Решение по дело №593/2021 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК.

Касаторът А.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, е оспорил решение №1007/30.07.2020г., постановено по адм.дело № 2411/2019г. по описа на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена исковата му молба против Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София с претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 8 000 лв., причинени през периода 03.02.2011г. до 13.09.2019г. от незаконосъобразно бездействие на служител на ГДИН да измени режима на изтърпяване на наказанието на осъдения от „специален“ в по-лек.

В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и необосновано. Според касатора изводът на решаващия съд, че поради законова норма не се предвижда замяна на специалния режим, е в противоречие с чл.127, ал.2 от АПК и с практиката на Европейския съд по правата на човека. Твърди, че е бил лишен от възможност да участва в първоинстанционното производство, да се запознава с исканията на другите страни и да изразява становище по тях. Сочи, че поради невъзможността да участва в съдебното производство представляващия го адвокат не е изпълнил задължението си да обжалва първоинстанционното съдебно решение. Иска решението да бъде отменено.

В съдебно заседание касаторът, лично и чрез процесуалния си представител адв. Г., поддържа касационната жалба, моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и за уважаване на предявения иск. Представя писмено становище с твърдения за допуснато нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд, който не е допуснал до разпит свидетеля, поискан от касатора.

Ответникът по касация – Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - гр.София, редовно призован, в последно съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не изразява становище по касационната жалба и по съществото на спора.

Представителят на прокуратурата счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага решението да бъде оставено в сила.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази приложимите законови разпоредби, намира следното:

Касационната жалба е подадена в срок от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество е основателна.

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по исковата молба на А.Х.А. против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) за заплащане на обезщетение в размер на 8 000 лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие на нечовешко и нехуманно отношение чрез умишлено поставяне в неблагоприятни условия. В молба-уточнение (л.13 от а.д №2411/2019г.) А. посочва, че неблагоприятните условия, на които е бил подложен от ГДИН, се изразяват в това, че осъденият не бил изведен в групите в срока по чл. 219 от ППЗИНЗС, че бил държан в изолация повече време от предвиденото от законодателя – за срок от 5 години, като му било нарушено правото на комуникация и бил ограничен да живее и общува с 14 души.

Според представена по делото справка от 10.12.2019г., подписана от началника на Затвора Бургас (л.48 от а.д. №2411/2019г.), А.Х.А. изтърпява наказание „доживотен затвор без замяна“ при първоначално определен специален режим от 03.02.2006г. (с начало на наказанието – 25.06.2002г.), като лишеният от свобода е настанен при условията на чл.197, ал.1 от ЗИНЗС и чл.213 от ППЗИНЗС. От постъпването си в групата за осъдени на доживотен затвор А. е бил настаняван през различни периоди от време сам или с още един лишен от свобода, в едно спално помещение. В справката са посочени констатирани от затворническата администрация провинения на А. (пререкания с други лишени от свобода, буйстване и нарушаване на реда в затвора), които свидетелстват за неустойчивост в неговото поведение и липса на позитивна промяна в личността му. За периода на изтърпяване на наказанието са били изготвяни пет оценки на риска от рецидив – от 59 точки до 50 точки, като се наблюдават ясно изразени едни и същи проблемни зони, свързани с отношението на А. към извършените нарушения. Тези факти са мотивирали началникът на Затвора Бургас да не предприема действия за промяна режима на изпълнение на наказанието в по-лек и за настаняването на касатора в общи помещения с останалите осъдени, с осигуряване правото му на участие в колективни мероприятия.

На 02.08.2018г. началникът на Затвора Бургас издал заповед №235/02.08.2018г., с която отчитайки развитието на личността на осъдения, наложеното му дисциплинарно наказание и поощрения, продължил специалния режим на А. за още една година, като в заповедта било предвидено, че наказанието ще се изтърпява при специален режим в постоянно заключени помещения в зона за повишена сигурност (л.77). В мотивите на акта е посочено, че вследствие на извършен анализ на риска от рецидив и вреди, определен към средното, е формиран извод за липса в пълен обем на критериите за поправяне на лишения от свобода. Изразено е становище, че работата с осъдения следва да продължи да бъде насочена към проблемните зони и оценката на правонарушителя, съобразена с вида на наказанието и потребностите на личността. Няма данни посочената заповед да е била обжалвана от А., поради което следва да се приеме, че същата е влязла в законна сила.

На 14.08.2019г. правното положение на осъдения на доживотен затвор е било разгледано повторно от началника на Затвора Бургас, който със своя заповед №187 от 28.08.2019г. продължил специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на А. за срок от още 1 година (л.74). От мотивите на тази заповед се установява, че рискът от вреди продължава да се определя в рамките на средния, като проблемни зони с нужда от подкрепа продължават да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Тази заповед е била оспорена от настоящия касатор по образуваното адм. дело №2227/2019г. по описа на Административен съд – Бургас. С решение №2066 от 28.11.2019г. по посоченото дело заповедта е отменена поради допуснато съществено процесуално нарушение (липсата на становище на психолога), а преписката е върната на началника на затвора за ново произнасяне съобразно мотивите на решението. Същото е окончателно и не подлежи на обжалване.

В изпълнение указанията на горепосоченото съдебно решение е издадена заповед №11 от 06.01.2020г. (л.106) на началника на Затвора Бургас, с която въз основа становищата на инспектор ЗНРНОД (л.108), на началник сектор СДВР (л.109) и становище на инспектор-психолога (л.111) е продължен специалният режим за изтърпяване на наказанието на А. за срок от още една година. В мотивите на тази заповед е посочено, че са изготвени оценки на риска със средни стойности, като първата е 59т., втората - 54т., третата - 56т. и четвъртата - 51т. Извършена е и пета оценка, при която се наблюдава задържане на риска от рецидив в средните граници – 50 точки, като проблемните зони с нужда от подкрепа продължават да бъдат отношението към закононарушението и уменията за мислене. Рискът от вреди продължава да се определя като среден и е без промяна от предходното тестуване, като това се дължи на условията, при които е поставен лишеният от свобода. Заповедта е връчена на А.Х. лично, срещу подпис на 07.01.2020г., което се установява от направеното в нея отбелязване.

В представено по делото писмо вх.№1979/25.02.2020г. началникът на Затвора – Бургас посочва, че заповед №11/06.01.2020г. е обжалвана от страна на касатора, по повод на което е образувано адм. д. №134/2020г. по описа на Административен съд – Бургас (л.105).

След извършена служебна справка настоящият състав установи, че с окончателно решение №483/10.04.2020г., постановено по адм. дело №134/2020г. по описа на АдмС – Бургас, жалбата на А. против заповед №11/06.01.2020г. е отхвърлена като неоснователна. В мотивите си съдът е приел, че с оглед наличните по делото доказателства не са налице основанията за замяна режима на осъдения с по-лек, поради което органът е формирал правилен извод за продължаване на специалния режим.

В първоинстанционното производство са представени заповеди на началника на Затвора Бургас, с които за подчертана дисциплинираност, добро поведение и постигнати трудови успехи, лишеният от свобода е бил награждаван. (л.80-87). Представени са и първоначален план на присъдата от 04.03.2006г. (л.65,гръб-л.66); препланирания на присъдата от 19.03.2012г., 07.09.2015г. и 31.01.2018г. (л.66,гръб-л.68); анализ на риска, в който оценката на нивото на риска от сериозни вреди е определена към средното - с отбелязване „рискът е вероятен, но не непосредствен, освен ако не настъпят промени в обстоятелствата“, като оценката на вероятността за рецидив също е определена към средното; схема за оценяване вероятността за ново осъждане (л.69).

С протоколно определение от 01.07.2020г. (л.146,гръб) първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ищеца да бъде допуснат до разпит в качеството на свидетел Иван Н. Рибов, изтърпяващ наказание в Затвора Бургас. Недопускането на така направеното доказателствено искане е мотивирано с твърдението в исковата молба, че органите незаконосъобразно са бездействали да променят режима от специален в по-лек. С оглед естеството на претенцията съдът е приел, че при произнасянето си следва да съобрази дали органът е предприел необходимите действия за промяна режима на изтърпяване на наказанието, респ. за наличие на евентуално незаконосъобразно бездействие, а за установяване на тези факти не е необходимо допускане разпит на свидетел.

С решението си по делото административният съд е отхвърлил предявения от А. иск. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че облекчаването на режима е свързано с наличието на две кумулативни предпоставки – изтичане на определен период от време след първоначалното определяне на режима и наличието на добро поведение на лицето. Относно исковия период от 03.02.2011г. до 07.02.2017г. съдът е обосновал извод, че нормата на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС (в ред. ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г.) не е била императивна и не е вменявала задължение на административния орган да измени режима, а само е указвала възможност за това. Преценката на административния орган преди законодателната промяна на чл.198 от ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017г., е само по целесъобразност и поради това не подлежи на съдебен контрол. С оглед изменението на чл.198 от ЗИНЗС (ред. ДВ. бр.13, в сила от 07.02.2017г.) преразглеждане правното положение на осъдените на доживотен затвор се следва периодично по силата на закона и представлява особен вид производство, което не изисква нарочно искане за приложение от страна на осъденото лице, нито издаване на акт за образуване на производството. Според решаващия съд по делото е доказано, че затворническата администрация е предприела необходимите действия за преразглеждане възможността за промяна режима на касатора, като за тази цел са били издадени заповеди от началника на Затвора Бургас за продължаване на специалния режим на осъдения, респ. не е налице бездействие. По отношение на постановените от органите по изпълнението административни актове за продължаване на определения специален режим, съдът е приел, че в обстоятелствената част на исковата молба и нейните уточнения вреди от такива незаконосъобразни актове не са били претендирани. Предвид липсата на твърдяното незаконосъобразно бездействие на ГДИН да предприеме действия за промяна специалния режим на изтърпяване на наказанието от касатора първоинстанционният съд е формирал извод за неоснователност на предявения иск, поради което го е отхвърлил изцяло.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

В исковата молба и допълнителните уточнения към нея ищецът е конкретизирал, че периодът, през който се претендира обезщетението за неимуществени вреди, е от 03.02.2011г. до 13.09.2019г.

По делото е установено, че лишеният от свобода А.А. изтърпява наказание доживотен затвор без замяна при първоначално определен специален режим от 03.02.2006г. Към този момент е действала разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г.), според която първоначалният специален режим на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна може да бъде изменен в по-лек, ако имат добро поведение и са изтърпели не по-малко от 5 години от наложеното наказание. Съгласно ал. 2 осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка за тяхната личност. Анализът на тези разпоредби сочи, че възможността за изменение на специалния режим е обвързана с наличието на две кумулативни предпоставки – изтичане на не по-малко от 5 години след първоначалното определяне на режима и наличието на добро поведение. В случая 5-годишният период от определяне на специалния режим на А. е започнал да тече на 03.02.2006г. и се счита изтекъл на 03.02.2011г., от който момент може да се приеме, че е налице първата от кумулативно предвидените предпоставки за изменение режима на осъдения в по-лек.

От 07.02.2017г. е в сила изменението на чл.198 от ЗИНЗС (обн. ДВ, бр.13 от 2017г.), като съгласно ал.1 след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения. Според ал.3 на същия член началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от датата на предходното си произнасяне.

В процесния случай, за периода от влизане в сила на посоченото законово изменение (от 07.02.2017г.) до края на претендирания исков период (13.09.2019г.) началникът на затвора е бил задължен всяка година да издава нарочен акт – заповед за евентуално продължаване на специалния режим или изменението му в по-лек такъв, след вземане на становища от ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, от заместник-началника по режимно-охранителната дейност и от психолога. За този период по делото са представени доказателства, от които се установява, че административният орган е изпълнил задължението си по чл. 198 ЗИНЗС (ред. ДВ, бр.13 от 2017г., в сила от 7.02.2017г.), като периодично е издавал заповеди за продължаване специалния режим за изтърпяване на наложеното наказание на А. за срок от още 1 година - заповед №235 от 02.08.2018г., заповед №187 от 28.08.2019г. и заповед №11 от 06.01.2020г. Правилен е изводът на съда, че за този период не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника да предприеме действия за промяна на специалния режим на изтърпяване на наказанието от ищеца А. по-лек. Но съдът не е изследвал въпроса с допустимостта на иска относно този период. Не е установено дали тези заповеди са обжалвани, има ли отменени и дали въз основа на отмяната е бил предявен иск по ЗОДОВ за обезщетяване на вреди, настъпили от незаконосъобразните заповеди.

В мотивите на обжалваното решение е посочено, че през исковия период от 03.02.2011г. до 07.02.2017г. липсват данни за предходно произнасяне от страна на началника на Затвора Бургас относно изтърпявания от А. режим. Според решаващия съд за този период са налице достатъчно доказателства, от които се извличат данни за поведението на лишения от свобода - копия от първоначален план на присъдата и последващи препланирания, схема за оценяване на вероятността за ново осъждан и профил на нуждите и анализ на риска от сериозни вреди. Прието е, че за посочения период преценката на органа за това дали да измени първоначалния специален режим в по-лек е само по целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол.

Така формулираните правни изводи не се споделят от настоящия състав. Тълкуването на разпоредбата на чл.198 от ЗИНЗС (ред. ДВ, бр.25 от 2009г., в сила от 1.06.2009г.) води до извода, че се касае за оперативна самостоятелност на органа, а не за преценка по целесъобразност, както е приел първоинстанционния съд.

В хода на първоинстанционното производство са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Замяната на определения първоначален специален режим на изтърпяване на наказанието доживотен затвор в по-лек е законово предвидена възможност, която се преценява конкретно за всяко осъдено лице и е обусловена от оценката за наличие на добро поведение на осъдения. Преценката кое поведение представлява достатъчна предпоставка за изменение на специалния режим е предоставена на административния орган, който трябва да извърши такава преценка въз основа на обективни факти и обстоятелства.

В процесния случай, от 03.02.2011г. до 07.02.2017г., т.е. в продължение на шест години от целия исков период, няма данни административният орган да е разгледал правното положение на лишения от свобода, нито въобще да е предприел някакви действия по преценка основанията за промяна режима на изпълнение на наказанието в по-лек и за настаняването му в общи помещения с останалите осъдени. Напротив, по делото са приложени заповеди на началника на Затвора Бургас, с които периодично през 2007г., 2009г., 2015г., 2016г. и 2017г. лишеният от свобода е бил награждаван с писмена похвала и удължено свиждане за проявено от него добро поведение, подчертана дисциплинираност, постигнати трудови успехи и проявено сътрудничество при провеждане на социални и възпитателни мероприятия (л. 80-87). Първоинстанционният съд не е обсъдил тези доказателства, които съставляват индиция за позитивна промяна в поведението на осъдения, респ. за добро поведение по смисъла на закона. Съдът не е събрал доказателства дали и за периода 03.02.2011г.-07.02.2017г. на А. са били налагани дисциплинарни наказания, включително и за тяхното заличаване. По делото има данни за такива наказания, но след 2017 г.

В мотивите на обжалваното решение са изброени конкретни примери за извършени в период 2014г.-2019г. неправомерни прояви на А.. За тези прояви се твърди от органите на затворническата администрация в справка изготвена от началника на Затвора (л.49 от адм.д. № 2411/2019 г.), но тези твърдения не са доказани. Съдът не е изискал съставените по случая докладни записки, нито е събрал други относими доказателства, от които да се извлекат констатации за обстоятелствата, обосноваващи проблемните зони в поведението на осъдения, както и дали въобще описаните от администрацията неправомерни прояви са се осъществили, били ли са санкционирани. Обратно на приетото от административния съд, представените по делото анализи на риска, препланиране на присъдата и схема за оценяване на вероятност за ново осъждане не са достатъчни, за да бъде обективно преценено поведението на касатора. От една страна, съдът се е позовал на тези доказателства, без изобщо да обсъди какво е прякото им отношение към преценката за поведението на лишения от свобода. От друга страна, тези доказателства съставляват документи, обективиращи действия по планиране задачите и целите на корекционната работа с осъдения, както и общо описание на рисковите фактори за осъдения. Що се касае до приложения по делото анализ на риска от сериозни вреди следва да се има предвид, че същият е изготвен на 10.07.2018г., като не са събрани доказателства за съставянето на такъв анализ за периода 03.02.2011г.-07.02.2017г.

Настоящият състав намира, че първоинстанционният съд неоснователно не е допуснал до разпит свидетеля, поискан от ищеца.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС предполага установяване наличието на следните кумулативни предпоставки: 1) акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС, и 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС. За установяване на втората предпоставка – неимуществените вреди, съдът е следвало да допусне свидетелски показания, доколкото ищецът не разполага с друго процесуалноправно средство за доказване на преживените от него негативни емоционални и психически преживявания. Посочване на доказателствено средство от страната, в частност искане за допускане на свидетели, направено своевременно с указване на релевантните факти, за които те ще бъдат разпитвани, не следва да бъде отклонявано. С такава възможност съдът разполага само когато за установяване на един и същи факт се сочат повече свидетели. Твърдението в исковата молба за незаконосъобразно бездействие на органите на затворническата администрация по никакъв начин не освобождава съда от задължението да допусне събиране на свидетелски показания, посредством които да установи характера и размера на причинените неимуществени вреди. По този начин съдът се е позовал в мотивите само на една част от събраните доказателства.

По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при допускане на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане следва да се съберат доказателства за допустимостта на иска в частта относно периода от 07.02.2017 г. до 13.09.2019г., да се съберат всички относими доказателства за преценка наличието или отсъствието на незаконосъобразно бездействие на началника на затвора за изменение на специалния режим на изтърпяване на наказанието в по-лек за периода 03.02.2011г. до 07.02.2017г., да се съберат поисканите от ищеца доказателства за установяване на твърдените неимуществени вреди, съобразно изложеното в мотивите на настоящото решение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, вр. чл. 285, ал.1 от ЗИНЗС, ХV тричленен състав на Административен съд - Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №1007/30.07.2020г., постановено по адм.дело № 2411/2019г. по описа на Административен съд - Бургас.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд – Бургас.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

Председател:
Членове: