№ 360
гр. София, 16.10.2023 г.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Адриана Ат. Велева
при участието на секретаря Магдалена К. Букина-И.а
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20231800600236 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл.ХХІ, във вр. с чл.250 ал.4, вр. ал.1, т.1,
вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК.
Образувано е по въззивна жалба на частният тъжител Д. Й. И. срещу
разпореждане от 13.03.2023 г. на съдия-докладчик от Районен съд – гр.Б.,
постановено по н.ч.х.д. № 41/2023 г. по описа на същия съд, с което на
основание чл.247б ал.2, т.1, вр. чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК, е
прекратено производството по посоченото наказателно от частен характер
дело, образувано по тъжба на тъжителя срещу подсъдимия И. А. Г..
В жалбата се излагат доводи, че неправилно съдията-докладчик от
първоинстанционния съд е приел наличието на визираните в закона
предпоставки за прекратяване на образуваното по тъжбата му съдебно
производство, тъй като същата е подадена в законния срок и са отстранени
всички нередовности в съдържанието й, съгласно дадените от съда указания.
Твърди се, че с депозираните три допълнителни молби от тъжителят, в
достатъчна степен са уточнени всички съставомерни за твърдяното
престъпление признаци – мястото, времето и начина и начина на узнаване на
обидите. При тези съображения се изтъква от тъжителят, че
1
първоинстанционния съд не е имал основание да прекрати наказателното
производство, с оглед на което се отправя искане атакуваното определение да
бъде отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на
процесуалните действия по него.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, частният тъжител Д. Й.
И., редовно уведомен, не се явява.
Подсъдимият И. А. Г. също редовно призован през въззивния съд, не се
явява и не взема становище по въззивната жалба на тъжителя.
С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата,
както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на
атакувания съдебен акт, намира следното:
За да постанови горепосоченото определение, първостепенният съд е
приел, че в случая е сезиран да се произнесе по частна тъжба, която не
отговаря на изискванията за нейното съдържание, поставени в разпоредбата
на чл.81 от НПК, поради което е счел, че образуваното въз основа на нея
наказателно производство подлежи на прекратяване и е прекратил същото, на
основание чл.247б ал.2, т.1, вр. чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.5, т.2 от НПК
Приел е в частност, че подадената от Д. И. тъжба не съдържа данни за
мястото, където тъжителя е възприел инкриминираните обидни думи в
писмения отговор, депозиран от подсъдимия И. Г. като ответник по гр.дело №
1344/2022 г. на Б.ски РС, поради което не е конкретизирано повдигнатото
срещу последния частно обвинение.
Според настоящият състав на въззивния съд този решаващ извод на
първоинстанционния съд е неправилен и незаконосъобразен, т.е. напълно
неправилно и незаконосъобразно първия съд е приел неконкретизирано,
съгласно чл.81 НПК обвинение в тъжбата, което да съставлява абсолютна
процесуална пречка за провеждане на делото от частен характер.
Съгласно разпоредбата на чл.81 ал.1 от НПК, пострадалият от
престъплението, което се преследва по негова тъжба, има задължение
единствено да посочи в тъжбата си данни за подателя, за лицето, срещу което
се подава, и за обстоятелствата на престъплението, а правната квалификация
на тези обстоятелства е задължение на съда, както тогава когато въобще
липсва, така и тогава когато дадената в тъжбата такава е неправилна. В
случая, тези изисквания към частното обвинение за уточняване от фактическа
2
страна на предмета на това обвинение, са спазени и липсват непълноти в
тъжбата, отнасящи се до нейното необходимо и задължително съдържание. В
частната тъжба, подадена от тъжителят Д. И. и в уточнителните молби, се
съдържат достатъчно обстоятелства индивидуализиращи престъплението, за
което се търси наказателна отговорност – посочена е датата на твърдяното за
извършено деяние /10.10.2022 г./, мястото на извършването му /Районен съд –
гр.Б., където е депозиран писмен отговор вх. № 5528/10.10.2022 г. от
подсъдимия И. Г., в качеството му на ответник по гр.дело № 1344/2022 г. на
БРС/, твърдяните за обидни за личността на тъжителя думи и изрази
/„посочените от ищеца твърдения и доводи са необосновани, неточни и не
отговарят на фактическата обстановка”, „горепосочените фактически
обстоятелства не индикират за извършено нарушение на процедурните
правила - ищеца е имал възможност да участва в проведения публичен търг”,
„към исковата молба не фигурират доказателства, даващи информация на
какво основание Д. И. е владеел имота”, „в случай, че ищецът твърди, че има
качеството на лице по пар.4в от ЗСПЗЗ, същият следва да докаже това
обстоятелство”, „недобросъвестен владелец”/.
При тези данни, доводите на първоинстанционният съд за липса на
изложени в частната тъжба фактически обстоятелства, очертаващи рамките
на предмета на доказване, не намират опора в данните по делото. В частност,
незаконосъобразни са аргументите на първият съд за наличието на
недостатък, който опорочава тъжбата до степен на процесуална
недопустимост /същата не е в състояние да очертае рамките на частното
обвинение/ - липсата на данни за мястото, където тъжителя е възприел
инкриминираните обидни думи в писмения отговор, депозиран от
подсъдимия И. Г., като ответник по гр.дело № 1344/2022 г. на Б.ски РС.
Изискване, обаче за наличие на подобен реквизит в съдържанието на частната
тъжба, процесуалният закон категорично не поставя /арг. от чл.81 от НПК/. С
оглед извършването на съдебна преценка за спазването на прекулзивния
шестмесечен срок за подаване на тъжбата, следва единствено да са налични
данни за датата, на която пострадалия е узнал за извършеното престъпление,
съгласно разпоредбата на чл.81 ал.3 от НПК. В случая, доколкото се твърди,
че процесното деяние е извършено на датата 10.10.2022 г. /с подаден до БРС
писмен документ/, а частната тъжба е депозирана на датата 27.01.2023 г., то
съмнение по въпроса за срочността на тъжбата, безспорно не съществува.
3
Предвид така изложеното, този състав на въззивната инстанция намира,
че проверяваното разпореждане на съдията-докладчик от
първоинстанционния съд, прекратяващо наказателното от частен характер
производство, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия
съд за продължаване на процесуалните действия по него.
Воден от горното, С. окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА разпореждане от 13.03.2023 г. на съдия-докладчик от
Районен съд – гр.Б., постановено по н.ч.х.д. № 41/2023 г. по описа на същия
съд, с което на основание чл.247б ал.2, т.1, вр. чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.5,
т.2 от НПК, е прекратено производството по посоченото наказателно от
частен характер дело.
ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.Б. за продължаване на
производството по него.
Определението е окончателно и не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4