Решение по дело №22/2020 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 104
Дата: 7 април 2020 г. (в сила от 6 юни 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20205140200022
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 януари 2020 г.

Съдържание на акта

      Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   07.04.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

10.03.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

22

по описа за

2020

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 372/23.12.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Я.И.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

Жалбоподателката Я.И.К. твърди, че не е извършила процесното административно нарушение. Счита издаденото наказателно постановление за неправилно, необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Моли атакуваното постановление да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката се явява лично и се представлява от защитник, който поддържа жалбата. Сочи, че при извършване на полицейската проверка на 13.12.2019 г. синът на жалбоподателката бил придружаван от пълнолетно лице, за което имало декларация от родител. Затова Я.К. не била нарушила чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Актосъставителят отказал да приеме декларацията, но тя била редовна, доколкото в ЗЗкД нямало специални изисквания за съдържанието й. На жалбоподателката първо бил съставен и връчен акт при установяване на нарушението, като тогава били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът бил подписан единствено от актосъставителя, в нарушение на чл.43, ал.1 от ЗАНН. Затова била изготвена и докладна записка от 20.12.2019 г., в която се твърдяло, че АУАН трябвало да се анулира и издаде нов. Опорочена била процедурата по съставяне на АУАН, като в новия съставен такъв отново пропуснали обстоятелството, че лицето имало придружител с декларация. Освен това, вторият съставен акт дори не бил подписан от актосъставителя, не бил и предявен на жалбоподателката. Моли атакуваното постановление да бъде отменено, претендира и за присъждане на направените разноски по делото.

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.12.2019 г. свидетелите А.Б. и Н.Р. ***, участвали в провеждането на специализирана полицейска операция за присъствие на малолетни и непълнолетни лица на обществени места на територията на гр.Кърджали. По този повод на същата дата те влезли и проверили букмейкърски пункт на „Еврофутбол“, намиращ се в гр.Кърджали, ***. Около 23.45 часа на 13.12.2019 г. свидетелите Б. и Р. установили в букмейкърския пункт няколко непълнолетни лица, сред които и Р. А. К. с ЕГН ********** – син на жалбоподателката. Там бил и пълнолетният Д.К., който твърдял, че придружава Р. К.. В тази връзка на полицейските служители на място била представена декларация от името на бащата на непълнолетния. За изясняване на фактическата обстановка лицата били отведени в РУ-Кърджали. Там служители на МВР прегледали представената декларация, отнасяща се до непълнолетния Р. К., като преценили, че същата е невалидна. По този била извикана и пристигнала и майката на непълнолетния, а именно жалбоподателката Я.И.К., на която бил съставен и връчен АУАН бл.№ 414456 от 13.12.2019 г. по чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Актът съставила К.Ц. – мл. полицейски инспектор в РУ-Кърджали, а свидетели били А.Б. и Н.Р., но те не го подписали. Актосъставителят К.Ц. приела, че е допуснала техническа грешка при съставяне на акта. Затова един или два дни по-късно, тя съставила срещу жалбоподателката нов АУАН бл.№ 414465 от 13.12.2019 г. за нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя Я.К., която не била надлежно поканена за това действие. Освен това, АУАН не бил подписан от актосъставителя, а само от свидетелите А.Б. и Н.Р.. Полицейските служители К.Ц. и М.А. потърсили жалбоподателката на адреса, на който живеела в гр.Кърджали, за да й връчат съставения акт, но не я открили. Тогава свидетелката Ц. се свързала по телефона с Я.К. и я уведомила за съставения акт, но същата заявила, че нямало да се яви и да го получи. На 20.12.2019 г. актосъставителят К.Ц. изготвила докладна записка до Началника на РУ-Кърджали, с която предложила АУАН бл.№ 414456 да бъде анулиран и да се издаде наказателно постановление по новия съставен акт. На 23.12.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на Я.И.К. на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. за нарушение на чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите К.Ц., А.Б., Н.Р., М.А., Д.К. и Н.Н., АУАН бл.№ 414465 от 13.12.2019 г., Декларация на Я.И.К. от 13.12.2019 г., Приемно-предавателен протокол от 14.12.2019 г., Протокол за полицейско предупреждение от 14.12.2019 г., Справка за гражданско състояние на Р. А. К., АУАН бл.№ 414456 от 13.12.2019 г., Декларация на А.Д. К., Удостоверение за раждане на Р. А. К., Докладна записка от 20.12.2019 г., Заповед № 292з-472 от 29.03.2016 г.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.    

На Я.И.К. е наложено административно наказание за това, че е нарушила чл.8, ал.3 от ЗЗкД. Според чл.8, ал.3 от ЗЗкД родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да го придружават на обществени места след 20.00ч., ако детето не е навършило 14-годишна възраст, съответно след 22.00ч., ако детето е навършило 14-, но не е навършило 18-годишна възраст. Санкцията е наложена на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД, съгласно която разпоредба родител, настойник, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което наруши чл.8, ал.3, или родител, попечител или друго лице, което полага грижи за дете, което не осигури придружител по чл.8, ал.4, се наказва с глоба или имуществена санкция от 300 до 500 лв., а при повторно нарушение - с глоба или имуществена санкция от 500 до 1 000 лв. Съдът, след анализ на събраните доказателства, намира така вмененото на жалбоподателката административно нарушение за недоказано. По делото са разпитани извършилите проверката полицейските служители – А.Б. и Н.Р., Д.К. – лицето, което на процесната дата и място е било със сина на жалбоподателката, както и Н.Н. – присъствал при проверката. Всички те установяват по несъмнен начин, че на 13.12.2019 г. Р. А. К. е бил придружаван от пълнолетния Д.К., за което била представена и декларация на проверяващите. Предвид изслушаните по делото свидетелски показания, съдът намира, че не се доказа жалбоподателката да е осъществила виновно административното нарушение, описано в АУАН и наказателното постановление. В тежест на административнонаказващия орган е да установи по категоричен и недвусмислен начин всички признаци от обективната и субективна страна на административното нарушение, а липсата на доказателства за извършването му от страна на санкционираното лице е винаги предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Събраните по делото доказателства, сочат, че на процесната дата за непълнолетния син на жалбоподателката е бил подсигурен пълнолетен придружител, с оглед на което и нарушение не е налице. Хипотезите на чл.8, ал.3 и ал.4 от ЗЗкД са алтернативни и при положение, че родителя по каквато и да било причина не може да съпровожда непълнолетните си деца на обществени места след 22.00ч., то е достатъчно да спази ал.4, за да се счита, че е изпълнил законовото си задължение. На следващо място, от доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че АУАН въз основа на който е издадено атакуваното постановление е бил съставен в отсъствие на жалбоподателката. Съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, уреждащ процедурата по съставянето на АУАН, акта се съставя в присъствието на нарушителя. Чл.40, ал.2 от ЗАНН предвижда възможност за съставянето на акт в отсъствие на нарушителя - когато е известен, но не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето му. В случая, при съставянето на АУАН е допуснато нарушение, тъй като посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на акт в отсъствие на нарушителя, ако последният „не може да бъде намерен” или е бил „поканен за съставяне на акта”, но не се е явил. Актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършено административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Само при наличието на надлежно връчена такава покана, ако нарушителят не се яви в определения ден и час, съставянето на акта в негово отсъствие ще попадне в хипотезата на чл.40, ал.2 от ЗАНН. Видно от събраните по делото доказателства това условие не е изпълнено, няма данни преди съставянето на акта за установяване на административно нарушение жалбоподателката да не е била намерена, не е била и надлежно поканена за съставяне на акта. Порокът не би бил толкова съществен, ако въпреки горното, АУАН впоследствие бе връчен на нарушителя, но това не е сторено. От гласните и писмени доказателства по делото се установи, че АУАН бл.№ 414465 от 13.12.2019 г., въз основа на който е издадено процесното наказателно постановление, не е бил предявен и връчен на Я.К.. Според чл.43, ал.1 от ЗАНН актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. Чл.43, ал.4 от ЗАНН съответно предвижда, че когато актът е съставен в отсъствие на нарушителя, той се изпраща на съответната служба, а ако няма такава - на общинската администрация по местоживеенето на нарушителя за предявяване и подписване. Актът се предявява и подписва не по-късно от седем дни от получаването и се връща незабавно. Изискването на чл.43 от ЗАНН е нарушителя да се запознае със съдържанието на акта, за да научи за образуваното спрямо него административнонаказателно производство, нарушението, в чието извършване е обвинен и да му се даде възможност да изложи своите обяснения и възражения. Видно е обаче, че всички тези императивни норми не са спазени. След като АУАН не е бил надлежно предявен и връчен на нарушителя, наказващият орган незаконосъобразно е издал атакуваното постановление. Друго съществено нарушение е неподписването на АУАН от актосъставителя, което отново е в разрез с чл.43, ал.1 от ЗАНН. Всичко изложеното дотук води до извода, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

От защитника на жалбоподателката са поискани и направените разноски по делото, а съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. Ето защо и с оглед отмяната на атакуваното постановление, в полза на жалбоподателката следва да бъдат присъдени разноските за адвокатско възнаграждение. В случая е представен договор за правна защита и съдействие, според което жалбоподателката е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе разноските по делото.

Така мотивиран, Съдът

  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 372/23.12.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали, с което на основание чл.45, ал.3 от ЗЗкД е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на Я.И.К. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.8, ал.3 от ЗЗкД.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Я.И.К. ***, с ЕГН **********, сумата от 300 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

 Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                        

                                                        Районен съдия: