РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе, 30.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански състав, в открито заседание на 02декември през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря СНЕЖАНА КОЛЕВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5648 по описа за 2018
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове справно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с
чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.143 от ЗЗДс чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД.
Ищецът
„Агенция за контрол на просрочените задължения“ ООД с ЕИК:********* със
седалище и адрес на управление гр.София претендира от ответника Н.Т.Д. сумата
от 964,06 лева по Договор за предоставяне на кредит от разстояние
№348940/17.02.2016г. между „Фератум България“ЕООД, като кредитор и ответницата,
като кредитополучател. Твърди, че сумата от 964,06 лева се състои от сумата от 584,23 лева главница, 69,85 лева договорна
лихва за периода от 18.05.2016г. до 14.12.2016г., сумата от 282,92 лева такса
гаранция, 27,06 лева мораторна лихва върху непогасената главница за периода от
15.12.2016г. до 17.05.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до оконч1ателното изплащане на сумите и разноски по заповедното и
исковото производства.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от особения представител на ответника, с
който оспорва предявения иск като допустим, но неоснователен. Оспорва
съществуването на валидно правоотношение по договор за предоставяне на кредит
от разстояние. Твърди, договорът не е подписан от ответника.Твърди се че
липсват доказателства гарантът да е платил кредита на първоначалния кредитор.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал. 2 вр.
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
По
делото са приети,като писмени доказателства договор за предоставяне на паричен
заем от разстояние № 348940 /17.02.2016г. между „Фератум България“ЕООД, като
кредитор и ответницата, като кредитополучател.Общи условия към договор за
гаранция (поръчителство) и Договор за прехвърляне на вземания от 01.12.2017г.,
с който ищецът „АКПЗ“ ЕООД гр.София се легитимира по делото.
По
смисъла на чл.240 ал.1 от ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в
собственост на заемателят определена сума пари, срещу насрещното задължение на
заемателя да ги върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на
съответната сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това
независимо дали е налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с
предаването на съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението.
Именно предвид реалния характер на договора, писменото обещание за връщане на
парична сума, ако не съдържа в себе си признание, че тя е получена от задължено
в заем лице, не може да се цени като доказателство за сключен договор. Тежестта
на доказване на съществуването на такъв е на страната, която търси изпълнение
по него, в случая на ищеца на когото е цедирано звемането, който твърди,
че ответникът не му е върнал съответната
сума.
Съгласно
разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК всяка страна е длъжна да установи
обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения. Доказването
следва да изключва всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащи
факти в обективната действителност. В противен случай влизат в сила
неблагоприятните последици за разпределение на доказателствената тежест, които задължават
съда да приеме недоказаното за нестанало.
Съгласно
разпоредбата на чл.18, ал.2 от ЗПФУР, за доказване на електронни изявления е
приложим ЗЕДЕП. В
последния закон е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се
приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е
доказал, че върху представените от него договори е положен електронен подпис от
страна на ответника. Според чл.2 от ЗЕДЕП
"електронен подпис" означава данни в електронна форма, които се
добавят към или са логически свързани с други електронни данни, и които се
използват като метод за удостоверяване. В самите общи условия на договора е
предвидено, че кредитополучателят следва да потвърди съдържанието на договора,
като натисне изпратения от кредитора линк или бутон за потвърждение. От този
момент се счита, че между страните е възникнала валидна облигационна връзка. Доказателства,
че именно ответната страна е получила „линка за потвърждение” и последващите й
действия не са ангажирани по настоящото дело.
По
делото е приложен Договор за предоставяне на кредит от разстояние, който не е
подписан от кредитополучателя. Като неподписан документ от ответната страна,
същият не може да й се противопостави, а като частен документ, който
удостоверява само изгодни за ищцовата страна обстоятелства, същият не се ползва
с противопоставима нему доказателствена сила.
В
настоящия казус, ищецът не ангажира доказателства, които да установят факта, че
сумата е била въобще предоставена на ответника. По делото ищеца не ангажира
доказателства за това банковата сметката, по която е преведена сумата да е
ответника. Ответникът от своя страна оспорва, както сключването на процесния
договор и съществуването на облигационни отношения между страните по същия,
така и да е получил заемната сума, както и поддържа, че част от клаузите в
Договора са неравноправни клаузи по смисъла на Закона за защита на
потребителите и нищожни на основание чл.146 от същия закон.По отношение на
представените с исковата молба договор за кредит от разстояние, неподписан за
кредитополучател и общи условия към същия, съдът намира, че същите не
удостоверяват наличието на облигационна връзка между страните породена от
договор за заем. В конкретния случай не са представени доказателства, че е
постигнато съгласие между страните, постигнато чрез договаряне, осъществено
чрез средства за комуникация от
разстояние. Липсват всякакви доказателства, че
ответника, посредством електронната страница на заемодателя е подал
искане за получаване на паричен заем или се е съгласил да получи такъв или
изобщо е изразил воля в тази посока, както се твърди от ищеца.
За да
възникне между страните облигационно правоотношение от вида договор за заем,
като потребителят на този кредит действа извън рамките на своята професионална
или търговска дейност, а кредиторът пък действа по занятие, т.е. предоставянето
на кредити е основният му предмет на търговска дейност, то към този договор са
приложими изискванията на Закона за потребителския кредит. Съгласно чл.10 от ЗПК договорът трябва да е сключен в писмена форма на хартиен или друг носител.
Разглежданият договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е допустимо
съгласно ЗПФУР, но по делото липсват технически или електронни записи, от които
да е установено по безспорен начин, че волеизявленията на страните са насочени
към сключване на договора, за да е спазено изискването за съхраняването му на
траен носител. Съгласно чл.2 и 3 от
Закона за електронния документ и електронния подпис, електронно изявление е
словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за
преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен
документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг
носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Писмената форма се
смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Такъв в производството не
се установи да е съставен.
Съгласно
постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 70/ 19.02.2014 г. по гр. д. №
868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на магнитен,
оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено, съставлява
електронен документ (чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП). Електронното изявление е представено
в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна
информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕП). Същото се счита за подписано при условията
на чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна
информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за
установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан
документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността
на саморъчен. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът
признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той
се ползва с такава сила само за авторството на изявлението (виж чл.180 от ГПК).
По
основателността на иска на гаранта към първоначалния кредитор.
Липсва
доказателства за извършено плащане по договора за заем, което да е достигнало
до ответника. Договорът за заем за потребление е реален договор - фактическият
състав на сключването му завършва с предаването на парите или вещите,
доказателства за такова предаване на определената в договора паричната сума на
ответника липсват. По силата на договор за заем заемодателят предоставя в
собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума.
Договорът се характеризира като реален, каузален и неформален. Простото
съгласие между страните относно сумата и предаването на същата е достатъчно за
действителността на договора, писмена форма е необходима за доказване на
сключване на договор за заем за над 5000 лева. Заемодателят трябва да установи
по пътя на пълно главно доказване, наличието на съгласие за сделката с
насрещната страна и предаване на обещаната сума. Договорът за заем се счита за
сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи
заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или
от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на
волеизявленията. Безспорно, следва да е налице съгласие - съвпадане на
насрещните волеизявления на страните, но това не е достатъчно - фактическият
състав се завършва след като вещта бъде предадена./ в т.см. Решение № 174 от
23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 5002/2008 г., IV г. о., ГК/.
По
делото липсват липсват доказателства „Фератум Банк" ЕООД да е издало
фактура за посочаната такса за предоставяне на гаранцията и да е заплатена
сумата за гаранция от „Фератум Банк" ЕООД на „Фератум България"
ЕООД.За да има право на регресен иск срещу длъжника гарантът "Фератум
Банк" ЕООД трябва да е изплатил задължението на длъжника към "Фератум
България" ЕООД, а такива доказателства не са представени, освен голословни
твърдения и декларации. По изложените съображения съдът споделя становището на
особения представител на ответника, че ищецът не може да претендира за вземане,
което се дължи на трето на цесията дружество.
При
така установената по делото фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
От
събраните по делото доказателства остана недоказано ответника да е отправил
волеизявление до първоначалния кредитор за предоставяне на кредит от
разстояние, а още по-малко при посочените в представения с исковата молба
договор.
От
събраните по делото доказателства остана недоказанотвърдението че „Фератум
Банк" ЕООД е издало фактура за посочаната такса за предоставяне на
гаранцията и да е заплатена сумата за гаранция от „Фератум Банк" ЕООД на
„Фератум България" ЕООД.
По
изложените съображения предявената искова претенция следва да бъде отхвърлена
изцяло като неоснователна и недоказана, тъй като не се установи наличието на
облигационна връзка между страните по делото и получването на заемна сума от
ответника.
При
този изход на делото направените от ищеца разноски остават за негова сметка.
Така
мотивиран съдът:
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за контрол на
просрочените задължения“ ООД с ЕИК:********* със седалище и адрес на управление
гр.София искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.240 от ЗЗД, вр.
с чл.143 от ЗЗД вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника Н.Т.Д. с ЕГН:**********да заплати на ищеца сумата от 964,06 лева по
Договор за предоставяне на кредит от разстояние № 348940 /17.02.2016г. между
„Фератум България“ЕООД, като кредитор и ответницата, като кредитополучател,
представляващи - 584,23 лева главница, 69,85 лева договорна лихва за периода от
18.05.2016г. до 14.12.2016г., сумата от 282,92 лева такса гаранция, 27,06 лева
мораторна лихва върху непогасената главница за периода от 15.12.2016г. до
17.05.2018г.,ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата
молба – 29.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което по ч.гр.д 3518/2018г. на РРС е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК N:1890 от 30.05.2018г.
Решението
подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: