№ 962
гр. Русе, 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря М.В.М.
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520101462 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК за допълване на решението.
Ищецът „Йеттел България“ЕАД е подал молба, която по естеството си е за допълване
на решението в частта по отношение на сумата в размер на 44,99 лв. претендирана, като
част от обща претенция незаплатени мобилни услуги и сума в размер на 24,68 лв.
представляваща част от общата претенция за неустойка, като прави уточнение, че:
Сумата в размер на 44.99 лв. се претендира на основание чл. 3, ал. 2 от всеки от
посочените договори за лизинг, и се претендира за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г.
Съгласно чл. 3, ал. 2 от всеки от посочените договори за лизинг, сключен към абонамента за
процесните мобилни номера месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане на
задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни услуги, съгласно
сключения между страните договор за предоставяне на такива услуги и Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД“.
Относно сумата 24.68 лв., молят Съда да приеме следното:
Разликата между претендираната неустойка в размер на 117.14 лв., и сумата
представляваща стойността на три месечни абонаментни такси, се прентедират на
основание раздел IV, т. 2, б.“а“ Допълнително споразумение от дата 26.11.2019 г., в която е
посочено: „а в случай, че е предоставяната отстъпка от цената на месечния абонамент,
потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки,
съответващи на оставащия срок на договора“. Т.е видно от цитираната договорна клауза,
претендираната отстъпка не представлява такава за предоставеното устройство, а
представлява предоставена отстъпка от цената на избрания от абоната месечен абонамент,
която подлежи на връщане.
С оглед изложеното, считат, че доколкото отправеното от ищеца искане до Съда е за
установяване на вземания с размер и основание, съответстващи на посочените в издадената
1
в негова полза заповед за изпълнение, то е налице необходимата идентичност между
предмета на заповедното и на последвалото го исково производство. Касае се до искане за
установяване на вземания, които са заявени по начина, по който са описани в издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и са възникнали на твърдяното основание - а именно
въз основа на сключените Допълнителни споразумения и Договори за лизинг, така, както е
посочено и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Ответникът не взема становище по молбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,
констатира следното:
В исковата молба е било направено искане и за присъждане на сумата 44.99 лв. за
лизингови вноски на основание чл. 3, ал. 2 от всеки от посочените договори за лизинг, за
периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г., както и за сумата 24.68 лв., разлика между
претендираната неустойка и сумата представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси.
Съдът не се е произнесъл по това искане. Искането се явява основателно и следва да
се уважи.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА допълване на Решение 1438/17.11.2022 г. по гр. дело № 1462/22г. по
описа на Районен съд Русе, като в диспозитива на решението, след „оставащия срок на
договора“, преди „ОСЪЖДА“ се допълни:
- сумата 44.99 лв. за лизингови вноски на основание чл. 3, ал. 2 от всеки от
посочените договори за лизинг, за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2020 г.,
- сумата 24.68 лв., разлика между претендираната неустойка и сумата представляваща
стойността на три месечни абонаментни такси.
Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от получаването му.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2