Р Е Ш Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
Номер
29.11.2019г., град Дупница
IV, г.о.
Районен съд – Дупница състав
29.10. 2019
на Година
Миглена Кавалова
В открито заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Росица Ганева
2.
Секретар:
Председателя на състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
гражданско 568 2019
дело № по описа за г., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, депозирана от Е.И.П., ЕГН **********,***, със съдебен адрес *** чрез адв. Ю.Д. срещу Д.И.П., постоянен адрес: ***, ЕГН ********** и Й.Д.П., постоянен адрес: ***, ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 28 март 1975 година с нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 110, том VIII, дело № 3072 от 28.03.1975 година първият ответник Д.И.П. и неговата съпруга Цвета Йорданова Попова са прехвърлили на сина си (баща и праводател на ищеца) следния собствен недвижим имот, представляващ „Втори жилищен етаж в състояние карабина от двуетажната жилища сграда-близнак в частта и откъм двете улици, с две тераси - южна и западна и ½ идеална част от тавана-северозападната и ½ идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел I - 3986, 3981, в квартал 232 по регулационния план на гр. Дупница, с урегулирана площ от 344 квадратни метри, при съседи: от две страни улици, Кирил Владимиров Александров и Васил Г. Васев. На 28 март 1975 година с Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 111, том VIII, дело Ха 3073 от 28.03.1975 година първият ответник Д.И.П. и неговата съпруга Цвета Йорданова Попова са прехвърлили на сина си Й.Д.П. (вторият ответник и чичо на ищеца) следния собствен недвижим имот, представляващ „Първи жилищен етаж в състояние карабина от двуетажната жилища сграда-близнак в частта и откъм двете улици, с две тераси-южна и западна и 1/2 идеална част от тавана - югозападната и 1/2 идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел I - 3986, 3981, в квартал 232 по регулационния план на гр. Дупница, с урегулирана площ от 344 квадратни метри, при съседи: от две страни улици, Кирил Владимиров Александров и Васил Г. Васев. На 23.08.2016 година бащата на ищеца - Илия Д.П. му продал – видно от Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, peг. № 3220, дело № 365/23.08.2016 година, собствения си недвижим имот, представляващ „Вторият жилищен етаж в състояние карабина от двуетажната масивна жилища сграда-близнак в частта и откъм двете улици, с две тераси-южна и западна и 1/2 идеална част от тавана-северозападната - и 1/2 идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел I - 3986, 3981 в квартал 232 по регулационния план на гр. Дупница, с урегулирана площ от 344 квадратни метри, при съседи: от две страни улици, Кирил Владимиров Александров и Васил Г. Васев, заедно с 1/12 идеална част от гореописаното дворно място, който имот е идентичен с 1/12 идеална част от 344/430 идеални части от Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, находящ се в гр. Дупница, общ. Дупница, област Кюстендил по кадастрални карта, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, с площ от 430 квадратни метра, трайно предназначение на територията: Урбанизирана; Начин на трайно ползване: Ниско застрояване /до 10 метра/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 5221, квартал 176, парцел VI, при съседи: поземлен имот с идентификационен номер 68789.15.430, поземлен имот е идентификационен номер 68789.15.440, поземлен имот с идентификационен номер 68789.15.288, поземлен имот с идентификационен номер 68789.15.290, ведно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.2 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5- 56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” Ха 29а, ет. 2, ап. 2, намиращ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 кв.м., прилежащи част 1/2 идеална част от тавана; 1/2 идеална част от общите части на сградата, стар идентификатор: няма, при съседни самостоятелни обекти в сградата на Ниво 1: на същия етаж: няма, под обекта 68789.15.282.2.1, над обекта: няма.” Твърди, че процесната двуетажна жилищна сграда е изградена по проект за жилищна сграда Преписка № 222/1968 година и представлява сграда с два жилищни етажа и приземен етаж в който са изградени мазета, чието предназначение е да служат като складови помещения към жилищните обекти в сградата и не представляват обща част по смисъла на чл. 37 ЗС, а принадлежност към жилищните обекти и като такива следват, съгласно разпоредбата на чл. 98 ЗС главната вещ, тъй като съгласно строителните правила и норми се изисква към всяко жилище да бъде придадено поне едно складово помещение /в тавана или в избата/. Твърди, че първият ответник Д.И.П. решава, че след като през 1975 година е прехвърлил собствеността на двата жилищни етажа на двамата си сина, без в нотариалните актове изрично да е записано, че прехвърля и собствеността на мазетата или избени помещения, то той е запазил собствеността на същите и може да се разпорежда е тях и без да промени предназначението на мазетата в самостоятелен жилищен обект той наема геодезист, който да ги заснеме и впише в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Дупница като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3, а наа база това заснемане записват в кадастралната карта на гр. Дупница имота, като самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3, находящ се на ниво - I (минус едно), в сграда 2, ведно с прилежащите се 1/3 идеална част от общите части на сградата, 1/3 идеална част от стълбище и 1/3 идеална част от таван, като неоснователно променят и дяловете в общите части на сградата и тавана, въпреки предходните нотариални актове, които са с различни квоти и собственици. Сочи, че след снабдяване на схема за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 първият ответник – дядо на ищеца - видно от Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година продава на вторият ответник – чичо на ищеца – Й.Д.П. собствените си 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гp. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, ет.-1/минус едно/, попадащ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289 /, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, ведно със съответните на обекта процента идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта, която сграда е с идентификатор 68789.15.289.2 - брой етажи - 2, със застроена площ от 80 кв.м. Твърди, че в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело 21 от 20.02.2017 година, правилно е записано, че в сграда № 2, в която се намира самостоятелният обект е на два етажа, а като съсед, неправилно е отразено, че над самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 - няма друг обект, въпреки, че той се намира на ниво -1 /минус едно/. Твърди, че с Нотариален акт за собственост на недвижим имот /Констативен по наследство/ № 22, том I, peг. № 545, том 22 от 21.02.2017 година на нотариус Ефтим Китов вторият ответник Й.Д.П. е признат за собственик по наследство от неговата майка Цвета Йорданова Попова на 1/6 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, ет.-1/минус едно/, попадащ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 /седемдесет/ кв.м., при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, ведно със съответните на обекта процента идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта, която сграда е с идентификатор 68789.15.289.2 - брой етажи - 2, със застроена площ от 80 кв.м., като с този нотариален акт той се признава и за идеални части от други сгради находящи се в имота, които обаче не са предмет на настоящото дело. Предвид изложеното, доколкото счита, че първият ответник е продал на втория вещ, която не притежава и която не може да бъде предмет на самостоятелна сделка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 с описано по – горе местоположение, граници и съседи, да осъди ответниците да му предадат владението на претендираните идеални части от имота, като на основание чл. 537, ал. 2 ГПК отмени нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година, в частта му в която първият ответник Д.И.П. е продал на вторият ответник Й.Д.П. собствените си 4/6 идеални части от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 и да отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК нотариален акт за собственост на недвижим имот (констативен по наследство) акт № 22, том 1, peг. № 545, том 22 от 21.02.2017 година на Нотариус Ефтим Китов в частта му, в която вторият ответник Й.Д.П. е признат за собственик по наследство от неговата майка Цвета Йорданова Попова на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК е депозиран такъв от ответниците, в който отговор се изразява становище за неоснователност на предявените искове и недопустимост на искането по чл. 537, ал. 2 ГПК, касаещо нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година. Твърдят, че сграда с идентификатор 68789.15.289.2. е изградена в отклонение от одобрения архитектурен проект, като вместо зимничен етаж със складово предназначение е изградена със сутеренен жилищен етаж, сградата с посочения идентификатор никога не е имала мазета на сутеренния си етаж, като от самото си построяване от Д.И.П. е била с изградени три жилищни етажи, а сутеренния жилищен етаж в който е прекарал почти целият си семеен живот и в който живее и понастоящем и заснет на КККР на град Дупница с идентификатор 68789.15.289.2.3 се състои от: коридор - входно антре, баня-тоалетна, две стаи и кухня, като има килер, който е със складови функции. Твърдят, че в този си вид етажът е от самото си построяване и същият е със жилищно предназначение, като никога не е бил и никога не е имал обслужващо или складово предназначение, етажът е функционално независим от останалите два етажа на сградата и същият е изграден за да задоволява жилищните нужди Д.П., тъй като същият е дарил двамата си сина с горните два етажа от сградата. Твърди, че сградата има тавански етаж, който се ползва за склад, както и че на всеки етаж има килер, изпълняващ такива функции. Сочи, че от самото построяване на сградата и тъй като предвидения зимничен етаж е изграден като жилищен за Д.П., той отделно от тавана, който е прилежащия и обслужващ етажите складов етаж, е изградил две външни мазета за етажите на синовете му, които се намират точно зад къщата и до гаража в двора, заснети на КККР на като сграда с идентификатор 68789.15.289.3 със застроена площ от 20 кв.м. и повече от 50г. първият ответник владее, ползва и живее в собствеността си, като всъщност това е така от 1968г., като никога ищецът не е имал ползване или достъп до този етаж и никоя от страните не е оспорвала или противопоставяла на това владение от Д.П. и съпругата му Цвета, изградили сградата, които първо са се нанесли и заживели на струнния етаж, които е станал техен дом и жилище, а впоследствие са изградили и другите два етажа на сградата като от 1975г. бащата на ищеца е започнал да живее на новоизградения втори такъв. Сочат, че този етаж още през далечната 1975г. е бил обитаем и не е бил в състояния на карабина, както е описан в нотариалният акт за покупко-продажба с който се легитимира за собственик ищецът. Оспорват твърдението на ищеца за опорочаване на процедурата по заснемане и отразяване в КККР на процесния етаж.
Съдът като взе предвид молбата и прецени по реда на чл. 12 от ГПК събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните писмени доказателства - Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 110, том VIII, дело № 3072 от 28.03.1975 година; Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка № 111, том VIII, дело № 3073 от 28.03.1975 година; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 154, том III, рег. № 3220, дело № 365/23.08.2016 година, Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, рег. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година; Нотариален акт за собственост на недвижим имот /Констативен по наследство/ акт № 22, том I, рег. № 545, том 22 от 21.02.2017 година; Удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/31.01.2019 година, издадена от Община Дупница; Схема № 15-664495-17.09.2018 година, издадена от АГКК гр. Кюстендил; Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 79, том II, дело № 493 от 1958г.; Нотариален акт за отстъпване право на строеж № 53, том III, дело № 1035 от 1968г.; Удостоверение за наследници № 5571, издадено на 19.10.2016г. от Община Дупница; Удостоверение за търпимост № УТ-162 от 12.10.2016г. на Община Дупница, Разрешение за строеж № 114/11.06.1985г.; Преписка № 226/1968г.; копие на архитектурен проект се установява, че първият ответник и неговата съпруга Цвета Йорданова Попова са прехвърлили собствеността на сина си (баща и праводател на ищеца) върху „Втори жилищен етаж в състояние карабина от двуетажната жилища сграда-близнак в частта и откъм двете улици, с две тераси - южна и западна и ½ идеална част от тавана-северозападната и ½ идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел I - 3986, 3981, в квартал 232 по регулационния план на гр. Дупница, с урегулирана площ от 344 квадратни метри, при съседи: от две страни улици, Кирил Владимиров Александров и Васил Г. Васев, а на сина си Й.Д.П. (вторият ответник и чичо на ищеца) собствеността върху „Първи жилищен етаж в състояние карабина от двуетажната жилища сграда-близнак в частта и откъм двете улици, с две тераси-южна и западна и 1/2 идеална част от тавана - югозападната и 1/2 идеална част от стълбището, като сградата е построена в парцел I - 3986, 3981, в квартал 232 по регулационния план на гр. Дупница, с урегулирана площ от 344 квадратни метри, при съседи: от две страни улици, Кирил Владимиров Александров и Васил Г. Васев. Установява се и че първият ответник – дядо на ищеца с договор за покупко – продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот, със запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година продава на вторият ответник – чичо на ищеца – Й.Д.П. собствените си 4/6 идеални части от самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гp. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, ет.-1/минус едно/, попадащ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289 /, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 кв.м., при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, ведно със съответните на обекта процента идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта, която сграда е с идентификатор 68789.15.289.2 - брой етажи - 2, със застроена площ от 80 кв.м.
С Нотариален акт за собственост на недвижим имот /Констативен по наследство/ № 22, том I, peг. № 545, том 22 от 21.02.2017 година на нотариус Ефтим Китов вторият ответник Й.Д.П. е признат за собственик по наследство от неговата майка Цвета Йорданова Попова на 1/6 идеална част от Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница, одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на поземления имот: гр. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, ет.- 1/минус едно/, попадащ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор 68789.15.289, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 /седемдесет/ кв.м., при съседи: на същия етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, ведно със съответните на обекта процента идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта, която сграда е с идентификатор 68789.15.289.2 - брой етажи - 2, със застроена площ от 80 кв.м.
Прието е по делото заключение на
назначената съдебно – техническа експертиза, изготвена от вещото лице ар. В.М.,
от което заключение се установява, че построеното на място (УПИ) VI - 5221, кв.
176 с идентификатор 68789.15.289 по КК на гр. Дупница, петно на процесната
сграда № 2 с идентификатор 68789.15.289.2 по КК на гр. Дупница, съответства на
одобрения ПУП /ПГП/ РП на гр. Дупница, одобрен със Заповед № 374/30.04.1991г.
на Председател на Общински Народен Съвет гр. Станке Д., действащ и към
настоящия момент по смисъла на §6, ал. 1 от ПР на ЗУТ, издадената скица, с виза за проектиране е в
съответствие с два действащи към момента на издаване подробни градоустройствени
плана /ПГП/, а именно: 1. Улично регулационен план, утвърден със заповед № 1837
от 24.111.1958 г.; 2. Дворищно регулационен план, утвърден със заповед № 1837
от 24.111.1958 г. От „обяснителната записка” към проектите е видно, че площта
на парцел I 3986, 3981 е 430 м2, към датата на издаване на удостоверението за
търпимост - 12.10.2016г. и към момента на изготвяне на експертизата действащ
подробен градоустройствен план /ПГП/ за процесния имот е РП на гр. Дупница,
одобрен със Заповед № 374/30.04.1991г. на Председател на Общински Народен Съвет
гр. Станке Д., който план отменя гореописаните улично-регулационен и дворищно-регулационен
планове, като запазва петната на заварените сгради, площта на УПИ (430 м2),
имотните (регулационни) граници и съсобствеността на недвижимия имот, а с плана
се променя само номерацията както следва: парцел I 3986.3981 се променя в (УПИ) VI - 5221, а кв.
232 се променя в кв. 176. В същия документ са записани данни по КК на гр.
Дупница, одобрена със заповед № 300-5-56/30.07.2004г. на ИД на АГКК на
идентификатор № 68789.15.289.2 за процесната сграда, която е нанесена като
„заварена сграда”, за самия имот няма скица от КК на гр. Дупница, издавена по
надлежния ред от СГКК гр. Кюстендил, от която да е видна идентичността на имота
с действащия регулационен план, но видно от скица от скица от КК на гр. Дупница
с идентификатор №68789.15.289 на недвижимия имот с данни от имотния регистър се
установява наличие на „пълна идентичност за ПИ”, между извадките от КК и РП
относно: петната на заварените сграби, площта на УПИ (430 м2), имотните
(регулационни) граници и съсобствеността на недвижимия имот по смисъла на
разпоредбата на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ. Процесната жилищна сграда е предвидена
да се изгради по строителни книжа с полуподземен, вкопан на кота - 2, 40
зимничен етаж, състоящ се от коридор и 3 три броя мазета с предназначение да
обслужват със складовите си функции жилищата от процесната сграда, като
неразделна част от тях. Същият зимничен етаж е предвиден с плана да се изгради
със светла височина от 2, 20 м и конструктивна
височина от 2, 40 м. Над зимничния етаж са предвидени и одобрени и съгласно строително разрешение № 180/1968г., разрешени
да се изграбят два жилищни етажа, всеки от които със светла височина от 2, 70 м
и с конструктивна височина от 2, 90 м. „по одобрения арх. план”. Процесната
сграда е предвидена да се изгради с дървен трискатен покрив покрит с френски
керемиди с конструктивна височина от 2, 50 м. до билото чрез който се обособява
необитаемо подпокривно пространство над последния жилищен етаж. Входът към
процесната сграда е предвиден от ул. „Евтим Трайчев” № 29а, чрез двураменно
стоманобетоново стълбище до всички етажни нива, в деловодството на Община
Дупница, няма заведено заявление от собствениците на процесната сграда за
промяна на предназначението на полуподземния, вкопан на кота - 2, 40 (зимничен)
етаж на процесната сграда в жилищен, в архива на община Дупница, няма
строителни книжа по процедиране промяна на предназначението на полуподземния, вкопан
на кота - 2, 40 (зимничен) етаж на процесната сграда в жилищен. Жилищната
сграда е изградена в отклонение от одобрения архитектурен план - №141/1968 г. и
от строително разрешение №180/1968г., по отношение на вертикалната планировка,
защото в действителност терена на двора е вкопан в изкоп с дълбочина 1, 20 м до
действително констатираната при огледа дворна теренна кота от - 2, 49, вместо
разрешената на - 1, 20, което е с 1, 19 м в отклонение, вследствие на
увеличената височина на полуподземния етаж. Всички етажи, включително таванския
етаж са изградени в отклонение от одобрения архитектурен план № 141/1968 г. и
от строително разрешение №180/1968г., както следва: Полуподземния етаж е
изпълнен на място в отклонение от одобрения архитектурен план № 141/1968 г. от
Преписка № 226/1968 г. в Община Дупница, като вкопан на кота - 2, 60, като
вместо да са построени три броя мазета с предназначение да обслужват със складовите
си функции жилищата от процесната сграда, като неразделна част от тях към
сградата, е изградено жилище в отклонение, (което се състои от коридор, склад,
спалня, самостоятелна кухня за готвене и хранене и баня с тоалетна, със светла
височина от 2, 28 м и с конструктивна височина от 2, 60 м. В процесната сграда
няма построени отделни мазета от трите етажа на сградата. Полуподземния етаж
е преустроен в жилище в съответствие с действащите към момента на изграждане на
процесния строеж, разпоредби на Строителни правила и норми за изграждане на
населени места (Издадени от председателя на КСА, въз основа на чл. 52, ал. 1 от
Закона за планово изграждане на населените места/обн. ДВ от 1949г. с изключение
на § 21 и § 45 (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 76
от 1964 г.). В случая намаляването на нормите на § 21 и § 45 (Ал. 1 изм. - ДВ, бр. 76 от 1964 г.)., което
при доказана необходимост към момента на изграждане на процесния етаж е било
право на държавния комитет по строителство и архитектура, към 12.10.2016г. е
било допуснато от главния архитект с издаденото удостоверение за търпимост от
посочената дата. С другите разпоредби процесният полуподземен етаж, преустроен
в жилище е в съответствие с действащите към момента на изграждане на процесния
строеж нормативна база Строителни правила и норми за изграждане на населени
места. Първият надземен жилищен етаж е
изпълнен на място в отклонение от одобрения архитектурен план № 141/1968 г. от
Преписка № 226/1968 г. в Община Дупница, над полуподземния етаж на разрешената
кота + - 0, 00, но е в съответствие с действащите към момента на изграждане на
процесния строеж разпоредби на Строителни правила и норми за изграждане на
населени места/49г. Състои се от входен коридор детска спалня, преходна дневна
с трапезария, кухненска ниша, баня с тоалетна и два броя балкона на запад и на
юг. Първият надземен жилищен етаж
е изпълнен на място със светла височина от 2, 70 м и с конструктивна височина от 2, 90 м. Предвидената с
одобрения архитектурен план външна стълба с денивелация от 1, 20 м от южния
балкон до проектната дворна теренна кота от
+1, 20 не е изпълнена. Вместо това дворът е вкопан в изкоп с дълбочина
1, 29 м до действително констатираната дворна теренна кота от - 2, 49. Вторият надземен жилищен етаж е
изпълнен на място над първия надземен жилищен етаж на разрешената кота + 2, 90
и се състои от: входен коридор, детска спалня, родителска спалня, самостоятелна
дневна, самостоятелна кухня за готвене и хранене и два броя балкона на запад и
юг. Вторият надземен жилищен етаж е изпълнен на място със светла височина от 2,
70 м и с конструктивна височина от 2, 90 м. В процесната сграда няма построени
килери на всеки от трите етажа. В процесната сграда има тавански етаж. Същият е
изпълнен на разрешената кота от +5, 90 като обособеното подпокривно
пространство на процесната сграда е покрито в действителност с дървен трискатен
покрив покрит с френски керемиди с конструктивна височина от 2, 50 м. до
билото. Същото е обособено, като „необитаемо побпокривно пространство“
над последния жилищен етаж. До стълбите е изградено санитарно помещение - тоалетна
с мивка в отклонение. Входът към процесната
сграда е изграден от ул. „Евтим Трайчев“ № 29а, чрез двураменно стоманобетоново
стълбище до всички етажни нива. До входа са изпълнени три броя външни стъпала
на тротоара на улицата.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 29.10.2019г. вещото лице М. допълва, че конструктивната височина на полуподземния етаж е 2, 60 м, замерено на място светлата височина по норма и Строителните правила от 1959г. трябва да бъде 2.50м., 2. 28м е разлика - от 22 см. под нормата. Това се дължи на това, че е сложен топлоизолационен пласт от 22 см плюс 10 см за дюшеме, което е нормално. Това отклонение е съществено допустимо. На процесния етаж има прозорци, като за стая, не за мазета. Отворени са към юг, ослънчено и осветено е и към стълбите така, както се изисква. Навсякъде зимничните прозорци са изменени в нормални прозорци. На втория етаж, който е над първия жилищен етаж, има баня – санитарно помещение, което не е на мястото върху банята на първия етаж.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Оледина Бориславова Кирилова, от които се установява, че дядото на ищеца Е.П. – ответникът Д.П. и жена му Цвета, която починала преди пет години, живели на първия етаж цял живот, този първи етаж е строен 1968г., над първия етаж живее Данчо (ответникът Й.П.), а над втория етаж живял Илия – бащата на ищеца Е.П.. В сутерена има от дясната страна тоалетна, после има кухня, една стая и складово помещение, имало влага и мухъл и Д. правил изолация, стиропор и отгоре ламинат, сутеренния етаж не е ползван за мазета никога. В етажа има баня и тоалетна – едно помещение. На тавана има изградена тоалетна с мивка и тоалетна чиния, които са оградени като стая. Извън нея са складирани разни неща и доста сгур. Този багаж е на ищеца Е.П., той ползва тавана като склад. В двора, отделно от къщата, има два гаража и две мазета, които се ползват – едното мазе от Данчо (ответникът Й.П.), едното от Е., а двата гаража се ползват от Данчо (ответникът Й.П.). Не са имали скандали страните и не са имали претенции към Д., той не е живял другаде и не е гонен, докато била жива баба Цвета също живеела там с него. В къщата има склад на Д. и се ползва от него. Сградите отвън ги построил Д. – мазетата и гаражите. Д. си има склад в етажа и не ползва тези мазета, които са залепени едно до друго.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
От значение за определяне статута на спорното помещение като самостоятелен обект на правото на собственост или като обща част по смисъла на чл. 38 ЗС е предназначението, което то е имало към момента на възникване на етажната собственост. В случая етажната собственост е възникнала през 1975 г. Към този момент процесния етаж не е бил със статут на обща част нито по естеството си, нито по предназначение. От събраните по делото доказателства е установено, че още с построяването на жилищната сграда процесният етаж бил изграден от собственика на сградата в отклонение на одобрения архитектурен проект в самостоятелно жилище, каквото в действителност е изградено и съществува и към момента на изготвяне на заключението на вещото лице по назначената съдебно – техническа експертиза. В архитектурен проект на сградата той е предвиден като зимничен етаж, но не е изграден като такъв, не е установено по делото да обслужва някакви общи нужди на сградата. Ето защо, не е обща част на сградата, а самостоятелен обект на правото на собственост. При тези доказателства се налага извод, че процесният етаж не е обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС, а представлява жилище, което е самостоятелен обект на собственост и може да бъде предмет на разпоредителна сделка, както е в настоящия правен спор. Установено е по делото от показанията на разпитания свидетел, че процесният етаж никога не е ползван от ищеца и праводателя му и освен ответника Д.И.П. и починалата му съпруга, друг не е ползвал процесния етаж. При това положение следва да се приеме, че ищецът не се легитимира като собственик на идеална част от процесния етаж, поради което и предявеният иск за ревандикация е неоснователен. Съгласно чл. 38 ЗС общите части са такива, които по естеството или предназначението си служат за общо ползване. В случая е несъмнено, че спорния полуподземен етаж не е обща части по естеството си. Поради това следва да се даде отговор дали представляват общи части по предназначение. Помещенията, които са общи части на сградата по предназначение служат за удовлетворяване на нужди, свързани с поддържането и експлоатацията на сградата, притежавана в режим на етажна собственост, както и на самостоятелните обекти в нея. Ето защо, не е обща част на сградата, а самостоятелен обект на правото на собственост. В този смисъл е Решение №211/13.09.2011г., постановено по дело № 1940/2009 на ВКС, ГК, I г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК.
С ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на
ВС е прието че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно
ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 ППЗПИНМ от
1950 г. и пар. 38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960
г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след
влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар. 158 ППЗПИНМ и сл. от
1950 г. и пар. 121 от новия ППЗПИНМ, пар. 290
от новия ППЗПИНМ и сл. построените по време на стари строителни правила
и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно
устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите
строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове
условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и
частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми е
позволено от закона. Настоящият съдебен състав възприема изразеното становище в
посоченото ТР по поставения правен въпрос. В този смисъл следва да се посочи,
че не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни,
свързващи главните помещения на жилище, да се посочат изрично в титула за
собственост, а принадлежността на правото на собственост върху такива помещения
може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение,
щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на
вещни права, в какъвто смисъл е Решение
№ 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II. В заключение -
трайната съдебна практика приема, че
общите по естеството си части (основите на сградата, вътрешните и носещите
стени, покривът на сградата и други) задължително се придобиват заедно с
придобиването на самостоятелен обект в сградата в размер, определен по
правилото на чл. 40 от ЗС, а стойността им се включва в цената на отделния
обект (ТР № 34/1983г. на ОСГК на ВС). За разлика от тях, общите по
предназначение части е възможно да не бъдат общи на всички етажни собственици,
ако такова предназначение не им е било дадено или ако то би се отменило. Тъй
като за учредяването на етажната собственост не е необходим специален акт, от
значение е моментът, в който съответното предназначение е било придадено.
Когато това е станало преди отделните самостоятелни обекти да са разпределени в
изключителна собственост между различни собственици, т.е. преди възникването на
етажната собственост, меродавно за приобретателите на тези обекти е
предназначението, което е било придадено по волята на едноличния собственик на
сградата. Извод в този смисъл може да се направи и от решение № 211 от
13.09.2011г. по гр.д.№ 1940/2009г. на ВКС, І г.о., според което от значение за
определяне статута като самостоятелен обект на правото на собственост или като
обща част по смисъла на чл. 38 от ЗС, е предназначението, което е имал обекта към
момента на възникване на етажна собственост. Настоящият състав споделя изцяло
тази съдебна практика и намира, че меродавно за статута на процесния спорен
етаж, обособен в жилище, етажната собственост, в която е възникнал в резултат
на прехвърлителни сделки от страна на първия ответник е предназначението, което
му е било придадено по волята на този едноличен до 1975 г. собственик на
сградата, към момента на възникване на етажната собственост, от който едноличен
собственик е било отнето предназначението му да обслужва всички самостоятелни
жилища в сградата. Подобна промяна не е забранена от закона, тъй като се касае
за обща по предназначение, а не по естеството си, част (във втория случай законът
не допуска възможност за промяна на статута). С такова предназначение обектът е
бил и при възникването на етажната собственост през 1975г., като няма данни в
този момент да му е било придадено друго предназначение. Промяната на
предназначението е предшествала възникването на етажната собственост, при което
положение въпросът за съгласие на приобретателите по договорите за издръжка и
гледане – праводателят на ищеца и вторият ответник не се поставя.
Предвид изложеното, предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС, следва да се отхвърли, като неоснователен. За пълнота следва да се посочи предвид соченото в исковата молба от ищеца касателно непосочване в нотариалните актове, обективиращи описаните по – горе алеаторни договори за прехвърляне на собствеността на мазетата или избени помещения - не е задължително помещения като антре, вестибюл, коридор и др. подобни, свързващи главните помещения на жилище, да се посочат изрично в титула за собственост, а принадлежността на правото на собственост върху такива помещения може да се определи и от тяхното функционално предназначение и разположение, щом без тях не би могло да съществува жилището като самостоятелен обект на вещни права, в какъвто смисъл е Решение № 10 от 6.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4598/2014 г., II г. о, но в случая принадлежността на правото на собственост върху процесния етаж не се определя от неговото функционално предназначение и разположение, тъй като без него съществуват останалите два жилищни етажа като самостоятелни обекти на вещни права.
Искането с правно основание чл. 537,
ал. 2 ГПК за отмяна на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със
запазено право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017
година, в частта му в която първият ответник Д.И.П. е продал на вторият
ответник Й.Д.П. собствените си 4/6 идеални части от Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68789.15.289.2.3 и на нотариален акт за собственост на
недвижим имот (констативен по наследство) акт № 22, том 1, peг. № 545, том 22
от 21.02.2017 година на Нотариус Ефтим Китов в частта му, в която вторият
ответник Й.Д.П. е признат за собственик по наследство от неговата майка Цвета
Йорданова Попова на 1/6 идеална част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68789.15.289.2.3, не следва да се обсъжда предвид горното, а по
отношение нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, със запазено
право на ползване № 21, том I, peг. № 539, дело № 21 от 20.02.2017 година и предвид
обстоятелството, че искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК е допустимо
само относно констативни нотариални актове, не и по отношение такива,
обективиращи сделки с недвижими имоти.
Предвид изхода от делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника се следват сторените в процеса разноски в размер на 1 000 лева за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Е.И.П., ЕГН **********,*** срещу Д.И.П., постоянен адрес: ***, ЕГН **********
и Й.Д.П., постоянен адрес: ***, ЕГН ********** иск с правно основание чл. 108
ЗС за признае за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик
на 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68789.15.289.2.3 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Дупница,
одобрена със Заповед № 300-5-56/30.07.2004 година на Изпълнителния директор на
Агенция по геодезия, картография и кадастър гр. Кюстендил, с адрес на
поземления имот: гp. Дупница, ул. „Евтим Трайчев” № 29а, ет. -1 /минус едно/,
попадащ се в сграда 2, разположена в Поземлен имот с идентификатор
68789.15.289, предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой
нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 70 кв.м., при съседи: на същия
етаж: няма; под обекта: няма; над обекта: няма, ведно със съответните на обекта
процента идеални части от общите части на сградата, в която се намира обекта,
която сграда е с идентификатор 68789.15.289.2 - брой етажи - 2, със застроена
площ от 80 кв.м. и осъждане на ответниците да му предадат владението на
претендираните идеални части от имота, като
неоснователен.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Е.И.П., ЕГН **********,*** да заплати на Д.И.П., постоянен адрес: ***, ЕГН **********
и Й.Д.П., постоянен адрес: ***, ЕГН ********** сторените по делото разноски в
размер на 1 000 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: