Определение по дело №4586/2017 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 1494
Дата: 29 май 2018 г.
Съдия: Олга Иванова Златева
Дело: 20175530104586
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 август 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                              Година 29.05.2018                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                  Председател: Олга Златева

 

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 4586 по описа за 2017 година.

 

Производството е образувано по искова молба от Ц.Т.Ц. *** против „САКСО БГ” ООД гр.Стара Загора.

            В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника.  

Съдът намира, че следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и отговора документи, както и да бъде назначена съдебномедицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Следва да бъде задължен ответникът да представи посочените в исковата молба документи. Следва да бъде дадена възможност на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание, както и да бъде дадена възможност на ищцовата страна да се снабди с исканото удостоверение след представяне на проектоудостоверение и внасяне на необходимата държавна такса. Следва да бъде задължен ищецът да се яви лично в съдебно заседание. Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: трудов договор №603 от 01.02.2016г., декларация за трудова злополука вх.№5101.07.59 от 21.09.2016г., протокол №9 от 31.10.2016г., разпореждане №146 от 14.11.2016г., болничен лист №Е20166090597, болничен лист №Е201666657001, болничен лист №Е20166657066, болничен лист №Е201666657166, болничен лист №Е201666657264, болничен лист №Е201666657363, Експертно решение №2674 от 27.07.2017г., справка от ТР, заповед №1/25.05.2011г., заповед №2/25.05.2011г., заповед №3/25.05.2011г., писмо рег.№ЗД60/13.06.2017г., писмо изх.№91/09.06.2017г., програма за провеждане на периодичен инструктаж на работещите по безопасност и здраве при работа в „САКСО БГ”ООД Стара Загора, програма за начален инструктаж, програма за провеждане на инструктаж на работното място, инструкция за техника на безопасност и хигиена на труда при работа с циркуляри, предложение от 26.04.2017г., ръководство за експлоатация на циркуляр за дърво тип К300М.

 

 

 

 

НАЗНАЧАВА съдебномедицинска експертиза, която след като се запознае с материалите по делото и извърши необходимите проверки, да даде отговор на въпросите в исковата молба. ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Милко Колев Сурчев, при депозит от 130 лв. от бюджета на съда.

           ЗАДЪЛЖАВА ответното дружество на основание чл.190 ГПК да представи по делото, най-късно в първото открито съдебно заседание, молба с вх.№9/20.10.2016г., ведно с фактура от Аптека „Беладона”, като го предупреждава, че с оглед на обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.

               ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните да водят по двама свидетели в съдебно заседание.

ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцовата страна исканото удостоверение, след представяне на проектоудостоверение.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца да се яви лично /да бъде осигурено присъствието му/ в съдебно заседание.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Предявени са искове по чл. 200 от КТ от Ц.Т.Ц. *** против „САКСО БГ” ООД - гр.Стара Загора.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №603/01.02.2016г., сключен с ответника на основание чл.70, ал.1, вр. чл.67, ал.1, т.1 от КТ работел на длъжност „машинен оператор, дърводелство” и съобразно длъжностната характеристика му било възложено да извършва производство на мебели и дървообработване. Сочи се, че на 08.09.2016г., около 09.30 часа, в предприятието за производство на мебели в ……., в подготвителен цех за разкрояване на мебели в работно време и в процес на работа с циркуляр, при рязане на детайли от дървен материал, претърпял трудова злополука, изразяваща се в разрязване на два пръста /втори и трети/ от лявата му ръка, с частична ампутация. С разпореждане №146/14.11.2016г. от ТП на НОИ – Габрово, издадено въз основа на извършена от надлежна комисия Протокол №9 от 31.10.2016г. на ТП Стара Загора на НОИ, на основание чл.60, ал.1 от КСО злополуката била призната за трудова по чл.55, ал.1 от КСО. Причина за трудовата злополука било, че движещата се част на банцига, наречена ръчна предавка, не била снабдена с предпазни устройства, осуетяващи достъпа на опасни зони, с което да се гарантира безопасността и здравето на работещите. Тъй като в нормативно предвидения тридневен срок и до 21.09.2016г. злополуката не била регистрирана от работодателя, се наложило ищецът да стори това, като в качеството си на пострадал подал декларация за трудова злополука, като от злополуката до подаването на декларацията бил упражнен натиск върху него, изразяващ се в упражняване на психически тормоз, да не се декларира злополуката като трудова, а като битова. Сочи се, че вследствие на злополуката на втория пръст на лявата ръка на ищеца бил фактически в анкилоза по оста на крайника, с частична ампутация на ДИФ, а на третия пръст липсвало нокътно ложе. Първоначално ищецът почувствал силна болка, получил обилно кръвотечение, изпаднал в шок от страх да не загуби ръката си и да остане инвалид. Оказана му била първа медицинска помощ, но въпреки това се наложило да бъде в отпуск за временна неработоспособност в продължение на 164 дни – от 08.09.2016г. до 18.02.2017г., за което били издадени шест болнични листа. След провеждане на продължително медикаментозно лечение се наложило и провеждането на рехабилитация и физиотерапия, като независимо от това ищецът усещал силни болки при допир и имал затруднени движения. Вследствие на злополуката  получил болки в областта на пръстите, прехвърлящи се като усещане по цялата ръка, ограничен бил и обемът на използването й. Ищецът се чувствал половин човек, изпитвал неудобство и срам от ръката си, често при среща с познати слагал ръката в джоба си, за да не се виждат липсата на нокът и частичната ампутация на пръста. През периода на възстановяване бил нарушен нормалния му ритъм на живот, бил откъснат от обичайната си среда и начин на живот и принуден да търпи редица неудобства в ежедневието си, разчитайки на помощта на близки дори за елементарни санитарни нужди и за обличане. Вследствие на претърпяната трудова злополука и настъпилите увреждания ищецът претърпял и продължавал да търпи болки и страдания в значителен размер. Налице били трайни последици от увреждането, поради което, счита, че търпяните неимуществени вреди - болки и страдания от получените увреждания, продължителното болезнено лечение, множеството манипулации, останалите трайни последици, изживеният стрес, ще бъдат възстановени с една сума от 15 600 лева, ведно със законната лихва от деня на увреждането, а именно 08.09.2016г. Тъй като за периода 08.09.2016г. – 18.02.2017г. по време на отпуск за временна нетрудоспособност ищецът не получавал трудово възнаграждение, а само болнични, а лечението било скъпо, се наложило ищецът да потърси работодателите си за финансова помощ и за целта подал молба с вх.№9/20.10.2016г. с приложена касова бележка за сумата от 160 лева - за закупени медикаменти и лекарства за един месец, а това лечение продължило пет месеца, но не му били отпуснати средства, поради което за ищеца възниквал правен интерес да претендира имуществени вреди в резултат на претърпяната трудова злополука. Сочи се, че ответникът дължал и лихва за забава, съгласно чл.86 ЗЗД, считано от датата на увреждането.

Моли се съдът да постанови решение на основание чл.200 от КТ, с което да осъди ответника „САКСО БГ" ООД, с ЕИК *********, да заплати на ищеца сумата от 15 600 лв., представляваща неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука, заедно със законна лихва от деня на увреждането - 08.09.2016г. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 800 лв., представляваща имуществени вреди, вследствие на наложилото се лечение от претърпяна трудова злополука, както и направените по делото разноски, включително към НБПП.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който исковете се считат за недоказани и неоснователни. Действително, ищецът Ц.Т.Ц. бил страна по трудово правоотношение със „САКСО БГ" ООД в процесния период, съгласно Трудов договор №639/04.05.2016г. В тази връзка следвало да се има предвид, че цитираният от ищеца трудов договор в исковата молба не бил процесният за периода. Трудовото правоотношение с него било прекратено по реда на чл. 330 от КТ, след установяване. на обстоятелството, че ищецът изтърпява присъда ,.лишаване от свобода" за срок от 3 години в затвора в гр. Ловеч. По отношение на претърпяната трудова злополука от ищеца, се оспорват описаните в исковата молба обстоятелства, тъй като същите не се потвърждавали нито от приложените доказателства, нито отговаряли на обективните факти. На посочената дата, 08.09.2016г., ищецът претърпял трудова злополука, вследствие на неспазване на нормативната уредба, правилата за безопасност на труда и проведените инструктажи, като използвал машина циркуляр за дърво, без фабрично инсталирания предпазител. Това обстоятелство било видно от твърденията на ищеца в исковата молба, в медицинската документация и Ръководството за експлоатация на машината (Приложение 2). В исковата молба било посочено като причина за трудовата злополука, че движещата се част на банцига не е била снабден с предпазни устройства. В приложения документ от НОИ също било установено, че злополуката е станала при освобождаване на детайла с ръка от пострадалия, без използване на приспособлението за безопасно освобождаване. Същото освобождаване било извършено при работеща машина, ясна индикация за наличие на умисъл за нараняване. Видно от Ръководството за експлоатация на процесния циркуляр за дърво К300М, машината фабрично била снабдена с предпазител. Съгласно проведените инструктажи на ищеца (начален, на работното място, периодичен и извънреден) и обучение, както и видно от Инструкцията за техника на безопасност и хигиена на труда при работа с циркуляри, ищецът бил длъжен да прекрати незабавно работа при установяване на неизправност и веднага да уведоми прекия си ръководител. Вместо това, същият игнорирал задължителните и най-елементарни правила за безопасност, освободил детайл без предпазителя, като в резултат на това получил срязване на два пръста на лявата си ръка. Счита се, че пострадалият предприел тези действия умишлено, тъй като те безалтернативно водели до нараняване при натиск на такава машина с ръка. Преди пускане на машината в експлоатация всеки работник в дружеството следвало да се убеди че същата е обезопасена. Това изискване, освен житейски обосновано, било изрично записано във всички документи за използване на машината и технически характеристики, на ищеца бил правен нееднократно пълен инструктаж и същият преминал през обучение, преди да бъде допуснат да работи с процесната машина за рязане. Твърди се, че ответникът е изключително изправна страна в трудовото правоотношение с ищеца, както и с всички останали служители и работници в дружеството, на които е осигурена безопасна и здравословна среда за изпълняване на трудовите задължения. Оспорва се твърдението на ищеца, че на същия е упражняван тормоз и е бил принуждаван да декларира злополуката не като трудова, а като битова. Дружеството не било декларирало злополуката, поради отказ на ищеца да даде обяснения за обстоятелствата, при които е станала. Самият той извършил действия по деклариране и снабдяване с болничен лист едва на 21.09.2016г.(две седмици след инцидента), като през периода преди това предлагал на дружеството различни методи за разрешаване на ситуацията в негова полза и интерес. Оспорва се обстоятелството, че увреждането представлява разрязване на два пръста с ампутация, тъй като в медицинските документи не била описана такава интервенция (ампутация), а злополуката била в рамките на разрязването. Счита се, че последващите манипулации били без причинна връзка и нямали отношение с процесната злополука – на 08.09.2016г., в това число анкилоза по оста на крайника и липса на нокътно ложе. На основание горецитираните обстоятелства и аргументи се моли съдът да приеме че процесната трудова злополука е станала при условията на чл. 201, ал. 1 от КТ, тъй като ищецът умишлено причинил увреждането си при работа с циркуляра на „САКСО БГ" ООД. Същият период съвпадал с наказателно съдебно преследване срещу ищеца за извършени от него престъпления и впоследствие и изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвор- гр. Ловеч за периода от 3 години. Тези обстоятелства били от естество да въздействат на неговата психика и концентрация и да доведат до вземане на противоестествени и вреди решения. Алтернативно се моли съдът да приеме че злополуката е станала при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ и че пострадалият е допринесъл в значителна степен за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Същият допуснал груба небрежност със собственото си поведение, като не взел необходимите мерки за безопасното извършване на работата и не действал съобразно утвърдените нормативни, технически и технологични правила като по този начин сам причинил увреждането. Грубата небрежност била налице в случая, тъй като пострадалият работник предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат. Както приемала и константната съдебна практика, грубата небрежност представлявала тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият могъл да я съблюдава в конкретната обстановка, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да допусне. Отнесено към правилото на чл. 201, ал.2 от КТ грубата небрежност означавала реализиране на определено поведение /действие или бездействие/ от работника в нарушение на установените от работодателя правила за безопасност на труда, при което работникът предвиждал възможността от настъпване на вредоносен резултат, но се надявал той да не настъпи или да предотврати същия, разчитайки на притежаваните знания и умения. С постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 719/10.11.2009 година по гр. дело № 2898/2008 година на I г.о. на ВКС било прието, че не всяко нарушение на правилата за безопасността на труда мотивира приложението на чл. 201, ал.2 от КТ, а само субективното отношение на пострадалия, довело до осъществяването на грубата небрежност от негова страна като елемент от неговото виновно действие, като вината не се предполагала, а следвало да бъде установена. В настоящия случай били налице категорични доказателства за неговото виновно действие, поради което било налице съпричиняване при настъпване на трудовата злополука от работника, при груба небрежност и при условията на чл. 201, ал. 2 от КТ. Претенцията за обезщетение на неимуществени вреди се моли да бъде отхвърлена изцяло като неоснователна и недоказана, алтернативно намалена, като се изявява желание за становище след изслушване на медицинската експертиза, в случай че съдът допусне такава.

В тежест на ищеца е да докаже при пълно и главно доказване исковете си по основание и размер - да докаже, че уврежданията му са вследствие на трудова злополука и че е претърпял неимуществени и имуществени вреди в твърдения обем.

 

 

 

 

Ответникът следва да докаже твърденията и възраженията си –че ищецът е причинил умишлено увреждането или допусната от ищеца груба небрежност при изпълнение на трудовите задължения, че е допуснал нарушение на правилата на безопасност на труда, че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, че е предвиждал настъпването на вредоносния резултат, но се е надявал той да не настъпи или да го предотврати.

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

УКАЗВА на страните, че приключването на делото със спогодба е основание за определяне на държавна такса в половин размер -чл.78. ал.9 от ГПК.

ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 04.07.2018 г. от 14.30ч., за която дата да се призоват страните и вещото лице.

         ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, а на ищеца и от отговора на исковата молба и приложенията.

 

            Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: