Р Е Ш Е Н И Е №1745
гр. Пловдив, 14.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, II състав, в публично съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИЧО ДИЧЕВ
при секретаря Т. ЦАНОВА като разгледа
докладваното ОТ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело №
865 по описа на съда за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на
А.Г.Д. ***, ЕГН **********, против Решение № 2153-15-105/ 15.02.2022 г. на
Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба против Разпореждане № **********/ Протокол
№ 2140-15-32/ 17.01.2021 г. В жалбата се твърди, че оспореното решение е неправилно
и се иска отмяната му. В СЗ и в писмени бележки процесуален представител
поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален
представител и в писмено становище оспорва жалбата и претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Жалбата е подадена в срок и от лице с правен интерес, порА.
което е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
На първо място -
основателно е оплакването във връзка с периода на редовна военна служба на
лицето. Трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на
наборна военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68,
ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Съгласно легалната дефиниция в § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО, "действителен стаж" е действително изслуженото време
по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило
по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост
и смърт, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. Според чл.
9, ал. 7 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и периодът на
наборна или мирновременна алтернативна служба, който стаж в разпоредбата на чл.
44 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) се определя от трета
категория.
Преди приемането на КСО не е съществувало в правната
уредба на пенсионното законодателство понятието "осигурителен стаж".
В разпоредбата на § 9, ал. 1 от преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на
КСО е уредено, че времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при
пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава
разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс, т. е. стажът се
зачита по действащата нормативна уредба към момента на полагането му. Според
действалата към момента на отбиване на воинския дълг от жалбодателя разпоредба
на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.), изслужената
наборна военна служба се зачита за трудов стаж от трета категория. Съгласно
приложимата редакция на чл. 3 от Закона за всеобщата военна служба в Народна
Република България (ЗВВСНРБ, отм.) във връзка с чл. 9 от същия закон, наборната
военна служба (вкл. през периода 07.01.1974 – 10.02.1976 г.) е била действителна
и задължителна за мъжете, т. е. същата е представлявала обективно и
неотстранимо по волята на дадено лице препятствие същото да полага друг вид
труд по трудово или приравнено правоотношение. Жалбодателят е отслужил редовна
(наборна) военна служба през посочения период, който следва да му бъде зачетен
за действителен осигурителен стаж от трета категория, съответно да участва в
общия сбор при преценката на правото за лична пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
На следващо място – основателно е оплакването по отношение на стажа като шофьор
на автобус в градския транспорт на София, който е категоризиран неправилно от
пенсионните органи, тъй като е такъв от първа категория – чл.6 от ПКТП /отм./.
След сумирането на тези два стажа с правилно приетия и
категоризиран от пенсионните органи, на лицето не му достигат само 4 дни, за да
има 15 години действителен стаж, при което за него би било налице право на
пенсия. В същото време в хода на обжалването по административен ред лицето е представило заповед за назначаване по
срочен трудов договор /л.60/ за времето от 03.10.1986 г. – 31.10.1986 г., която
въобще не е била обсъдена, нито на лицето е било указано изрично, че следва да
удостовери с други документи този стаж, който заедно с другия установен стаж би
бил достатъчен за придобиване на пенсия
по чл.68, ал.3 от КСО, а единствено бланкетно е указано да представя
доказателства с цитиране на чл.36, ал.2 от АПК,
а от друга страна доколкото става
дума за осигурител, който вероятно отдавна не съществува, поне според данните в
ТР и в „Апис регистър“ /ТК „Интерхотели – Балкантурист“, ТП „Търговски договори
и туристическо обслужване - гр.София/ и
е напълно възможно и дори вероятно архивите да се намират в НОИ, приложима би била нормата на чл.36, ал.4 от АПК и органът не би имал право да изисква тези документи.
От друга страна дори и органът да е имал такова право, съгласно
чл. 35 АПК, административният акт се издава след изясняване фактите и
обстоятелствата от значение за случая и след като се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересуваните граждани и организации. Нормата на чл. 36 АПК
вменява задължението на административния орган за служебно събиране на
доказателства. По силата на чл. 36, ал. 3 АПК административният орган следва да
провери и прецени всички събрани в хода на производството доказателства. Казано
по друг начин, неизяснявайки всички факти и обстоятелства от значение за случая,
органите са допуснали нарушения на чл.35 и чл.36 от АПК, които са съществени и са
основание за отмяна на постановените актове.
ПорА. изложеното следва да бъде отменено Решение №
2153-15-105/ 15.02.2022 г. на Директора на ТП на НОИ – Пловдив, с което е оставена без уважение жалба против
Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-32/ 17.01.2021 г., като
преписката бъде изпратена за ново произнасяне в съответствие с мотивите на
решението.
При този изход на делото и съобразно направеното искане следва
да бъде осъден НОИ – гр.София да заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, разноски,
но в размер на 350 лв., тъй като направеното възражение за прекомерност е
основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-105/ 15.02.2022 г. на Директора на ТП
на НОИ – Пловдив и потвърденото с него
Разпореждане № **********/ Протокол № 2140-15-32/ 17.01.2021 г.
ИЗПРАЩА преписката за ново произнасяне в съответствие с дадените
указания в мотивите на решението.
ОСЪЖДА НОИ –
гр.София да заплати на А.Г.Д. ***, ЕГН **********, разноски в размер на 350 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок
от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: