Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 02.05.2019
Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи
граждански състав
На трети април две
хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова- Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1201 по описа за 2018 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени
са обективно и субективно евентуално съединени искове по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД
- главен за прогласяване на нищожност на дарения и евентуален по чл. 227, ал.1,
б. „в“ от ЗЗД - за отмяна на дарения, поради отказ на дарения да дава издръжка
на дарителя, от която той се нуждае.
Ищецът
- А.Д.М. твърди, че преди около 18-19 години животът му поднесъл самотата
като единствен другар в живота. Децата му, създавайки свои семейства, живеели
извън родния край и връзката му с тях била по телефона или след епизодични
срещи, когато те идвали на гости или пък той отивал при тях по рождени или
именни дни и други семейни празници. През 1999 година се запознал с
ответницата. С тази много по-млада от него жена си допаднали като мъж и жена
със сродни души и много близки разбирания за живота. Тя също като него била останала
сама - разведена с две деца, на която бившият й съпруг не изплащал никаква
издръжка. Много скоро тяхното познанство преминало от емоционална близост в
нещо повече. Започнали да се срещат често и той получавал интимните ласки, от
които имал нужда. Независимо, че към онзи момент бил на възраст около 58-60
години, поради доброто му здравословно състояние изпитвал силно влечение към
другия пол, но пък в същото време възпитанието му не позволявало да ползва
услугите на леки жени, които предлагат секс услуги в обяви по вестниците и
другите медии. В живота си бил моногамен и по тази причина Т. се оказала точно
неговият човек. Първоначално се виждали скришно, но тъй като се срещали с нея в
по-малки населени места - С., К., К. и други, където ги виждали заедно техни
близки, в скоро време връзката им станала достояние на много хора. При това
положение Т. му заявила, че независимо от вниманието, с което я обгрижвал и
грижите, които полагал за нейните малки деца, тя не искала да й излезе лошо име
в обществото като „***“ или „***“. Поради това ответницата му поставила
ултиматум, че връзката помежду им може да продължи само ако сключат граждански
брак. В противен случай интимните срещи между тях ще бъдат прекратени. Изправен
пред дилемата дали да бъде сам или да продължи връзката, която били създали и
не само емоционално, душевно, а и физически, заради което изпитвал силно
влечение към Т., се съгласил с нейното предложение. След което на 10.10.2010г.
сключили граждански брак в град К.. Ответницата приела неговата фамилия и
официалното й име станало Т.Ц.Д.. След сключването на брака, заживял с мисълта,
че с тази жена им предстои да изживеят щастливо дълги години.
Животът им продължил в разбирателство до момента, в
който около три години след сключването на гражданския брак, получил инфаркт на
25.04.2013г. На тази дата бил приет за лечение във МБАЛ „Д-р К.П.“ град К., от
където бил изписан на 26.04.2013г. и на същата дата постъпил в УМБАЛ „Св. Г.“ П.,
в клиниката по интервенционална кардиология. Там било проведено лечение и след
стабилизиране на здравословното му състояние, бил изписан на 10.05.2013г. След
неговото излизане от болницата Т. му заявила, че макар официално да са съпруг и
съпруга, тя взела решение да прекратят интимните отношения помежду им, като
спрат да правят секс и я лишил от „интимните ласки“. Първоначално не разбрал на
какво се дължи тази нейна реакция и се опитвал да разговарят, за да разбере
какво я е накарало да вземе такова решение. Тогава Т. му казала, че тяхната
връзка била много неравнопоставена, не само заради разликата във възрастта, а и
от това, че тя се чувствала ощетена, тъй като не получавала от него полагащото
й се, според нея, възнаграждение. Имала предвид, че в замяна на сексуалните й
отношения и предоставените му от нея интимни ласки, той би следвало също да й
даде нещо. Тогава му споделила, че е говорила с адвокат и нотариус, които я
консултирали, че къщата и неговите имоти били придобити преди брака, поради
което тя нямало да получи нищо, ако решат да прекратят любовните си отношения
или пък ако внезапно се случи нещо с него, предвид, че получил инфаркт на
25.04.2018г. Поради това Т. му заявила, че ако иска за напред да получава
интимни ласки и да има сексуален контакт с нея като мъж с жена, трябвало да й
прехвърли имотите си, за да има смисъл от брака за нея. Поискал да размисли, но
Т. му обяснила, че вече е уговорила нещата и от него се иска само да й
предоставя документите на имота, след което да си сложа подписа при нотариуса.
След така поставения му ултиматум, се съгласил да осъществят уговорените
предварително сделки така, както Т. ги била организирала и й предоставил
документите за собственост на имоти му в с. К.. Целта му била единствено да
продължат сексуалните им отношения и да получава интимните ласки както до сега,
поради което на 27.05.2013г., с нотариален акт № ***, т. II, peг. № ***, дело ***/2013г. при нотариус Р.К. град К.,
прехвърлил на ответницата чрез дарение собствеността си, върху семейното им
жилище, представляващо двуетажна къща в село К., улица „В.Л.“ № 50, което била
негова собственост от преди брака, заедно с дворното място от 318 кв.м., като
запазил пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване на 1/2% идеална част от
имота. Освен семейно жилище, по настояване на Т., при същия нотариус и на
същата дата 27.05.2013г. й прехвърлил, чрез дарение и собствеността си,
придобита преди брака, от 5/6 идеални части от друго дворно място, с площ от
750 кв.м., находящо се в село К., съгласно нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 1, т. III, peг. № ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К..
Даренията на недвижими имоти извършил, в резултат на
стремежа си да поддържа с ответницата редовна сексуална връзка. В резултат от
направените дарения започнал редовно да получава необходимите му интимни ласки
от Т. и тя удовлетворявала всички негови сексуални потребности и фантазии.
Постигнал пълна хармония в живота си, но след няколко години по конкретно през
2015г. здравословното му състояние се влошило. Било установено, че има рак на
гърлото и се наложило да му бъдат извършвани оперативни интервенции и лечения в
различни болнични заведения. Тогава ответницата не проявила никаква загриженост
за него. Оставяла го всеки път да пътува сам до болницата и сам да се прибира,
без да се интересува от състоянието му и средствата, които са му необходими за
лечение. Не полагала никакви грижи за него, въпреки многократните му молби и
необходимостта ми от грижи и издръжка, тъй като пенсията му не била достатъчна
за покриване на разноските по лечението му. Нещо повече, в един момент
ответницата го напуснала и се изнесла от семейното им жилище. В тази тежка
ситуация получавал единствено помощ от негови близки - снаха му и сина му и се
налагало да плащат на придружител, който да се грижат за него. В последствие
разбрал, че многократно му е изневерявала с други мъже, от което се почувствал
предаден, огорчен и обиден. Същевременно си обяснил и причините за отношението
на Т. към него. Всичко това счита за категорично доказателство, относно
дълбокото и непоправимо разстройство на брака им, поради което подал на
06.06.2018г. искова молба за развод по нейна вина пред PC- К..
Твърди, че според разпоредбите на законодателството и
моралните норми и по-конкретно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД – „нищожно е и дарението, когато то или
мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на
добрите нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни“.
Конкретно в неговия случай била приложима тази разпоредба, тъй като мотивът да
направи даренията било единствено осъществяване на сексуални контакти и
получаване на интимни ласки от Т., в замяна на прехвърлените от него имоти.
Позовавайки се на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, желае да бъдат обявени
за нищожни даренията, с които прехвърлил на ответницата имотите си на
27.05.2013г. Освен това, дареният е длъжен да оказва подобаващо уважение към
дарителя си и при поискване от негова страна да му осигури определена издръжка.
От момента на влошаване на здравословно му състояние се намирал във финансово
затруднение и му било много трудно да посреща ежедневните си нужди. Твърди, че
бил пенсионер, диабетик и инвалид по болест, с тумор на ларинкса и прекаран
остър миокарден инфаркт и инплантиран стент. Видно от приложените епикризи и
Решение на ТЕЛК, водещата диагноза му било: *********издаване на решението на
ТЕЛК били: „за малигнения тумор на ларигса с понесена трахиотомия и парциална
ларингектомия и премахване на лявата истинска гластна гънка -м.05.2015г.
съгл.ч.3 р.6 т.2.1, от което следват 100% СУ без ЧП, за срок пожизнен
съгл.чл.69, ал.7, пост.87/05.05.2010г.“ Имал прекаран КП № 50-ИБС-*********т
НИЗЗД, *********с ангиопластика на LCX. Извършени му били ангиопластика с
имплантиране на интракоронарен стент на ДКА в проксимален към медиален сегмент.
Заболяванията му обуславяли нуждата от лекарства на значителна стойност.
Месечно му били нужни немалко средства, а пенсията му било недостатъчна за
покриване на нуждите му, поради което многократно отправял молби към
ответницата за помощ със средства за лекарства и грижи, но тя всеки път
отказвала.
Твърди, че след дарението и след като здравословното
му състояние се влошило, нейното отношение към него коренно се променило -
станало грубо и неуважително. Изпаднал в положение, при което сам не можел да
се издържа, а ответницата многократно отказвала да окаже помощ в издръжката му,
от която се нуждаел. Многократно я подканвал и я молил да му помогне по някакъв
начин, с който да облекчи ежедневието му, тъй като силите му не стигали, а имал
нужда от средства за лекарства. Надявал се нейното отношение към него да се
промени и да демонстрира поне малко загриженост, но така и не получил никаква
признателност и помощ за направеното дарение. Точно обратното, напуснала го,
изнесла се от семейното им жилище, разбрал, че многократно му е изневерявала и
отношенията им се влошили до такава степен, че тя по всякакъв начин показвала,
че не се интересува от него. Крайно влошените отношения и незаинтересоваността
на Т. го накарали да остави всякакви надежди, че може да получи помощ от нея.
Същата показала и продължавала да показва непризнателност към него, не просто
като неин съпруг и като дарител, а изобщо като човек. Това било израз на
непризнателност според възприетото тълкуване на чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД,
предпоставяща отмяна на дарението при наличие на посочените в разпоредбата,
достатъчни и установени предпоставки. В цитираната разпоредба се въздигало
моралното задължение на надарения да бъде признателен за направеното му
дарение, при наличие на законовите предпоставки, в правно задължение и
санкционира непризнателността с отмяна на дарението. Именно по този начин,
моралното задължение на дарения се трансформирало в правно и неговото
неизпълнение било скрепено със санкция - отмяна на дарението. Режимът по чл.
227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД бил базиран на виновно отменително основание -
непризнателност, изразяваща се в отказ на дарения да даде издръжка на дарителя
си, от която той се нуждае. Това представлявало виновно нарушение на
добросъвестността и морала. Нещо повече, предвид дълбокото и непоправимо
разстройство на брака им с ответницата и инициираната процедура за развод по
нейна вина, в резултат на което скоро разводът между тях ще бъде факт, не би
било етично, нито социално оправдано, когато дарени, във връзка с брака, вещи
със значителна стойност, като подарени жилища и други, получилият такъв дар
съпруг, който е допринесъл с поведението си за разстройството на брачните
отношения, да остане собственик на подарената вещ след развода. Това би
означавало той да получи една съвсем незаслужена награда за брачните си
постъпки и би стимулирало користни и измамливи действия.
С допълнителна молба конкретизира, че по отношение на
иска по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, многократно отправял устни покани за
издръжка към ответницата. Не веднъж се обръщал към нея за помощ, тъй като му
бил открит тумор на ларингса и му била направена операция, в резултат на което
се нуждаел от средства за лечение, възстановяване и медикаменти. Точната дата
на първата му покана за издръжка към ответницата се явявала датата 04.06.2015г.
На този ден бил изписан от УМБАЛ „Ц.Й.И.“ ЕАД, след като му била направена
операция - трахеотомия. Състоянието му не било добро и се налагало да разполага
със значителни средства за лечение и възстановяване. Поради това отправил устна
покана към Т.Ц. Д.-М.за издръжка, но тя категорично отказала и ясно му дала да
разбере, че не се интересува от него. Тогава ответницата не проявила никаква
загриженост за него. Оставяла го всеки път да пътува сам до болницата и сам да
се прибира, без да се интересува от състоянието му и средствата, които му били
необходими за лечение. Не полагала никакви грижи, въпреки многократните му
молби и необходимостта му от грижи и издръжка.
МОЛИ съда, да постанови решение, при условията на
евентуалност, като първо разгледа иска за НИЩОЖНОСТ, с който на основание чл.
226, ал.3 от ЗЗД обяви двата договора за дарение на процесиите недвижими имоти
за нищожни. В случай, че исковата му претенция за обявяване нищожност на двата
договора за дарение на процесиите недвижими имоти не бъде уважена, то тогава
моли съда да отмени, на основание чл. 227 ал.1 б. „в“ от ЗЗД направените от
ищеца дарения на недвижими имоти, обективирани в нотариален акт № ***, т. II,
peг. № ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К., вписан в служба по
вписвания имотен регистър под акт № 87, том 8, дело № **/13, вх. регистър №
1925 от 27.05.2013г., по силата, на който нотариален акт, дарил на съпругата си
Т.Ц.Д., следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 318
квадратни метра, находящо се в село К., община К., област П., съставляващо УПИ
XVI-998, в квартал 53, по плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ
XVII-999, УПИ XXIX -661, УПИ XV-997, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА
жилищна сграда и ведно с всички подобрения и трайни насаждения, както и дарение
обективирано в нотариален акт № 1, т. III, peг. № ***, дело ***/2013г. на
нотариус Р.К. град К., вписан в служба по вписвания имотен регистър под акт № **,
том VIII, дело № 1403, вх. регистър № ** от 27.05.2013г., по силата на който
дарил на съпругата си Т.Ц.Д., следния недвижим имот, а именно: 5/6 идеални
части от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 750 кв.м., находящо се в село К., община
К., област П., съставляващо УПИ IX-278, в квартал 36, по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ Х-279, УПИ XXV-868, УПИ VIII-277. Претендира
направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦАТА - Т.Ц.Д. сочи, че били предявени обективно и субективно
евентуално съединени искове - по чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - главен за прогласяване
на нищожност на дарения и евентуален по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД - за
отмяна на дарения, поради отказ на дарения да дава издръжка на дарителя, от
която той се нуждае. Счита, че евентуално предявения иск с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е недопустим, поради това че е предявен извън срока
по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД и моли производството по делото в тази му част да бъде
прекратено. Няма пречка ако за ищецът възникне нова нужда от издръжка и е
налице основанието по чл. 55 от СК да поиска такава и при отказ да му се дава
да иска отмяна на даренията, което предполага бъдещи негови действия. Прави
възражение за изтекъл погасителен срок за предявяване на иска, както и възражение за преждевременност, поради това
че се иска отмяна на дарение, по смисъла на чл. 55 от СК, във връзка с чл. 227,
ал. 1, б. „в“ от ЗЗД по време на висящ брак. И в двата случая този иск не
следва да се разглежда от съдилищата, а производството да се прекрати. Дори и
да се приеме, че самата искова молба има ролята на покана за даване на
издръжка, то искът е недопустим, като предявен по време на съществуващ брак и в
случая е без значение дали е налице основание в гражданските закони да се иска
отмяна на дарение. Право да предяви такъв иск ще възникне за бившия съпруг, в
едногодишен срок от влизане на решението за развод в сила. Моли съда да
прекратите производството по предявения евентуален иск, с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД, като недопустим.
Признава
следните факти: С ищеца са съпрузи, сключили
граждански брак на 10.10.2010г. в град К. след
дългогодишна връзка и приела неговото фамилно
име. По време на брака им ищецът имал здравословни проблеми. По време на брака им, сключили двата договора
за дарение, които ищецът иска да бъдат отменени. Оспорва всички останали факти, на които се основава иска. Намира
за неверни следните
твърдения: че с ищеца сключили граждански
брак, защото му поставила ултиматум и причините, изложени в исковата молба;
че ищецът през целия им брачен живот бил толкова сексуално активен, както се твърди в исковата
молба; че прекратила интимния си живот с ищеца
след заболяването му с мотив липсата на компенсации от негова страна; че настояла имотите да бъдат прехвърлени на нейно име в замяна на „сексуалните ми услуги“; че ищецът се е
съгласил, за да продължат да имат
интимен живот и това била целта на договорите за
дарение. В случай, че ищецът е имал такива цели, то заявява, че те не са ми
били известни. Оспорва изявленията, че след
установеното заболяване на ищеца през 2015г., не проявила загриженост за него,
че е отправял молби към нея, че след това го
напуснала; че многократно изневерявала на
ищеца с други мъже.
Счита иска по 226, ал.3 от
ЗЗД за неоснователен. В тази връзка твърди, че с
ищеца имали около десетгодишна връзка, през
време на която живеели заедно и работели заедно на хижа „Х.“. И двамата били разведени и свободни, и не се притеснявала от връзката им,
която не била тайна за никого, включително за децата им.
Дългогодишното им партньорство в живота и работата
довело и до логичното сключване на брак, и то
по предложение на ищеца. Никакви ултиматуми не била поставяла, още повече че и от твърденията на ищеца се
виждало, че партньорството им продължило тринадесет години преди да сключим брак.
През 2013 г. ищецът пожелал да й дари семейното им жилище – къща, негова собственост в село К. и идеални части от празно
дворно място. И преди да сключат договор за
дарение, и след това, аз полагала всички грижи
за къщата, независимо, че рядко отсядали в
нея, предвид местоработата им. Занимавала се и полагала всички грижи за имотите, плащала данъци, поддържала ги в
годен за живеене начин, грижела се, ако се
наложи някакъв ремонт, като освен
инцидентните, три години й правил ремонт и
реновирала изцяло къщата. Тя вече била като нова, както и всички онези необходими неща за
поддръжката на един имот, винаги се стараела, когато се приберат да
усещат, че са в своя дом. Категорично причината за дарението не е била ищецът да
получава сексуални ласки, които преди това да е
отказала. По време на връзката им имали нормален сексуален живот, както подобава на едно
семейство. Твърденията на ищеца, че дарението било направено единствено с цел
да получава от нея женски ласки, намира меко
казано за неуместни, доколкото счита, че сексуалният живот било естествена част от семейните отношения, а в много случаи -
техен стожер. Ищецът никога не е бил толкова сексуално активен, както се твърди
в исковата молба, а брак сключили на зряла
възраст, която не предполага интензивен сексуален живот. Твърди, че след като ищецът заболя, с оглед здравословното му
състояние, той изоставил тази част от
общуването им на последното място и проявявал желание към нея само в
пияно състояние, което също допринесло за
разрива в отношенията им. Не й тежало, че трябва да се лиши от интимен живот, тежало й ищецът да я обижда с
поведението си, когато пиян предявявал
претенции към нея. Разривът в
отношенията им започнал, когато приключили ангажиментите им за
работа на хижа „Х.“ и ищецът приел работа на
друга хижа - „Д.“, докато тя, заради
здравословното му състояние, и поради липса на работа, а и желание да работи в планината, настояла двамата да се установят в семейното им жилище.
След категоричния отказ на ищеца да се установят
в К., и след като пренебрегнал всички
празници, по време на които предпочел да стои
на хижата, вместо да се прибере и да бъдат
заедно, след като отказал да отговаря на обажданията й и след двукратно обидно негово поведение през април и юни
тази година, се стигнало и до прекъсване на
фактическото им съжителство. Ищецът в нито
един момент преди това не е недоволствал от съвместния им живот. Счита, че
направеното й от него дарение не противоречи по
никакъв начин на морала и добрите нрави. Ищецът й е дарил тези имоти по собствено желание, без никакви уговорки за
„заплащане в натура“, още повече че в този период той сам изгубил желание, а и здравето му пречело. Дарението възприела като
един жест към мен като негова съпруга и опит да имат общ дом като семейство. Твърди, че до края на 2016 година двамата имали хармонични отношения.
Намира искът по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД също за
неоснователен, като по него заявява следното:
в нито един момент от съвместния им живот ищецът не я е канил
да му дава издръжка, нито преди дарението на имотите, нито след това. През
времето на цялото им съжителство имали общ бюджет, двамата работели като ищецът получаваше и пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че през време на целия им
съвместен живот той е имал подобри доходи от нея, но тъй като отношенията между тях били хармонични, никога този въпрос не е бил поставян от някой
от тях. Твърдяното
в исковата молба, че не е проявявала
загриженост към него и не му е помагала след
заболяване, не отговаряло на истината. Докато
живеели като семейство, постоянно се грижела за него. Ходела да му оправя документи за ТЕЛК, поемала по-голямата
част от задълженията в хижата, в която работели.
Опитвала се по всякакъв начин да облекчи положението му след като се разболял. Когато се налагало да
влезе в болница, винаги намирала техни приятели, които да го закарат до там, защото някой от тях двамата трябвало да стои
на хижата, за да я поддържа и да посреща гостите. На хижата имало животни, за които трябвало
да се грижи сама, по времето когато ищецът
отсъствал. Било
невъзможно да го придружава в болницата, но многократно изпращала дъщеря си от първия брак на посещение и за да му осигури
вещите, от които ищецът имал нужда. Когато го
изписвали от болница, винаги слизала от хижата, за да му
помогне да стигне до работното си място, до
което се стигало пеш.
Твърди, че през 2016г. останали и
двамата без работа, той не се вслушал в
молбите й тогава да слязат да живеят в К.. Намерила си работа във В. ЕАД С.,
за да има някакви доходи и да подпомага семейния бюджет, а той останал като пазач на хижата. Въпреки, че го умолявала да слезе да живеят
заедно, той отказал и си намерил работа на друга хижа. Явно това, че започнал работа във В. ЕАД не му се нравело, въпреки, че всеки почивен ден била при него на хижата, за да му помага. Отношенията между тях
съвсем охладнели. Когато си била вкъщи, всеки ден му звъняла
по телефона, за да чуе как е. Постепенно той престанал да отговаря на
обажданията й. Дори когато имал възможност, не
слизал при нея в семейното им жилище. Не й се обадил
нито на 8-ми март, нито на рождения й и имен ден тази година. Миналата година на Коледа също
отказал да си дойде, като причина посочи
факта, че с нея щели да са децата й от първия
ми брак. Това му поведение недвусмислено й
показвало, че с брака им нещата не вървели добре.
Вече не живеели като семейство, но въпреки
това се примирявала с поведението му и се
надявала, че това е временно. През месец април
ищецът се появил ненадейно в семейното им жилище, изглеждал й употребил алкохол, и след време започнал да иска да изпълнява съпружеските си задължения. Отказала, но ищецът настоявал и бил много груб, което било
много обидно за нея. След този случай се изнесла при родителите й, където
живеела и до сега. В началото на месец юни
тази година отишла до семейното им жилище да потърси
документите му за ТЕЛК, тъй като ищецът ги поискал от мен. Той се появил,
отново бил пиян и започнал да я обижда с много
грозни думи. През цялото време докато търсела
неговите документи, той я обиждал и накрая я изгонил от общото им жилище като
казал, че не иска да стъпва никога повече там
в негово присъствие. Това минало границата на
търпението й и вече почти не е ходила в дома си. След този случай ищецът започнал да звъни на майка й и
дъщеря й, и да ги притеснява като им говори
много обидни думи за нея. Дори по време на тези обаждания, ищецът не е проявявал
претенции за издръжка, нито е твърдял, че е изпаднал в нужда и невъзможност да
се издържа от доходите си, което е едно от условията за уважаване на иска по
чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД.
Счита, че била правила всичко
необходимо и нужно за съпруга си, помагала му
и се грижела за него, докато той сам не реши
да се отдалечи от нея. Когато един човек сам
се отдалечава от теб, постоянно те обижда и нагрубява, проявява към теб желание
като съм съпруга само когато е пиян, е невъзможно да продължиш да полагаш грижи
за него. Няма как да дадеш грижа на някой, който не иска да застане до теб и да
я получи. Ищецът не само че не я е молил за
издръжка, но дори сам правел всичко възможно
да се отдалечи от нея. Счита също, че за да се отмени направено дарение, не е
необходимо само дарителят да има нужда и да е поискал издръжка, но и дареният
да може да му я даде, без да поставя себе си в по-лошо положение от това на
дарителя. Твърди, че се издържала само от заплатата си във В. С.. Нямала представа дали ищецът продължава да работи, но същият
получавал и пенсия, освен трудовите си доходи.
Съдебната практика сочи, че не е достатъчно дарителят
само да има намерения да иска отмяна на дарението. Необходимо е и дареният да е
известен за това. По делото няма такива данни. Ищецът никога не е заявявал, че
има нужда от издръжка и, че трябва да му осигуря такава. По свои си причини
той, въпреки загрижеността й към него, прие
едно поведение на отчуждение, като постепенно се отдръпна, отклонявал непрестанните й опити да
поддържат контакт, отказал да си дойде да живеят
заедно и контактите му с нея се ограничили само до обиди към нея. Сочи,
че била жена в активна възраст, имала нужда да работи и да
получава собствени доходи от труда си, а с това ищецът отказал да се примири.
Уточнява, че по главния иск с правно основание чл.
226, ал. 3 от ЗЗД - иска се прогласяване на нищожност на даренията, поради
това, че според ищеца дарението и мотивът, единствено поради който то е
направено са противни на добрите нрави, като се излагат доводи, че същото е
извършено от ищеца, единствено с цел да получава „интимни ласки” и
„удовлетворяване на негови сексуални потребности и фантазии”, което според него
противоречи на добрите нрави. Сочи, че правната доктрина и съдебната практика е
константна, че правното основанието за сключване на договор за дарение включва
безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху някаква ценност на някой без
насрещна престация. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява
неговото основание. Вярно е, че законодателят в чл. 226, ал. 3 от ЗЗД обявява
дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона, но и когато
единственият мотив за извършването му е противен закона и морала. Това
значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го
превръща в основание на договора. В този смисъл реализираното намерение за
дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е
сключена с мотиви, противни на закона и морала, следва да докаже тези мотиви.
Това означава да се разкрие такова поведение от страна на ответника, което да е
станало причина за сключване на сделката и да е несъвместимо с основните
човешки ценности и морални категории. Към момента на извършване на дарението
мотив за него, свързан с тези, посочени от ищеца не е бил налице. Страните по
договора за дарение са съпрузи и твърдините ласки и интимности са елемент от
съдържанието на брачния съюз. Отделно от това липсват каквито и да е данни или
доказателства, различни от твърденията на ищеца, че не благодарността е
мотивирала ответницата да приеме дарението, а друг скрит мотив - очакване на
овъзмездяване за проявеното от нея отношение спрямо съпруга си. Този иск е
напълно неоснователен и като такъв ще следва да се отхвърли с произтичащите от
това правни последици. С оглед горното моли съда да отхвърли предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Съдът след преценка на
представените по делото писмени и събрани гласни доказателства прие за установено
следното от фактическа страна:
Съгласно представеното копие от удостоверение за
сключен граждански брак, страните по делото -
А.Д.М. и Т.Ц.Д., сключили граждански брак на 10.10.2010г., въз основа на
Акт за сключен граждански брак № 135/10.10.2010г. при Община К..
Видно от представеното копие на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***, т. II, peг.
№ ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К., А.Д.М., в качеството си на
дарител прехвърлил на Т.Ц.Д., в качеството си на дарена дворното място от 318
кв.м., находящо се в село К., съставляващо УПИ XVI-998, в кв. 53 по плана на селото, ведно с построената
в него двуетажна жилищна сграда, ведно с всички подобрения и траейни
насаждения, като дарителят си запазва правото
на пожизнено и безвъзмездно правото си на ползване върху 1/2 ид.ч. от дарения
имот.
Видно от представеното копие на нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 1, т. III, peг.
№ ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К., А.Д.М., в качеството си на
дарител прехвърлил на Т.Ц.Д., в качеството си на дарена 5/6ид.ч. от дворното
място от 750 кв.м., находящо се в село К., съставляващо УПИ IX-278, в кв. 36 по плана на селото.
От представените по делото Епикризи (л. 13-16 от
делото) и Експертно решение на ТЕЛК № *** от 22.02.2016г. (пожизнено) се
установява, че А.Д.М. е с дадена оценка на работоспособност – 100% СУ без чужда
помощ. Водещата диагноза: Лезия, излизаща извън границите на една и повече
посочени локализации на ларинкса. Мотивите за издаване на решението на ТЕЛК: за
малигнения тумор на ларигса с понесена трахиотомия и парциална ларингектомия и
премахване на лявата истинска гластна гънка -м.05.2015г. съгл.ч.3 р.6 т.2.1, от
което следват 100% СУ без ЧП, за срок пожизнен съгл.чл.69, ал.7,
пост.87/05.05.2010г.
Представените епикризи удостоверяват прекаран от ищеца
КП № 50-ИБС-*********т НИЗЗД, *********с ангиопластика на LCX. Извършени са му
ангиопластика с имплантиране на интракоронарен стент на ДКА в проксимален към
медиален сегмент.
Представеното разпореждане № ********** от
05.04.2016г. на ТД на НОИ – П. удостоверява, че на А.Д.М. е отпусната социална
пенсия за инвалидност в размер на 578.26 лева
Представеното от ответната страна удостоверение за
доходите № 000409/14.01.2019г., удостоверява, че Т.Ц.Д. работи във „В.“ ЕАД,
като за периода от месец юли 2018г. до месец декември 2018г. (т.е. за шест
месеца) брутния й доход възлиза на 3644.32 лева или средно месечно в размер на
607.39 лева.
Във
връзка с предявения иск, съдът е допуснал свидетели на двете страни. От
показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна – Н.Б.М., М.П.М.и И.Г.Т.се
установява следното: Свидетелят М. твърди, че на
10.10.2010г. страните сключили брак. Живеели си нормално. Познавала А. от 30
години и го приемала като добър човек и съпруг, с много хубави думи към
съпругата си през цялото време. През 2015г. той се разболял и отишъл в болница.
Оперирали го от тежка ракова операция на гърлото. Наложило се тя да отиде за
придружител на А., защото нямало кой друг. Неговата съпругата в момента я
нямало. Лечението му било в С.. В болницата бил около 6 дни. Твърди, че била
придружител само за един ден, след като излязъл от реанимация. След това
оставали неговите деца и снаха. Съпругата му не го е посещавала в С., в
болницата. Той споделил с тях този факт, тъй като тя в този момент била на
работа. След изписването му от болницата минал през домът им в П., за да си
почине от пътя. Ищецът бил сам, с колата си. На гърлото си бил вързал кърпа. Не
й е казал, защо неговата съпруга не го е посетила в болницата. А. не е споделял
как стоят взаимоотношенията му със съпругата му след изписването му от
болницата и дали тя му помага, нито е споделя нещо от личния си живот след
2015г. Известно й било, че ответницата започнала работа в завод, а той останал
да си работи на хижата, но не му стигали парите. С парите той искал да си
оправят и къщата. Доста пари вложили в тази къща, а и за лечение всеки път
давал пари. Твърди, че искал пари от нея, дребни суми, да си подпомага за
лекарства. А. не й е споделял дали е искал пари от съпругата си и тя да му е
давала. Споделил само, че тя не живеела с него, от което му било много мъчно.
Той много държал на нея и искал да остане до края на живота си да живее с нея.
Въпреки това й заявил, че повече няма да живее с Т., след като тя от една
година го е изоставила. Не й е известно дали той е искал помощ от бившата си
съпруга. Твърди, че двамата били разделени от преди една година, през което
време е искал пари от съпругът й, но не знае
дали е искал пари от съпругата си.
Свидетелят
М. твърди, че познава А. от 1987г., когато работел в Ч. и живял две години в
дома му. Ответницата познавал, от момента, когато А. ги запознал. Двамата
сключили граждански брак на 10.10.2010г. Известно му е, че А. първи получил
диабет, когато още бил в дома му. После правил операция на гласните струни в С.
през 2015г. Във връзка с това, съпругата му ходила в болницата, тъй като той се
обадил и помолил ако може съпругата му да го гледа за един ден, защото нямало кой да го гледа. А.
тогава бил семеен. Не е споделил, защо неговата съпруга не е там да го гледа,
но неговите роднини не могли да осигурят човек, който да го гледа. Жена му се
качила на влака и отишла да го гледа за един ден. Не му е известно, дали след
тази операция съпругата му се е грижила за него до неговото възстановяване.
Твърди, за случаи, когато А. се е обръщал към него за парична помощ, не големи
суми. Не му стигали за лекарства. Не е споделял с него дали е искал помощ от
неговата съпруга и не знае такъв факт. Сочи, че съпрузите живеели прекрасно,
ходели са си на гости. В едни момент, може би около операцията му двамата имали
някакви проблеми, но си оправили отношенията. Разбрал от А., че последната
години започнали проблемите им. Твърди, че последната година не му е давал
пари. Споделял му е, че имал финансова нужда, но за отказване от неговата
съпруга не му е споделял. От него е искал дребни суми, без да уточнява за
какво. Не знае А. да е прехвърлял имотите си на съпругата си до преди една
година. Тогава разбрал от него, че е направил прехвърляне, за което съжалявал и
било повод за проблеми. Не му е казвал причината, поради която е прехвърлил
имоти на съпругата си. Сочи, че двамата живеели много време без брак. Спрямо
тях съпругата му не е имала притеснения, че живеят без брак
Свидетелят Т. твърди, че познавал
страните по делото. Двамата живели заедно, като семейство със сключен
граждански брак. Присъствал на бракосъчетанието им. Сочи, че А. прехвърлил
някакви негови имоти на Т.. Причината за това прехвърляне било поради претенция
от нейна страна - затова, че те имат
брак, нейните претенции били да има нещо на нейно име. Разказва за един
инцидент със заплаха от нейна страна, че ако не се прехвърли на нейно име имот
– къщата, тя заплашва и хвърля раницата. Това се случило между „Б.“ и хижата.
Тогава с А. отивали към града, а тя се връщала. Срещнали се и започнал
скандала. Чул, че тя доста възбудено казала: „Аз мога да се обеся.“ Двамата имали спор, поради това, че тя искала
да й се прехвърли имот на нейно име. Това било преди две години. Твърди, че А.
му е споделял, че тя не се е грижила за него, че е страдал много по време на
операцията на гласните му струни и се е грижила друг за него, някаква друга
жена. А. му е казвал, че след като се е върнал от болницата, Т. не се е грижила
за него. След операцията, двамата често имали конфликти, които били най-вече за
имотно състояние. Имало случаи А. да му споделя за здравословните си проблеми и
че нямал достатъчно средства. Не му е споделял да е искал средства от съпругата
си. Не всичко са си споделяли, защото това били подробности. Говорили са си, че
той наистина е имал нужди от средства. Не му е споделял да е искал пари от
съпругата му и тя да му е давала.
От
показанията на свидетелите, осигурени от ответната страна – Н.Ц.Д.(брат на от
ответницата) и Т.Р.Г.(дъщеря на ответницата), се установява следното: Свидетелят
Д. твърди, че седем, осем години А. и Т. живеели заедно, преди да сключат брак.
Никога двамата не са крили връзката си. Условието да сключат брак било, че А. е
на години, ако той почини, искал Т. да взима половината от пенсията му. Това са
думи чувани от устата на А.. Т. не желаела да сключва брак, никога не е имала
такива претенции. По време на брака си били напълно нормално семейство, винаги
на всички празници били заедно. За Коледа е ходил при тях, на хижата. Твърди,
че А. *** и дори лично ходил с него, защото не знаел къде е болницата. Лично го
закарал и до онкологията. Т. тогава не била с тях, тъй като била на хижата,
защото нямало как хижата да остане без стопанисване. Твърди, че на А. направили
операция на гърлото в болница, в град С.. Т. ходила с него. Тъй като на
ответницата й прекратили договора на хижа „Х.“, тя започна да работи във „В.“. А.
останал за малко като „пазач“ на хижата, малко време изкарал в К. и след това
отишъл да работи на хижа „Д.“. Още като работела във „В.“, Т. се качвала всяка
седмица на хижата в почивните дни, за да му помага, да чисти хижата. Много
рядко пропускала неделя да не се качи горе на хижата, въпреки че работела на
смени. Тя искала да се в К., но той искал да е горе на балкана. Разказва, че им
е помагал на къщата, правил е барбекюто им, плочки лепял. А. искал да работи
горе на хижата, а Т. искала да си останат в К. и да си живеят, като нормално
семейство. Твърди, че и той се е качвал на хижата с нея, а последният път това
било мината година, месец януари. Тогава били
двамата с нея, но бързали да си тръгнат. Казали си довиждане с него. Т.
му извикала от коридора, че тръгва, но той не успял да я чуе и се поразсърди,
че не му е казала „довиждане“, че не са се изпратили и от тогава знае, че имат
проблем, който се задълбочи. Т. спряла да ходи в семейното жилище, защото А. започнал
да я заплашва. Единия път дори я е гонил с колата - тя била на къщата, тръгвала
да се прибира с нейната кола, той я е гонил с другата кола. Твърди, че Т.
винаги е работела. Може би само за два, три месеца е останала без работа и това
бил периода от слизането й от хижа „Х.“ до преди да започне да работи във „В.“.
В този период не работела, защото изчаквала приемането й на работа в завода.
Твърди, че причината А. да прехвърли имотите на Т. била, че същият искал да
нямат претенции след време неговите деца. Казвал е, ако нещо се случи с него,
да нямат децата му претенции към къщата и тя да остане само на нея, т.е. един
вид да я осигури, като й прехвърли къщата. За другия двор не знае какво е
наложило да й го прехвърли. В периода, в който двамата били разделени, не се е
виждал с А.. Две от децата на А.
присъствали на празненствата - на сватбата им, за нейната 50-годишнина и
може би още един, два пъти. А. има четири деца. Отношенията му с две от децата му били добри. Другите две
деца въобще не ги е виждал.
Свидетелят
Г. твърди, че преди майка й да сключи брак с А., двамата се били се запознали и
живеели заедно в техния апартамент. Не знае, защо сключили брак, но той й
предложил и тя се е съгласила. След подписване на брака им, в началото, нямали
никакви обтегнати отношения. Майка й нямала притеснения, за това, че е живее с А.
без брак и че хората ги виждат. Тя била вече разведена. Когато А. е бил в
болница,майка не е могла да отиде, поради това, че трябвало да се хранят
животните на хижата, да се посрещат гости. Твърди, че лично тя ходила в
болницата, за да го посещава и да носи каквото майка й е казала. Ходила е в
Окръжна болница в П., а майка й била горе на хижата, тъй като нямало кой да я
смени. Тя се грижела за поддръжката на хижата. Твърди, че майка й спряла да
работи в хижата, защото приключили им трудовия договор и на двамата. Наложило
се да слязат и тя си намерила работа във „В.“. Не знае защо само майка й слязла
от хижата, а А. останал. Майка й ходела при него събота и неделя да помага,
почти всяка седмица се качвала при него. Тя спряла да се качва на хижата, защо
й споделила, че нещо отношенията им не са били както преди - влошили са се, той
се е държал малко грубо с нея. Тя не ходела и в семейното им жилище. Сподели й,
че А. се е държал грубо с нея и тя си е тръгнала. Сочи, че А. се свързвал с нея
няколко пъти, за да обижда майка й и да й говори неща за нея, които не били
верни. В тези разговори с него, А. не й е споделял, че има нужда от издръжка.
Обаждал й се само, за да наругае майка й.
Други доказателства от значение по
делото не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 226, ал. 3 от ЗЗД - нищожно е и дарението, когато то или мотивът,
единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите
нрави, а така също и когато условията или тежестта са невъзможни, съдът
намира следното:
Ищецът твърди, че мотивът да направи даренията било
единствено осъществяване на сексуални контакти и получаване на интимни ласки от
Т., в замяна на прехвърлените от него имоти. Позовавайки се на разпоредбата на
чл. 226, ал. 3 от ЗЗД, желае да бъдат обявени за нищожни даренията, с които
прехвърлил на ответницата имотите си на 27.05.2013г., тъй като противоречат на
добрите нрави.
Правната доктрина и
съдебната практика е константна, че правното основанието за сключване на
договор за дарение включва безвъзмездното прехвърляне на собствеността върху
някаква ценност на някой без насрещна престация. Тази цел на дарителя е елемент
от договора и представлява неговото основание. Вярно е, че законодателят в чл.
226, ал. 3 от ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на
закона, но и когато единственият мотив за извършването му е против закона и
морала. Това значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче
не го превръща в основание на договора. В този смисъл реализираното намерение
за дарение е достатъчно основание на тази сделка, а този който твърди, че тя е
сключена с мотиви, противни на закона и морала, следва да докаже тези мотиви.
Това означава да се разкрие такова поведение от страна на ответника, което да е
станало причина за сключване на сделката и да е несъвместимо с основните
човешки ценности и морални категории.
Понастоящем
аргументи в полза на ищцовата теза, че дарственият мотив е противен на добрите
нрави, които да са подкрепени с удебителни доказателства не са налице. От
приетите гласни доказателства от свидетелите осигурени както от ищеца, така и
от ответника не се установи твърдения в исковата молба мотив,
съгласно който даренията са направени, с оглед осъществяване на сексуални
контакти и получаване на интимни ласки от Т., в замяна на прехвърлените от него
имоти. Напротив, установи се единствената воля и мотив на дарителя (ищец по
делото) да извърши дарението, а именно – ако нещо се случи с него,
прехвърляйки имотите си, да лиши неговите деца от такива и същите да нямат
имотни претенции, т.е. да осигури съпругата си Т., като й прехвърли къщата. По делото
се събраха убедителни доказателства за това, че съпрузите преди сключване на
брака, не са имали безпокойства, притеснения и тревоги от това, че живеят
съвместно, без брак. Двамата спокойно, непритеснявани от собствените си деца са
споделяли съвместно едно жилище, без сключен брак. Свидетелите ги описват като
грижовни един към друг, полагайки взаимно грижи за общите им цели и намерения.
Налице е само
привидно противоречие в събраните по делото гласни доказателства, тъй като
ценени в тяхната съвкупност те дават категорична информация за полаганите от
ответницата грижи било лично, било чрез свидетели Д. и Г.. А.М. е възрастен и
самотен човек, доколкото Т.Д. е по-млада, трудово ангажирана жена и двамата са
била в добри,
нормалн отношения. Всичко това и най-вече полаганите от ответницата грижи за
него са го мотивирали като израз на благодарност да се разпореди с процесните
имоти безвъзмездно. Този „възнаградителен” мотив е ясно изводим от събраните
гласни доказателства. От друга страна от доказателствата по делото не се
установява поведение на приобретателя, което да е в противоречие с моралните
ценности.
Липсват всякакви
доказателства по делото, които да доведат до сигурното установяване на
обстоятелството, че мотивът да направи даренията било единствено
осъществяване на сексуални контакти и получаване на интимни ласки от Т.. Напротив
установи, че между страните са съществували достатъчно близки отношения, които
да мотивират дарителят в знак на благодарност да извърши дарствения акт. По
делото не са оспорени и опровергани твърденията и ангажираните доказателства на
ответницата.
Ето защо, съдът
приема, че процесното дарение не е нищожно поради това, че мотивът единствено,
поради което то е направено е противен на добрите нрави. Мотивиран от
изложеното съдът намира, че по делото не се установи по несъмнен начин да е
налице нищожност на сделката на поддържаното от ищеца основание, поради което
предявения иск по чл. 226, ал. 3 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По иска с правно основание чл. 227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД - дарението може да бъде отменено, когато дареният
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае, съдът
намира следното:
Предявения иск е неоснователен. Дарението, съгласно
член 227, б. „в“ от ЗЗД може да бъде отменено, когато дареният откаже да даде
на дарителя издръжка, от която последният се нуждае. Приема се, че договорът за
дарение е едностранен и безвъзмезден договор, правни задължения възникват със
сключването му само за дарителя. Дареният има само морално задължение, което се
трансформира в правно такова в момента, в който настъпят предвидените в член
227, ал.1, б.”в” от ЗЗД предпоставки, а именно - когато дарителят изпадне в
необходимост от предоставяне на издръжка, и поиска такава от надарения и
последният отказва да я дава. В конкретния случай, с оглед разпоредбата на член
154, ал.1 от ГПК, ищецът носи доказателствената тежест да проведе
пълно и главно доказване на всеки един от елементите от фактическия състав,
пораждащ претендираното право на отмяна.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели
като счита, че те не са заинтересовани от изхода на спора. Имат впечатления от
начина на живот на ищеца и от това, кой му оказва помощ. Познават страните и са
присъствали на част от срещи между тях. Твърденията
на ищеца, че търси издръжка от ответницата и тя не му осигурили такава, не се
подкрепят от събраните доказателства. От приетите гласни доказателства
категорично се установи, че отношенията между дарената и ищеца -
дарител били нормални и тя се грижила за него, до фактическата им раздяла.
Нямало е финансовите спорове помежду им. В последствие възникнали имотни
спорове.
От
събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин
обстоятелството, че ищецът е поискал от ответницата да му заплаща някаква
издръжка и същата да е отказала изрично или мълчаливо. Изрично искане от страна
на ищеца, адресирано до ответника за заплащане на издръжка или за допълване на
средствата, не се установява от събраните по делото доказателства. В тази
връзка не се установява и ответницата да е отказала да дава поискана от
дарителя - ищец издръжка. Това обуславя извода, че не е налице за
неизпълнение на моралното задължение на дарения за признателност към дарителя,
което да бъде скрепено със санкция съгласно чл.227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД, още
повече по делото безспорно се установи, че ответникът разполага с доходи от
трудово възнаграждение и пенсия.
Ето
защо, съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи наличието
на всички елементи от фактическия състав на разпоредбата на чл. 227, ал.1, б. „в“
от ЗЗД. Не се установи ищецът - дарител да е отправил до ответника – надарен
искане за издръжка и последният да е отказал да я дава. В случай, че такава
издръжка не е поискана за ответницата, не съществува законово задължение да
заплаща издръжка на дарителя. Задължението й си остава само морално и не е
скрепено със санкция. В този смисъл е Тълкувателно решение № 1 от 21.10.2013г.
на ВКС по тълк.д. № 1/2013г. на ОСГК. Претенцията, заявена и на това
основание следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
По отношение възражението на ответницата за недопустимост на иска по чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД.
Ответницата твърди, че искът с правно основание чл.
227, ал. 1, б. „в“ от ЗЗД е недопустим, поради това че е предявен извън срока
по чл. 227, ал. 3 от ЗЗД и моли производството по делото в тази му част да бъде
прекратено като недопустимо.
Съдът намира възражението за неоснователно по следните
аргументи:
ВКС,
по Решение № 186 от 25.10.2017г., постановено по гр.д. № 5147/2016г., разисква
по въпроса – към кой момент се определя нуждата на дарителя от издръжка? Може
ли едногодишния срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД да изтече, докато съществува
нуждата от издръжка, независимо от други, предходни искания?. В тази връзка
намира следното: по естеството си въпросът се свежда до тълкуване на правната
норма на чл.227, ал.3 от ЗЗД, съгласно която „искът може да се предяви в едногодишен срок откакто на дарителя са
станали известни основанията за отменяване на дарението. До изтичане на този
срок искът може да бъде предявен и от наследниците на дарителя, ако той е
починал преди това“. Формално тълкувана правната норма би довела до извод,
че срокът по чл.227, ал.3 от ЗЗД започва да тече от момента, в който дарителят
приема, че може да иска отмяна на дарението. За да може да бъде установен със
сигурност началният момент на срока по посочената правна норма, трябва да са
налице категорични данни, че надареният знае за тази воля на дарителя.
Противното означава, че дарителят има само намерение да осъществи провеждането
на съдебно производство по иск с правно основание чл.227, ал.1 от ЗЗД. Знанието
на надарения за намеренията на дарителя и волеизявлението му фиксира момента,
от който двете страни по дарението са в равнопоставено положение в един бъдещ
процес по неговата отмяна. Поради това съдебната практика приема за покана и
директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 от ЗЗД. Когато е налице покана,
преди предявяване на иска, преклузивният срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД започва да
тече от получаването й или узнаването й от надарения.
В случая нямаме изпратена покана
на дарителя, която да е станала известна на надарената. Не съществуват
категорични доказателства за отправена такава устна покана, която да е
достигнала до надарения. От това следва, че няма начален момент от който да
тече едногодишният преклузивен срок по чл.227, ал.3 от ЗЗД. Поради това следва
да се приеме за покана директното предявяване на иска по чл.227, ал.1 от ЗЗД,
който в случая е предявен на 16.08.2018г. Ето защо, не може да се приеме, че предявяването
на иска на 16.08.2018г. от ищеца е извън този преклузивен срок, което да води
до неговата недопустимост.
При
този изход на спора, на ответника следва да се присъдят направените от него
разноски, на основание член 78, ал. 3 от ГПК в размер на 500.00 лева,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.М. *** с ЕГН ********** против Т.Ц.Д. ***
с ЕГН **********,
иск с правно основание чл. 226 ал. 3 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на ДОГОВОР
за дарение обективирани в нотариален акт № ***, т. II, peг. № ***,
дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К., вписан в служба по вписвания имотен
регистър под акт № **, том 8, дело № 1402/13, вх. регистър № 1925 от
27.05.2013г., по силата, на който нотариален акт, дарил на съпругата си Т.Ц.Д.,
следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 318 квадратни
метра, находящо се в село К., община К., област П., съставляващо УПИ XVI-998, в
квартал 53, по плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ XVII-999, УПИ
XXIX -661, УПИ XV-997, ведно с построената в него ДВУЕТАЖНА жилищна сграда и
ведно с всички подобрения и трайни насаждения, КАКТО и ДОГОВОР за дарение
обективирано в нотариален акт № 1, т. III, peг. № ***, дело ***/2013г. на
нотариус Р.К. град К., вписан в служба по вписвания имотен регистър под акт №
88, том VIII, дело № 1403, вх. регистър № 1926 от 27.05.2013г., по силата на
който дарил на съпругата си Т.Ц.Д., следния недвижим имот, а именно: 5/6
идеални части от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 750 кв.м., находящо се в село К.,
община К., област П., съставляващо УПИ IX-278, в квартал 36, по плана на
селото, при граници и съседи: улица, УПИ Х-279, УПИ XXV-868, УПИ VIII-277, предвид на това, че мотивът
единствено поради което то е направено е противен на добрите нрави, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.Д.М. *** с ЕГН ********** против Т.Ц.Д. ***
с ЕГН ********** иск,
на основание член 227, ал. 1 б. „в“ от ЗЗД, за отмяна на ДАРЕНИЕ, обективирани
в нотариален акт № ***, т. II, peг. № ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К.
град К., вписан в служба по вписвания имотен регистър под акт № 87, том 8, дело
№ 1402/13, вх. регистър № 1925 от 27.05.2013г., по силата, на който нотариален
акт, дарил на съпругата си Т.Ц.Д., следния недвижим имот, а именно: ДВОРНО
МЯСТО цялото с площ от 318 квадратни метра, находящо се в село К., община К.,
област П., съставляващо УПИ XVI-998, в квартал 53, по плана на селото, при
граници и съседи: улица, УПИ XVII-999, УПИ XXIX -661, УПИ XV-997, ведно с
построената в него ДВУЕТАЖНА жилищна сграда и ведно с всички подобрения и
трайни насаждения, КАКТО и ДАРЕНИЕ обективирано в нотариален акт № 1, т. III,
peг. № ***, дело ***/2013г. на нотариус Р.К. град К., вписан в служба по
вписвания имотен регистър под акт № 88, том VIII, дело № 1403, вх. регистър №
1926 от 27.05.2013г., по силата на който дарил на съпругата си Т.Ц.Д., следния
недвижим имот, а именно: 5/6 идеални части от ДВОРНО МЯСТО цялото с площ от 750
кв.м., находящо се в село К., община К., област П., съставляващо УПИ IX-278, в
квартал 36, по плана на селото, при граници и съседи: улица, УПИ Х-279, УПИ
XXV-868, УПИ VIII-277,
поради обстоятелството, че дарената
отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА А.Д.М. ***
с ЕГН ********** да
заплати на Т.Ц.Д. *** с ЕГН **********, направените по делото
разноски в размер на 500.00 лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните пред П.ски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АГ.