№260006
гр.
Силистра, 22.01.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският окръжен
съд, в открито заседание на дванадесети януари две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора
Василева
ЧЛЕНОВЕ: 1. Добринка Стоева
2. Огнян Маладжиков
при
секретаря Ели Н., като разгледа докладваното от младши съдия Маладжиков в.гр.д.№
417 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с глава двадесет и
първа от ГПК, вр.с чл. 146, ал. 2 от СК.
Образувано е по въззивна жалба на Н.В.К. с ЕГН ********** против Решение №
260519 от 30 октомври 2020 г. по гр.д.№ 465/2020 г. на Районен съд Силистра в
частта, с която е осъден да плаща по 280 лева месечна издръжка на дъщеря си
Н.Н.В.
с ЕГН **********.
В частта за родителските права и режима на лични отношения решението на
първата инстанция е влязло в сила поради необжалване.
За да определи размера на дължимата издръжка, районният съд е приел за
доказано: че жалбоподателят е собственик на 4 броя моторни превозни средства;
че през месец август 2020 г. е закупил земеделски земи и същия месец ги е
продал; че е съдружник в търговско дружество „Бул УКР Инвест“ ООД; че едва през
месец юни 2020 г., след завеждане на делото, се е регистрирал като безработен; че
е в работоспособна възраст и не страда от заболявания, които да му пречат да
реализира доходи; освен това няма задължения към трети лица. Решението на
майката В.С. да осигури по-добро образование на Н., като я запише да учи в гр.
Силистра, първоинстанционният съд е съобразил като обстоятелство, заслужаващо
подкрепа, въпреки допълнителните разходи за пътуване. Отчетено е желанието на
детето да посещава извънкласни занимания. Като краен извод съдът е приел, че сумата
от 280 лева на месец отговаря на нуждите на Н.В., гарантира развитието ѝ
като личност, няма за цел да облагодетелства майката, а бащата Н.К. разполага с
достатъчно средства, за да я осигури.
Жалбоподателят и неговият процесуален представител считат размера на
определената издръжка за завишен, а решението в тази част – за
незаконосъобразно, постановено при нарушение на чл. 142 от СК и без обсъждане
на възраженията им. Молят за намаляване на издръжката на 180 лева месечно.
Оплакват се, че съдът не е съобразил стойността на четирите автомобила, които
са много стари и не носят приходи, а само разходи. Същите имат само морална за
собственика им стойност, а един от тях дори вече е продаден за 200 лева, за
което представят доказателство. На следващо място изтъкват, че районният съд не
е обсъдил писмените доказателства за балансите на „Бул-укр инвест“ ООД за
последните три години, от които е видно, че дружеството е на загуба и
жалбоподателят не реализира доходи от неговата дейност. За неправилни намират
мотивите, свързани с извънкласните занимания на детето, тъй като такива не са
доказани, а се явяват само намерения, които може да не се реализират. Излишно,
според тях, е Никол да посещава училище в Силистра, при положение че в Алфатар
също има училище. Настояват, че жалбоподателят не е участвал в самостоятелно
взетото решение на майката къде да учи детето им, като с този довод визират
нарушение от нейна страна на чл. 123 от СК. Като доказателство за новонастъпил
факт представят служебна бележка от Агенцията по заетостта и регистрационната карта
от дирекция „Бюро по труда“ на Н.К., с които целят да докажат, че и към
настоящия момент същият е безработен.
Въззиваемата Н.Н.В., действаща чрез своята майка и упълномощения от нея
процесуален представител, оспорват въззивната жалба и молят да бъде потвърдено
първоинстанционното решение. Обръщат внимание, че, когато детето е записано
през лятото на 2019 г. да учи в гр. Силистра, родителите му не са били
разделени. Намират, че предвид възрастта и нуждите на Н. от учебни пособия,
помагала, дрехи, консумативи и т.н. определената издръжка дори би била
недостатъчна. Твърдят, че въззивникът живее в собствено жилище, земеделски
производител е и обработва много земи с различна селскостопанска продукция,
която реализира на пазара. Изтъкват, че от доказателствата по делото, събрани
пред първата инстанция, е видно, че през лятото на 2020 г. К. е извършил две
сделки, от които е реализирал печалба в размер на 25256,54 лева. Подчертават,
че той няма задължения към другиго. Представят актуална справка от Агенцията по
вписванията. Претендират разноски за тази инстанция.
В съдебното заседание страните поддържат становищата си.
Силистренският окръжен съд, като взе
предвид предявения иск и отговора на исковата молба, наведените оплаквания,
възражения и твърденията на страните, събраните пред районния съд и в хода на
настоящото производство доказателства, и съобразявайки относимите законови
норми, намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно
изцяло, допустимо и правилно е в обжалваната част, а въззивната жалба срещу
него е неоснователна.
Първоинстанционният съд е извършил
всички необходими и допустими процесуални действия за определяне нуждата от
издръжка на Никол Вълкова и възможностите на нейния баща да я дава, изложил е
подробни и обосновани мотиви в тази насока, които въззивната инстанция намира
за правилни и ги споделя, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях, за
да не ги повтаря излишно.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че присъдената издръжка от 280 лева на месец е завишена спрямо
нуждите на въззиваемата. Същата живее в гр. Алфатар, а учи в гр. Силистра.
Страните не спорят, че няма училищен автобус между двата града, което се
обяснява с факта, че в гр. Алфатар също има училище. Доводът на въззивника, че
именно заради това транспортните разходи не следва да се вземат предвид, е
неоснователен. Въззиваемата учи в гр. Силистра още преди районният съд да
постанови решението, с което предоставя на майката упражняването на
родителските права. Преди този момент двамата родители съвместно са ги
упражнявали. Съгласно чл. 123 от Семейния кодекс родителските права и
задължения се упражняват в интерес на детето от двамата родители заедно и
поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен да уведоми другия
родител. Това е необходимо, за да се постигне общо съгласие между тях за
най-добрия интерес на детето. Обстоятелството, че Никол е записана да учи в гр.
Силистра и пътува ежедневно, не е останало скрито от въззивника. Ако той е бил
против решението на майката, могъл е да предяви иск по чл. 123, ал. 2 от СК.
Щом не го е направил към момента, когато родителските права са упражнявани
съвместно от тях двамата, съдът приема, че бащата също е бил съгласен детето му
да учи в гр. Силистра и да пътува ежедневно, поради което следва да вземе
участие в транспортните разходи.
Разстоянието от постоянния адрес на
майката до училище „Н.Й.Вапцаров“ в гр. Силистра по данни от Google maps е 22,8
км. Четири курса на ден са 91,2 км, на седмица – 456 км, за четири седмици –
1824 км. Най-масовите леки автомобили от икономичен клас са с извънградски
разход на бензин около 6 л/100 км, което прави около 110 л/месец. Към момента
на приключване на съдебното дирене средната цена на бензина е 1,80 лв/л, което
прави месечен разход за транспорт 198 лева. От една страна, в тази сума не се
включват другите съпътстващи разходи – за техническо обслужване, застраховка
„ГО“ и винетка, но от друга страна, месечният разход би могъл да е по-малък,
ако се ползва автомобил с LPG уредба или с дизелов агрегат, или, както става
ясно от майката на Н.В., щом има и други деца, които пътуват ежедневно,
родителите им биха могли да се подпомагат взаимно. Въпрос на организация и воля
е да се намери икономичен вариант за ежедневното пътуване, затова съдът не
приема транспортни разходи от 70-80 лева на седмица, каквито се твърдят, че се
правят. Не защото са невъзможни, а защото са неоправдани над сумата, която
съдът на основание чл. 162 от ГПК изчислява за основателна в случая – 200
лева/месец за транспорт. От тях жалбоподателят следва да поеме половината – 100
лева.
От 01.01.2021 г. минималната
издръжка е 162,50 лева/месец и ако в нормата на чл. 142, ал. 2 от СК се чете
идеята за осигуряване на някакви базови потребности, то транспортните разходи
определено не са част от тях. Само обичайните разходи за храна и облекло
обуславят издръжката на осемгодишно дете да е по-висока от минималната и като
се добави постоянния разход за транспорт до училище, то 280 лева на месец в
никакъв случай не се явяват прекомерни и несъобразени с нуждите на Н.В. При
това положение съдът не намира за необходимо да обсъжда дали тя посещава
извънкласни занимания или само възнамерява да го прави.
Съдът не взема предвид въведената в
страната извънредна епидемична обстановка, заради която от време на време
учебните занятия се преустановяват. Става въпрос за временно явление в
социалната ни действителност, което в най-малка степен засяга началните
ученици. За разлика от него нуждата от издръжка е с постоянен характер. По тази
причина е без значение дали майката е направила еднократен разход, или е
спестила такъв за осигуряване на детето с техническо устройство за обучение в
дистанционна форма.
С оглед наведените в жалбата
оплаквания, за липса на възможност от страна на въззивника да плаща присъдената
издръжка, съдът служебно събра доказателства в тази насока. От тях става ясно,
че той няма сключен трудов договор, по който правоотношението да не е
прекратено; не е регистриран като земеделски производител; не е получавал
подпомагане по нито една от схемите, предлагани от ДФ „Земеделие“; фирмата, в
която е съдружник не е декларирала ДДС през 2020 г., нито е подавала ИНТРАСТАТ
декларации, поради което съдът приема за доказано, че търговското дружество не
извършва дейност. Няма значение, че фирмата е натрупала счетоводна
неразпределена печалба от минали години, тъй като тя е част от имуществото на
юридическото лице. Като съдружник и управител Н.К. би могъл да реализира доходи
от дейността на дружеството след разпределяне на дивидент или като
възнаграждение по граждански или трудов договор за управление и контрол.
Липсата на подадена данъчна декларация в НАП по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2019 г. не
дава основание на съда да приеме, че такива доходи са реализирани.
Независимо от горните констатации
налице са достатъчно други косвени и преки доказателства, от които да се
направи извод, че жалбоподателят разполага с достатъчно средства, за да покрие
нуждите на дъщеря си от издръжка в размер на 280 лева месечно. В
становището на неговия процесуален представител от 15.12.2020 г., се поддържа,
че бащата „разполага с недвижими имоти и няма задължения към трети лица“, които
факти са използвани като довод да се насочи доказателствената дейност на съда
само върху изследване нуждите на детето; но така на практика се признава, че
оплакванията в жалбата за липса на възможности са били голословни.
Н.К. е собственик на 15,081 дка земеделски земи, за които има подадено и
регистрирано заявление по чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ във вр. чл. 37в, ал. 1 от
ЗСПЗЗ за стопанската 2020/2021 г. от Р.Н.В. Дали тя е майка на жалбоподателя,
регистрирана ли е като земеделски производител, откога, сама ли обработва
земите, подставено лице ли е, има ли здравословни проблеми – са все въпроси,
които са неотносими към предмета на настоящото дело. Важното е, че трето лице е
подало заявление за ползване на тези имоти, което означава, че същите са му
предоставени от собственика на договорно основание – чл. 70, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.
Логично е да се предположи, че става въпрос за възмездно основание. В противен
случай – ако е безвъзмездно, би означавало, че жалбоподателят разполага с
достатъчно други източници на доход и затова му е безразлично дали дава земите
си под наем, аренда или в заем за послужване.
От справката в СВ-Силистра става ясно, че през юли и август 2020 г. К. е
бил страна по две сделки, първата от които е абсолютна търговска по чл. 1, ал.
1, т. 14 от Търговския закон – покупка на три недвижими имота, на обща стойност
2500 лева, с цел продажба; втората сделка е продажбата на същите имоти за
27756,54 лева. Очевидно жалбоподателят разполага с търговски нюх и като се
вземат предвид множеството сделки с недвижими имоти от 2014 г. насетне, може да
се предположи, че придобиването на имуществото не е било самоцелно, а с оглед
реализирането на доходи.
Че Н.К. не страда от липсата на финансови средства, се доказва косвено от
„леката ръка“, с която на 05.11.2020 г. е отчуждил един от четирите си
автомобила. Продажната цена от двеста лева (л. 12 от наст.д.) е нереално ниска,
при положение че моторното превозно средство е с първа регистрация 1999 г. и
маса 1264 кг (л. 96 от първ.д.). Ако жалбоподателят си беше направил труда да
провери в интернет какви са цените на автомобилите за скрап, щеше да установи,
че е могъл да получи за същия автомобил с поне 50% по-висока цена; а в
автоморгите, където такива вещи се разкомплектоват за резервни части, дори още
повече. Що се отнася до другите автомобили не е ясно защо, при положение че К.
не е земеделски производител, не работи и се жалва, че няма възможност да плаща
по 280 лева на месец, са му необходими: товарен УАЗ 451, лек автомобил с висока
проходимост и още един лек автомобил с нормална проходимост (л. 95, 97 и 98 от
п.д.), които при всички случаи ангажират средства за техническа и
административна поддръжка. Съдът счита, че каквато и моралната стойност да имат
тези вещи за собственика им, едва ли е по-висока от моралната стойност на
родителската отговорност. Ако автомобилите не са му необходими за извършването
на дейност – източник на доходи, оправдано е да се очаква, че същите могат да
бъдат продадени на реални пазарни цени и така да се осигурят средства за
присъдената издръжка.
Именно за осигуряването на такава възможност Силистренският окръжен съд с
Определение № 396/05.08.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 296/2020 г. частично отмени
определението на районния съд за наложената обезпечителна възбрана върху
недвижимите имоти на жалбоподателя, преценяйки че само половината от тях са
достатъчни да осигурят поисканата от Н.В. издръжка за три години напред.
Достатъчно време, през което К. би могъл да реализира своя предприемачески
потенциал, да се хване на работа, или пък да възобнови дейността на
дружеството, чийто съдружник и управител е.
Като е присъдил издръжка в размер на 280 лева месечно, Силистренският
районен съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да се потвърди.
В тежест на жалбоподателя следва да се присъдят разноските на
въззиваемата страна за представителство от адвокат в размер на 150 лева.
Водим
от гореизложеното, Силистренският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260519 от 30
октомври 2020 г. по гр.д.№ 465/2020 г. на Районен съд Силистра В ЧАСТТА за
присъдената издръжка.
В останалата част решението е влязло
в сила поради необжалване.
ОСЪЖДА Н.В.К. с ЕГН ********** да
плати на Н.Н.В., чрез нейната майка, сумата от 150 лева (сто и петдесет лева)
за разноски по в.гр.д.№ 417/2020 на СсОС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.