Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер…………… Година 2020 Град Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ
На двадесет и седми август Година
две хиляди и двадесета
В публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЯ ЦУЦАКОВА
СЕКРЕТАР: РАДОСТИНА
ИВАНОВА
като разгледа
докладваното от съдията
НАХД № 2682 по
описа за 2020г.
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „Й.Д.“ ЕООД-гр.Варна, Булстат №*********, представлявано
и управлявано от И.И.Г., депозирана чрез адв.Ж., против
Наказателно постановление № 03-012221/ 27.12.2019г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на дружеството, за нарушение на чл.128
т.2 вр. чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с
чл.415В ал.1 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 150 лв.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е процесуално
легитимиран субект и в срок, поради което е приета от съда за разглеждане по
същество.
С жалбата се изразява становище, че
НП е незаконосъобразно и неправилно, издадено в нарушение на материалния и
процесуалния закон, оспорва се извършването на приетото за установено
нарушение, визира се възражение, срещу съставения АУАН с изложени аргументи, че
не е осъществен състав на административно нарушение, като се сочи, че
неизплащането на възнаграждение се дължи на поведението на работника, като се
иска отмяна на НП, включително и поради приложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН, а в условията на евентуалност се иска да бъде редуциран размерът на
наложеното административно наказание.
В съд.заседание въз.
дружество се представлява от адв.Ж., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество моли НП да бъде отменено с
аргументи, аналогични с изложените в жалбата, включително и за приложимост на
нормата на чл.28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна се
представлява от ю.к. Николов, който оспорва жалбата, а в хода на делото по
същество моли за потвърждаване на НП, аргументирайки доказаност
и съставомерност на извършеното нарушение и правилно налагане на санкцията,
като се иска присъждане на разноски.
Варненският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 04.12.2019г., св.Д.–***,
извършила проверка по спазване на трудовото законодателство от „Й.Д.“
ЕООД, стопанисващо Дом за възрастни хора
„ Св. Илия“, находящ се в кк“Чайка“. В хода на последвалата
документалната проверка били представяни различни документи, сред които и разчетно- платежна ведомост
за заплати за месец октомври 2019г., като в същата липсвали подписи на няколко
от лицата, фигуриращи в същата, включително липсвал подпис от С.Н.И.,
изпълняващ към процесния месец длъжността „готвач“..Предвид
горното св.Д. приела, че на И. не е било изплатено възнаграждение за извършената
работа през месец октомври 2019г. в полза на санкционираното дружество, тъй
като във ведомостта за заплата за
съответния месец имало начислено възнаграждение, но нямало доказателства, че
същото е изплатено на работника.
Резултатите от
извършената проверка били отразени в протокол, съгласно който документалната
проверка била извършена на 11.12.2019г.,
като на 19.12.2019г. св.Д. съставила
АУАН срещу „Й.Д.“ ЕООД за нарушение на
чл.128т.2вр.чл.270 ал.2 и ал. 3 от КТ,
за това, че работодателят не е изплатил начисленото трудово възнаграждение на
работника за месец октомври 2019г., като е прието, че нарушението е било
извършено на 26.11.2019г. в гр.Варна.
АУАН бил надлежно
връчен на упълномощено от представляващата дружеството лице, което го подписало
без възражения. В законоустановения срок били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, ведно с писмено заявление от И., че от 15.11.2019г. не е
посещавал местоработата си и счетоводството и не е предоставил банкова сметка, ***оложен подпис от работника, който на 23.12.2019г. изготвил
сведението.Възраженията били приети за
неоснователни, поради което на 27.12.2019г. АНО издал НП, предмет на настоящата
въззивна проверка, като възприел изцяло
описаните фактически констатации в АУАН и приложил разпоредбата на чл.415 В
ал.1 от КТ.
Описаната
фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по делото
доказателства:
Съдът
кредитира писмените доказателства - копия
от ведомост сведение, протокол за проверка, копие на трудов договор, АУАН и
др.като събрани по реда на НПК.
Като непротиворечиви
и кореспондиращи с писмените доказателства по делото, съдът кредитира
показанията на св.Д.. С оглед гореизложеното, фактическата обстановка се
установява и потвърждава такава, каквато е описана в обстоятелствената част на
АУАН и НП.
По
приложението на процесуални закон.
При провеждане на АНП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
АУАН и НП са издадени от компетентни
органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани
съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като
нарушението е описано пълно, точно и
ясно както от правна, така и от фактическа страна. Описани са и
доказателствата, на които се е позовал АНО.Срещу АУАН са били депозирани възражения, които
очевидно са преценени от АНО преди да се произнесе по преписката, поради което
съдът не констатира нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН и не споделя възраженията в
тази насока.В жалбата срещу НП не се сочат други конкретни процесуални нарушения, поради което и съдът е
лишен от възможност да изложи конкретни мотиви.
По приложението на материалния закон.
Видно от събраните по делото
доказателства, С.Н.И. е положил добросъвестно
труд през м. октомври 2019 год. но към момента на проверката не му е било
изплатено трудовото възнаграждение за положения труд- факт, който не е бил
оспорен в нито един момент. По силата на
приложения по делото трудов договор,
възнаграждение за положения труд е следвало да се плати в срок до 25.11.2019 г.,което не е било
сторен, поради което нарушението е било извършено в първия ден след изтичане на
работният ден на забавата – 26.11.2019
г.
Съгласно чл.128 т.1 от КТ
работодателят е длъжен в установените срокове да начислява във ведомостта за
заплати трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от
тях труд, а съгласно чл.128 т.2 от КТ работодателят е длъжен и да изплати
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Предвид горното правилно АНО е приел,
че санкционираното дружество в качеството на работодател не е изплатило трудово
възнаграждение за положен труд от
работника И., който е престирал работна сила за
санкционираното дружество през месец октомври 2019г. В тази връзка очевидно
незабавно след проверката по документи работодателят е успял да издири И. и да
му заплати дължимото трудово възнаграждение, поради което възраженията, че
неизплащането на възнаграждението на И.
се дължи на факта, че той не се е явявал по месторабота и в счетоводството на
дружеството и не е посочил банкова сметка ***.
|
|
|
|
|
Съгласно
чл. 270 ал.2 от КТ, трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно
всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено друго, а съгласно ал.3 на
същата норма, трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника или служителя
по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или служителя
- на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. В конкретния
случай безспорно не е имало искане от работника за изплащане на възнаграждение
по банков път или на негови близки и задължението на работодателя е било да
изплати възнаграждението по ведомост или срещу разписка, което не е било
сторено.В този смисъл безспорно е нарушена нормата на чл.128 т.2 от КТ
вр.чл.270 ал.2 и ал.3 от КТ, касаеща задължението за
изплащане на трудовото възнаграждение. Както работодателят е успял да намери
начин да изпълни това си задължение, изпращайки покана до работника, но след
документалната проверка, тока би следвало да изпълни задължението си
своевременно.
Горното нарушение е обявено от закона
за наказуемо по чл. 414 ал. 1 от КТ, като
в конкретния случай правилно АНО е приложил разпоредбата на чл.415 В ал.1 от КТ, визираща налагане на по-ниски санкции за нарушение, което е отстранено
веднага след установяването му по предвидения от закона ред и не са произтекли
вредни последици за работниците и служителите.Изброени са лимитативно критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав- съответно “да
е отстранено веднага по реда, предвиден в този кодекс” и – “от него да не са произлезли вредни
последици за работници или служители”, поради което е недопустимо да се
прибавят и други критерии при
прилагането на тази норма, която е императивна и не допуска преценка за
целесъобразност.
Допуснатото нарушение
и неговото авторство се установяват и потвърждават от горепосочените
доказателства по безспорен начин. Същото така безспорно се установява, че в
конкретния случай нарушението е било отстранено непосредствено след съставянето
на АУАН, като са предприети действия за отстраняването му и преди съставянето
на акта с изпращане на покана.Не са ангажирани никакви доказателства от
деянието да са настъпили някакви вредни последици за работника, като дължимата
сума е била в нисък размер, който сам по себе си също не мотивира безспорен
извод за настъпили вредни последици, поради което са били налице предпоставките
за приложение на чл.415 В ал.1 от КТ
По отношение размера
на наложеното административно наказание АНО не е изложил конкретни мотиви, като
съдът намира имуществената санкция за завишена. В конкретния случай съдът не констатира отегчаващи отговорността
обстоятелства, сумата е в размер на 95,61лв., липсват каквито и да било
доказателства за предходни нарушения, като предвид икономическата обстановка в
страната ни съдът намира, че за да бъдат постигнати целите на наказанието,
санкцията следва да е в минималния размер от 100лв. , като същата би постигнала
предвидените в чл.12 ЗАНН цели на индивидуалната и генералната превенция, а
именно да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздейства възпитателно
и предупредително върху останалите граждани.Санкция в по-висок размер по-скоро
би имала негативно въздействие спрямо дружеството и би възпрепятствала
възможността да изпълни задълженията си към работниците, чийто основни права
гарантира КТ.
Липсват предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, тъй като
нарушението не се отличава със степен на обществена опасност, различна от
обичайната за съответния вид, като не се касае за забава от ден, два или седмица,
а за забава от около месец, което не
води до извод за липса на обществена
опасност или за малозначителност, още
повече, че нарушението касае издръжката на работника.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните производства
по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане
на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143,
ал.1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен
акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси,
разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят
на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения
акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал.1 от АПК, урежда присъждане
на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното НП, но не и по
отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на
основание чл. 144 от АПК субсидиарно да
намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК се сочи, че
ищецът съотвeтно ответникът имат право на присъждане на разноските,
направени по делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че
следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, съизмеримо с
размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно
заседание, съответно същото не представлява фактическа и правна сложност,
изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а
именно сумата от 80 /осемдесет/ лева. В съответствие с правилото на
чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско възнаграждение,намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 26,66
/двадесет и шест лв. и шестдесет и шест ст./ лева.
Водим от гореизложеното съдът намира,
че следва да бъде изменено НП в частта, касаеща
размера на наложената имуществена санкция, поради което:
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03-012221/ 27.12.2019г.
на Директора на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна, с което на „Й.Д.“
ЕООД-гр.Варна, Булстат №*********, представлявано и управлявано от И.И.Г.,, за нарушение на чл.128 т.2 вр. чл.270 ал.2 и
ал.3 от
КТ, на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.415В ал.1 от КТ, е наложена
имуществена санкция в размер на 150 лв като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция на 100/сто/лв.
ОСЪЖДА „Й.Д.“ ЕООД-гр.Варна,
Булстат №*********, представлявано и управлявано от И.И.Г.
да заплати на Дирекция “Инспекция по труда”- гр.Варна,сумата от 26,66 /двадесет
и шест лв. и шестдесет и шест ст./ лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
След влизане в сила на решението, АНП да се върне по компетентност на
АНО.
СЪДИЯ: