РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Перник, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Светослава Ив. Алексиева
при участието на секретаря Катя В. Тодорова
като разгледа докладваното от Светослава Ив. Алексиева Административно
наказателно дело № 20221720200480 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №14-2200003 от 21.02.2022г., издадено
от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, на “****“ ООД,
гр. Перник, ЕИК ****, представлявано от К. С. И. – управител, на основание
чл.416, ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв., за това, че на 29.10.2021г.,
в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на Кодекса на
труда, е допуснал до работа лицето С.Й.В. като работник - охрана в обект
на дружеството с определено работно време, работно място и срещу
уговорено трудово възнаграждение, като не е сключил писмен трудов
договор с него – нарушение на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от “****“ ООД, гр. Перник, представлявано от управителя К. И., чрез
пълномощник – адв. С. А., с която оспорва законосъобразността и
обосноваността на издаденото наказателно постановление, като поддържа, че
наказателното постановление е издадено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, накърнили правото на защита на
наказания субект, както и че е необосновано, тъй като събраните
доказателства не подкрепят формираните фактически и правни изводи. Без да
се оспорва факта на липса на сключен между страните трудов договор се
изтъква, че това фактическо положение е изцяло резултат от
недобросъвестност на В., който последователно е заемал позиция на отказ за
сключване на трудов договор с мотив, че получава доход от пенсия в
максимален размер и не желае възнаграждението му да се намалява от
1
удръжки за данък и осигуровки. Акцентира се на обстоятелството, че
събраните доказателства еднозначно установяват коректност на работодателя
относно задълженията му към наетите на работа лица, както и че случаят с
визирания работник представлява изключение. Оттук в условията на
алтернативност се аргументира тезата, че случаят е маловажен и попада в
приложното поле на чл.28 от ЗАНН.
В съдебното производство тезите в жалбата се поддържат и допълват от
пълномощника, който пледира за отмяна на обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано, издадено в
нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон.
Претендира и присъждане на направените разноски от жалбоподателя за
адвокатско възнаграждение.
Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си
представител – ю.к. А. М., изразява становище за неоснователност на жалбата
и пледира обжалваният административен акт да бъде потвърден, като издаден
при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния
закон. Застъпва тезата, че законът по императивен начин регламентира
уреждането на отношенията при предоставяне на работна сила като трудови
такива, поради което нежеланието на работника това законово изискване да
бъде спазено е ирелевантно и работодателят не е бил длъжен да се съобрази с
поставените му от лицето условия. В тази насока акцентира на
обстоятелството, че незаконосъобразно установените отношения между
работодателя и работника са съществували продължително време – от около
три години по данни на управителя на дружеството - работодател, което е
несъвместимо с твърдяната от другата страна негова добросъвестност и явно
незначителна степен на обществена опасност от деянието. Оспорва и
възражението за маловажност на случая, предвид разпоредбата на чл.415в,
ал.1 от Кодекса на труда. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер 100 лева.
Пернишкият районен съд, в настоящия съдебен състав, след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и 18 от НПК, вр. чл.84
ЗАНН, както и доводите на страните, намира за установено следното:
В началото на м. януари 2022г. в Д „Инспекция по труда“ – Перник бил
получен сигнал от органите на МВР за настъпила злополука с работник в
обект на „****“ ООД, в град Перник.
На 13.01.2022г. свидетелите П. Т. П. и И. И. Я. - главни инспектори в Д
„Инспекция по труда“ - Перник, извършили проверка по спазване на
трудовото законодателство в обект на контрол склад за строителни
материали на дружеството, намиращ се в град Перник, кв. Изток, местност
„Ладовица“, стопанисван от „****“ ООД, Перник. При проверката събрали
информация от служители на 02 РУ – Перник и работници в дружеството -
М. М. и В. А., че на 30.10.2021г., около 07.30 часа, по време на работа /на 29
срещу 30.10.2021г./, при отваряне на портална врата на обекта от
пострадалия С.Й. В. вратата излязла от релсите и паднала върху него. Същият
бил настанен в болнично заведение за лечение, но на 12.01.2022г. починал.
На 17.01.2022г. била насрочена проверка по документи в сградата на Д
„ИТ“ – Перник. На същата дата било снето писмено сведение от управителя
2
на „Снбастрой“ ООД К. И., в което същият посочил, че пострадалото лице е
работело в дружеството на посочения обект от около три години.
На същата дата и след като установили, че работна сила е предоставяна
в нарушение на чл.1, ал.2, контролните органи на инспекцията по труда
обявили съществуването на трудовото правоотношение с постановление по
реда на чл.405а, ал.1 от Кодекса на труда. В постановлението като начална
дата на възникване на трудовото правоотношение определили 29.10.2021г..
За проверката бил съставен протокол №ПР2201211/13.01.2022г., с който
на работодателя на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ били дадени общо шест
броя задължителни предписания.
Протоколът и постановлението за обявяване съществуването на трудово
правоотношение между С. В. и „****“ ООД били връчени на законния
представител на дружеството на 17.01.2022г.
Въз основа на установеното в обекта фактическо положение,
основавайки се на писменото обяснение от управителя на дружеството и
постановлението по чл.405а,ал.1 от КТ, контролните орган приели, че „****“
ООД, в качеството си на работодател е извършил нарушение на чл.62, ал.1
във връзка с чл.1, ал.2 от КТ, тъй като на 29.10.2021г. е допуснал на работа
лицето С.Й. В. , ЕГН ********** като охрана в обекта на дружеството с
определено работно време /от 20.00 часа до 08.00 часа на другия ден по
график/, работно място и срещу трудово възнаграждение, без сключен писмен
трудов договор. Въз основа на този извод на 17.01.2022г., в присъствието на
управителя К. И. и на инспектор И. Я. - свидетел на установяване на
нарушението, свид. П. П. образувал административнонаказателно
производство със съставяне на АУАН №14-2200003/17.01.2022г. На същата
дата актът бил предявен на законния представител на ЮЛ за запознаване и
подписване, при което обяснения и възражения не били вписани в
съдържанието му .
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не постъпили и допълнителни писмени
възражения.
На 21.02.2022г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, базирайки се
на събраните по преписката доказателства, административнонаказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, вр. чл.83 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.414, ал.3 от КТ
ангажирал имуществената отговорност на „****“ ООД, гр. Перник в
качеството му на работодател, за същото нарушение, налагайки имуществена
санкция в размер 1700 лв..
Междувременно постановлението по чл.405а, ал.1 от КТ било
обжалвано от дружеството пред Административен съд – Перник, където е
образувано адм. дело №109/2022г. С решение №106/21.06.2022г. на АС –
Перник, постановено по адм.дело №109/2022г. /невлязло в сила към момента
на приключване разглеждането на настоящото дело/ обжалваният
индивидуален административен акт бил отменен като незаконосъобразен .
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите П. Т. П., И. И. Я., А. С. Д., В. С. А. и К. Б. К., от приетите
писмени доказателства: АУАН №14-2200003/17.01.2022г., протокол за
3
извършена проверка №ПР 2201211/13.01.2022г., Постановление за обявяване
съществуването на трудово правоотношение от 17.01.2022г., заповед
№1260/18.12.2017г. и заповед №З-0035/29.01.2014г. на изпълнителен
директор ИА“ГИТ“ – София, както и от представените в съдебното следствие
и приети като писмени доказателства: писмо, изх. № 1056-13-
282#1/06.07.2022г. от директор ТП на НОИ –Перник, с приложено
удостоверение за размер на пенсия, Протокол от заседание на Общото
събрание на съдружниците на „****“ ООД, Перник по повод молба от Й. С.
за финансово подпомагане за лечение, Отчети за заетите лица, средствата за
работна заплата и други разходи за труд за 2018, 2019 2020 и 2021г., справки
за средносписъчния състав за месец април и август 2022г. , като и Решение
№106/21.06.2022г. на АС – Перник, постановено по адм.дело №109/2022г.
Въз основа приетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима и е основателна .
Наведените от страна на жалбоподателя възражения за допуснати
съществени нарушения на процесуални правила в производството, довели до
ограничаване правото на защита на наказания субект се приемат за
основателни. Съдебният състав приема, че съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно
постановление не отговарят на изискванията в чл.42, т.4 и т.5 и чл.57, ал.1,
т.5, т.6, т.8 и ал.3 от ЗАНН.
Съображенията са следните:
На първо място приетите за установени фактически обстоятелства не
съответстват на дадената им от актосъставителя и
административнонаказващия орган правна квалификация. Неправилното
квалифициране на деянието и допускането на противоречие между
обстоятелствата на нарушението и сочената като нарушена законова норма
във всички случаи ограничава правото на защита на привлечения към
отговорност субект и затова представлява съществено нарушение на
процесуалните правила.
Според изложеното в обстоятелствената част на акта и постановлението
нарушението, което контролните органи са установили е допускане до работа
на лицето С. В. на 29.10.2021г. без отношенията при предоставяне на работна
сила да са уредени като трудови, т.е., без сключен трудов договор в писмена
форма. Констатацията е обоснована с това, че лицето е било на работа в
обекта на 29 срещу 30.10.2021г. за времето от 20.00 часа до 08.00 часа по
график, като работник-охрана, с определено място на работа и уговорено
трудово възнаграждение, както и че в края на работното му време, при
отваряне на портална врата на охранявания обект, е настъпила злополука с
него. Актосъставителят и АНО са приели, че нарушението на трудовото
законодателство е извършено на 29.10.2021 г., видно от изричния запис в
обстоятелствената част на двата акта.
При тези обстоятелства именно тази дата е меродавна при преценката
има ли извършено нарушение и кой административнонаказателен състав е
осъществен.
4
В контекста на горепосоченото описание на нарушението,
квалифицирането му по чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ е необосновано и
незаконосъобразно, тъй като изложените факти представляват смесица от
елементи от няколко законови норми, регламентиращи възникването на
трудовото правоотношение. На ЮЛ, в качеството на работодател, са вменени
форми на изпълнително деяние, включени в състава на различни нарушения –
че не е сключил писмен трудов договор с работника, но и че го е допуснал до
работа без наличието на такъв. Условията, при които работника или
служителя се допуска до работа от работодателя са регламентирани в чл.63,
ал.2, във вр с ал.1 от КТ, а именно да са му предоставени екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал.3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите. Безспорно това предполага трудов
договор да е бил наличен, каквито не са фактите, изложени в случая.
Същевременно разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ установява
задължение за сключване на трудовия договор в писмена форма, т.е., тя
предписва само формата, в която следва да се облече трудовоправното
отношение. Затова визираната норма, обвързана с общото предписание в чл.1,
ал.2 КТ ще бъде нарушена, когато установената форма не е спазена, но след
като отношенията между страните вече са уговорени като трудови, т.е.,
възникнало е трудово правоотношение на по-ранен етап, по което работникът
е започнал да престира труд.
От своя страна нормата на чл.61, ал.1 от КТ регламентира момента на
сключването на трудовия договор, като обвързва това задължение на
работодателя с конкретен момент "преди постъпването на работа".
Следователно, горепосочените разпоредби възлагат отделни
задължения на работодателя и макар да подлежат на наказване на едно и също
основание - чл.414, ал.3 КТ, те съставляват отделни нарушения с различен
фактически състав.
Словесното описание на нарушението в случая, съчетано с датата, на
която е прието, че същото е извършено, сочи, че
административнонаказателното производство срещу ЮЛ е образувано за
това, че изначално, преди постъпването на работа, отношенията между
страните не са били уговорени като трудови. Този извод следва от
изложените факти на нарушението, а именно че на 29.10.2021г.
работодателят е допуснал до работа /приел е на работа/ С. В., като не е
сключил писмен трудов договор с него. След като липсват изложени
обстоятелства да е престиран труд /да е предоставяна работна сила в
нарушение на чл.1, ал.2/ от по-ранна дата спрямо посочената, т.е., трудовото
правоотношение между страните да е възникнало по-рано, то към сочената
дата на нарушението 29.10.2021г. нарушена ще бъде нормата на чл.61, ал.1 от
КТ, а не чл.62, ал.1 КТ, която, както се посочи, е относима към формата на
договора.. Предписанието в чл.62, ал.1 КТ би било нарушено, когато е
установено съществуващо в определен период от време трудово
правоотношение, необлечено в установената форма за действителност на
правоотношението.
В действителност в наказателното постановление се констатира
5
противоречие между приетите факти на нарушението и доказателствата,
които ги установяват. Видно е, че АНО се е позовал на обяснения от
работодателя, в които обаче са предоставени сведения в противовес на
приетото за установено, тъй като управителят на търговското дружество е
посочил, че лицето, с което е настъпила злополуката, е работило в него от
около три години като са посочени длъжност, място на работа и график.
Доказателства за проверка на тези данни не са събирани. Липсват приложени
графици за работа, данни за заплащано възнаграждение и др., необходими за
безспорно установяване на действителното положение и за обстоятелствата,
при които е възлагана работа на лицето. В същото време сред
доказателствата, потвърждаващи вмененото нарушение е посочено и
издаденото Постановление по реда на чл.405а от КТ за обявяване
съществуването на трудовото правоотношение, в което като начална дата на
възникване на същото е означена датата, на която лицето е поело смяната, в
края на която е настъпила злополуката.
Изложеното внася противоречие какво в действителност фактическо
положение е установено, въз основа на кои доказателства и какви са
изводите, до които е достигнал АНО за фактите и правото. Така остава
неясна волята му защо приема, че пострадалото лице, впоследствие починало,
е прието/ допуснато на работа именно на 29.10.2021г. без отношенията при
предоставяне на работна сила да са уредени като трудови правоотношения, а
не данните, събрани от работодателя, които също е ценил, предвид
позоваването на тях в акта си, че трудовото правоотношение е възникнало
много по-рано, за което в хода на съдебното производство са ангажирани
годни гласни доказателствени средства. Такава яснота не внася и издаденото
от контролните органи постановление по чл.405а от КТ, тъй като
констатациите в съдържанието му изцяло са напълно идентични с тези в
обстоятелствената част на АУАН и НП.
Установяването на действителното фактическо положение,
обективното, всестранно и пълно изследване на релевантните обстоятелства е
задължение на контролните органи и предпоставя правилното приложение на
материалния закон, включително в рамките на съдебното производство,
доколкото при съдебния контрол не е допустимо приложение на закона при
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Констатираното противоречие по въпросите по-горе ограничава и
наказания субект да разбере съществени за отговорността му елементи, а
именно кога се твърди, че е извършил нарушението, в какво точно се
проявява то, каква е правната му квалификация и кои са доказателствата,
които го потвърждават, за да е възможно да организира и осъществи
ефективна защита срещу него.
Основателни са и възраженията в жалбата относно изискванията към
съдържанието на наказателното постановление по чл.57, ал.1, т.8 и ал.3
ЗАНН. В същото не са посочени взетите предвид при определяне вида и
размера на наказанието отегчаващи, смекчаващи или други обстоятелства,
съгласно изискването в чл.57, ал.1, т.8 от ЗАНН. Не е изпълнено и
задължението с наказателното постановление нарушителят да бъде уведомен
за правата му по чл. 79б от ЗАНН. Разпоредбите, установяващи
горепосочените изисквания, са нови /ДВ, бр.109 от 2020 г., в сила от
6
23.12.2021г./, но са били приложими към датата на издаване на наказателното
постановление /21.02.2022г./. Нормата на чл.79б от ЗАНН предвижда
възможност за заплащане на наложената глоба или имуществена санкция от
наказания в намален размер и установява специални правила относно
влизането в сила на наказателното постановление при плащане, както и
относно последиците при обжалване на административнонаказателния акт в
тази хипотеза. Несъмнено, липсата на уведомяване по чл.79б от ЗАНН,
каквото се установява и в случая, съществено ограничава правата на
наказания, доколкото се касае за норми свързани с упражняване на негови
процесуални права и предвиждащи определи последици от негово
процесуално поведение като част от линията му на защита. Нарушенията от
тази категория са съществени и обосновават незаконосъобразност.
Въз основа на изложеното съдът приема, че актът и наказателното
постановление не отговарят на императивните изисквания в чл.42, т.4 и т.5 и
чл.57, ал.1, т.5, т.6, т.8 и ал.3 от ЗАНН, ограничено е и правото на защита на
наказания, което мотивира отмяна на обжалвания
административнонаказателен акт, като издаден в нарушение на закона.
По разноските:
Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния съд
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Жалбоподателят „****“ ООД е
направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството и е
поискал присъждането им. От приложените по делото пълномощно, договор
за правна защита и съдействие №23 от 11.03.2022г., сключен между
дружеството и Адвокатско дружество „А. и У.“, представлявано от адв. С. А.
и адв. Н. У. – К., се установява, че страните са договорили възнаграждение за
изготвяне на жалба срещу процесното наказателно постановление №14-
2200003/21.02.2022г., издадено от директор Д „Инспекция по труда“ -
Перник, и за защита и процесуално представителство по настоящото
административнонаказателно дело в размер 600 лв., като заплащането е
доказано с представените списък на разноските и приложената фактура
№93726 от 11.03.2022г. Поради това и с оглед изхода на делото, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 от АПК заплатеното от жалбоподателя
възнаграждение на адвокат подлежи на възстановяване от бюджета на органа,
издал отменения административнонаказателен акт. В случая то е определено
над минималния размер от 349 лева, предвиден в разпоредбата на чл.18, ал.2,
вр. чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /ред. ДВ, бр.68/2020г./, поради което и предвид
възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на
АНО в съдебно заседание, съдът счита, че на основание чл.63д, ал.2 от ЗАНН
следва да присъди по-нисък размер на разноските от договорения, но над
минималния, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата, като осъди Дирекция
„Инспекция по труда“ – Перник да заплати възнаграждение в размер 400 лева.
Съдът взе предвид, че делото не разкрива фактическа и правна сложност, но
съобрази и процесуалната активност на пълномощника в насока събиране на
относими доказателства.
Предвид изхода на делото, искането на пълномощника на наказващия
орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да се остави
7
без уважение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.3, т.2, вр. ал.2, т.1 от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №14-2200003 от 21.02.2022г.,
издадено от директор на Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с което на
“****“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ****, представлявано от К. С. И. – управител, на основание чл.416,
ал.5, във вр. чл. 414, ал.3 от Кодекса на труда е наложена имуществена
санкция в размер 1700 /хиляда и седемстотин/ лв. за нарушение на чл.62, ал.1,
вр. чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция “Инспекция по труда“ – Перник, с адрес гр.
Перник, пл. Кракра №1, към ИА „Главна инспекция по труда“, да заплати на
“****“ ООД, гр. Перник, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
Перник, ****, представлявано от К. С. И. – управител, сума от 400.00
/четиристотин/ лева, представляваща направени разноски в производството за
заплатено възнаграждение на един адвокат.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски над този
размер до размера на договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Оставя без уважение искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8