Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...............
Гр.
София, 13.05.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VI-21
състав, в публично съдебно
заседание на седемнадесети април
две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ
: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1954 по описа за 2018 г. за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от С.Р. ООД, ЕИК *******срещу
ЗАД А.АД, ЕИК *******осъдителни искове по чл.208, ал.1 КЗ/отм./ за заплащане на
сумата от 195230 лв., представляваща застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка „Каско и Злополука“, сключена с полица
№0306С009891 на 25.11.2016 г., клауза „П“ – Пълно каско,
за вредите, настъпили на 28.08.2016 г.,
върху лек автомобил марка Мерцедес, модел S 500 4 MATIC, рег.№ *******вследствие
застрахователно събитие „пожар“, представляващо покрит риск по договора, както
и иск по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 9083 лв., представляваща
обезщетение за забавеното плащане на част в размер на 50 000 лв. от главното задължение за период на забава
13.12.2016 г. -27.09.2018 г. Претендират се законната лихва от датата на
исковата молба и разноските по делото.
Ищецът твърди да е сключил с ответника
имуществена застраховка „Каско и Злополука“, клауза
„П“ – Пълно каско, сключена с полица №0306С009891 на
25.11.2016 г. по отношение на автомобил марка Мерцедес, модел S 500 4 MATIC,
рег.№ *******и със срок на действие от 0 часа на 26.11.2015 г. до 24 часа на
25.11.2016 г. В срока на действие на договора на 28.08.2016 г. настъпило
застрахователно събитие „пожар“ , в резултат на което автомобилът изгорял. Във
връзка с пожара било образувано досъдебно производство, като ищецът предявил
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, като получил отказ от
ответника по съображения, че не му е било съобщено съществено обстоятелство във
връзка с определяне на риска и настъпване на събитието, а именно отдаването под
наем на застраховани автомобил на трето лице. Ищецът счита отказът за
неоснователен по съображения, че не са налице предпоставките на чл.211 КЗ
/отм./ като оспорва да се касае за обстоятелство, за което е поставен изрично
въпрос, което да е предвидено в договора като основание за отказ от изплащане
на обезщетение, както и отдаването под наем да е съществено с оглед интереса на
застрахователя при определяне на риска и да е във връзка с настъпване на
застрахователно събитие, като поддържа, че дори и да се приема обратното, то
към настъпване на събитието договорът за наем с трето лице е бил прекратен и
автомобилът – върнат на застрахования собственик.
Ответникът е депозирал в срок отговор, в
който оспорва иска по основание и размер. Счита, че е налице основание да
откаже изплащането на обезщетение, тъй като
застрахованият не е изпълнил задълженията си по закон и т.50.7.6 от
Общите условия да уведоми застрахователя за съществено обстоятелство от
значение за настъпване на риска, а именно относно ползването на застрахованото
МПС във връзка с отдаването му под наем, което обстоятелство е довело до
увеличаване на риска и настъпване на събитието. Евентуално оспорва размера на
вредите, като счита, че не отговаря на действителната стойност на автомобила
към датата на събитието, нито на уговорения метод за определянето на
обезщетението при наличие на тотална щета. Не оспорва сключването на договора
за застраховка с ищеца, както и настъпилото застрахователно събитие.
Съдът, след преценка на доводите на страните и
събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца е да докаже, че е
собственик на автомобила, по отношение на който претендира обезщетение,
сключването на договор за имуществено застраховане „каско“,
заплащането на застрахователни премии по него, както и че в срока на действие
на договора е настъпило застрахователно събитие – „пожар“, които обстоятелства
не се оспорват от ответника, причинно-следствената връзка между пожар и нанесените
на застрахованото имущество вреди, както и техния размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадане на длъжника в забава
чрез предявяване на претенция и представяне на уговорените документи..
В тежест на ответника и при
доказване на горните факти е да докаже погасяването на дълга, респ. да докаже,
че настъпването на застрахователното събитие е в причинна връзка с конкретно
поведение на ищеца, което е в неизпълнение на предвидено в договора и закона
задължение за предоставяне на информация, както и че е поставил въпрос относно
същите обстоятелства.
Не е спорно, а се установява и от
представените по делото застрахователна полица №0306С009891 от 25.11.2015 г. и
свидетелство за регистрация част І ,№ *********, че между ищеца и ответника е
сключен договор за застраховка „ каско“ , клауза „П –
пълно каско“ по отношение на собствения на ищеца
автомобил марка Мерцедес, модел С 500 4 Матик, с
рег.№ *******, с период на застрахователно покритие 26.11.2015 г. – 25.11.2016
г. и застрахователна сума от 215 000 лв. Договорът е сключен при Общи
условия, като уговорената в него застрахователна премия е разсрочена на четири
равни вноски в размер на 2284,38 лв. всяка, съответно с падежи 25.11.2015г.,
25.02.2016 г., 25.05.2016 г. и 25.08.2016 г.
Установява се от представените 4
броя квитанция за платена сума по полица №0306С009891/ 25.11.2015 г., че ищецът
е платил всички дължими вноски от
застрахователната премия. С плащането на първата вноска договорът между страните
е породил действие, респективно не са налице основания за прекратяването му на основание чл.202, ал.2, вр.ал.1 КЗ /отм./ поради неплащане на разсрочена вноска от
застрахователна премия в продължение на повече от 15 дни след падежа й, въпреки
наличието на такава уговорка в договора. Следователно страните са били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение към датата 28.08.2016 г.,
на която се твърди да е настъпило застрахователно събитие.
От представените по делото удостоверения
от 01.09.2016 г., издадено от СДПБЗН, удостоверение от 31.08.2016 г., писмо от
07 РУП на СДВР, протокол за оглед на
местопроизшествието от 28.08.2016 г. се установява, че застрахования по
договора между страните лек автомобил марка Мерцедес с рег.№ *******, заедно с още два автомобила,
паркирани в гр.София, ж.к.Студентски град, ул. *******са обхванати от пожар,
във връзка с който е образувано досъдебно производство № 3382 змк2079/2016 г.
за престъпление по чл.330, ал.1 НК.
Посоченото събитие, представлява
покрит риск, съгласно клауза „П- пълно каско“ от
Общите условия, при които е сключен договора между страните, което е основание
за възникване на задължение за ответника да обезщети вредите, по застрахованото
имущество.
Неоснователни са възраженията на
ответника за наличие на обстоятелства, изключващи отговорността му по
застрахователния договор поради неизпълнение на задължения на застрахования, което е значително с оглед
интереса му и поражда правото му да откаже изплащане на обезщетение.
По делото се установява от представените
по ответника доказателства – предложение – декларация и техническа експертиза,
че при сключването на договора застрахователят е поставил изрично въпроси
относно начина на ползването, като предложението съдържа следните типизирани
възможности за отговор - лични нужди, служебни нужди /стопанска дейност/,
таксиметрови превози, „учебен автомобил“, „участие в състезания и тренировки,
изпитания“, „отдаване под наем или аренда /рент-а-кар/“,
„превоз на експлозивни, запалителни и други опасни товари „, както и опция за
посочване „друго“ като начин на ползване, неизброен изрично. Посочения от застрахования
в този документ начин е „лични нужди“. Съдът приема, че независимо от
посочената дата на съставяне не предложението – декларация и техническата експертиза за оценка на
автомобила „25.11.2016 г.“ , именно това са съставените при сключването на
полицата между страните от 25.11.2015 г. документи, а при изписване на годината
е допусната техническа грешка, тъй като няма съмнение , че документите се
отнасят именно за автомобила, описан в полицата от 25.11.2015г., като
определената стойност на автомобила и на застрахователната премия са абсолютно
идентични с посочените в полицата, а не се твърди между страните да е сключван
и друг застрахователен договор за същия автомобил, а още по-малко през 2016 г.,
след настъпване на застрахователното събитие.
Макар и да е посочил, че автомобилът ще
се ползва за лични нужди, ищецът не е декларирал настъпила промяна в това обстоятелство, което
без съмнение е от значение за определянето на риска и за което е поставен
писмено въпрос от застрахователя, каквото задължение има на основание чл.191 КЗ
/отм./, както и на основание т.50.7.6 от Общите условия, при които е сключен
договора.
По делото се установява, че след
сключване на застрахователния договор, ищецът е отдал застрахования автомобил
под наем на Б.Г.ООД, представлявано от Г.В.Е., с договор за наем от 15.12.2015 г., сключен за период от една
година, считано от 04.01.2016 г. С оглед обстоятелството, че управителят на Б.Г.ООД
Г.В.Е.е потвърдил пред застрахователя писмено на 28.08.2016 г., че към датата
на настъпване на пожара на автомобила, същият е ползван от него, респективно е
паркиран от него на мястото на събитието, съдът приема, че представеният от
ищеца едва с исковата молба анекс за прекратяване на договора за наем, е
съставен не на посочената в него дата 26.08.2018 г., а на по-късна дата и към
датата на настъпване на застрахователното събитие застрахованият автомобил е
бил отдаден под наем и ползван от наемателя, за което обстоятелство
застрахованият ищец е бил длъжен да уведоми застрахователя.
Следователно е налице неизпълнение на
задължението на застрахования да обяви настъпила промяна в обстоятелствата,
които за които писмено е поставен въпрос при сключване на договора, като са
неоснователни възраженията на ищеца, че въпросите относно начина на ползване са
неясни. Отдаването под наем е изрично посочено като начин на ползване, който е
от значение на определяне на риска и не съществува каквато и да е неяснота за
смисъла на въпроса.
Неоснователни са и доводите на ищеца, че
необявяването на обстоятелството относно отдаване на застрахования автомобил под
наем, не е предвидено в застрахователния договор като основание за отказ за
изплащане на обезщетение. Съгласно т.56.2 от Общите условия, при които е
сключен договора, застрахователят може да откаже изплащане на обезщетение в
случаите на т.56, а именно при неизпълнение на задълженията на застрахования по
т.50.1, в която е предвидено обявяване на всички обстоятелства, за които е
поставен писмено въпрос. Както беше вече посочено относно отдаването под наем е
поставен изричен въпрос и следователно
неизпълнението на задължението за обявяване на това обстоятелство и
промените във връзка с него са предвидени в договора като основание за отказ.
Това неизпълнение обаче не поражда право
на застрахователя нито да откаже изплащане на обезщетение, нито да намали размера
на обезщетението, доколкото не е налице
друга кумулативна предпоставка за възникване на правото, а именно не се
установява по какъвто и да било начин отдаването на автомобила под наем,
респективно ползването от наемателя да е допринесло за настъпването на застрахователното
събитие.
Такава причинна връзка между
необявяването на обстоятелство и събитието се изисква изрично съгласно чл.189,
ал.4 КЗ /отм./ във връзка с съзнателно неточно обявяване на обстоятелство, за
което е поставен писмено въпрос от застрахователя, респективно за настъпила
промяна относно такова обстоятелство /чл.191, ал.2 КЗ отм./.
Причинната връзка между неизпълнението на конкретно
задължение и настъпването на застрахователното събитие е задължителна
предпоставка обуславяща правото на застрахователя да откаже изплащане на
обезщетение и по смисъла на чл.211, т.2 КЗ /отм./, на която разпоредба се
позовава ответникът, тъй като само такова неизпълнение е значително с оглед
интереса му. В същия смисъл е константната задължителна съдебна практика, обективирана в постановените по реда на чл.290 ГПК решение № 4 /
21.03.2012 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 15
/12.06.2012 г. по т.д. № 454/2011 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение № 49 / 29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г.
на ВКС, ТК, I т.о., решение № 185/ 05.03.2014 г. по т.д.
№ 350/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., решение № 32/
11.08.2014 г. по т.д. № 1262/2013 г. на ВКС, ТК, II т.о., решение
№167/07.02.2017 г. по т.д.№1655/2015 г. на ВКС, ІІ т.о.
Следователно по делото се доказват
фактите, обуславящи възникване на вземане за изплащане на застрахователно
обезщетение на ищеца спрямо ответника, а не се доказват факти, които да освобождават
ответника от това задължение или да водят до намаляване на отговорността му.
От заключенията на автотехническата
експертиза се установява, че действителната стойност на автомобила към датата
на събитието е 195230 лв., като са налице запазени части, които имат полезна
стойност той като са реализируеми на пазара на части,
която стойност в размер на 9761,50 лв. следва да се приспадне от дължимото
обезщетени, поради което и искът по чл.208, ал.1 КЗ /отм./ следва да се уважи
до размера от 185468,50 лв., като за разликата до пълния размер е неоснователен
и подлежи на отхвърляне.
Съответно ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане. Съгласно т.57.6 от общите условия на ответника
застрахователното обезщетение в се изплаща до 15 дни от представяне на всички изискани
документи.
Ищецът не е представил доказателства за това кога е
предявил претенцията си и какви документи е представил. Въз основа на отказа на
ответника, обективиран в писмо негово изходящ номер
100-8389/12.12.2016 г., съдът приема датата на отказа
за датата, на която ответникът е сезиран с претенцията на ищеца с всички
необходими документи, тъй като отказът не се основава на непредставяне на
такива. Следователно ответникът е изпаднал в забава след изтичане на 15
дни от тази дата, а именно на 28.12.2012
г. от когато дължи обезщетение за
забавено плащане. Обезщетението е претендирано за
първоначално предявената част от главницата в размер на 50 000 лв., като
по отношение на тази претенция не е искано и допускане на изменение, като за
периода от 28.12.2016 г. до датата на исковата молба обезщетението за забавено
плащане на част от главното задължение в размер на 50 000 лв. е 8875,71
лв., до който размер следва да се уважи акцесорния
иск, като за разликата до пълния размер от 9083,34 лв. и за периода 13.12.2016. -27.12.2016 г. акцесорният иск следва да отхвърли.
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете
страни, които са ги претендирали.
На ищеца следва да се присъди сумата от 13339,24 лв. от общо разноски за държавна такса,
депозити за експертизи и адвокатско възнаграждение от 14023,50 лв., съобразно
уважената част от исковете., като възнаграждението на ответника за прекомерност
на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото не надвишава
минималния размер
На ответника следва да се присъди сумата от 26,84 лв.,
от общия размер на разноските от 550 лв.
за депозити за експертизи и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът на основание чл.78, ал.8 ГПК определя в размер на
200 лв..
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ЗАД А.,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на С.Р. ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, офис 19 на основание чл. 208, ал.1 КЗ/отм./ сумата от 185468,50 лв., представляваща застрахователно
обезщетение по имуществена застраховка „Каско и
Злополука“, сключена с полица №0306С009891 на 25.11.2016 г., клауза „П“ – Пълно
каско за вредите, настъпили на 28.08.2016 г. върху лек автомобил марка
Мерцедес, модел S 500 4 MATIC, рег.№ *******вследствие застрахователно събитие
„пожар“, представляващо покрит риск по договора, ведно със законната лихва
върху тази сума от 27.09.2018 г. до окончателното й заплащане, на основание чл.86 ЗЗД сумата от 8875,71 лв., представляваща обезщетение за
забавеното плащане на частта от дължимото застрахователно обезщетение в размер
на 50 000 лв. за период на забава 28.12.2016 г. -27.09.2018 г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 13339,24 лв., представляваща разноски за държавна
такса, депозит за експертизи и адвокатско възнаграждение, съобразно уважената
част от исковете, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл.208, ал.1 КЗ/отм./ за разликата над 185468,50 лв. до предявения размер от 195230
лв, както и иска по чл.86, ал.1 ЗЗД за разликата над 8875,71
лв. до 9083
лв. и за периода
13.12.2016
г. – 27.12.2016
г.
ОСЪЖДА С.Р. ООД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, офис 19 да
заплати на ЗАД А., ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 26,84 лв., представляваща
разноски за депозити за експертиза и юрисконсултско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
СЪДИЯ: