№ 7545
гр. София, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 126 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:А. СТ. Я.
при участието на секретаря А. М. М.
като разгледа докладваното от А. СТ. Я. Гражданско дело № 20221110121917
по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 344, ал. 1,
т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
Ищецът Л. АТ. М. твърди, че по силата на договор от 04.10.2021 г. между страните е
възникнало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на
длъжността „юрисконсулт“ в „****“ ЕАД. Поддържа, че с допълнително споразумение от
05.1.2022 г., е бил назначен на длъжност „финансов контрольор“, както и че договорът е бил
сключен за неопределен срок. Поддържа, че уволнението му, извършено с акт за
прекратяване № РД 13-17/21.2.2022 г., връчен му на 28.1.2022 г., е незаконно, тъй като
клаузата в допълнителното споразумение, установяваща срок за изпитване в полза на
работодателя, е недействителна. Между ищеца и „****“ ЕАД – СОФИЯ КЛОН било налице
трудово правоотношение от 15.6.2020 г., поради което ищецът счита, че работодателят не е
имал правото да уговаря срок за изпитване, след като този по сключения на 15.6.2020 г.
договор е изтекъл. Сочи и че отказът му да получи заповедта не е бил коректно удостоверен
/оформен/, актът бил именуван некоректно, не е посочено правното основание, на което е
прекратено трудовото правоотношение. Ето защо моли съда да отмени уволнението и да
осъди ответника да му заплати обезщетение за оставане без работа за периода 28.2.2022 г. –
28.8.2022 г. в размер на 10800 лева, заедно със законната лихва от 26.4.2022 г. до погасяване
на задължението. Претендира разноски.
Ответникът оспорва исковете, като счита, че клаузата за изпитване е валидна. Моли
съда да отхвърли исковете. Претендира разноски.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 12 ГПК, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
С определението от 26.5.2022 г. за безспорни са обявени следните обстоятелства: че
по силата на трудов договор от 04.10.2021 г. между страните е възникнало трудово
правоотношение, по силата на което ищецът е бил назначен на длъжността „юрисконсулт“ в
„****“ ЕАД; че с допълнително споразумение от 05.1.2022 г., е бил назначен на длъжност
„финансов контрольор“; че договорът е бил сключен за неопределен срок; че в
допълнителното споразумение е бил уговорен нов срок за изпитване в полза на
работодателя от 6 месеца; че трудовото правоотношение е прекратено с акт за прекратяване
№ РД 13-17/21.2.2022 г., връчен на ищеца при отказ на 21.2.2022 г. и получен от ищеца по
пощата на 28.2.2022 г. Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът намира осъществяването
им за доказано.
Проверката на законността на уволнението, съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес следва да бъде осъществена в рамките на наведените от ищеца
с исковата молба основания за незаконност. Основният спорен между страните въпрос касае
действителността на клаузата за изпитване, по който съдът намира следното:
За да е законно уволнението, извършено на основание чл. 71 КТ, в полза на
работодателя следва валидно да е уговорено право на изпитване и прекратяването да е
извършено в рамките на уговорения срок. Правото на изпитване е регламентирано в чл. 70
КТ по императивен начин, като едно от ограниченията, поставени от законодателя, е
забраната за сключване на последователни договори с клауза за изпитване – за една и съща
работа за един и същ работник в едно и също предприятие /работодател/ трудов договор със
срок за изпитване може да бъде сключен само веднъж. Изпитването цели да даде
възможност на работодателя да се увери, че работникът има качествата, необходими за
изпълнение на работата. Когато по реда на чл. 119 КТ трудовата функция на работника или
служителя е съществено изменена, за новата трудова функция може да бъде сключена клауза
за изпитване и при съществуващо трудово правоотношение.
От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността
„юрисконсулт“ , връчена на ищеца срещу подпис на 04.10.2021 г., се установява, че е
следвало да изпълнява следните трудови функции, изразяващи се най-общо в осъществяване
на правни дейности, свързани със стопанската дейност на дружеството, а именно: да
организира и осъществява дейности по уреждане на въпроси от договорно-правен характер
и по административни, граждански, наказателни и административни производства; да следи
за законосъобразността и спазването на всички вътрешни нормативни актове и да подава
информация за установени нарушения или престъпления, да дава предложения за вземане на
мерки спрямо нарушителите; да изготвя правни становища, да дава съвети и мнения за
правилното протичане дейността на дружеството; да изготвя договори, свързани с дейността
на дружеството; да извършва процесуално представителство; да участва в разработването на
вътрешни нормативни актове; да изготвя становища по жалби сигнали и предложения; да
2
изготвя становища по сключване, изменение и прекратяване на трудови договори, както и
по ангажиране на дисциплинарна и имуществена отговорност; да подпомага провеждането
на обществени поръчки по ЗОП. От длъжностната характеристика за заеманата длъжност
„финансов контрольор“, връчена на ищеца срещу подпис на 05.1.2022 г., се установява, че
на тази длъжност са поверени следните трудови функции: осъществяване на контрол по
спазване на Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор /ЗФУКПС/ и
свързаните с него вътрешни нормативни актове; да участва в разработване на основните
процедури, работни инструкции, указания и типови документи за въвеждане и
актуализиране на системата за финансово управление и контрол в дружеството; да
проверява документите по системата, свързани с поемането на дадено задължение и/или
извършването на даден разход; да документира извършените проверки и резултатите от тях
по отношение осъществен предварителен контрол за законосъобразност при поемане на
финансови задължения или извършване на разходи. Основната цел на тази длъжност е да
осъществява предварителен контрол за законосъобразност по смисъла на ЗФУКПС при
вземането на решения и предприемането на действия, които имат пряко финансово
изражение. В т. 1.3 от длъжностната характеристика е предвидено, че финансовият
контрольор носи отговорност за контрола над разходване на средства, процедурите по ЗОП,
придобиване на активи, отдаването им под наем. Законът за финансово управление в
публичния сектор урежда обхвата и осъществяването на финансовото управление и
контрол, както и принципите и изискванията към системите за финансово управление и
контрол в организациите от публичния сектор /чл. 1/. Съгласно чл. 5 ЗФУКПС финансовото
управление и контрол в публичния сектор е цялостен процес, интегриран в дейността на
организациите и осъществяван от ръководството и служителите им; осъществява се чрез
системи за финансово управление и контрол, включващи политики, процедури и дейности,
въведени от ръководството на организациите с цел да се осигури разумна увереност, че
целите на организациите са постигнати чрез: 1. съответствие със законодателството,
вътрешните актове и договори; 2. надеждност и всеобхватност на финансовата и
оперативната информация; 3. икономичност, ефективност и ефикасност на
дейностите; 4. опазване на активите и информацията. 5. предотвратяване и разкриване на
измами и нередности, както и предприемане на последващи действия. В чл. 6 и сл. от закона
е регламентирана отговорността на управителите на тези организации, като според чл. 9, ал.
1 те могат да делегират правомощията си по този закон на други длъжностни лица от
ръководената от тях организация, като в тези случаи определят конкретните им права и
задължения.
От анализа на трудовите функции за двете заемани от ищеца длъжности може да се
направи извод, че по силата на допълнителното споразумение от 05.1.2022 г. на служителя е
възложено да изпълнява нова длъжност, съществено различна по функции и отговорности от
предходната. Новата длъжност е натоварена предимно с контролни функции, с отговорност
за конкретни финансови последици за дружеството, с работа със специалния закон, със
системата за управление и контрол, които не са му били възложени при изпълнение на
3
длъжността „юрисконсулт“. Последната е натоварена по-скоро с функции по правно
консултиране, а новата длъжност – с контролни. Именно финансовият контрольор е този,
който е натоварен да следи за спазването на специалния закон за добро финансово
управление на предприятието. Поради по-високата отговорност основното трудовото
възнаграждение за тази длъжност е 1800 лева, докато това за юрисконсулт е 1650 лева.
Видно от допълнителното споразумение в него не е предвидено допълнително
възнаграждение за придобит стаж и професионален опит към момента на сключването му –
т.е. страните са се съгласили, че до момента ищецът няма опит на тази длъжност, по
възложените трудови функции като „финансов контрольор“. Предвид констатираните
различия в естеството на възложената работа, съдът намира, че преди изменението на
трудовото правоотношение работодателят не е имал възможност да провери дали ищецът се
справя с контролните и организационни функции по финансовото управление, възложени
му с допълнителното споразумение, поради което е имал правото да включи в него клауза за
изпитване и същата не противоречи на закона.
Доколкото заетата от ищеца нова длъжност – „финансов контрольор“, се различава от
предходната, която е заемана, вкл. и в клона на работодателя-търговец /ответникът не
оспори твърденията на ищеца, че от 2020 г. е заемал в негов клон длъжността
„юрисконсулт“/, съдът не счита за необходимо да излага мотиви дали клаузата по чл. 70 КТ,
уговорена в договора от 04.10.2021 г., противоречи на чл. 70, ал. 5 КТ. Дори и при
положителен отговор на този въпрос, не би се стигнало до отмяна на процесното уволнение.
Клаузата, уговорена в допълнителното споразумение от 05.1.2022 г., отново не би
противоречала на чл. 70, ал. 5 КТ, доколкото няма твърдения и доказателства на заеманата в
клона длъжност да са били възложени трудови функции, идентични с тези на длъжността
„финансов контрольор“.
Останалите възражения на ищеца за незаконност на уволнението са неоснователни.
Съгласно чл. 71, ал. 1 КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в чиято полза е
уговорен, може да прекрати договора без предизвестие. В чл. 335, ал. 1 и ал. 2, т. 3 КТ е
предвидено, че трудовият договор се прекратява писмено, а при прекратяване без
предизвестие - от момента на получаването на писменото изявление за прекратяването на
договора. Такова писмено изявление е връчено на ищеца – и при отказ, и по пощата. За
законността на уволнението, съобразно разпоредбите на КТ, няма значение как
работодателят е именувал това изявление /акт, заповед и др./, стига то да съдържа ясното
основание за прекратяването на трудовия договор. Това изискване в случая е спазено – в
акта работодателят е заявил, че прекратява договора по негова инициатива в рамките на
изпитателния срок, уговорен в негова полза, като е посочил и релевантния текст на чл. 71,
ал. 1 КТ. Как работодателят е удостоверил този отказът на служителя да получи препис от
изявлението му за прекратяване на правоотношението е ирелевантно, като при съдебната
проверка на законността на уволнението този факт може да се установи с всички
доказателствени средства.
В заключение /предвид изложеното в писмената защита/следва да се посочи, че
4
договорът със срок за изпитване не представлява срочен трудов договор по смисъла на чл.
68 КТ - не се прекратява с изтичане на срока. Целта на този срок е да се провери годността
на работника или служителя да изпълнява длъжността, на която е назначен, или когато
работникът или служителят желае да провери дали работата е подходяща за него /чл. 70, ал.
1 КТ/. Такава клауза може да се уговори и при срочен, и при безсрочен трудово договор.
Поради изложеното по-горе съдът намира, че уволнението е законно, а предявеният
иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Елемент от основателността на иска е незаконност на уволнението. Предвид
неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, неоснователен е и акцесорният за
обезщетение за оставане без работа. Ето защо следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на делото ищецът няма право на разноски.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени
своевременно поисканите разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лева.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК останалите сторени по делото
разноски следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Л. АТ. М., ЕГН ********** срещу „****“ ЕАД, ЕИК
*** иск по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено с акт за прекратяване
№ РД 13-17/21.2.2022 г. на изпълнителния директор, и иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за сумата
на 10800,00 лева, представляваща обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за оставане без работа
вследствие незаконното уволнение за периода 28.2.2022 г. – 28.8.2022 г.
ОСЪЖДА Л. АТ. М. , ЕГН ********** да заплати на „****“ ЕАД, ЕИК ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 100,00 лева, представляващ разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
който на основание чл. 315, ал. 2 ГПК започва да тече от 05.7.2022 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5