РЕШЕНИЕ
№ 1339
Силистра, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Председател: | ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА |
| Членове: | ВАЛЕРИ РАДАНОВ ЖАНЕТ БОРОВА |
При секретар АНЕТА ТОДОРОВА и с участието на прокурора ПЕТЪР ХРИСТОВ ПЕТРОВ като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ административно дело № 20257210700332 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
С решение № 144 / 19.09.2025 г. по адм. дело № 423 / 2025 г. Силистренският районен съд (СРС) е отменил заповед рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г. на разузнавач V-та степен в група 02 на сектор „Криминална полиция“ към Районно управление (РУ) – Силистра при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра и е осъдил ОДМВР – Силистра да заплати на Т. Г. Г., [ЕГН], сумата 310,95 лв., представляваща направени по делото разноски.
Касаторът – разузнавач V-та степен в група 02 на сектор „Криминална полиция“ към РУ – Силистра при ОДМВР – Силистра – моли съда да отмени първоинстанционното решение на СРС поради нарушения на процесуалния и материалния закон и да реши спора по същество, като отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт.
Ответникът Т. Г. Г., [ЕГН], оспорва касационната жалба; претендира се адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗА.
Прокурорът дава заключение, според което първоинстанционното решение е законосъобразно.
Съдът прие за установено следното:
Със заповед рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г. касаторът е задържал за срок до 24 часа ответника по касация в помещение за временно задържане на РУ – Силистра. Мотивите на заповедта са следните: „... на основание чл. 72, ал.1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи във връзка със сл.д. № 12 / 2025 г. по описа на ОСл.О гр. Силистра и чл. 354а от НК – без надлежно разрешително произвежда, преработва, придобива или държи наркотични вещества или техни аналози с цел разпространение, или разпространява наркотични вещества или техни аналози“.
СРС е отменил гореописаната заповед, като част от обосновката на отмяната се свежда до следните разсъждения: „... На 30.05.2025 г., в присъствие на жалбоподателя Г. са били извършени „претърсване и изземване“ по сл.д. № 12 / 2025 г. по описа на ОСлО при ОП – Силистра, след получени предварително разрешения за извършването на тези процесуално-следствени действия от надлежен орган, а именно Окръжен съд – Силистра, в неговите имоти, местоработата му и управляваните от него МПС-та. При реализацията на тези процесуално-следствени действия не били установени в негово владение забранени от закона вещества или предмети. Въпреки това на жалбоподателя Г. е била издадена заповед за задържане на лице с рег.№ 1886зз-73 / 30.05.2025 г., като му е предоставена и писмена декларация за попълване, според която същият (писмено) заявил, че нямал възражения; че желае адвокатска защита чрез адв.Н. Д. при АК – Силистра; че бил запознат с неговите права; че имал необходимост от медицинска помощ, като е посочил заболяванията си. Жалбоподателят Г. бил отведен (конвоиран) за изтърпяване на наложената му принудителна административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР в помещение в сградата на РУ – Силистра, където престоял до 08:55 часа на 31.05.2025 г. Същият нямал никакво процесуално качество по сл.д. № 12 / 2025г. по описа на ОСлО при ОП – Силистра ... Според справка на същата служба от 25.06.2025 г. ... по следственото дело е привлечен Т. С. Г., [ЕГН], ... за извършено от него на 30.05.2025 г. в [населено място], обл. Силистра, [улица]престъпление по чл. 354а, ал. 1, предл. 4 от НК, но никъде в справките не се споменава името и данните на жалбоподателя Г. ... Фактите, които пораждат подозрение в извършването на престъпление и обосновават първоначалното задържане на лицето не трябва да са от същото ниво както тези, необходими за осъждането му или дори за повдигането на обвинение, но във всички случаи трябва да бъдат конкретизирани в степен и да бъдат съобщени, така че арестуваното лице да добие незабавно известна представа в какво е заподозряно, съгласно решение на ЕСПЧ от 11.07.2000 г. по дело D. v T. по жалба № 20869/92 – § 56. Обратното, недопустимо е по всеки един минимален национален и международен стандарт фактите, а не правото, обосноваващи подозрението в престъпление, изобщо да не са посочени в акта за задържане и да не са съобщени на задържаното лице незабавно при лишаването му от свобода. ... жалбоподателят Г. е бил задържан в 09 часа на 30.05.2025 г., а заповедта за задържането му е била издадена едва около 17 часа на същия ден, т.е. около 8 часа след неговото фактическо задържане. ... Издаването фактически на 30.05.2025 г. на заповедта за по-ранен час – за 09:00 часа на 30.05.2025 г. не води до саниране на взетото задържане ... Нещо повече, към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Г., лицето издало заповедта му за задържане – ответника Г. Г. – изобщо не е бил там, а, както стана ясно, в по-късен етап му е било разпоредено да задържи жалбоподателя Г., въпреки, че същият изобщо не е присъствал по време на извършването на процесуално-следствените действия, касателно жалбоподателя Г.. ...“.
Настоящият състав установи, че касаторът е допуснал множество нарушения на процесуалния закон при издаването на процесния административен акт. 1/ Противно на изискването на чл. 59, т. 4, пр. 1 АПК в заповедта за задържане на ответника са посочени само правни основания. Единственият отразен факт (крайно недостатъчен) е посочването на сл.д. № 12 / 2025 г. на ОслО – Силистра, което обаче, според констатациите на СРС, не се отнася до ответника. 2/ Не би могло да се възприеме като правомерно издаването на заповед 8 часа след задържането на ответника, защо през тези 8 часа той е бил лишен от възможността да обжалва заповедта за задържането си. 3/ Неприемливо е да се нарежда на административен орган да издаде акт с определено съдържание. Това е отречено като възможност от съдебната практика още през 1975 г., когато е съществувала не просто административна йерархия на органите, а хипертрофична подчиненост на спрямо горестоящия орган: „Незаконосъобразен е и актът, издаден въз основа на нареждане на по-горния административен орган, с което е определено изрично неговото съдържание“ (т. 4 от тълкувателно решение № 16 / 31.03.1975 г., ОСГК на ВС).
Всяко от изложеното по-горе нарушения е самостоятелно основание за унищожаемост на процесната заповед. Ето защо, като е отменил последната, въззивният съд е постановил законосъобразно решение.
С оглед неоснователността на жалбата следва да се уважи претенцията по чл. 38, ал. 2 ЗА в същия размер, който е определен от СРС за въззивното производство – 300,00 лв.
Водим от гореизложеното, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 144 / 19.09.2025 г. по адм. дело № 423 / 2025 г. на Силистренски районен съд.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи – Силистра да заплати на адвокат В. Р. Х., [ЕИК], адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 (триста) лв.
Решението е окончателно.
| Председател: | |
| Членове: |