Р Е Ш Е Н И Е
№ 2328
Град
Пловдив, 09.12.2022
година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ІV състав, в открито заседание на шестнадесети ноември две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Анелия Харитева
при секретар
С. Д., като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2703 по
описа на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е
по жалба на И.П.А. *** срещу заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0274-000106 от 06.10.2022 г. на младши
автоконтрольор към ОДМВР София, РУ Ихтиман, с която на И.П.А., ЕГН **********,***,
е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.„а“ ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Според
жалбоподателя оспорената заповед е незаконосъобразна поради нарушение на
материалния закон и процесуалните правила, на изискването за форма и
несъответствие с целта на закона. Иска се отмяна на оспорената заповед и
присъждане на направените разноски. Депозираните на 21.11.2022 г. писмени
бележки преповторят възраженията, изложени в жалбата.
Ответникът в
писмено становище моли да се остави без уважение жалбата и прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна, адресат на
оспорената заповед, чиито права и законни интереси са неблагоприятно засегнати
от заповедта, с която е ограничено правото на ползване върху МПС, и в
преклузивния 14-дневен срок от съобщаването, поради което е допустима, но
разгледана по същество, тя е неоснователна поради следните съображения:
От събраните
по делото доказателства се установява, че на 06.10.2022 г. в 9,46 часа на АМ
„Тракия“ в района на 35 км, с посока на движение към град София, Т.А.Ф.е
управлявал товарен автомобил от категория N1, „Форд Транзит“, с рег.№ ***,
собственост на жалбоподателя, без е правоспособен водач, защото свидетелството
му за управление на МПС е отнето по реда на чл.175, ал.3 ЗДвП, заради което е
издадена оспорената заповед – предмет на настоящото съдебно производство.
В приложения
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 696017 от 06.10.2022 г. е отразена
описаната фактическа обстановка, т.е., налице е официален документ, който по
безспорен начин доказва извършеното административно нарушение – управлението на
МПС от трето лице след като е лишено от това право по съдебен или
административен ред, което нарушение не се оспорва от жалбоподателя. За
установяване на този факт от ответника е представена справка за водача Т.Ф.,
видно от която свидетелството му за управление на МПС е отнето на 26.11.2021 г.
и е върнато на 21.10.2022 г. поради изтеклия срок от 6 месеца на наказанието
лишаване от право да се управлява МПС.
Жалбоподателят
твърди, че не е предоставял личния си автомобил на нарушителя Тихомир Кендеров,
а го е отдал под наем на Г.С.Н.по договор за наем от 05.10.2022 г., който е
притежавал валидно свидетелство за управление на МПС към момента на подписване
на договора, копия от които бяха представени в съдебното заседание. Представеният
договор за наем от 05.10.2022 г. е частен документ без достоверна дата и не
доказва по безспорен начин, че към 06.10.2022 г. жалбоподателят не е бил във
владение на собствения си автомобил, поради което съдът намира, че този договор
за наем е създаден с оглед защитната теза на жалбоподателя и не следва да бъде кредитиран.
От друга страна, сам по себе си договорът за
наем е ирелавантен за преценката относно законосъобразността на оспорената
заповед, защото без правно значение е фактът кому жалбоподателят е отдал под
наем процесното МПС. Единственият релевантен факт е кой е управлявал МПС в
момента на констатиране на нарушението на правилата за движение по пътищата. В
този смисъл с частен документ не може да се обори материалната доказателствена
сила на АУАН и фактът, че на 06.10.2022 г. процесното МПС е било управлявано от
неправоспособен водач, който факт, вече се каза, не се оспорва от
жалбоподателя, като без правно значение за законосъобразността на оспорената
заповед е обстоятелството, дали този водач е управлявал МПС със съгласието или
без съгласието на собственика.
При тези
факти съдът намира, че оспорената заповед е законосъобразна и не са налице
основания за нейната отмяна.
Съгласно чл.171,
т.2а, б.“а“ ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат следните
принудителни административни мерки – прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а НПК, както и на собственик,
чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
В настоящия случай по безспорен начин е установено наличието на всички
елементи от хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП – жалбоподателят е собственик
на МПС, което на 06.10.2022 г. е било управлявало от лице, което не е
правоспособен водач. Т.е., по категоричен начин е доказано нарушението на чл.102,
ал.1 ЗДвП, съгласно който на водача, собственика или упълномощения ползвател на
моторно пътно превозно средство се забранява да предоставя моторното превозно
средство на водач, който е с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, или на лице, което не
е правоспособен водач или не притежава съответното свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която се отнася моторното превозно средство.
Тъй като нормата на чл.102, ал.1 ЗДвП е императивна и забраната да се предоставя
МПС на лице, което не е правоспособен водач, е въведена като задължение за
собственика на МПС, в този смисъл без правно значение за законосъобразността на
оспорената заповед е обстоятелството, дали неправоспособният водач е управлявал
МПС със съгласието или без съгласието на собственика. Защото собственикът има
законово задължение да упражнява контрол върху лицата, които управляват
собственото му МПС той винаги следва да полага необходимата грижа на добър стопанин, за да не
допусне неправоспособно лице да управлява автомобила. Очевидно след като
със собствения на жалбоподателя автомобил е извършено административното
нарушение, заради което е издадена оспорената заповед, той не е положил необходимата
грижа на добър стопанин.
От друга
страна, нормата на чл.171 ЗДвП също е императивна, административният орган няма
право на преценка относно прилагането на съответната принудителна
административна мярка. Административният орган действа в условията на обвързана
компетентност и задължително следва да приложи мярката, като издаде заповед,
защото преценката по прилагането на която и да е от изчерпателно изброените
осем принудителни административни мерки е направена от законодателя при
създаване на самата правна норма.
Оспорената
заповед съдържа мотиви, лаконични, но в достатъчна степен ясни и конкретни,
които дават ясна представа за извършеното нарушение на правилата за движение по
пътищата (чл.150а, ал.1 ЗДвП – изрично посочен в АУАН), представляващо
основание за прилагане на принудителната административна мярка, както и
нарушението (чл.102, ал.1 ЗДвП), извършено от собственика, противно на
заявеното в жалбата и писмените бележки.
Срокът, за
който е наложена мярката, е минималният, определен от законодателя, поради
което за административния орган не е налице задължение да посочи мотиви за така
определения минимален срок. Административният орган е длъжен да изложи мотиви,
само ако счита, че срокът на принудителната мярка следва да бъде по-дълъг от
минимално предвидения от закона.
В оспорената
заповед са посочени фактическите основания за нейното издаване – извършеното нарушение
по ЗДвП, като са описани в достатъчна степен ясно и подробно времето, мястото и
обстоятелствата, при които нарушението е извършено. Изрично е посочено правното
основание за издаване на заповедта – чл.171, т.2а, б.“а“ ЗДвП.
Съгласно
чл.172, ал.1, изр.1 ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т.1,
3, 2а, 4, 5, б.“а“, 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. В случая издателят на заповедта е надлежно оправомощен
да издава заповеди от категорията на оспорената въз основа на заповед № 507з-8085
от 14.04.2022 г. на директора на ОДМВР София.
Принудителната
административна мярка е съобразена с принципа на чл.6, ал.1 и ал.2 АПК. При
издаване на оспорената заповед административният орган е упражнил правомощията
си добросъвестно и точно е приложил закона, а самата заповед не засяга други
права и законни интереси на жалбоподателя освен правото на ползване на
автомобила за определен срок. Прилагането на принудителна административна мярка
не съставлява административно наказване и не се подчинява на режима на ЗАНН.
Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка е вид
административна принуда без санкционни последици. Принудителната
административна мярка не е средство за реализиране на правна отговорност, а
цели обезпечаване изпълнението на конкретно правно задължение. По своето правно
естество заповедта за налагане на принудителна административна мярка е
утежняващ индивидуален административен акт, а самата мярка се налага при
проявлението на предвидените в закона предпоставки, регулира се от нормите на
АПК и има превантивен характер – да осуети възможността на дееца да извърши
други противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно
наказание.
Процесната
принудителна административна мярка не цели да накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Това въздействие върху дееца е
преценено от законодателя като превенция срещу извършването на определен вид
правонарушения. Крайният резултат от мярката по чл.171, т.2а ЗДвП е временно
отнемане на средството за извършване на нарушението, тъй като макар ППС да
остава под властта на неговия собственик, прекратяването на регистрацията чрез
сваляне на регистрационните табели препятства възможността за движението му по
пътищата и възможността да бъде извършено ново нарушение на правилата за
движение със същото ППС. Именно по този начин се постига и възпиращият ефект на
мярката.
Предвид
всичко изложено жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. При този
изход на делото на жалбоподателя не се дължат разноски. Затова и на основание
чл.172, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, І отделение, ІV състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.П.А., ЕГН **********,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0274-000106
от 06.10.2022 г. на младши автоконтрольор към ОДМВР София, РУ Ихтиман.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия: