Р Е Ш Е Н И Е
№ 914
гр. Пловдив, 19.05. 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, Х състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и
трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО АНГЕЛОВ
при
секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия Ангелов административно
дело № 352 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.156 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на С.К.С.,
с ЕГН **********, срещу РА № Р-16001621001718-091-001/07.10.2021 г. издаден от П.Д.С.
- началник на сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.И.П. -
главен инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 14/13.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с
който на жалбоподателя са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 2 230 лв. и
лихви 287,51 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2020 г. в размер на 1040,60 лв. и лихви 28,62 лв.; вноски за ДОО за
2019 г. в размер на 3048,19 лв. и лихви 482,72 лв. и за 2020 г. в размер на 1424,55
лв. и лихви 113,50 лв.; вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 1561,43 лв. и
лихви 229,95 лв. и за 2020 г. в размер
на 770,03 л. и лихви – 61,35 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 1 029,79
лв. и лихви – 163,07 лв. и за 2020 г. в размер на 487,27 лв. и лихви – 38,33
лв.
В жалбата се излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на издадения акт, като на първо място,
жалбоподателят оспорва реда за провеждане на ревизия, като сочи, че липсват
основанията за извършване на такава по особения ред на ДОПК. Жалбоподателя
твърди, че неправилно органите по приходите са приели, че лицето е
осъществявало по занятие – превоз на пътници. Иска се отмяна на акта.
В съдебно заседание - С.К.С. лично и с
адв.Д. поддържа жалбата, претендира разноски, представя писмени бележки.
Ответникът - Директор на дирекция “ОДОП“,
гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, представляван от юрис. С., излага становище за
неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
представя писмени бележки.
Жалбата е подадена при наличието на
правен интерес, след като е упражнено правото за обжалване на ревизионния акт
по административен ред и в предвидения процесуален срок, поради което се явява
допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Заповедите за възлагане на ревизия,
ревизионния доклад и ревизионния акт са подписани от посочените като техни
издатели органи по приходите с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал.3
от ЗЕДЕП, приравнен на саморъчен съгласно изричното указание на чл. 13, ал.4 от
ЗЕДЕП, като документите са подписани в срока на действие на удостоверението по
чл. 24 от ЗЕДЕП, т.е. ревизията е редовно възложена, а РА отговарят на
изискването на чл. 120, ал.1, т.8 от ДОПК. В хода на ревизионното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По доводите на жалбоподателя, че
неправилно ревизията е извършена на осн. чл. 122 от ДОПК съдът прецени
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по приходите може да приложи установения от съответния закон
размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е
налице едно от следните обстоятелства: по т.1.- до започването на ревизията не
е подадена декларация, когато задължението се определя по декларация; т.2.-
налице са данни за укрити приходи или доходи; т.4.- липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; т. 5.- документите, необходими за установяване
на основата за облагане с данъци липсват или са повредени до степен негодни за
ползване;
Съгласно чл. 124, ал.1 ДОПК когато
установи наличие на обстоятелства по чл. 122, ал.1 ДОПК органът по приходите
уведомява ревизираното лице, че основата за облагане с данъци ще бъде
определена по предвидения в чл. 122 ред и му определя срок за представяне на
доказателства и за вземане на становище, който не може да бъде по-кратък от 14
дни, като съгласно ал.2 на чл. 124 ДОПК в производството по обжалването на
ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите
констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал.1 е подкрепено със събраните
доказателства.
За да премине към извършване на ревизия
по особения ред, органът по приходите е приел, че за ревизирания период са
налице данни за укрити приходи или доходи, липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основа за данъчно облагане, както и когато документите
необходими за установяване на основата за облагане са унищожени и документите
необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват или са
повредени до степен да са негодни за ползване.
Предвид тези установявания правилно
ревизиращите са приели, че са налице и предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК. Следва да се посочи, че за провеждане на ревизията по особения ред е
достатъчно да е налице кое да е от основанията визирани в чл. 122 от ДОПК,
предвид горепосочените обстоятелства са били налице индиции и за наличие на
предпоставките на чл. 122, ал.1, т.2 от ДОПК.
След извършен анализ на всички
представени документи, писмени обяснения, отговори от направени запитвания до
трети лица, получена информация от други контролни органи, е било констатирано
наличието на предпоставките на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК, според която са налице укрити
приходи или доходи.
С оглед на това, на основание чл.124
ал.1 от ДОПК на С. е връчено уведомление, с което е уведомен, че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК за ревизирания период, поради което основата за облагане с данък по чл.48
от ЗДДФЛ за ревизирания период ще бъде определена по реда на чл.122 от ДОПК. От
С. са изискани декларации за имущественото състояние за ревизираните години.
В хода на ревизията е установено, че С.К.С.
е физическо лице, което няма регистрация като ЕТ, няма участие в кооперации и
юридически лица с нестопанска цел, не притежава акции/дялове в търговски дружества.
Ревизията се е предхождала от извършена проверка за установяване на факти и
обстоятелства за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г., приключила с
издаването на Протокол № П-16001620127750-073-001/18.02.2021 г., който ведно с
доказателствата към него е присъединен към административната преписка и
доказателствата събрани в хода на ревизията.
В хода на предходна проверка и в процесната
ревизия, с цел установяване правилното прилагане на действащото законодателство
и определяне данъчните и осигурителни задължения на лицето, предмет на
настоящото производство, са били предприети редица процесуални действия, в това
числ: на ревизираното лице са връчени ИПДПОЗЛ; изпратени са ИИДДКО до ОД на МВР
Пловдив и ОД на МВР Кърджали относно предоставяне на информация за регистрирани
преминавания през ГКПП на МПС с рег.№*****, собственост на С.К.С. и данни за
лицата, пътували с посоченото МПС; изпратени са ИПДСПОТЛ до Община Асеновград и
„ЦКБ" АД; извършени са насрещни проверки на лицата, пътували със С.С.,
регистрирани като преминали през ГКПП; присъединени са документи от
информационните системи, използвани в НАП. Няма спор относно валидността на
извършените действия като в ревизионния доклад подробно са описани всички
процесуални действия и събраните в резултат на тези действия документи. Направен
е анализ на документите и са установени конкретни факти и обстоятелства,
подробно описани в ревизионния доклад, който е неразделна част от настоящия
ревизионен акт.
На база събраните и анализирани доказателства
е било установено, че през периодите 01.01.2019 г.- 31.03.2020 г. и 01.06.2020
г.-30.11.2020 г. С.К.С. е извършвал превози на пътници до Германия и обратно с
МПС „Мерцедес Спринтер“, с рег.№***** /от 04.12.2019 г. с нов номер № *****/,
като са регистрирани множество преминавания през ГКПП. След отправени
запитвания към лицата /в хода на насрещните проверки/, които са пътували с МПС
на С.С. е установено, че на ревизираното лице са заплащани суми за извършените
превози.
В хода на ревизията е установено, че
превозите до Германия са извършени от С.К.С. в качеството му на физическо лице
и съгласно чл. 1, ал. 1, т. 5 от Търговския закон същият е действал като
търговец, тъй като е осъществявал по занятие сделки, свързани с продажби на
услуги по транспорт /превоз/ на пътници.
Броят и системността на така
осъществените сделки/услуги сочат безспорно и за това, че те са извършени не за
обезпечаване на собствени нужди, а с цел реализиране на печалба, т.е. лицето е действало
като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ. Не са налице изключенията,
визирани в чл. 2 от ТЗ. Според чл. 286, ал. 2 от ТЗ, търговски са и сделките по
чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. С оглед на
изложеното, се приема, че лицето е извършвало търговски сделки/услуги по
транспорт през ревизираните периоди. Лицето е осъществявало дейност по занятие
по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ТЗ, доходите от която подлежат на облагане като
търговски сделки по реда и механизма, предвиден в ЗДДФЛ за едноличните
търговци. Получените приходи/доходи се явяват укрити от лицето, предвид, че
същите не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и за тях не са внесени
дължимите данъци. С оглед характера на извършваните от физическото лице търговски
сделки, получените от тях доходи и основата за облагането им с данък е
формирана по реда и механизма, предвиден в ЗДДФЛ за едноличните търговци.
Установени са неотчетени приходи от превоз на пътници за 2019 г. в размер на
46628,06 лв. и за 2020 г. в размер на 21279,92 лв. Приходите са определени въз
основа на получените справки от ОД на МВР за преминаванията на С.С. с МПС през
ГКПП и броя на лицата, пътували със същото МПС и представените писмени
обяснения от лицата в хода на насрещните проверки за платените суми за
извършения превоз. В ревизионният доклад, в табличен вид са посочени данните за
всяка дата на излизане и влизане през ГКПП за ревизирания период, броя на
лицата, определената средна цена на пътник за едно пътуване и получените приходи.
В хода на ревизията по отношение на разходите, при определяне на данъчната
основа, са взети само разходи за гориво, определени на база данни за изминато
разстояние в километри за всеки превоз, средна разходна норма на горивото за
превозното средство и средна цена на горивото, като данните са взети от
интернет сайтове google.bg/maps, „Аvtomarket.ru" и „БГ.ФУЕЛО.НЕТ".
Задълженото лице не е водило по
надлежния ред счетоводна отчетност за получените приходи и извършените
съответно разходи, свързани с осъществяваната от него стопанска дейност.
Извършвайки дейност, подлежаща на
облагане по реда на ЗДДФЛ за едноличните търговци, С.С. се явява
самоосигуряващо се лице и дължи ЗОВ на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, чл.
127, ал. 1 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. При извършваната трудова
дейност през 2019 г. и 2020 г., лицето подлежи на задължително социално и
здравно осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице по смисъла на
КСО и ЗЗО.
На ревизираното лице е връчено
Уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-
16001621001718-139-01/15.06.2021 г. и Искане за представяне на документи и
писмени обяснения № Р-16001621001718-040-002/15. 06.2021 г., с което е изискано
представяне на декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК за 2019 г. и 2020 г.
Уведомлението и ИПДПОЗЛ са връчени на лицето по електронен път на 16.06.2021 г.
Ревизираното
лице е уведомено, че основата за облагане с годишен данък по ЗДДФЛ като дейност
на едноличен търговец за 2019 г. и 2020 г., ще бъде определена по реда на чл.
122 от ДОПК. С уведомлението, лицето е уведомено, че осигурителния доход, върху
който се дължат задължителни осигурителни вноски, ще бъде определен по реда на
чл.122 – 124 от ДОПК, във връзка с чл.124а от ДОПК. На лицето е предоставена
възможност в 14-дневен срок да представи доказателства и да вземе становище.
След анализ на събраните в хода на
ревизията документи се установява, че са налице обстоятелства по чл. 122, ал.
1, т. 1, т. 2, т. 4 и т.5 от ДОПК.
От лицето са представени писмени
обяснения и една декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, с която декларира
единствено доходи от трудови правоотношения с „Мемо Строй 85" ЕООД с ЕИК
*********.
Производството по реда на чл. 122 от ДОПК представлява особен процесуален ред, който дава възможност на органите по
приходите да установяват задължения и в случаите, когато не са налице
необходимите данни за извършване на ревизионното производство по общия ред. Чл.
122 от ДОПК е процесуална норма, която урежда процедурата за определянето на
данъчната основа в случаите, когато в резултат на поведението на задълженото
лице обективно това не може да стане по материалния закон.
При
настоящата ревизия, в констативната част на ревизионния доклад са посочени
онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани при определяне на
облагаемата основа по възможно най-достоверния начин. В ревизионния доклад,
който по силата на чл. 120, ал. 2, изр. 1-во от ДОПК е неразделна част от
настоящия ревизионен акт, подробно са описани и анализирани всички установени в
хода на ревизията факти и обстоятелства, въз основа на които са изградени
констатациите, подкрепени от събраните доказателства, като при определяне на
данъчните задължения на ревизираното лице са спазени и приложени нормите на
съответния материален закон. Приемаме изложените в ревизионния доклад факти и
обстоятелства, направените фактически и правни изводи, и предложенията за
установяване на следните задължения:
Относно задълженията по ЗДДФЛ се
установява, че С.К.С. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 и чл. 8 от ЗДДФЛ за доходите,
получени през 2019 г. и 2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗДДФЛ,
местните физически лица по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 във връзка с §1, т. 2
от ДР на ЗДДФЛ са носители на задължението за дdнъци за придобити доходи от
източници в Република България и в чужбина. На основание чл. 16, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход и данъчната основа се определят за всеки източник на
доход поотделно, съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ.
От С.К.С. не са подадени ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ за 2019 г. и 2020 г. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ
На С.К.С. е извършена проверка за
установяване на факти и обстоятелства относно нерегламентирани пътнически
превози за периода 01.01.2019 г.- 30.06.2020 г., приключила с Протокол
№П-16001620127750-073-001/18.02.2021 г.
Органите по приходите са приели, че
полученият от ревизираното лице доход от тази дейност следва да се определи,
като такъв с източник по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ за обжалваните периоди и да се
обложи по материалния закон, защото съгласно тази разпоредба физическите лица,
извършващи дейност като еднолични търговци, независимо дали са регистрирани по
Търговския закон, формират данъчната основа за доходите по реда на Закона за
корпоративното подоходно облагане. Съответно същият доход е бил определен и
като осигурителен и за него са начислени и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ.
От ОД на МВР Пловдив е постъпила информация за осъществени 86
курса през 2019 г. и за 46 курса през 2020 г. Част от лицата са потвърдили, че
са пътували с автомобил Мерцедес Спринтер, посочили са маршрута и платените от
тях суми за превоза.
В резултат на това органите по приходите
определят платена от тях цена за едно пътуване от 80 евро или 156,47 лв.
Определят и разходи за извършените превози въз основа на данни за средна цена
на дизеловото гориво по години и за конкретната марка автомобил.
С оглед констатацията, че задълженото
лице е извършвало икономическа дейност и е осъществявало сделки по занятие, на
основание чл. 124а от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.3, т. 2 от КСО и чл. 40,
ал.1, т. 2 от ЗЗО, същото подлежи на задължително социално и здравно
осигуряване в качеството му на самоосигуряващо се лице.
Жалбоподателят не оборва констатациите
на органите по приходите с ангажираните в хода на съдебното производство
доказателства и доказателствени средства.
Относно заключението на изготвените
съдебно-техническа експертиза /основна и допълнителна/ вещото лице е определило
и посочило „реалните разходи", извършени от жалбоподателя във връзка с
превоза до Германия с неговия микробус, но в конкретния случай заключението не
е базирано на документи представени от жалбоподателя за извършените разходи.
При доказателствената тежест за
жалбоподателя, същият не е представил доказателствата, които преценявани от
вещото лице да биха могли до доведат до извод различен от изведения в хода на
ревизионното производство.
Показанията на разпитаните в проведеното
на 07.11.2022 г. съдебно заседание свидетели /л.682/ съдът не цени. Същите не
дават конкретика относно датите на превозните курсове, свързани с процесните
периоди. Навеждат към трудовото правоотношение на С. с работодател в Германия, също
така за приятелско отношение на С. към пътниците, поради което не се искани
пари за превоза. По делото не са представени доказателства, че жалбоподателя
работи по трудов договор в Германия от м. 09.2019 г.
Напротив, видно от представената справка
от ОД на МВР Пловдив /л.309 и сл./ жалбоподателят е организирал точно и системно
своите влизания на/и от територията на Република България, по начин несъвместим
с упражнявана трудова дейност за германски работодател и/или възложител.
Прави впечатление, че преимуществено
влизанията на територията на Република
България са в ден вторник /например 08.01, 15.01, 22.01, 29.01, 05.02/2019 г.
и 03.09, 10.09, 17.09, 24.09/2019 г./
По този начин на организирани
пътуванията, с множеството посочени физически лица, категорично се изключва
проявлението на „безвъзмездност“.
Относно ревизираните периоди, в които се
установява, че С. е осъществил многобройни пътувания до Германия и обратно с
множество пътници - различни физически лица, по делото като доказателства са
приети обясненията на част от пътуващите, като трима от девет са посочили, че са пътували в чужбина с
жалбоподателя С., който ги е закарал до България и са заплатили за това цена
средно от 80-100 евро.
Тези писмени обяснения са предоставени
при условията на чл. 57, ал. 2, т. 3 ДОПК и са редовно доказателство за отразените
в тях обстоятелства. Обосновано приходният орган е кредитирал обясненията на
тези лица. Факт е, че те са една много малка част от превозваните пътници, но
липсва каквото и да е нормативно основание да се придава доказателствена
стойност на обясненията само на база броя лица, които са ги дали, защото
критерият за оценка на доказателствата е качествен, а не количествен.
Фактът, че напълно различни лица дават
идентични като съдържание обяснения за превоза си от ревизираното лице,
маршрута и цената за него, като техните показания се подкрепят и от официалните
данни на ОД на МВР, мотивира настоящия състав да приеме, че правилно приходната
администрация е кредитирала обясненията им и въз основа на тях и на
информацията от ОД на МВР е направила обоснован извод, че действително С. през
един дълъг период от време е извършвал системно и по занятие множество
търговски сделки от вида на тези по чл. 1, ал. 1, т. 5 ТЗ – превози на пътници
от България и Германия, като е получил доходи от тази си дейност, които са
както облагаеми, така и осигурителни.
Тъй като безспорно е доказано наличието
на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК за извършване на ревизия на
лицето по особения ред, то съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК, доказателствената
тежест за установяването на противното е на ревизираното лице, а не на органите
по приходите, както неправилно е приел първоинстанционният съд. В
производството по обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда
на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на
противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със
събраните доказателства.
Няма спор, че полученият от ревизираното
лице доход следва да се определи като такъв с източник по чл. 26, ал. 7 ЗДДФЛ.
В тази връзка следва да се има предвид, че данъчна основа за облагане на
дейностите като едноличен търговец формират не само физическите лица -
регистрирани като еднолични търговци, но и тези които са търговци по смисъла на
Търговския закон без регистрация като ЕТ – именно това и смисълът на чл. 26,
ал. 7 ЗДДФЛ във вр. с чл. 1, ал. 3 ТЗ.
Настоящият състав намира, че правилно са
определени и размерите на така посочените облагаеми доходи. РА определя
приходите от тази дейност за всяка от процесните години само на база броя
регистрирани пресичания на границата и броя превозени лица, като е прието, че
пътниците са платили средно по 80 евро (сума, посочена от далите обяснения
лица). При това положение, избраният подход е максимално справедлив за лицето,
доколкото е изцяло в негова полза (пътуванията може да са повече, но не и
по-малко).
При
така установеното от фактическа страна в частта по ДОПК и ЗДДФЛ, съдът формира
следните правни изводи:
По отношение основанието за ревизия по
чл.122 от ДОПК:
На първо място, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдебният контрол за законосъобразност и обоснованост на ревизионния акт
в оспорената му част включва преценка дали той е издаден от компетентен орган и
в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материално - правните разпоредби
по издаването му.
Обжалваният акт е издаден от компетентен
орган по смисъла на чл.119 ал.2 от ДОПК. Настоящият съдебен състав приема, че
ревизионният акт е надлежно подписан от компетентни длъжностни лица по смисъла
на чл.119 ал.2 от ДОПК.
Издаден е в предвидената форма, съгласно
чл.120 ал.1 от ДОПК и съдържа изискуемите реквизити по чл.120 ал.2 от ДОПК. Не
са допуснати съществени процесуални нарушения в ревизионното производство,
които да са самостоятелно основание за отмяна на ревизионния акт и предвид
разпоредбата на чл.160 ал.4 във връзка с ал.1 от ДОПК и задължението на съда да
реши делото по същество, като установи размера на данъчните задължения, без
възможност за връщане на преписката за отстраняване на процесуални нарушения.
Органите по приходите са приложили
принципите на обективност и служебно начало, заложени в чл.3 и чл.5 от ДОПК,
тъй като всички протоколи от извършени насрещни проверки на задължени лица, на
трети лица и институции, искания за представяне на доказателства и писмени
обяснения от трети лица, са надлежно оформени по реда на ДОПК и представляват
годни доказателствени средства, и сочат на липса на преднамереност в действията
на органите по приходите. Отделно от
това, видно от така изготвените протоколи, органите на данъчната администрация
са положили максимални усилия за установяване на фактите и обстоятелствата за
определяне на данъчните задължения на лицето, като са извършили проверки във
всички информационни масиви /НАП, МДТ, ОД на МВР/ относно собствеността на
МПС-тата, с които е извършван превоза, както и са извършили насрещни проверки
на лицата, които са пътували, за което свидетелстват и представените по
административната преписка обяснения в приложенията към РД .
Според разпоредбата на чл.122 ал.1 т.2 от ДОПК -
Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на
данъка към определена от него по реда на ал.2 основа, когато са налице данни за
укрити приходи или доходи а ревизирания период.
Съответно, според чл.123 ал.1 от ДОПК - В случаите по
чл.122 ал.1 при определяне на основата по реда на чл.122 ал.2 се смята до
доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или
доход, когато:
1. стойността на имуществото на лицето явно съществено
превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;
2. направените разходи от лицето и от свързаните с
него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните разпоредби явно и
съществено превишават размера на декларираните получени средства.
В случая, следва да се съобрази и разпоредбата на
чл.124 ал.2 от ДОПК - В производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл.122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122
ал.1 е подкрепено със събраните доказателства.
Ето защо, съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че неправилно ревизията е извършена по особения
ред на ДОПК.
По
отношение основателността на жалбата в частта по ЗДДФЛ.
Според чл.6 ал.1 от ЗДДФЛ - местните физически лица са
носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в
Република България и в чужбина.
В чл.12 ал.1 от ЗДДФЛ са изброени подлежащите на
облагане доходи – “Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон”, а съгласно чл.17 от с.
з. общата годишна данъчна основа е сумата от годишните данъчни основи по чл.25,
30, 32, 34 и 36, намалена с предвидените в този закон данъчни облекчения.
В случая, след извършена проверка за установяване на
факти и обстоятелства, е констатирано, че са налице и основанията на т.2 от
ал.2 на чл.122 от ДОПК, а именно: - данни за укрити приходи или доходи.
Като последица от определената по реда
на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци при условията на чл.124а от ДОПК ревизиращите са определили окончателния размер на осигурителния доход за
тези периоди, съгласно реда на чл.122 – чл.124а от ДОПК и следващите се от
това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски за периоди 2019 и 2020 г., като са приели, че
лицето е извършвало трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни
вноски.
Относно наличието на предпоставките по
чл.124а от ДОПК, в случая е необходимо да се отбележи следното:
С влизането в сила на Закона за
изменение и допълнение на ДОПК, /обн. ДВ. бр. 14 от 15.02.2011 г., в сила от
15.02.2011 г./, разпоредбите на чл.122 – 124 от ДОПК се прилагат съответно и за
установяване на задължителни осигурителни вноски, поради което ревизиращият
орган правилно е приложил разпоредбата на чл.124а от ДОПК и е преминал към
установяване на окончателния размер на осигурителния доход, в който е включен и
доходът с неустановен произход за съответните ревизирани периоди и облагаемата
основа на лицето. В случая, и доколкото анализът на събраните доказателства не
дава основания за формиране на друг извод, органът по приходите правилно е
приел, че доходите на лицето са от трудова дейност, за която са дължими ЗОВ.
Правният извод е, че в случая е проявен
съставът, предвиден в хипотезите на чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, във връзка с
чл.123 от ДОПК, което предопределя определяне на основата за облагане с
процесния пряк данък по реда на чл.122, ал.2 от ДОПК, а оттам и определяне на
окончателния размер на осигурителния доход, и следващите се осигурителни
вноски, в хипотезата на чл.124а от ДОПК.
Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу
възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално
имущество с цел получаване на редовен доход от него.
В този смисъл, органите по приходите са формирали извод,
че осъществените от С. услуги са търговски по смисъла на ТЗ и основата за
облагане следва да се формира по реда и механизма, предвиден за ЕТ.
Дефинирането на едно физическо лице като търговец не
следва от това дали реализира на практика печалба от тази си дейност /това
следва и от директното тълкуване на нормата на чл.1 ал.1 от ТЗ/, а от това
дали извършваната от него дейност по естеството си е търговска.
В конкретния случай според съдебния
състав, правилно органът по приходите е приел, че се касае за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и
приложими са разпоредбите на гл. V раздел ІІ от ЗДДФЛ, предвид на възприетото по-горе
в това изложение, че в случая осъществената от С. дейност по повод извършването
на превоза на пътници със собствено МПС, попада в обхвата на чл.1 ал.1 т.5 от ТЗ, т.е.
касае се за осъществена от лицето търговска дейност.
В този смисъл и подлежащият на облагане
доход и данъчната основа е следвало да бъдат определени именно по реда на чл.28,
ал.2 във връзка с чл.26 и следв. от ЗДДФЛ.
Това е така и в случаите, когато
физическото лице не е регистрирано като едноличен търговец – аргумент от чл.26,
ал.7 ЗДДФЛ. От значение е самата дейност да може да може да бъде квалифицирна
като търговска, а случаят касае значителен брой превоз на пътници по маршрут Германия-
България – Германия в кратък период от време със собствени МПС, което доказва,
че се касае за търговска дейност, насочена към реализиране на печалба.
Съгласно чл.26 ал.1 ЗДДФЛ, облагаемият
доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на
ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на
предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от
търговския регистър. Съответно данъчната основа се определя по реда на чл.28
ал.2 от ЗДДФЛ.
Материално-правното основание за
облагане на доходи от продажба на превозни услуги, която може да бъде
определена като търговска дейност е нормата на чл.48 ал.2 от ЗДДФЛ, която
гласи: „Размерът на данъка върху годишната данъчна основа за доходите от
стопанска дейност като едноличен търговец, както и за доходите от стопанска
дейност по чл. 29а, се определя, като годишната данъчна основа по чл. 28, ал. 2
се умножи по данъчна ставка 15 на сто.“.
В конкретния казус това означава
най-общо, че правилно е прието наличието на облагаем доход по смисъла на чл.28
от ЗДДФЛ, данъчната основан за който се формира по реда на чл.26 от ЗДДФЛ,
участваща при формирането на общата данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ и дължим
данък по чл.48 ал.1 от ЗДДФЛ.
Всъщност при конкретно възприетото от
съда /а и от самите органи по приходите, като се съобрази РА в частта за
годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ/, в случая С. е реализирал облагаемия
доход, от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на
Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец /във връзка с
тази си дейност/, по смисъла на чл.26 ал.7 от ЗДДФЛ, резултатът от която, за
нуждите на данъчното облагане подлежи на определяне по реда на чл.26 от ЗДДФЛ,
респ. данъчната основа – по реда на чл.28 ал.2 от ЗДДФЛ, но който доход подлежи
на облагане с данък по чл.48, ал.2 от ЗДДФЛ.
Относно констатациите в частта по
КСО и ЗЗО.
Съгласно чл.124а от ДОПК „Установяване
на задължения за задължителни осигурителни вноски при особени случаи”,
разпоредбите на чл.122 - 124 от същия кодекс се прилагат съответно за
установяване на задължителните осигурителни вноски.
При тълкуването на закона в тази част от ВАС и
приемането на чл.124а от ДОПК за процесуално правно норма, респ. за
приложимостта на този ред за определяне на основата за изчисляване на
дължимите осигурителни плащания и за периоди отпреди влизането й в сила,
настоящият състав на съда счита РА и в тази чу част за правилен и
законосъобразен.
Т.е. осигурителният доход, върху който жалбоподателят
дължи ЗОВ за ревизирания период
правилно е определен по реда на чл.124а от ДОПК, а размерът на
задължителните осигурителни вноски е установен съгласно приложимите за случая
разпоредби на КСО и ЗЗО. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица
са за тяхна cметка и се
дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и
максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на
държавното обществено осигуряване за съответната година. Тези лица определят
окончателния размер на осигурителния си доход на основание разпоредбите на чл.6 ал.8 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО.
В случая, при определяне на
окончателния размер на осигурителния доход и дължимите осигурителни вноски на
жалбоподателя, е взето предвид обстоятелството, че ЗЛ не е подавало данни с
декларации обр.1 и обр.6 и, че вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО не са правени. Задълженията
на С., в качеството му на самоосигуряващо се лице за осигурителни вноски за
ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО са определени по реда на чл.6 ал.7 и ал.8, чл.157 ал.6 от КСО и чл.40 ал.1 т.2 от ЗЗО, съобразно действащите за периода размери на
вноските. Взет е предвид максималният месечен размер на осигурителния доход на
самоосигуряващото се лице, съгласно ЗБДОО за съответните години, и доходите с
неустановен произход за 2019 и 2020 г.
Т. е. и по отношение на допълнително установените
задължения за внасяне на задължителни осигурителни вноски следва да се
констатира, че жалбоподателят не е опровергал нормативно установената
материална доказателствена сила на ревизионния акт, придадена му от
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК. Обратно, в случая органите на
приходната администрация, установиха по безсъмнен начин проявлението на фактите
и обстоятелствата, от който черпят правомощието си да определят допълнителни
задължения за осигурителни вноски по реда на чл.124а от ДОПК, и констатациите
им са обосновани със събраните в хода на ревизионното производство
доказателства, а направените въз основа на тях правни изводи са съответни на
материалния закон.
На основание чл.113 от КСО и чл.107 от ЗЗО за дължимите и невнесени в законоустановените срокове осигурителни вноски е
изчислена лихва, която съдът намира за правилно определена.
Крайният извод на този състав на съда е,
че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, а РА, като
правилен и законосъобразен – потвърден.
При този изход на спора и предвид
претенциите на ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват и същите се констатираха в размер на 1 569.23 (хиляда
петстотин шестдесет и девет и 0.23) лв., съобразно Наредба № 1/009.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, Административен съд –
Пловдив, Х състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.К.С., с ЕГН **********,
срещу РА № Р-16001621001718-091-001/07.10.2021 г. издаден от П.Д.С. - началник
на сектор в ТД на НАП - гр. Пловдив, възложил ревизията, и М.И.П. - главен
инспектор по приходите в ТД на НАП – Пловдив, ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 14/13.01.2022 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с
който на жалбоподателя са установени задължения както следва: годишен данък по ЗДДФЛ на ЕТ за 2019 г. в размер на 2 230 лв. и
лихви 287,51 лв.; годишен данък по ЗДДФЛ
на ЕТ за 2020 г. в размер на 1040,60 лв. и лихви 28,62 лв.; вноски за ДОО за
2019 г. в размер на 3048,19 лв. и лихви 482,72 лв. и за 2020 г. в размер на
1424,55 лв. и лихви 113,50 лв.; вноски
за ЗО за 2019 г. в размер на 1561,43 лв. и лихви 229,95 лв. и за 2020 г. в размер на 770,03 л.
и лихви – 61,35 лв.; вноски за ДЗПО-УПФ за 2019 г. в размер на 1 029,79 лв. и
лихви – 163,07 лв. и за 2020 г. в размер на 487,27 лв. и лихви – 38,33 лв.
ОСЪЖДА
С.К.С., с ЕГН **********, да заплати на Националната агенция за приходите,
сумата от 1 569.23 (хиляда петстотин шестдесет и девет и 0.23) лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: