уволнение, извършено въз основа на
Заповед №ЧР-01-231 от 30.10.2024г. е законосъобразно; посочва се, че е
постановено при наличие на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ-
2
служителят не притежава необходимото образование за изпълняваната
длъжност „главен счетоводител“. Твърди се, че съгласно длъжностната
характеристика за длъжността „Главен счетоводител“, за заемане и
изпълнение на длъжността е установено изискване за наличие на виеше
счетоводно-икономическо образование с образователна степен „бакалавър“.
Твърди се, че ищцата не притежава изискуемото по вид и степен образование,
като ищцата притежава диплома за завършено виеше образование,
специалност „Машиностроителна техника и технологии“ от Технически
университет гр. Габрово, диплома за средно образование от Техникум по
облекло гр.Плевен и свидетелство за професионална квалификация от курс
към „Регионален център за професионална квалификация“ ООД гр.Плевен за
професия оперативен счетоводител. Посочва се, че ответникът - ***, гр.
Плевен, е културен институт с общинска собственост, второстепенен
разпоредител с бюджет, с принципал - Община Плевен. Твърди се, че със
Заповед №РД-10-779 от 22.09.2024 г. на Кмета на Община Плевен са
определени правата и задълженията за 2024г., възложени на второстепенните
разпоредители с бюджет (ВРБ), към Община Плевен, като на второстепенните
разпоредители с бюджет е въведено задължение да осигурят спазването на
изискванията на ЗФУКПС, за осъществяване на контролни дейности за
предварителен контрол за законосъобразност върху всички документи преди
поемане на финансово задължение, както и да организират дейността при
спазване на изискванията на ЗФУКПС, относно разделяне на отговорностите
по вземане на решение, изпълнение и осъществяване на контрол. Твърди се, че
по силата на ЗФУКПС, директорът на Художествената галерия „има
законовото задължение и правомощие по контрол на компетентността на
персонала в поверената му организация, при изпълнение изискванията на
финансовото управление и контрол“. Твърди се, че процесното уволнени е
извършено в изпълнение и в приложение на законовите задължение на
работодателя по ЗФУКПС и в изпълнение на възложените му от Община
Плевен, посочената Заповед №РД-10-779 от 22.09.2024 г. на Кмета на Община
Плевен права, задължения и стандарти за финансово управление и контрол в
общинските учреждения и предприятия, като разпоредители с бюджет.
Оспорват се твърденията на ищеца за злоупотреба с право. Оспорват се
твърденията, че уволнението е резултат на възникнали влошени служебни
отношения с новоназначения директор на галерията. Твърди се също, че
изискванията за заемане на длъжността „главен счетоводител“, са уредени в
чл.18 от Закона за счетоводството. Оспорва се твърдението, че след
уволнението ищцата е останала без работа и търпи вреди, тъй като работи при
друг работодател по нов трудов договор, който не е прекратен. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
По делото са постановени за безспорни и ненуждаещи се от доказване
3
между страните факта, че са се намирали в трудовоправни отношения, въз
основа на сключен трудов договор, по силата на който, ищцата е заемала
длъжността „главен счетоводител“ и факта на прекратяване на трудовият
договор на ищцата, въз основа на заповед Заповед №ЧР-01-231 от 30.10.2024г.,
на основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, считано от 01.11.2024г. Установява се, че
заповедта е връчена на ищцата, при условията на отказ, на 31.10.2024г,
удостоверен с подписа на двама свидетели.
По делото се установява също, видно от представената длъжностна
характеристика, за длъжността „Главен счетоводител“, с код по НКПД ***,
подписана от ищцата, че в Раздел VI- „Изисквания за длъжността“, са
установени като изисквания за вид и равнище на образованието- висше
счетоводно- икономическо образование с образователно-квалификационна
степен „бакалавър“ и минимум 5 години стаж по специалността.
По делото няма спор между страните, а и не се твърди от страна на
ищеца, наличието на такова образование- висше счетоводно- икономическо
образование, с образователна степен „бакалавър“. Установява се, че ищцата П.
Т. притежава диплома за завършено висше образование в Технически
университет Габрово, Машиностроене и уредостроене, степен бакалавър.
По делото се установява също, видно от съдържанието на длъжностната
характеристика, сред основните трудови задължения за длъжността са:
изпълнение на задачи, свързани с контрол за правилно водене на счетоводни
документи, разходване на парични средства и материални ресурси,
осчетоводяване на документи и водене на ведомости; регистриране
хронологично на счетоводните операции, осъществяване на контрол над
приходите и разходите на предприятието, участие в планиране на финансовата
дейност, изчисление и внасяне на данъци, изчисление на трудови
възнаграждения, съставяне на първични и вторични счетоводни документи;
съхранение на счетоводната информация; участие в разработването на
счетоводната политика на предприятието, съставянето на годишния финансов
отчет, извършване на инвентаризация и проверки на материално- отговорни
лица.
При така установеното, съдът приема, че ищцата П. Т. не е отговаряла на
изискванията за заемане на длъжността „Главен счетоводител“- както към
датата на сключване на трудовият договор през 2020г, така и към датата на
неговото прекратяване, с оглед на липсата на изискуемото висше счетоводно-
икономическо образование, степен „бакалавър“. В случая, изискванията за
необходимият образователен ценз за заемане на тази длъжност е посочен в
самата длъжностна характеристика на длъжността и е в съответствие с
нормата на чл. 18 от ЗСч. Съобразно цитираната норма, физическите лица по
чл. 17, ал. 1 от ЗСч, които съставят финансовите отчети, и управляващите
и/или представляващите счетоводните предприятия, които подписват
финансовите отчети, когато финансовите отчети са съставени от счетоводни
предприятия, трябва да отговарят на следните изисквания: 1. да имат
4
придобита задължителна минимална степен на завършено образование и
съответстващ към него действителен стаж по специалността, както следва: а)
висше счетоводно-икономическо образование и стаж в областта на
счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция,
данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол,
съответно: аа) при магистърска степен – две години; бб) при бакалавърска
степен – три години; вв) при степен „професионален бакалавър“ – 4 години; б)
друго висше икономическо образование и 5 години стаж в областта на
счетоводството, външния и вътрешния одит и финансовата инспекция,
данъчните ревизии или като преподавател по счетоводство и контрол; в)
средно икономическо образование и 8 години стаж като счетоводител. В този
смисъл, съдът приема, че са налице нормативно установени изисквания за
заемане на длъжността „главен счетоводител“, които са намерили отражение и
в длъжностната характеристика на длъжността; в случая не е налице промяна
в изискванията от страна на работодателя. Действително, нормата на чл. 18 от
ЗСч. визира лицата, съставящи финансови отчети и не се използва пряко
термина „главен счетоводител“ - в т.ч. и в целият Закон, но съдът счита, че
същата касае именно лицата, заемащи тази длъжност- като ръководна такава.
Законово описание за длъжността „главен счетоводител“ се е съдържала в
ЗСч. отм, Глава Седма, съобразно която, главният счетоводител организира
финансовата дейност, вътрешния финансов контрол и счетоводството на
предприятието, подписва платежните документи и счетоводните отчети.
Съдът намира, че съобразно дл. характеристика, описаните трудови
функции и задължения на ищцата съответстват именно на длъжността „главен
счетоводител“, в т.ч. и посочената в т. 15- участие в разработването на
счетоводната политика на предприятието, съставянето на годишния финансов
отчет. Посоченият код по НКПД ***- също отговаря на длъжността „главен
счетоводител“. В този смисъл, съдът намира за неоснователно твърдението на
ищцата, че спрямо нея не намира приложение цитираната норма от ЗСч.,
поради това, че същата касае само лицата, които съставят и подписват
финансови отчети. Неоснователно е твърдението на ищеца, че не съществуват
нормативни изисквания за специалността, която трябва да притежава главният
счетоводител. Безспорно е, че е необходимо висше икономическо образование
за заемане на длъжността „счетоводител“ изобщо- както за главен, така и за
оперативен, а за ръководната длъжност „главен“, са налице и завишени
изисквания, вкл. и за стаж по специалността. Следва да се посочи също, че в
случая не е налице спор дали ищцата е придобила образователно
квалификационна степен бакалавър по някоя от различните специалности от
профил „Икономика“, а за липсата на икономическо образование изобщо.
Представеното свидетелство за професионална квалификация per. №2700-
020/31.01 2014г. за придобита степен на професионална квалификация по
специалност „оперативно счетоводство“ от Регионален център за
професионална квалификация, след проведен курс по обучение, според
настоящия съдебен състав, също не може да обоснове заемане на длъжност
5
„счетоводител“ изобщо.
Съобразно разрешението, дадено в ТР № 4/2017 година, когато бъде
установено, че изискванията за заемане на съответната длъжност са
нормативно установени, което прави невъзможно запазването на трудовото
правоотношение, работодателят може да поиска трудовият договор да бъде
обявен за недействителен с иск по чл.74 КТ. Докато не бъде обявена
недействителността на трудовия договор с влязло в сила решение на съда
съгласно чл.74, ал.2 КТ /какъвто е и настоящият случай, според съда/, ще е
налице действително правоотношение, което може да бъде прекратено от
работодателя на всяко едно от изчерпателно изброените основания за
прекратяването му. В този случай, не се изключва възможността за
прекратяване на трудовото правоотношение по чл.328, ал.1, т.6 КТ, тъй като
при сключване на трудовия договор, за страните са възникнали всички права и
задължения, вкл. правото на работодателя да прекрати трудовия договор с
едностранно предизвестие. Следва да се приеме, че е налице основанието за
прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.6 КТ, ако при сключването
му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт
изисквания за образование или професионална квалификация за
изпълняваната работа.
На основание изложеното, съдът приема, доколкото трудовият договор с
ищцата не е обявен за недействителен по чл. 74, ал.1 от КТ, че уволнението на
ищцата, извършено със заповед №ЧР-01-231/30.10.2024г., издадена от
директора на *** гр. Плевен, на посоченото основание- чл. 328, ал.1, т. 6 от
КТ- „когато работникът или служителят не притежава необходимото
образование или професионална квалификация за изпълняваната работа“, е
законосъобразно, с оглед на установената липса на образователен ценз– висше
счетоводно- икономическо образование на ищцата.
Съдът намира, че от страна на ищеца, съобразно разпределената
доказателствена тежест и събраните доказателства, че не се обори
установената законова презумпция по чл. 8 от КТ и не се установи
злоупотреба с права от страна на работодателя при прекратяване на
процесният трудов договор. Както бе посочено по- горе, в случая са налице
нормативни изисквания за длъжността, които са били известни на ищцата
още при сключване на трудовият договор. В случая, от страна на ищеца се
твърди злоупотреба с право от страна на работодателя, обусловено от влошени
служебни отношения между ищцата и директора на Художествената галерия;
твърди се, че същото е намерило израз в изпратената от директора на Худ.
Галерия до кмета на Община Плевен доклана записка № РД-10-
100/23.07.2024г. По делото, във връзка с направените твърдения, като
свидетел е разпитан И.В., който сочи, че също е бил служител в Галерията,
фонд „Охранител“ и е работил в ищцата и директорката по различни проекти.
Сочи, че е усещал между двете по- особено поведение, чувал е от ищцата, че
работи трудно с директорката, но от страна на директорката не е чувал
конкретни обвинения; усещал е по тона и начина на говорене, че има
6
напрежение. Свидетелят сочи също, че според него е имало нужда от промяна
в работната среда. По делото се установява също, че от страна на ищцата,
заедно със свид. И.В. и лицето П.А., е изпратено Предложение до Кмета на
Общината, с копие от директора на ХГ, от 26.07.2024г, с което е направено
искане за съдействие за промяна на намина на управление на Галерията.
Установява се, че трудовите договори с тези лица са прекратени поради
придобиван на право на пенсия. По делото не са представени писмени
доказателства за предприети действия и/или отговори от страна на Община
Плевен, на депозираните докладна записка и предложение.
Съдът, като прецени събраните гласни доказателства и писмени
доказателства в тяхната съвкупност, счита, че същите не могат да обосноват
категоричен и несъмнен извод, за наличие на злоупотреба с право от страна на
работодателя при прекратяване на трудовия договор с ищцата, респ. оборващи
презумпцията за добросъвестност по чл. 8, ал.1 от КТ. Злоупотреба с права от
страна на работодателя в хипотезата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е налице, когато
се установи, че единственото му желание е чрез законово допустими средства
да постигне една- единствена цел: прекратяване на трудовия договор с
конкретен служител или работник. В конкретният казус такава злоупотреба с
права не се установи. Съдът счита, че докладната записка до кмета на
общината, като принципал, не може да се тълкува като израз на влошени
междуличностни отношения, доколкото ХГ се явява второстепенен
разпоредител с бюджетни средства. Следва да се посочи също, че основанието
за прекратяване на трудовият договор с ищцата е липсата на изискуемо
образование, а не поради липса на качества за ефективно изпълнение на
работата. Влошени служебно отношения съдът счита, че не се установиха от
свидетелските показания на свид. Велчев; от същите освен, че не се
установиха конкретни факти, съдът отчита и тяхната възможна
заинтересованост, с оглед на останалите събрани по делото писмени
доказателства, обсъдени по- горе.
На основание гореизложеното, съдът приема, че уволнението,
извършено със заповед №ЧР-01-231/30.10.2024г., издадена от директора на
*** гр. Плевен, е законосъобразно, и предявеният иск по чл. 344, ал.1, т.1 от
КТ, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ-като акцесорен, за възстановяване на ищцата на
заеманата от преди уволнението длъжност „главен счетоводител".
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр чл. 225, ал.1 от КТ.
С оглед изхода по главният иск, с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от
КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът с правно основание
чл.344, ал.1, т.3 от КТ- като акцесорен, за заплащане на обезщетение за
времето, в което ищецът е останал без работа, в размер на 9240лв., за периода
7
01.11.2024 г. до 01.05.2025 г.
По отношение на разноските – с оглед изхода на делото ответникът има
право на разноски, като в полза на същия бъдат присъдени разноски в размер
на 1100лв.- адв. възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от П. А. Т., ЕГН**********, от ***, против
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.
„Скобелев“, №1, представлявано от Ц.К.- директор, иск с правно основание
чл. 344, ал.1, т.1 от КТ, за признаване на уволнение, извършено със заповед
№ЧР-01-231/30.10.2024г., издадена от директора на *** гр. Плевен, на
основание чл. 328, ал.1, т.6 от КТ, за незаконосъобразно и за отмяна на
издадената заповед, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П. А. Т., ЕГН**********, от ***, против
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.
„Скобелев“, №1, представлявано от Ц.К.- директор, иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.2 от КТ, за възстановяването й на заемната преди уволнението
длъжност „главен счетоводител“, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от П. А. Т., ЕГН**********, от ***, против
***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, бул.
„Скобелев“, №1, представлявано от Ц.К.- директор, иск с правно основание
чл.344, ал.1, т.3, вр чл. 225, ал.1 от КТ, за заплащане на сумата от 9240лв., за
периода 01.11.2024 г. до 01.05.2025 г.,обезщетение за времето, в което ищецът
е останал без работа, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П. А. Т., ЕГН**********,
от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ***, ЕИК***, със седалище и адрес на управление
гр. Плевен, бул. „Скобелев“, №1, представлявано от Ц.К.- директор сумата от
1100лв. – разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок, считано от дата
18.03.2025г., обявена на страните в о. с.з. на 04.03.2025г, с въззивна жалба,
пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
8
9