№ 5377
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Георгиева
като разгледа докладваното от Емилия Александрова Въззивно гражданско
дело № 20231100507105 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Б. И. М. срещу Решение № 5787 от 11.04.2023 г.,
постановено по гр.д. № 4385/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав, с
което е изменен размерът на определената с Решение № 21499 от 23.01.2020г., постановено
по гр.д. № 57021/2019г. по описа на СРС, 84 състав в полза на непълнолетната Б. Б. М. и
малолетната К. Б. М., месечна издръжка в размер на по 155 (сто и петдесет и пет ) лева, на
основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е осъден Б. И. М. да заплаща на
непълнолетното си дете Б. Б. М. и на малолетното дете К. Б. М., чрез майка им И. Б. Н.
месечна издръжка в размер на по 300 лева /триста лева/ на всяко дете, считано от
27.01.2023г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща
издръжката, платима по банкова сметка на майката, ведно със законната лихва за забава
върху всяка просрочена вноска, като са отхвърлени исковите претенции в останалата част
до пълния предявен размер от по 350 лв. на всяко дете като неоснователни; допуснато е
предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки, на основание
чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е Б. И. М. да заплати по сметка на СРС сумата от 278.40 лева -
държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, а на
основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Л. П. К.-М.а от САК, сумата в размер на 900
1
(деветстотин) лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; осъдени
са Б. и К. Б.ови М.и чрез своята майка да заплатят на Б. И. М. сторени разноски в размер на
50 лв.
Във въззивната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на
материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост, като се моли да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да
се отхвърлят исковете на ицщците за издръжка за сумата над 195, 00 (сто деветдесет пет)
лева, за всяко едно от децата поотделно, считано от 27.01.2023 г. /датата на исковата молба/
до настъпване на законна причина изменяща размера или прекратяваща издръжката.
Въззиваемите страни - непълнолетната Б. Б. М., действаща лично и със съгласието на
майка си И. Б. Н., и малолетното дете К. Б. М., чрез своята майка и законен представител И.
Б. Н., чрез адвокат Л. К., оспорват въззивната жалба, претендират се разноски на основание
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата – за адвокатско възнаграждение.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна,
имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по
силата на чл. 258 ГПК валиден и допустим съдебен акт.
С Решение № 5787 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д. № 4385/2023 г., по описа на
Софийски районен съд, 37-ми състав, е изменен размерът на определената с Решение №
21499 от 23.01.2020г., постановено по гр.д. № 57021/2019г. по описа на СРС, 84 състав в
полза на непълнолетната Б. Б. М. и малолетната К. Б. М., месечна издръжка в размер на по
155 (сто и петдесет и пет ) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като е
осъден Б. И. М. да заплаща на непълнолетното си дете Б. Б. М. и на малолетното дете К. Б.
М., чрез майка им И. Б. Н. месечна издръжка в размер на по 300 лева /триста лева/ на всяко
дете, считано от 27.01.2023г., до настъпване на законна причина, изменяща размера й или
прекратяваща издръжката, платима по банкова сметка на майката, ведно със законната лихва
за забава върху всяка просрочена вноска, като са отхвърлени исковите претенции в
останалата част до пълния предявен размер от по 350 лв. на всяко дете като неоснователни;
допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за присъдените издръжки, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК; осъден е Б. И. М. да заплати по сметка на СРС сумата от
278.40 лева - държавна такса върху уважената част от иска, на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК, а на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адв. Л. П. К.-М.а от САК, сумата в размер на 900
(деветстотин) лева - адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на иска; осъдени
са Б. и К. Б.ови М.и чрез своята майка да заплатят на Б. И. М. сторени разноски в размер на
50 лв.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява с
увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
досегашната му издръжка, и увеличените възможности на задължения родител да покрие
2
тези неудовлетворени нужди. Също така, искът за увеличение на присъдената месечна
издръжка може да се основава на едновременното увеличение на нуждите на детето и на
възможностите на родителя му.
Към момента на определяне на месечната издръжка от по 155 лв. лева с решението от
23.01.2020 г. по гр.д. № 57021/2020 г. на Софийския районен съд, 84 състав детето К. Б. М. е
било на 8 г., а към момента е на близо 12 години, съответно детето Б. Б. М. е била на 14
години, а към момента е на почти 18 години, като предстои да навърши пълнолетие на
17.11.2023 г. От определянето на месечната издръжка от по 155 лева до настоящия момент е
настъпило съществено изменение на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката.
През изминалия период от повече от три години ищците са пораснали, като и двете са във
възраст, която се характеризира с необходимост от по-висока издръжка, т.е. следва да се
приеме, че и на двете деца дефинитивно са се увеличили и потребностите от средства за
съществуване и социално-културно развитие, които не могат да бъдат задоволявани с
издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в обстоятелствата, при които
размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат траен и продължителен
характер, от което може да се направи категоричен извод, че няма да се възвърне
състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства.
Обстоятелството, че въззивникът за периода 02.06.2023 г. е безработен, е
ирелевантно за спора доколкото, видно от заповед № 430/08.02.2023 г. на Министерство на
финансите, Агенция „Митници”, Централно митническо управление (л. 34 от делото на
СРС/, трудовият договор на бащата е прекратен по взаимно съгласие на страните. Не следва
в случая да се взема предвид и обстоятелството, че осигурителният доход за м. 6 и м.7 2023
г. е в размер на 177.27 лв. и 390 лв. (видно от представената пред настоящата инстанция
справка от НАП, ТД на НАП София), защото въззивникът в трудоспособна възраст и не
страда от заболявания, на 46 г., поради което съдебният състав намира, че същият може да
реализира по-високи доходи, които да му дадат въможност да заплаща по-високия размер на
издръжките на двете си деца, вкл. и над 195 лв. до 300 лв., още повече, че увеличеният
размер относно издръжката на детето Б., родена на 17.11.2005 г., ще се дължи за по-малко от
10 месеца, тъй като същата ще навърши пълнолетие на 17.11.2023 г.
При така установените факти изводът на първоинстанционния съд, че бащата може
да заплаща на децата си К. и Б. в размер на по 300 лева, съобразно увеличените нужди на
децата, е правилен. Задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от
техните родители е безусловно и с приоритет пред всякакви други задължения. Обратното
би означавало, че родителят, за да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си
задължение, може винаги да обременява своето имущество – това противоречи на целта и
смисъла на института на издръжката. Трябва да се посочи също, че въззивникът има не само
правно, но и нравствено задължение да издържа децата си, поради което, дори след
изплащане на издръжката да среща известни материални затруднения, следва да се даде
приоритет на нуждите на децата К. и Б.. Размерът на издръжките - по 195 лв. на дете, който
бащата заявява готовност да заплаща, представлява минималният такъв за страната,
3
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, но в случая се касае до две деца, едното от които
на прага на непълнолетието, а другото почти пълнолетно, поради което посоченият по-горе
размер от по 195 лв. на дете съдебният състав намира за недостатъчен да покрие
увеличените нужди на децата.
Първоинстанционното решение е правилно. При постановяване на решението
първоинстанционният съд е съобразил всички ангажирани и относими към спора
доказателства. Доказателствата и във въззивната инстанция, както и доводите в
представените на 19.10.2023 г. писмени бележки, не са достатъчни, за да разрушат
убеждението на настоящия съд в правилността на атакуваното решение в обжалваната част.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като правилно, постановено
при спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
С оглед изхода на настоящото дело, въззивникът се осъжда да заплати на адв. Л. П.
К.-М.а, ЕГН **********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5787 от 11.04.2023 г., постановено по гр.д. №
4385/2023 г., по описа на Софийски районен съд, 37-ми състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. И. М., ЕГН **********, да заплати на адв. Л. П. К.-М.а, ЕГН
**********, адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4