Решение по дело №368/2022 на Окръжен съд - Русе

Номер на акта: 22
Дата: 20 февруари 2023 г.
Съдия: Йордан Дамаскинов
Дело: 20224501000368
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 13 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. Русе, 18.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Силвия Павлова
Членове:Йордан Дамаскинов

Палма Тараланска
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Въззивно търговско дело
№ 20224501000368 по описа за 2022 година

за да се произнесе, съобрази следното:
Производство по въззивно обжалване – глава ХХ от ГПК.
Русенският районен съд с решение № 991 от 12.07.2022г. по гражданско
дело № 908 по описа за 2021г. отхвърля предявените от “Барклис Мебел“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Велинград,
ул. „Петър Берон“ № 4, вх. А, представлявано от С.Й.М., със съдебен адрес:
гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 19А, ет.1, ап.5, чрез адвокат В. Е. Д. от
АК-София, срещу “Билд Рент БГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Русе, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет.6, представляван от В.К. И.,
със съдебен адрес: гр. София, ул. „Цар Асен“ № 79, ет.2, ап.5, искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД за заплащане
общо на сумата от 21968 лв., с вкл. ДДС, представляваща остатък от цена на
продадени стоки през периода 2018/2020 г. по фактури № 10132/ 17.12.2019
г., № 10136/ 27.02.2020 г. и № 10141/13.05.20 г., ведно със законната лихва,
считано от 22.02.2021 г., с обезщетения за забава до 19.02.2021 г. съответно
по ф-ра № 10132/17.12.2019 г., считано от 17.12.2019 г.-478,89 лв., по ф-ра №
10136/ 27.02.2020 г., начиная от 27.02.2020 г.-1093,75 лв. и по ф-ра № 10141/
1
13.05.2020 г. за времето 13.05.2020 г.-19.02.2021 г.-550,28 лв., като
неоснователни, поради извършено прихващане с недължимо платени суми от
“Билд Рент БГ“ АД в полза на “Барклис Мебел“ ЕООД по данъчни фактури:
№ 10037/ 30.09.2016 г., № 10041/ 07.11.2016 г., № 10048/15.02.2017 г. и №
10049/28.02.2017 г.
„Барклис Мебел“ ЕООД ЕИК ********* гр. Велинград, представлявано от
управителя С.Й.М., чрез адвокат В. Е. Д., подава въззивна жалба срещу
решение № 991 от 12.07.2021г. по гр. д. № 908/2021г. на Русенски районен
съд, с което са отхвърлени предявените искове. Жалбоподателят счита
решението за незаконосъобразно и неправилно поради нарушение на
материалния закон и моли окръжния съд да го отмени и да постанови
решение по съществото на спора, с което да уважи исковете на „Барклис
Мебел“ ЕООД като основателни и доказани, както и да присъди направените
разноски в двете инстанции.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото против подлежащо на въззивно обжалване решение на районния съд.
Въззивната жалба е процесуално допустима. Същата е редовна - съдържа
реквизитите, посочени в чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7, както и необходимите
приложения, посочени в чл. 261 ГПК.
Препис от жалбата е изпратен на другата страна. Постъпил е писмен
отговор от „Билд Рент БГ“ АД ЕИК ********* чрез адвокат И. С., в който
страната заявява, че обжалваното решение е допустимо, валидно, правилно и
обосновано. Моли окръжния съд да потвърди решението на районния съд.
Евентуално, в случай, че въззивната жалба бъде уважена и окръжният съд
намери исковете за основателни, „Билд Рент БГ“ АД иска от окръжния съд да
уважи възражението за прихващане.
Окръжният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на делото са обективно съединени искове с правно основание
чл.327 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 и чл.86 от ЗЗД – правна квалификация,
която страните са приели без възражение. „Билд Рент БГ“ АД възложил на
„Барклис Мебел“ ЕООД изработка на мебели по предоставен проект за
обзавеждане на хотел в гр. Русе, местност “Образцов чифлик“ и за стая за
гости в апартамент в гр. Русе по бул. „Скобелев“. Страните не сключили
2
писмен договор, но се уговорили „Барклис Мебел“ ЕООД след приключване
на даден етап да издава данъчни фактури, в които да вписва стоката не като
мебели, а като дървени панели - общо 1265 броя. В изготвена от изпълнителя
справка от 31.12.2020 г. е посочена обща стойност на поръчките е 97968 лв., с
вкл. ДДС, като към нея дата погасени са били 76000 лв.
„Барклис Мебел“ ЕООД претендира плащане на остатъците по следните
фактури:
1. № 10132/17.12.2019 г. за сумата 24000 лв., от които се претендира остатък
4 000 лв.
2. № 10136/27.02.2020 г. за сумата 35040 лв., от които се претендира остатък
11040 лв.,
3. № 10141/13.05.2020 г. за сумата 12000 лв., от които се претендира остатък
7000 лв.
Сборът от исканите суми по тези три фактури е 22040 лв., но ищецът
заявява иска за 21968 лв. с вкл. ДДС. Претенцията за сумата 21968 лв. е
заявена първоначално общо без разбИ.е по отделни фактури, като едва с
допълнителната счетоводна експертиза се изяснява какви са неплатените
остатъци по всяка от процесните фактури. Въз основа на тази допълнителна
експертиза процесуалният представител на ищеца в съдебно заседание на
13.06.2022г. уточнява, че претендира неплатените суми както следва: по
фактура № 132/17.12.2019 г. – 4000 лв., по фактура № 136/27.02.2020 г. –
11400 лв., по фактура № 141/13.05.2020 г. – 7000 лв., с лихви за забава според
експертизата по първата фактура за периода 02.02.2020 г.-19.02.2021 г. в
размер на 426,70 лв., по втората фактура за периода 13.03.2020 г.-19.02.2021 г.
– 1055,02 лв. и по третата за периода 28.05.2020 г.-19.02.2021 г. – 521,15 лв.
Тези фактури били издадени във връзка с отправено до ищеца искане от
ответника от месец август 2017 г. за изработване на мебели по предоставен
проект. Между страните нямало подписан договор, но имало кореспонденция
чрез имейли.
В първото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено, че в
счетоводството на „Барклис мебел“ ЕООД за периода месец декември 2018г.
– месец август 2020г. са осчетоводени фактури с получател „Билд Рент БГ“
АД на обща стойност 98040 лв. По сметките на „Барклис Мебел“ ЕООД е
постъпило плащане общо 76000 лв. Дължимата главница е 98040 – 76000 =
22040 лв.
3
В това заключение на съдебно-счетоводната експертиза е посочено още, че
фактура № **********/27.02.2020 г., издадена от „Барклис Мебел" ЕООД на
„Билд Рент БГ“ АД с обща стойност 35040.00 лв. в т.ч. 29200,00 лв. -
облагаема стойност и5840,00 лв. ДДС за изработка на 365 бр. панели не е
осчетоводена и не е отразена в счетоводните регистри на „Билд Рент БГ“ АД.
В общата платена сума 76000 лв. няма част, която се отнася до тази
неосчетоводена при ответника фактура. Другите две процесни фактури №
10132/17.12.2019г. и № 10141/13.05.2020г. са надлежно осчетоводени при
ответника.
Процесните три фактури не са подписани за получател, но две от тях №
10132/17.12.2019г. и № 10141/13.05.2020г. са осчетоводени при получателя
„Билд Рент БГ“ АД, включени са в дневника за покупките и е ползван
данъчен кредит. С тези действия „Билд Рент БГ“ А потвърждава сделките –
търговски продажби, чийто основни елементи се съдържат във фактурите.
Русенският районен съд обосновано е приел, че неплатените остатъци от тези
фактури се дължат, както следва:
По фактура № 10132/17.12.2019г. за 24000 лв. са платени 10000 лв. на
20.12.2019г. и 10000лв. на 30.12.2019г. и остават дължими 4000 лв.
По фактура № 10141/13.05.2020г. за 12000 лв. са платени 5000 лв. на
15.05.2020г. и остават дължими 7000 лв.
Дължимата лихва за забава, изчислена в допълнителното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, е както следва:
По фактура № 10132/17.12.2019г. за периода 2.02.2020г.-19.02.2021г. е 426,70
лв.
По фактура № 10141/13.05.2020г. за периода 28.05.2020г.-19.02.2021г. е
521,15 лв.
В отговора на исковата молба ответникът „Билд Рент БГ“ АД ЕИК
********* заявява възражение за прихващане. Посочва, че ищецът „Барклис
Мебел“ ЕООД е издал фактури с номера 10037/30.09.2016 г. на стойност
13200 лв. с ДДС, фактура № 10041/07.11.2016 г. на стойност 6000 лв.,
фактура № 10048/15.02.2017 г. на стойност 3200,06 лв., фактура №
10049/28.02.2017 г. на стойност 19254 лв., по които ответникът е заплатил без
основание 92654.06 лв. Посочва плащанията и представя фактурите и
платежните документи. Ответникът твърди, че въпреки издадените фактури
от ищеца и извършените плащания по тях от ответника липсва извършване на
4
каквато и да била дейност от ищеца - стоки не били изработвани, предавани
или монтирани. Липсват документи, които да удостоверят някакво
изпълнение във връзка с издадените счетоводни документи, следователно
сумите по представените фактури и платежни нареждания са платени без
основание и подлежат на връщане. Ответникът твърди, че между страните е
имало сключени договори за изработка, във връзка с които са издадени
фактурите, но по тях липсвало изпълнение от страна на „Барклис Мебел“
ЕООД ЕИК: *********, заради което същите били развалени поради виновно
неизпълнение от ищеца с волеизявление на страната, направила плащането -
дейността по нито един договор не била изпълнена нито до определената
дата, нито по-късно, поради което договорите били развалени и сумата дадена
по тях подлежала на връщане. Ответникът прави възражение за прихващане
до размера на претендираната с исковата молба сума от 24090,92 лева.
Русенският районен съд е приел за основателно възражението като
изключил само фактура № 10108/21.12.2018 г. и фактура № 10138/26.02.2020
г., които били платени. Районният съд посочва, че във връзка с останалите
документи не са ангажирани никакви доказателства за това, че през 2016 г. и
до м. февруари 2017 г. дружествата са били в някакви взаимоотношения, по
повод на които да са били издадени фактури № 10037/ 30.09.2016 г., №
10041/07.11.16 г., № 10048/15.02.2017 г. и № 10049/28.02.2017 г. Не се
установява по какви договори да са били платени авансите, а доколкото
вписаните като изработени врати са по естеството си родово определени
вещи, не се установява собствеността върху стоката да е била прехвърлена на
ответника с предаването й. Общата сума по фактурите надхвърля по размер
ищцовите претенции-главна и акцесорни, за които районният съд е изложил
съображения, че са основателни. Поради това главните искове са отхвърлени.
Окръжният съд намира решението в частта за уваженото възражение за
плащане за неправилно. След като ответникът е плащал по фактури,
основание на плащанията има. Само че ответникът не е посочил какво е това
основание. Какви договори са били сключени, в какво се изразява
неизпълнението от страна на ищеца, кога и как са били развалени. Едва след
подобно уточнение на основанието на възражението, от ищеца може да се
изисква доказване на положителни факти – изпълнение на задължения по тези
договори. Очевидно се твърди неоснователно обогатяване в хипотезата на
отпаднало основание – след разваляне на договори за изработка. Ето защо
5
първо ответникът е следвало да установи фактическите и прави основания на
своето възражение, която би трябвало да бъдат толкова подробни, колкото и
при насрещен иск, защото възражението за прихващане се ползва със сила на
пресъдено нещо. Ето защо верните аргументи на районния съд, че нищо не е
установено във връзка с възражението, следва да се преценяват в обратен
смисъл, а именно, че насрещното вземане не е доказано.
Съдебно-счетоводната експертиза е изследвала фактурите, посочени във
възражението за прихващане, и е установила следното:
1. Фактура № **********/30.09.2016г. - аванс по договор 13200.00 лв. в т.ч. е
надлежно осчетоводена и включена в ,,Дневника за покупките“, съгласно чл.
124 т.1 от ЗДДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.
2. Фактура № **********/07.11.2016г. - аванс по договор 6000,00 лв. е
надлежно осчетоводена и включена в „Дневника за покупките“ съгласно чл.
124 т.1 от ЗДДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.
3. Фактура № **********/30.09.2016г. - изработка на врати 8 бр. за 3200,06
лв. надлежно осчетоводена и включена в ,,Дневник за покупките“, съгласно
чл. 124 т .1 от ЗД.ДС, деклариран със Справка-декларация за ДДС.
4. фактура № **********/28.07.2017г. изработка на врати и приспаднат аванс
по договор е надлежно осчетоводена и включена в „Дневник за покупките“,
деклариран със Справка-декларация за ДДС.
Осчетоводяването на фактурите при ответника - получател се приема за
доказателство, че сделките са осъществени по същите причини, изложени
относно фактурите по главния иск. Първите две фактури, посочени в
заключението относно възражението, са за аванси, а последните две фактури
– за окончателна цена с приспадане на аванси. Няма житейска логика
купувачът на врати да плати окончателна фактура, по която от цената са
приспаднати аванси, ако не е получил вратите.
Изложените съображения дават основание на съда да приеме, че
насрещното вземане – обезщетение за неоснователно обогатяване – не е
доказано по основание и размер и не може да служи за прихващане и
погасяване на вземането по главния иск.
Мотивиран така Русенският окръжен съд
РЕШИ:
6

ОТМЕНЯ Решение № 991 от 12.07.2022г. по гр. д. № 908/2021г.на
Русенски районен съд в ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете за 11000
лв. главница и 947,85 лв. лихва за забава и в ЧАСТТА за присъдени разноски
за сумата над 2500 лв. до присъдените 5000 лв. в полза на “Билд Рент БГ“ АД
и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Билд Рент БГ“ АД ЕИК ********* гр. Русе, ул. „Хан Кубрат“ №
1, ет. 6, представлявано от В.К. И., да ЗАПЛАТИ на „Барклис Мебел“ ЕООД
ЕИК ********* Велинград, ул. „Петър Берон“ № 64, вх. А, представлявано от
С.Й.М., сумите:
1. 11000 лв. /единадесет хиляди лева/ неплатени суми по фактури № №
10132/17.12.2019г. и № 10141/13.05.2020г, със законната лихва върху сумата
11000 лв. от 22.02.2021г. до окончателното изплащане на сумата.
2. 947,85 лв. /деветстотин четиридесет и седем лева и осемдесет и пет
стотинки/ лихви за забава.
3. 2127 лв. /две хиляди сто двадесет и седем лева/ съразмерни разноски за
двете инстанции.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 991 от 12.07.2022г. по гр. д. № 908/2021г.на
Русенски районен съд в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА „Барклис Мебел“ ЕООД ЕИК ********* Велинград, ул.
„Петър Берон“ № 64, вх. А, представлявано от С.Й.М., да ЗАПЛАТИ на „Билд
Рент БГ“ АД ЕИК ********* гр. Русе, ул. „Хан Кубрат“ № 1, ет. 6,
представлявано от В.К. И., сумата 1494 /хиляда четиристотин деветдесет и
четири лева/ съразмерни разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд
едномесечен срок от връчването му на всяка страна.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7